Ключови фрази
прехвърляне на търговско предприятие * вписване в търговски регистър * конститутивно действие * оповестително действие * ревандикационен иск * *

____? ? ? ? ? ? ?

     Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е 

 

122

 

     София, 03.11.2009 год.

 

В   И М  Е Т О    Н А    Н  А  Р  О  Д  А 

 

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в съдебно  заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:

             

                                             Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА  

                                                    Членове:  ДАРИЯ ПРОДАНОВА

                                                                       ТОТКА КАЛЧЕВА

при участието на секретаря К. Атанасова

и в присъствието на прокурора

като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 122 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по постъпила касационна жалба от “К” О. гр. С. срещу въззивното решение от 21.07.2008 г. по в. гр. д. № 110 /2008 г. на Окръжен съд гр. М., с което е отменено първоинстанционното решение от 09.10.2007 г. по гр. д. № 393/2007 г. на Районен съд, гр. Лом и по реда на чл. 208 ГПК /отм./ е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу “Л” О. , гр. Лом иск с правно основание чл. 108 ЗС.

В касационната жалба се въвежда оплакване, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон /чл. 16, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 4а ТЗ/.

Ответникът по касационната жалба ”Л” О. в писмен отговор заявява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като взе предвид данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощието си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

С постановеното от Окръжен съд гр. М. решение въззивният съд е приел, че изложеният решаващ мотив на първоинстанционния съд за уважаване на иск с правно основание чл. 108 ЗС - за правната природа на прехвърлянето на търговско предприятие и в частност, за вписването като един от елементите на фактическия състав и неговото действие, не е налице. Според въззивната инстанция, претенцията на ищеца, основана на придобиване на права върху множеството движими вещи, настъпило от покупка на търговско предприятие, е неоснователна, тъй като в търговския регистър не е било вписано визираното обстоятелство по съответните партиди, поради което не бил осъществен фактическият състав на прехвърлянето на предприятието по чл. 16 от ТЗ.

Допустимостта на касационното обжалване по приложно поле е обоснована с определение № 349/10.06.2009 г.

Решението на Окръжен съд, гр. М. е неправилно.

Погрешно е прието, че вписването на прехвърляне на търговското предприятие има конститутивно действие, и че същото е елемент от фактическия състав на сделката, поради което неспазването му води до неосъществяването й. Вписването в търговския регистър има различни последици. Новият Закон за търговския регистър /ДВ, бр. 34/2006 г./ не променя действието на вписването, уредено в Търговския закон и Гражданския процесуален кодекс, освен с оглед конкуренция между последиците на вписването и обнародването, предвид отпадането на последното като способ за оповестяване на третите лица. Съгласно чл. 4а ТЗ /ДВ, бр. 80/2000 г., отм. ДВ, бр. 38/2006 г./, относим към конкретния случай, вписването в търговския регистър има поначало оповестително действие. Същият принцип е залегнал и в чл. 7, ал. 2 ЗТР, като следва да се отчита, че нормата е транспонирана в нашето право от чл. 3, ал. 7 от П. директива на С. от 09.03.1968 година.

В съдържанието на чл. 4а ТЗ /отм./, респ. чл. 7, ал. 2 ЗТР са включени две правни норми, първата от които е свързана с обстоятелството, че вписването няма конститутивно действие, освен ако закон изрично предвижда това. Това означава, че само в изрично предвидени от закона случаи вписването става елемент от правопораждащ фактически състав и в този случай е условие за настъпване на желаните правни последици.

В конкретния случай, при прехвърляне на търговското предприятие по реда на чл. 15 и сл. ТЗ нито вписването, нито обнародването имат конститутивно действие за прехвърлителната сделка, осъществена посредством договор от 21.03.2002 година. Ноторно известно е, че за конститутивни вписвания се считат тези по чл. 67 ТЗ , чл. 140, ал. 4 ТЗ и чл. 231, ал. 4 ТЗ. За да настъпи конститутивното действие на вписването е необходимо да са налице следните предпоставки: да се касае до такъв подлежащ на вписване факт, чиято правна важимост е обусловена от вписването, т. е. този факт не би могъл да породи правни последици преди и освен чрез вписване. Фактът следва да се е осъществил, т. е. да не сме пред хипотезата на несъществуващо обстоятелство, тъй като публичноправните елементи на смесения фактически състав с конститутивно действие имат значение на conditio iuris /т. е. те обуславят настъпването на правните последици, но не ги определят по съдържание/, и на последно място - да е извършено валидно вписване, тъй като нищожността на вписването е пречка за пораждане на конститутивния ефект.

В настоящия случай, съдът е допуснал смесване на оповестителното действие на вписването /то е характерно за всички вписвания/ и на конститутивния ефект от вписването. Оповестителното действие се отнася до третите лица. От деня на вписването, вписаните обстоятелства се считат за известни и на тези трети лица, на които те преди това не са били известни. Или оповестителното действие на вписването може да бъде окачествено като необорима презумпция за знание на вписани обстоятелства.

В подобен смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение на ВКС, ТК, І отделение № 115/01.10.2009 г. по т. д. № 308/2009 г.

След като ищецът е обосновал правото си на собственост върху процесните движими вещи с покупката на търговското предприятие “Л“ АД въз основа на договор от 21.03.2002 г. и на последваща продажба на част от търговско предприятие от 10.10.2003 г. и страните не са спорили, че в търговския регистър не е било вписано прехвърлянето на предприятие, то при неправилен извод за характера на вписването, незаконосъобразен е изводът на въззивния съд, че договорът не е произвел правното си действие и от тук, че ищецът не би могъл да се легитимира като собственик. Това нарушение е довело и до отсъствие на фактически и правни изводи относно наличието на останалите елементи от фактическия състав на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС, предвид отчитане особеностите на продажбата на движими вещи и продажбата на съвкупност.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

О. въззивно решение от 21.07.2008 г. по в. гр. д. № 110/2008 г. на Окръжен съд гр. М..

 

В. делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: