Р Е Ш Е Н И Е № 20 гр. София, 16.01.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Елеонора Михайлова и на прокурор НИНА ПАНЧЕВА, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 936 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид: Настоящото, второ по ред, касационно производство е по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК. Образувано е по протест на прокурор от Апелативна прокуратура - София, по жалба на частния обвинител и граждански ищец М. С. - Р., чрез повереника адв.К. Г., по жалба на частните обвинители и граждански ищци Г. и Ю. Р., чрез повереника им адв.Р. А. и жалби на подсъдимите Н. К. и И. К., съответно чрез защитниците адв. адв.Д. М. и адв. Т. Р., против въззивно решение № 261/27.09.2022 г., постановено по внохд № 20211000601338/2021 г. по описа на Апелативен съд - София. В протеста са наведени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Прокурорът е изразил несъгласие с превратната според него интерпретация на установените по делото факти, в резултат на което неправилно и незаконосъобразно въззивният съд е оправдал подсъдимия В. К. по обвинението за съучастие в убийство, като го е признал за виновен в причиняване на лека телесна повреда, по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Според представителя на държавното обвинение неправилният извод на мнозинството от съдебния състав на предходната инстанция, че В. К. се е оттеглил от конфликта преди неговия фатален край, се дължи на непълната оценка на доказателствените източници - чрез приоритизиране на видео - техническата експертиза за сметка пълното игнориране на фактите, съдържащи се в показанията на свидетелите - очевидци на случилото се Б. К. и Е. К.. В нарушение на правилата за оценка на доказателствата изцяло е пренебрегнато обстоятелството, че насочеността на записващата камера не е позволявала да се заснемат всички действия на подсъдимите по отношение падналия на земята пострадал, което надлежно е отбелязано от вещото лице, изготвило видео - техническата експертиза. От липсата на запис на всички действия на В. К. неправилно е презумирано, че такива не са извършени, независимо, че празнотата в записите, успешно и убедително е преодоляна от първоинстанционния съд чрез възприетите, правдиво оценени и последователно поддържани, показания на посочените по-горе двама свидетели. Цялостната преценка за развитието на конфликтната ситуация налагало да се възприемат за меродавни показанията на присъствалите по време на инцидента и непосредствено след него свидетели, което предопределяло неразграничимост на действията на В. К. от тези на синовете му, като съдът следвало да възприеме и по отношение на него съображенията, които е изложил спрямо съучастника И. К., относно предприетите съвместни действия с брат му Н. К.. Посочено е, че тези действия сочат, че инцидентно формираният умисъл за нанасяне на телесна повреда на пострадалия е прераснал в общ такъв за умъртвяване, независимо дали смъртта е била пряко целена или само допускана, като умисълът е проявен чрез спонтанно синхронизиране действията на тримата подсъдими, при ясно демонстрирано съзнание и увереност за съучастие, до постигане на вредоносния резултат. Отправена е претенция за отмяна на въззивното решение в частта, с която е преквалифицирано извършеното от подсъдимия В. К. престъпление от такова по чл.115 вр. с чл.20, ал.4 от НК в престъпление по чл.130, ал.1 от НК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В жалбата и допълнението към нея на частния обвинител и граждански ищец М. С. - Р. са ангажирани всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, като е формулирано искане за отмяна на решението в частта, с която е изменено обвинението на В. К. с приложението на института на давността и явна несправедливост на определените при условията на чл.55 от НК наказания на подсъдимите Н. К. и И. К., както по отношение на размера, така и относно приложението на института на условното осъждане, които били по-ниски от обичайните случаи на непредпазливо пътно транспортно произшествие със смърт без квалифициращи обстоятелства. Според повереника адв.К. Г. застъпената от подсъдимите защитна теза не следвало да бъде ценена, доколкото тя не е пряко свързана с обвинението, предмет на делото. Твърди се, че тримата подсъдими при пълна съгласуваност по между им, въоръжени съответно с нож, палка и гаечен ключ са реализирали физическо нападение спрямо пострадалия на публично място, нахлувайки по недопустим и несъответен на преписаните им морални и етични характеристики начин, като са демонстрирали общност на умисъла. В жалбата на частните обвинители и граждански ищци Г. и Ю. Р., макар формално да е релевирано единствено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК по отношение наказанията и на тримата подсъдими, са изложени подробни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при анализа на доказателствата, които са довели до нарушение на закона, с оглед преквалификацията на извършеното от подсъдимия В. К. от престъпление по чл.115 вр. с чл.20, ал.4 от НК в токова по чл.130, ал.1 от НК и ненаказването му поради изтекла давност по чл.81, ал.3 вр. с чл.80, ал.1, т.4 от НК. Претендират да се измени въззивното решение като подсъдимият В. К. се признае за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение и му се наложи справедливо наказание, да се увеличат наложените на подсъдимите Н. К. и И. К. наказания до максималния предвиден в закона срок, както и да се уважат предявените граждански искове до пълния им предявен размер. В жалбата на подсъдимия Н. К. са релевирани всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Според защитника съдът в отклонение на процесуалните стандарти при доказателствения анализ е пропуснал да вземе предвид, че пострадалият винаги се е движил въоръжен с „шило“, откъдето идва и прякора му, същият притежавал бойни умения и навсякъде в продължение на години е демонстрирал чувство за господство и безнаказаност. Въпреки че подсъдимият е бил с баща си и брат си, това не е било достатъчно, за да се преодолее започналото противоправно поведение от страна на Р. спрямо дъщеря му, което давало основание за приложението на института на неизбежната отбрана или на мнима такава, респективно превишаването на нейните предели или за приложението на чл.118 от НК, предвид дълготрайното и продължително във времето натрупване на кумулиран афект в т.нар фаза на „освобождаване“ или „избухване“, породен от пострадалия, следствие упражнения от него физически и психически тормоз, довел до чувство на тотално безсилие, безпомощност и дори на безтегловност, които изпитвал той като родител. Посочено е, че макар съдът да е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства указаната на пострадалия от страна на Н. К. като човек и лекар помощ - да го изправи и опита да спаси живота му, съобразно уменията му на анестезиолог, те имат съществено значение и относно субективната страна на деянието, като не се установявал умисъл за убийство, т.е. има достатъчно основания за приложението на разпоредбата на чл.124 от НК. Претендира се да се отмени решението и подсъдимият да бъде оправдан или да се преквалифицира деянието по чл.118, чл.119 или чл.124 от НК, като при условията на чл.55 от НК се намали размера на наложеното наказание и продължителността на определения изпитателен срок, в които е отложено изпълнението му. Едва в допълнението към касационната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на решението в гражданско осъдителната му част, като се иска да се намали размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди на наследниците на пострадалия - неговата съпруга, майка и баща. В жалбата на подсъдимия И. К. макар да са наведени всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК са изложени съображения преди всичко относно неправилното приложение, както от обективна, така и от субективна страна, на материалния закон. Посочено е, че при изключване наличието на неизбежна отбрана, не е обсъдено дали е налице мнима такава, предвид допусната от страна на подсъдимия грешка относно нападателното поведение на Р. или респективно нейното превишаване, което давало основание за приложението на чл.118, чл.119 от НК спрямо него, а изхождайки от поведението на брат му - подсъдимия Н. К. и за приложението на чл.124 от НК. При правилно изведените и анализирани изключителни и множество смекчаващи вината обстоятелства, въпреки че наложеното наказание е определено при условията на чл.55 от НК, то не било в унисон не само с действителната обществена опасност на деянието, но най-вече с тази на дейците. Претендира да се отмени решението и той да бъде оправдан или да се преквалифицира деянието по чл.118, чл.119 или чл.124 от НК, като на основание чл.55 от НК се намали размера на наложеното наказание и продължителността на определения изпитателен срок, в които е отложено изпълнението му. В допълнението към касационната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на решението в гражданско осъдителната му част, като се иска да се намали размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди на наследниците на пострадалия - неговата съпруга, майка и баща. Представителят на Върховна касационна прокуратура, адв.Г. и адв.А., в качеството им на повереници, съответно на частите обвинители и граждански ищци М. С. - Р., Г. и Ю. Р., които са редовно призовани, но не се явяват, поддържат протеста и жалбите си, и пледират те да се уважат по изложените в тях съображения, като считат жалбите на двамата подсъдими за неоснователни, а допълненията по отношение на гражданските искове и за недопустими, тъй като развитите доводи излизат извън рамките на самите жалби. В съдебно заседание подсъдимите Н. К. и И. К., лично и съответно чрез защитниците си адв.М. и адв.Р., поддържат жалбите си и молят те да се уважат. Подсъдимият В. К. и защитникът адв.