2 гр. д. № 185/2010 г. на ВКС на РБ, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 110 София, 12.09.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на осми март две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 185/2010 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Р. Х. С. и С. С. С. обжалват с касационна жалба въззивно решение от 03.11.2009 г. по гр. д. №148/2005 г. Варненски окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 24.11.2004 г. по гр. д. № 2771/03 г. на Варненски РС, в частта, с която касаторките са осъдени да предадат на Г. П. и Л. С. 165 кв. м. съставляващи реална част от имот пл. № 1569 по КП на м. Прибой”, в землището на [населено място] и на П. С. П. 1030 кв. м. реална част от същия имот заключена между буквите Б, В, Г, Д, Е и Ж по скицата към заключението на вещото лице П.. К. довод е за необоснованост и незаконосъобразност на решението. С определение от 20.09.2009 г. ВКС е допуснал до касационна проверка въззивно решение от 03.11.2009 г. по гр. д. №148/2005 г. Варненски окръжен съд, в частта, с която са уважени ревандикационните искове, по разрешените с него въпроси материалноправният въпрос дали решенията на ОСЗ (ПК) № 574 от 07.12.1998 г. и № 666 от 05.01.2000 г. издадени в полза на ищците Г. П. и Л. С. и решения № 537 от 22.07.1998 г. изменено с решение № 827 от 10.10.2001 г. в полза на ищеца П. П. отговарят на изискванията за валидност и ги легитимират като собственици на реституирани земеделски имоти, върху които попадат имот пл. 1529 по КП на в. з. „Прибой” от 1998 г. касационна проверка е допусната и по разрешения от съда процесуален въпрос за преценката на доказателствата за предоставяне правото на ползване на наследодателя на касаторите на основание актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ по реда на чл. 188, ал. 1 ГПК. От фактическа страна по делото е установено следното: Ищците по иска Г. П., Л. С. и И. И. основават легитимацията си на собственици на реална част с площ от 165 кв. м. от недвижим имот, съставляващ пл. № 1569 по КП на м. „Прибой” в землището на [населено място] на решение № 574 от 7.12.1998 г. на ОСЗ [населено място].В него признатият за възстановяване имот е индивидуализиран с площ 3.480 дка и местонахождение – м. „Турран бея”, без да е описан с граници и съседи. Къмрешението не е издадена скица. Решението е постановено при действието на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, в редакцията след изменението му с ДВ, бр. 88 от 1998 г. В т. 3 на нормата е постановено, че поземлената комисия се произнася с решение за възстановяване правото на собственост на гражданите върху земеделски земи при условията на § 4 – 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ. Признатият за възстановяване имот следва да се опише с размер, категория, местоположение, граници, съседи, както и ограниченията за собствеността въз основа на изработен кадастрален план на основание § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, създаден с ДВ, бр. 98 от 1997 г., която предвижда изработването на кадастрални планове на земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4. Към решението се издава и скица. С чл. 28 от ППЗСПЗЗ в редакцията му от ДВ, бр. 122 от 1997 г. с ал. 1 е посочено, че възстановяването на правата на собствениците върху земеделски земи, предоставени за ползване на основание актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ , се извършва по реда предвидени в правилника с решение по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. В ал. 4 на тази норма е предвидено, че за установяване на границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява по реда на чл. 14, ал. 1 и 3 ЗСПЗЗ или се придобива по реда на § 4а и § 4 б ПЗР на ЗСПЗЗ, в съответствие с кадастралния план по ал. 2 се изработва план на новообразуваните имоти, който съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти. С тези граници следва да бъдат индивидуализирани признатите за възстановяване земи, които са включени в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Това следва от нормата на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ в редакцията му от ДВ, бр. 122 от 1997 г., действала към постановяване на решението. Това първо решение не съдържа индивидуализация на имота съгласно посочените по-горе критерий. Към него не е приложена скица на имотите, които се възстановяват, поради което с него само е признато право на възстановяване на земи по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Второто решение № 666 от 05.01.2000 г. е издадено на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 в редакцията му от ДВ, бр. 68 от 1999 г. Нормата повелява, че в решението имотът се описва по размер и местността, в която са се намирали земеделските земи. В решението признатият за възстановяване имот нива от 3.480 дка е индивидуализиран само с местонахождение – кв. Г., м. „Т. бея” без да са посочени граници или съседи. Посочено е, че имотът попада в терен по § 4. На ръка е записано „имот 1125” без да е отразено кой е направил допълването и основанието за това. В решението е указано, че възстановяването на правото на собственост ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ. Това решение също не легитимира ищците като собственици на имотите, ревандикация на които се иска. Това обосновава извод, че представените доказателства от ищци П. и С. не доказват завършване на процедурата по възстановяване на земеделски имот в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което не е доказан единият от елементите на ревандикационния иск – ищецът да се легитимира като носител на правото на собственост върху спорния имот, поради което той неправилно е намерен за основателен. Ищецът П. С. основава легитимацията си на собственик на решение № 537 от 22.07.1998 г. на ОСЗ [населено място]. В него признатият за възстановяване имот в съществуващи граници – нива от 5.355 дка, в м. „Т. бей”, кв. Г., в землището на [населено място], попадаща в терен по § 4, е индивидуализирана като имот № 1047 парцел 1106 по КП от 1960 г. Посочено е, че имот № 1047 по комбинирания план на м. „Прибой”, идентична с „Т. бей” обхваща части от имоти №№ 1568, 1569,1570 и 1571. Към решението не е издадена скица. Решението е изменено с решение № 827 от 10.10.2001 г. в смисъл, че признатия за възстановяване имот попада в терен по §4 и по плана от 1960 г. обхваща имоти №№ 1047, част от 1106, 1123 е 1124. В решението изрично е записано, че възстановяване на правото на собственост ще се извърши при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ЗСПЗЗ. Въз основа на тези доказателства е направен необоснован извод , че процедурата по възстановяване на земеделската земя е завършена. Решенията са постановени при действието на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ създадена с изменението на закона от ДВ бр. 98 от 1997 г. повеляваща, че възстановяването на правото на собственост на земи в терени по § 4 ще се извърши при условията на § 4-4л от ПЗР на ЗСПЗЗ. С § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ се предвижда изработване на кадастрални планове на земите, предоставени за ползване на гражданите въз основа на актове по § 4 от с. з., които съдържат и границите на имотите на бившите собственици. В нормата на чл. 18, ал. 1 ППЗСПЗЗ в редакцията й след изменението с ДВ бр. 122 от 19.12.1997 г. е предвидено, че към решението на ОСЗ се издава и скица та имота , заверена от службата, а за имоти в строителните граници на населените места, - и от техническата служба. В създадена нова ал. 4 към чл. 28 от ППЗСПЗЗ с изменението му с ДВ бр. 122 от 1997 г. е предвидено за установяване на границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ или се придобива по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ да се изработва план на новообразуваните имоти, който да съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти. Решенията на ОСЗ, от които ищците черпят права, са издадени при действието на описаната нормативна уредба, и след като не съдържат индивидуализация на имотите с граници и съседи и към тях не е приложена императивно изискуемата се скица на имотите, не са породили конститутивно действия. С тях само е признато право на възстановяване на земи по § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Направеният извод в обратен смисъл е необоснован от фактите по делото и незаконосъобразен. Това е основание за касиране на решението и отхвърляне на исковете като неосноватерлни. Не съответстват на данните по делото и изводът, че в полза на наследодателя на касаторките не е било учредено право на ползване на основание акт по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. С приетите доказателства е установено, че на С. И. С. е била предоставена земя за лично ползване от 1 дка в м. „Патрабан тепе” от Научно-производствен лозаро-винарски комплекс през 1979 г. Предоставянето е съгласувано с ОНС-В.. По делото е представен и списък на лицата, на които е предоставена земя за ползване на основание ПМС 26 от 1987 г., в който фигурира и името на наследодателя. Повторно предоставянето на земята е направено в изпълнение разпорежданията на ПМС № 4 от 12.02.1988 г. за понататъшното усъвършенстване устройството на зоните за обществен отдих, вилните зони и земите за земеделско ползване и за отстраняване нарушенията при изграждане на сгради в тях (ДВ бр. 19 от 11.03.1988 г.,у изм. и доп. с бр. 34 от 27.04.1990 г.), чл. 3 на което урежда случаите, в които ползваната земя не се отнема и не се счита заграбена. Въз основа на разрешение за строеж № 336 от 23.04.1979 г. имотът е застроен със сграда за сезонно ползване изпълнена на площ от 44.55 кв. м. , състояща се от две стаи и покрита остъклена тераса, с прилежащи две избени помещения в сутерена на площ от 25.80 кв. м. по данни от техническата експертиза. В имота са построени и навес от три оградни стени на площ от 38 кв. м. и стопанска постройка със застроена площ на 60 кв. м. на бетонна основа с тухлени зидове. Идентичността на предоставения за ползване на С. имот с имот пл. № 1569 в м. Прибой е установена с приетата техническа експертиза, както и това че в разписния списък към кадастралния плана, действал преди започване изработването на плана на новообразуваните имоти, за имот пл. № 1569 е записано, че се владее от С. С.. Съвкупната преценка на доказателствата и факта на застрояване на имота на основание издадено разрешение за строеж на сграда от предвидените в актовете по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ обосновава извод, че в полза на наследодателя на касаторите валидно е било учредено право на ползване върху имота. През 1993 г. е проведена процедура по закупуване на имота, определената оценка терен с площ от 600 кв. м. е заплатена на 09.09.1994 г., с което правото на ползване е трансформирано в право на собственост върху 600 кв. м. от предоставените за ползване. Касационната жалба като основателна ще бъде уважена. Въззивното решение в обжалваната част отменено и вместо него постановено друго, с което ревандикационните искове отхвърлени като неоснователни. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК ищците Г. Н. П. и Л. Н. С. ще бъдат осъдени да заплатят на касаторките, ответници по иска, Р. Х. С. и С. С. С., направените от тях разноски по делото, които по данни от представения списък и книжата по делото възлизат на 720.58 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 03.11.2009 г. по гр. д. №148/2005 г. Варненски окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 24.11.2004 г. по гр. д. № 2771/03 г. на Варненски РС, в частта, с която Р. Х. С. и С. С. С. са осъдени да предадат на Г. П. и Л. С. 165 кв. м., съставляващи реална част от имот пл. № 1569 по КП на м. Прибой”, в землището на [населено място] и на П. С. П. 1030 кв. м., съставляващи реална част от същия имот заключена между буквите А, Б и В по скицата към заключението на вещото лице П. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Н. П. и Л. Н. С. срещу Р. Х. С. и С. С. С. ревандикационни искове за 165 кв. м., съставляващи реална част от имот пл. № 1569 по КП на м. Прибой”, в землището на [населено място] и предявения от П. С. П. срещу Р. Х. С. и С. С. С. ревандикационен иск за 1030 кв. м., съставляващи реална част от същия имот, заключена между буквите Б, В, Г, Д, Е и Ж по скицата към заключението на вещото лице П.. ОСЪЖДА Г. Н. П. и Л. Н. С., двамата от [населено място], [улица], ет. 1 да заплатят на Р. Х. С. и С. С. С. сумата 720.58 (седемстотин и двадесет и 0.58) лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: