Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.6 1424_16_dec_290gpc_partage_possess Р Е Ш Е Н И Е № 172 София, 12.10.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Даниела Никова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 1424 //2016 г.: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. К. В. срещу въззивно решение от 28.10.2015 г. по гр.д. № 2148 /2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.о., 9 с-в., с което е отменено първоинстанционно решение, с което е уважен иск по чл.30 ЗН за намаляване на саморъчно завещание на К. Д. В. от 12.08.2005 г. и за възстановяване на запазената част на жалбоподателя Д. В. в размер на 1 /8 ид.ч. от процесния имот – апартамент, индивидуализиран в решението и за допускане на апартамента до делба между В. М. В. и Д. В. при делбени части 7 /8 и 1 /8 ид.ч.. и вместо това е постановено друго, с което искът за делба е отхвърлен. Касационно обжалване е допуснато на основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос: на коя дата следва да се счита предявена исковата молба, когато с нея се прекъсва придобивната давност в хипотезата на чл.84 ЗС вр. чл.116,б.„б” ЗЗД – датата на подаването и по пощата, отразена в пощенското клеймо върху пощенския плик или датата на отразения върху исковата молба входящ номер. Насрещната страна В. М. В. в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. По правния въпрос настоящият състав намира следното: ГПК предвижда възможност за изпращане на съдебни книжа по пощата, както от страните, така и от съда, и че връчването по пощата се удостоверява с обратна разписка (чл.42,ал.1, чл.44,ал.2,изр.2 ГПК). Приетото в разпоредбата на чл.62,ал.2 ГПК: срокът не се счита за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата се тълкува от установената съдебна практика в смисъл, че за дата на подаването на молба до съда се счита тази, отразена в пощенското клеймо за изпращането по пощата, а не датата на получаването на молбата в съда или по-късна дата на постъпването в деловодството на съда. Това поражда задължение за съда при преценката кога изтича определен от закона или съда срок, включително в хипотезата на чл.84 ЗС вр. чл.116,б.„б” ЗЗД, да съобразява датата на подаване на молба или книжа по пощата, а не по-късната дата на получаването им в съда. По съдържанието на въззивното решение: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е изложил следните изводи: Въпреки, че в отговора на исковата молба на В. В. възражението за придобивна давност е изложено след доводите за неоснователност на иска по чл.30 ЗН, възражението за придобивна давност е обуславящо разглеждането на останалите в поредност възражения и искания, тъй като наличието или липсата на съсобственост върху спорния обект обуславя изначално наличието на право да се иска прекратяването на тази съсобственост по някои от допустимите законови способи в процеса на съдебната делба. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че страните са наследници по закон на починалия К. В. и за придобиване на имота от наследодателя на страните К. В. и В. В. по време на брака им чрез договор за покупко-продажба от 18.12.1990 г.,, при което е попаднал в тяхната СИО. Правилни са и изводите за прекратяването на СИО със смъртта на К. В., както и че оспорването на автентичността на. саморъчното завещание от К. В. в полза на В. В. е недоказано, Правилен е и изводът за годността на извършеното в полза на В. В. завещание да породи правните си последици в имуществената сфера на последната. С оглед събраните доказателства следва да се приеме за основателно възражението на В. В., че е владяла имота като свой въз основа на направеното в нейна полза завещание и че го е придобила по кратката давност по чл.79,ал.2 ЗС, въз основа на добросъвестно владение за периода от откриване на наследството на 20.10.2007 г. до 23.10.2012 г - датата на подаването на исковата молба. Крайният извод на въззивния съд е, че В. В. се легитимира като собственик на 1 /2 ид.ч. от процесния имот в резултат на прекратената СИО и като собственик на за останалата 1 /2 ид.