Б. не споделят доводите залегнали в протеста и в жалбите на частното обвинение относно неправилната аналитична дейност на второинстанционния съдебен състав. Твърдят, че в случая кумулираният афект дори и да не е прераснал във физиологичен такъв, по своето естество представлява изключително смекчаващо вината обстоятелство. В последната си дума подсъдимият В. К. настоява да се потвърди въззивното решение, а синовете му - подсъдимите Н. К. и И. К. акцентират да бъдат оправдани. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 6/20.02.2018 по нохд № 71/2016 г., постановена от Окръжен съд - Кюстендил подсъдимите Н. К., В. К. и И. К. са признати за виновни по повдигнатото им обвинение - за това, че на 11.03.2014 г., в гр. Дупница, в съучастие по между си - Н. К. като извършител, а В. К. и И. К. като помагачи, умишлено са умъртвили Н. Ю. Р. с ЕГН [ЕГН], поради което и на основание чл.115 вр. с - чл.20, ал.2 от НК за Н. К. и при условията на чл.54 от НК е осъден на петнадесет години лишаване от свобода. - чл.20, ал.4 от НК за И. К. и при условията на чл.54 от НК е осъден на тринадесет години лишаване от свобода. - чл.20, ал.4 от НК за В. К. и при условията чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на девет години лишаване от свобода. С присъдата е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанията на всеки един от тримата подсъдими, приспаднат е периода на предварителното им задържане и взетата мярка за неотклонение „Домашен арест“. Подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно на съпругата на пострадалия М. С. - Р. сумата от 50 000 лв. , на майката и бащата - Г. и Ю. Р., по 120 000 лв. на всеки един от тях, представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва, считано от 11.03.2014 г. до окончателното им заплащане, като до пълните предявени размери исковете са отхвърлени като неоснователни. На основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимите са възложени направените по делото разноски, както и дължимата държавна такса върху уважения размер на предявените граждански искове, като съдът се е разпоредил и с приложените по делото веществени доказателства. По жалби на частните обвинители и граждански ищци и на подсъдимите образувано внохд № 753/2019 г. по описа на Апелативния съд - София. С постановеното по делото решение № 148/07.05.2020 е изменена първоинстанционната присъда, като са преквалифицирани извършените от подсъдимите В. и И. К. деяния, в частта относно формата на съучастие - от помагачи на извършителя Н. К., в съизвършители с него, по смисъла на чл.20, ал.2 от НК и са намалени наложените наказания на всеки един от тримата - на по три години лишаване от свобода, които на основание чл.66, ал.1 от НК са отложени за изпълнение с изпитателен срок от по пет години, считано от влизане на присъдата в сила. В останалата част присъдата е потвърдена. По касационни жалби на частните обвинители и граждански ищци и на подсъдимите само в наказателната част е образувано н.д. № 236/2021 г. по описа на Върховния касационен съд, второ наказателно отделение. С постановеното решение № 102/13.12.2021 г. на основание чл.354, ал.1, т.5 от НПК е отменено въззивното решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. С атакуваното решение /поредността на страниците не съответства на номерацията/ по образуваното внохд № 1338/2021 г., предмет на настоящата касационна проверка, е изменена първоинстанционната присъда: - като е преквалифицирано извършеното от подсъдимия В. К. престъпление от такова по чл.115 вр. с чл.20, ал.4 от НК в престъпление по чл.130, ал.1 от НК, той е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение и на основание изтекла давност по чл.81, ал.3 вр. с чл.80, ал.1, т.4 от НК не е наказан. - като при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е намален размера на определеното на: подсъдимия Н. К. наказание от 15 години на 3 години лишаване от свобода и на подсъдимия И. К. от 13 години на 2 години и 10 месеца, които на основание чл.66, ал.1 от НК са отложени за изпълнение с изпитателен срок от по пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Решението е подписано с особено мнение от един от членовете на съдебния състав в частта относно преквалификацията на извършеното от подсъдимия В. К. деяние и отложеното изтърпяване на наказанията лишаване от свобода, наложени на подсъдимите Н. К. и И. К.. Процесуалното развитие на делото предопределя пределите на касационната проверка, като извън нейните рамки остават наведените в допълненията към жалбите на подсъдимите Н. К. и И. К. съображения за незаконосъобразност на решението в гражданско осъдителната му част, съпроводени с искания за намаляване размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди на наследниците на пострадалия - неговата съпруга, майка и баща. Такива доводи и претенции не са изложени в касационните жалби, включително и на тримата подсъдими, срещу първото въззивно решение, като основанието и размерът, до който са уважени гражданските искове, са напълно идентични с присъдените в атакувания втори въззивен съдебен акт, т.е. във визираната им част жалбите на Н. и И. К. се явяват процесуално недопустими, още повече че несъгласието им е заявено като допълнение към жалбите, където отсъства оплакване за неправилност на въззивното решение относно гражданските искове. При извършената касационна проверка настоящият състав констатира поредица от допуснати съществени процесуални нарушения при преквалификацията на извършеното от подсъдимия В. К. деяние, които водят до основателни съмнения на изведените изводи относно приетото за демонстрирано от него оттегляне от конфликтната ситуация преди нейния фатален край. За разлика от първоинстанционния съд, вторият въззивен състав е осъществил превратна и непълна оценка на доказателствените източници, като е приел, че В. К. е преустановил своето участие, преди синът му Н. К. да нанесе на пострадалия смъртоносните наранявания, като го хванал през кръста, в опит да осуети участието му в схватката. В основата на така възприетата фактическа обстановка е поставен единствено обективирания от техническата експертиза /том III от досъд. пр. л. 94 - 114/ в моментни изображения видео запис от намиращата се в процесното заведение камера, въпреки становището на вещото лице М. Й., че нейната насоченост не е позволявала да се запишат всички действия на лицата, като част от тях са останали скрити от полезрението й. Тази празнота - относно извършените от В. К. действия след първоначалното му влизане в помещението и двукратното замахване с гаечния ключ към главата на Р. до излизането на тримата подсъдими от заведението, според мнозинството от въззивния състав се явява в разрез с обвинителната теза, но не би могла да се възприеме в ущърб на подсъдимия. Визираната неяснота в записа е умело преодоляна от първоинстанционния съд чрез възприетите като правдиви показания на св.Б. К. и Е. К., които стояли прави до барплота и непосредствено наблюдавали случващото се, без да се намесват. Двамата са били случайни посетители в заведението, като по делото няма данни да са заинтересовани от изхода му, поради което въззивният състав не е имал основание да откаже да кредитира заявеното от тях. Те са категорични, че след намесата на И. К., баща му - В. е продължил с нанасянето на удари спрямо пострадалия, като от влизането им в помещението до излизането на пострадалия от него е изминало време от около минута и половина. Техните показания, в тази им част, по отношение, на които въззивният съд е счел, че са без значение за изясняване на фактическата обстановка, са подробно анализирани от първоинстанционния състав. Като е игнорирал значението на обстоятелството, че насочеността на камерата не е позволявала да се заснемат всички действия на подсъдимите, въззивният съд е презумирал, че такива не са извършени от В. К. и същевременно е отказал да възприеме правдивите показания на посочените свидетели, въпреки че те са преки и непосредствени очевидци на случилото се. В този смисъл, приетите от втория състав на апелативния съд фактически положения, очертаващи обективната несъставомерност на повдигнатото по отношение на подсъдимия В. К. престъпление по чл.115, вр. с чл.20, ал.4 от НК са изведени в резултат на неправилна логическа дейност, тъй като са допуснати съществени непълноти, които опорочават възприетите за установени факти. В процесуален план въззивният съд не е изпълнил законосъобразно задължението си по установяване на обективната истина, тъй като картината на деянието не е разкрита в максималната възможна степен, в която реално позволяват наличните доказателствени източници. При анализа на доказателствата, така изведените погрешни изводи са обусловили порок във вътрешното убеждение на мнозинството от състава по релевантните факти, следствие на което се е стигнало до неправилното решаване на въпросите относно вината и отговорността на подсъдимия В. К.. Изложеното налага извода, че въззивната инстанция не оценила доказателствените материали по делото, съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК. Констатираните пороци в доказателствената дейност, обуславящи наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, водят до отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, тъй като те са отстраними чрез провеждане на ново въззивно съдебно производство. Този изход на делото препятства проверката по останалите възражения на касаторите, но следва само да се отбележи, че макар и с приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК наложените наказания лишаване от свобода са силно занижени и то до такава степен, че да са налице основанията на чл.66, ал.1 от НК, но по този начин справедливостта е минала на заден план. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 261/27.09.2022 г., постановено по внохд № 20211000601338/2021 г. по описа на Апелативен съд - София. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: