Р Е Ш Е Н И Е № 577 гр. София, 13 март 2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Севдалин Мавров ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Антоанета Данова при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора М. В., като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1858 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационен протест от прокурор при Апелативна прокуратура- гр.Пловдив срещу решение №123 от 02.07.2013 г., постановено по ВНОХД №100/2013 г., по описа на Апелативен съд- гр.Пловдив, НО, с което е потвърдена изцяло присъда №1 от 04.02.2013 г., постановена по НОХД №210/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.Кърджали, с която подсъдимият Я. В. Д. е признат за невиновен в това че за периода 28.11.2011 г. до 05.04.2012 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление е поискал и приел облага в размер общо на 1 600 лева от Б. Л. М., Х. Б. Х. и Т. Я. В., която не му се следва, за да упражни влияние при взимане на решение от длъжностно лице- И. С. И.- началник отдел „Човешки ресурси” при ОД на МВР- /населено място/ и технически секретар на комисия за провеждане на конкурс за постъпване на държавна служба в МВР, във връзка със службата му по назначаване на класирани участници в конкурса, като на основание чл.304 НПК подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл.304б, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК. В касационния протест се сочи касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК, като се поддържа, че решаващите съдилища неправилно са приложили материалния закон. Оспорват се изводите, че осъществените от подсъдимия действия са несъставомерни, като се моли да бъде отчетено обстоятелството, че Д. е взел парични средства от тримата кандидати за държавна служба и е провел разговор със свидетеля И. И., във връзка с кандидатстването им. Предлага да бъде преценена позицията на този свидетел в служебната йерархия на институцията и конкретно това, че той обективно е имал възможност да въздейства на членовете на комисията за избор на държавни служители. В протеста се посочват множество доводи за това, че за съставомерността инкриминираното деяние не е от значение дали е упражнено влияние, а единствено дали са получени паричните средства и е поет ангажимент за това. Поддържа се, че действията на Д. осъществяват състава на престъплението по чл.304б, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК се предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В хода на касационното производство представителят на държавното обвинение поддържа касационния протест и повторно възпроизвежда отразените в него доводи. Предлага да бъде прието, че инкриминираното деяние е осъществено от подсъдимия и на това основание въззивния съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Защитникът на подсъдимия Д. моли да не бъде уважаван касационния протест и бъде оставено в сила въззивното решение. Подсъдимият Д. не изразява становище по делото. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационният протест е неоснователен. По оплакванията за допуснато съществено нарушение на материалния закон Касационният съд споделя изцяло изводите на въззивния съдебен състав по отношение на анализа на състава на престъплението по чл.304б, ал.1 НК. Правилно са отграничени характеристиките му от обективна страна, като е направен верен извод за това, че конкретното съставомерно въздействие от страна на подсъдимия трябва да бъде насочено към длъжностно лице, за да вземе решение, което е в служебната му компетентност. При прегледа на внесения обвинителен акт (очертаващ границите на настоящото наказателно производство) може да бъде направен извод, че обвинението е за упражняване на влияние по отношение на свидетеля И. И. е във връзка с провеждане на конкурс за назначаване на държавен служител в Министерство на вътрешните работи. Няма спор, че този свидетел не е член на конкурсната комисия и той не е бил компетентен, а и е нямал възможност да вземе участие при взимането на решението кои от явилите се кандидати да бъдат избрани. Видно от доказателствените материали свидетелят И. е бил единствено член на техническия секретариат и е осъществявал дейност, която не е пряко свързана с конкурса. При тази конструкция на обвинението е изцяло невъзможно ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия Д., тъй като упражнено от него въздействие по отношение на свидетеля И. не може да бъде преценено като „търговия с влияние”, респективно да бъде квалифицирано като престъпление по чл.304б, ал.1 НК. В тази връзка практиката на касационната инстанция е константна и неотклонно приема, че това престъпление може да бъде осъществено от обективна страна само и единствено ако упражненото от извършителя му влияние е по отношение на трето лице, което обективно може да вземе (или участва във вземането) на целеното от субекта решение. В този смисъл са решение №310/14.10.2001 г., постановено по НД №1587/2011 г., ІІ н.о., решение №310/18.06.2012 г., постановено по НД№769/2012 г., І н.о. и т.н. В това производство упражненото влияние е насочено към назначаването на три лица за държавни служители (полицаи при ОД МВР- [населено място]), което представлява действие, намиращо се извън компетентността на свидетеля И.. Ето защо отразените в обвинителния акт факти принципно не могат да бъдат отнесени към обвинението по чл.304б, ал.1 НК и единственият възможен изход на производството е постановяване на изцяло оправдателна присъда. При внимателно запознаване с мотивите на касационния протест и отправеното искане може да бъде направен извод, че държавното обвинение не оспорва изводите на въззивния съд, че свидетелят И. не е могъл да вземе конкретното съставомерно решение, но се поддържа, че е могъл да въздейства на други служители на МВР, които от своя страна са компетентни да го вземат. Поддържаната правна конструкция практически предполага осъществяването на инкриминираното деяние чрез просредствено извършителство от страна на И.. Този извод от една страна почива на предположение, тъй като липсват доказателства този свидетел да е могъл да влия на конкретната конкурсна комисия, още по- малко да е поел пред подсъдимия такъв ангажимент, а от друга се различава съществено от инкриминираните с обвинителния акт факти. При липса на изменение на обвинението по реда на чл.287 НПК, дори да бъде възприета тезата на държавното обвинение, тя отново не може да доведе до успешен за прокуратурата изход от производството. Не на последно място, касационният съд намира за необходимо да отбележи, че държавното обвинение е имало възможност да повдигне друго обвинение, съответстващо на инкриминираните факти и ако поддържа, че упражненото въздействие е било насочено към свидетеля И. (лице, което не може да вземе целеното решение) да обмисли неговата съставомерност на плоскостта на престъплението „измама”. Това не е направено и при липса на упражнено правомощие по чл.287 НПК за решаващите съдилища не е имало друга възможност освен постановяването на изцяло оправдателна присъда. Предвид изложеното касационният съд прецени, че въззивната инстанция е приложила правилно закона и не са налице основания за отмяна на атакувания въззивен съдебен акт. Ето защо същият трябва да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №123 от 02.07.2013 г., постановено по ВНОХД №100/2013 г., по описа на Апелативен съд- гр.Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.