ч. на оригинерно правно основание – в резултат на изтеклата в нейна полза придобивна давност за периода 20.10.2007 г. – 23.10.2012 г., което изключва съсобствеността върху процесния имот, претендирана от Д. В.., При липса на съсобственост предявеният иск за делба е неоснователен. По основателността на касационната жалба: Настоящият състав намира за основателен довода на жалбоподателя, че изводът, че В. В. е придобила процесния имот чрез давностно владение, е необоснован и неправилен. Този извод е в противоречие с изложения преди това от съда извод за годността на извършеното в полза на В. В. завещание да породи правните си последици в имуществената сфера на последната. Или: най-напред въззивният съд е приел, че В. В. е придобила по завещание останалата 1 /2 идеалната част от прекратената със смъртта на съпруга и К. Д. В. съпружеска имуществена общност (с.и.о.). След това е приел, че въз основа на завещанието В. В. е установила добросъвестно владение и е придобила същата 1 /2 ид.ч. по кратката давност. Съдът е приел също, че възражението за придобивна давност е изложено след останалите доводи на В. В.. В действителност, видно от отговора на исковата молба (л.89), В. В. се позовава на придобиване по силата на завещание и евентуално на придобивна давност. Настоящият състав намира, че правото на собственост върху дадена вещ може да бъде придобита по давност само когато същото право не е придобито вече по друг начин (право на собственост може да се придобива само от несобственик). Недопустимо е собственикът на имота да може да придобие имота на друго основание след като го е придобил (решение № 80 /25.06.1965 г. по гр.д. 58 /65 г. на ОСГК на ВС). Правото на собственост може да бъде придобито по давност само от лице, което не притежава това право на друго правно основание. Собственикът упражнява фактическата власт върху имота като елемент от това право, но не и с цел да придобие същото право повторно на друго правно основание (решение № 1220 /02.12.2008 г. по гр.д. 4730 /2007 г. на ВКС, І г.о.). От изложеното следва, че въззивното решение, основано на извод за изтекла в полза на В. В. придобивна давност, е неправилно и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293 ГПК следва да бъде отменено. Настоящият състав намира, че няма пречка да разгледа спора по същество. По същество: Изводът, че В. В. е придобила по завещание останалата след смъртта на съпруга и К. В. 1 /2 ид.ч. от процесния апартамент налага съдът по същество да обсъди искането на Д. В. по чл.30 ЗН за намаляване на завещателните разпореждания на покойния му баща и възстановяване на неговата запазена част от наследството. В. В. твърди в отговора на исковата си молба, че правото на Д. В. да оспори направеното завещание е погасено поради изтичане на 5-годишен давностен срок от смъртта на К. В. на 20.10.2007 г. до 23.10.2012 г., когато е подадена исковата молба. Ако съдът по същество приеме, че в това изявление на В. В. се съдържа възражение за погасяване на правото по чл.30 ЗН да се иска намаляване на завещателното разпореждане и възстановяване на запазената част на Д. В., то следва да съобрази установената съдебна практика, че искът за намаляване на завещателни разпореждания за възстановяване на запазена част се погасява с общата петгодишна давност, която за завещанията започва да тече от момента, когато заветникът е упражнил своите права по завещанието. В. В. твърди, че е упражнила правата си по завещанието от деня на смъртта на съпруга си К. В.. Този факт е изгоден за нея и при оспорването му тя носи тежестта да го докаже пълно и главно, В. В. не е провела такова доказване, От събраните по делото свидетелски показания и писмени доказателства не се установява, че се е позовала на завещанието от деня на смъртта на К. В., а че е продължила да живее в апартамента и да го ползва и след смъртта на съпруга си и е направила ремонт, Свидетелят Н. Ф., нейна сестра, единствена твърди, че е знаела от покойния К. В., че ще направи завещание в полза на В. В., но не твърди, че В. В. се е позовала на завещанието пред някого, макар да твърди, че знае, че след смъртта на К. В., без да уточнява кога, Д. В. и майка му са предявили пред В. В. претенции за процесния апартамент – искали са пари. Свидетелят на Д. В. Т. Т. признава неизгодния за него факт, че В. В. им е казала, че има завещание през 2010 г. след дълги усилия да бъде установен контакт с нея във връзка с наследството на К. В.. Видно от представения заверен препис от завещанието (л.40) и протокол за обявяването му (л.62), то е било предоставено за пазене на нотариус и обявено на 17.11.2008 г. От изложеното дотук настоящият състав приема, че В. В. е упражнила правата по завещанието най-рано в деня на обявяването му. От този ден (17.11.2008 г.) до датата на подаването на исковата молба, която с оглед отговора на правния въпрос и датата на пощенското клеймо е 20.10.2012 г., а не 23.10.2012 г., както и до датата на първото съдебно заседание по делото - 17.04.2013 г. (л.50). в което искането на Д. В. по чл30 ЗН е поддържано, не е изтекъл период от пет години, поради което искането на Д. В. по чл30 ЗН не е погасено по давност и следва да бъде разгледано. Д. В. е син и наследник на К. В. с право на запазена част, която съгласно чл.29,ал.,3 изречение 3 ГПК при две деца и преживяла съпруга е в размер на 1 /4 от наследството. Между страните не се спори, че наследството на К. В. се изчерпва с 1 /2 идеална част от процесния апартамент. в случая запазената част на Д. В. е в размер на 1 /4 от 1 /2, което е равно на 1 /8 ид.ч. от процесния апартамент. Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която искът за делба е отхвърлен по отношение на И. К. В., другият син и наследник на К. В. със запазена част, който не е направил искане по чл.30 ЗН за възстановяване на запазената му част. Следователно в резултат на възстановяване на запазената част на Д. В. от наследството на неговия баща е налице съсобственост върху процесния апартамент между В. В., чиято делбена част е 7 /8 ид.ч. и Д. В. и чиято делбена част е 1 /8 ид.ч. Искът за допускане на делба следва да бъде уважен при тези делбени части, а не при претендираните от Д. В. 1 /4 ид.ч. за него и 3 /4 ид.ч. за В. В.. А твърдението на В. В., че е индивидуален собственик на имота е неоснователно. С оглед изхода от спора искането на Д. В. за присъждане на разноски е основателно и следва да бъде уважено за сумата 1 255 лева - половината от сумата 2 510 лева, от които 110 лева (30 лева плюс 80 лева) държавни такси и 800 лева и 1 600 лева адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представените платежни документи и договори за процесуално представителство. С оглед изхода от спора В. В. няма право на разноски. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 28.10.2015 г. по гр.д. № 2148 /2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.о., 9 с-в., с което е отменено решение ат 10.06.2014 г. по гр.д. № 16767 /2012 г. на Пловдивския районен съд, ХІІ гр. с-в, в частта, с която е уважен иск по чл.30 ЗН за намаляване на саморъчно завещание на К. Д. В. от 12.08.2005 г. и за възстановяване на запазената част на Д. В. в размер на 1 /8 ид.ч. от процесния имот – апартамент, индивидуализиран в решението и за допускане на апартамента до делба между В. М. В. и Д. В. при делбени части 7 /8 ид.ч. и 1 /8 ид.ч. и за отхвърляне на иска за делба по отношение на Д. К. В. и вместо това е постановено друго, с което неговият иск за делба е отхвърлен. Вместо това постановява: На основание чл.30 ЗН намалява завещателните разпореждания извършени със саморъчно завещание на К. Д. В. с дата 12.08.2005 г. в полза на В. М. В., като възстановява запазената част на Д. К. В. от наследството на К. Д. В. в размер на 1 /8 идеална част от апартамент с идентификатор 56784.518.1461.1.15 по кадастралната карта на [населено място], находящ се в [населено място], [улица] – 74, в сграда № 1, вх.Б, ет.3, с № на апартамента 9, с площ 42.95 кв.м., в дворно място с идентификатор 56784.518.1461, ведно с прилежащото избено помещение № 9 с полезна площ 18.57 кв. м. и с 5.84 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж. Допуска да се извърши съдебна делба между В. М. В. и Д. К. В. на апартамент, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 56784.518.1461.1.15 по кадастралната карта на [населено място], находящ се в [населено място], [улица] – 74, в сграда № 1, вх.Б, ет.3, с № на апартамента 9, състоящ се от една стая, вестибюл, кухня, антре, баня-тоалетна, площ 42.95 кв.м., в дворно място с идентификатор 56784.518.1461, ведно с прилежащото избено помещение № 9 с полезна площ 18.57 кв. м. и с 5.84 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж. при делбени части 7 /8 идеални части за В. М. В. и 1 /8 идеални части за Д. К. В.. Осъжда В. М. В. да заплати на Д. К. В. сумата 1 255 (хиляда двеста петдесет и пет) лева разноски за касационното производство. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.