Р Е Ш Е Н И Е № 277 гр. София, 03.02.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на девети декември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора И. Чобанова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 981 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 424, ал. 2, вр. 423, ал. 1 от НПК и е образувано по искане на адв. С. З. – защитник на задочно осъдения Х. А. Ч., за възобновяване на НОХД № 1448/2013 г. на Софийския градски съд и отмяна на постановената по него присъда № 213/21.06.2013 г., с която е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и във вр. с чл. 54 от НК е бил осъден да изтърпи наказание 5 години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. В искането, озаглавено „молба“ и поддържано в с. з. пред ВКС лично от осъдения и упълномощения му защитник, се твърди, че Ч. не е знаел за образуваното съдебно производство поради това, че е бил в чужбина. Подсъдимият и защитникът му молят делото да се възобнови. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, тъй като подсъдимият е знаел за воденото срещу него наказателно производство, което се установява от протокола за привличане на обвиняем, предявен на 08.01.2013 г. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 423 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е било депозирано на 08.09.2016 г. – след като осъдения Ч. е бил задържан (на 04.07.2016 г.) и предаден на българските власти (на 22.07.2016 г.) от Република Гърция по ЕЗА № П 58/2016 г. Впоследствие е приведен в затвора–гр. София за изпълнение на постановена от Софийския градски съд присъда № 213/21.06.2013 г. по НОХД № 1448/2013 г., влязла в сила на 10.03.2014 г. Съответно, в контекста на настоящото производство, най-късният момент за узнаване на осъждането по НОХД № 429/2012 г. е този на привеждане на присъдата в изпълнение и в тази връзка искането се явява подадено в 6 месечния срок по чл. 423, ал. 1 от НПК. Поради това то е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Както е известно институтът за възобновяване при задочно осъждане е специфичен процесуален механизъм с компенсаторен характер, чието предназначение е да осигури ефективно упражняване на правото на лично участие на осъдения в нов съдебен процес, когато това не е било сторено в проведения такъв в негово отсъствие. Поначало такова развитие на процеса е в конфликт с изискванията по чл. 6, т. 1, вр. т. 3, б. „с”, „d” и „е” от ЕКЗПЧ, съдържащи минималните гаранции за справедливост на наказателното производство в съдебната му фаза, сред които правото на лично участие се откроява с фундаментално значение. Съобразно сега действащата редакция на чл. 423, ал. 1 от НПК, за да не се допусне отказ от справедливо правосъдие, привеждането на този механизъм в действие е задължително във всички случаи, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК (надлежно връчване на обвинителния акт и призоваване за с. з., ведно с информация, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК) не е могла да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. Следователно, съгласно първата хипотеза укриването се отчита за мълчалив отказ за упражняване на правото на лично участие в съдебния процес, тъй като осуетява възможността за надлежно информиране. За да се изгради извод, че е налице укриване обаче, е нужно съдилищата да са положили дължимите грижи за осигуряване на присъствието му, вкл. да са изчерпали възможностите за призоваване и издирване. От материалите по делото е видно, че осъденият Х. Ч. е знаел за образуваното срещу него ДП, което е започнало в негово присъствие. При участие на упълномощения му защитник, същият е бил привлечен като обвиняем на 17.12.2012 г. (л. 78 от ДП), постановлението за което е връчено лично на осъдения на 08.01.2013 г.. Взета му е мярка за неотклонение подписка. На 08.01.2013 г. е бил проведен и разпит, в който обвиняемият е отказал да дава обяснения и е заявил, че не желае материалите по разследването да му бъдат предявявани лично. На 05.03.2013 г. разследващият полицай е предявил разследването при участието на защитника на осъдения. На 11.03.2013 г. е изготвил мнението си за предаване на Ч. на съд. Прокурорът е внесъл обвинителния акт в СГС на 22.03.2013 г. С разпореждане от 27.03.2012 г. съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в с. з. на 25.04.2013 г. Изпратената на Х. Ч. призовка е била оформена като получена на 01.04.2013 г. от майка му. От данните за задграничните пътувания на осъдения е установено, че на 08.03.2013 г. в 14:50 ч., е напуснал пределите на Р България през КГПП Кулата, без да има информация за последващото му влизане на територията на страната. От изисканите и приложени справки от СЦЗ, НСлС и ГД „Изпълнение на наказанията“ е установено, че Ч. не е бил задържан в местата за лишаване от свобода към датата на издаване на съответните документи. В с.з. на 25.04.2013 г. осъденият и упълномощения на досъдебното производство защитник не са се явили. Това и данните за отсъствие от страната на Ч. мотивирали градския съд да назначи служебен защитник на искателя, след което да даде ход на делото в негово отсъствие с участие на назначения му служебен му защитник при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а” от НПК. На 14.05.2013 г. осъденият е обявен за издирване. В проведените с.з. на 27.05.2013 г. и 21.06.2013 г., когато е била постановена и присъдата, нови данни за местонахождението му не са постъпили. По въззивна жалба на служебния защитник първоинстанционната пръсъда е обжалвана. С решение № 394/2013 г. по ВНД № 828/2013 г. на Софийският апелативен съд тя е потвърдена. По жалба на служебния защитник е образувано НД № 36/2014 г., по което с решение № 114/2014 г. на Върховният касационен съд е оставил в сила въззивното решение. Опитите по време на висящото производство на въззивната и на касационната инстанция за призоваване и установяване местоположението на подсъдимия също са останали безуспешни. Изложените дотук обстоятелства ясно очертават, че липсва основание за възобновяване на делото. Непосредствено преди приключване на ДП, проведено в негово присъствие и преди датата на първото съдебно заседание по внесения впоследствие обвинителен акт Х. Ч. се е укрил – напуснал е съобщения по делото адрес без разрешение, въпреки определената мярка за неотклонение подписка и е заминал за чужбина, поради което всички усилия за издирването му са останали безрезултатни. Това негово процесуално поведение съдът интерпретира като недвусмислен отказ за реализиране на правото му на лично участие, което е довело до невъзможност да бъде информиран надлежно за първоинстанционното производство, въпреки положените надлежни усилия от страна на съдебната власт. Поради това ВКС намира, че не са налице условия за възобновяване на делото и искането за това следва да бъде оставено без уважение. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на задочно осъдения Х. А. Ч. за възобновяване на НОХД № 1448/2013 г. на Софийския градски съд и отмяна на постановената по него присъда № 213/21.06.2013 г., влязла в сила на 10.03.2014 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.