Р Е Ш Е Н И Е
№ 181
С о ф и я, 15 декември 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 м а р т 2014 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
КАПКА КОСТОВА
при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 358/2014 година.
С искане по чл.420, ал.2 от НПК от името на осъдения М. Т., унгарски гражданин, се атакува влязлото в законна сила определение от 09.08.2013 г., постановено по НОХД № 283/2013 г. по описа на окръжен съд-Б., с което е одобрено споразумение за приключване на наказателното производство, водено срещу него за престъпление по чл.242, ал.1, б.”д” от НК и за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК му е било наложено наказание от 2 години лишаване от свобода, отложено за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 4 години, като не му е наложено кумулативно предвиденото наказание глоба в полза на държавата. Навеждат се доводи за неправилно приложение на материалния закон и се претендира отмяната му и оневиняване на осъдения по предявеното му обвинение, алтернативно за връщане на делото или на прокурора, или на първоинстанционния съд с съответни указания по приложението на закона.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва искането и моли то да бъде оставено без уважение.
Осъденият Т., редовно уведомен за производството пред ВКС чрез пълномощника си адв.Н.З. от АК-Б. моли искането да бъде уважено.
Върховният касационен съд провери правилността на атакуваното определение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК, като съобрази следното :
С протоколно определение от 09.08.2013 г., постановено по НОХД № 283/2013 г. от окръжен съд-Благоевград е одобрено постигнатото между прокурор от ОП-Благоевград и защитника на осъдения М. Т., унгарски гражданин, споразумение за приключване на наказателното производство, водено срещу него за това, че на 06.08.2013 г. в района на ГКПП-Кулата, без знанието и разрешението на митническите органи, с товарен автомобил е пренесъл през границата на Република България стоки за търговски цели в големи размери – цигари марка „М.” на обща стойност 1 906 275 лв – престъпление по чл.242, ал.1, б.”д” от НК, като му е наложено при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК наказание от 2 години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 4 години от влизане на присъдата (споразумението) в законна сила, без да му е наложено кумулативно предвиденото наказание глоба в полза на държавата.
На основание чл.242, ал.8 от НК е отнет в полза на държавата товарният автомобил „Д.” и прикаченото към влекача полуремарке, а на основание ал.7 са отнети и цигарите, предмет на престъплението.
Възложени в тежест на осъдения са и направените по делото 160 лв разноски.
В искането, подадено на 10.02.2014 г. от името на осъдения се развиват доводи за несъставомерност на деянието като престъпление по посочения текст от НК и се иска отмяна на определението като незаконосъобразно и оправдаването му изцяло, алтернативно за връщане на делото „на прокурора или първоинстанционния съд с указания за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление”.
Върховният касационен съд - първо наказателно отделение намира искането за подадено в законовия срок, от страна, имаща право на такова и срещу неподлежащ и непроверен по въззивен или касационен ред влязъл в законна сила съдебен акт, поради което е допустимо, а разгледано по същество - за НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения :
В основата на искането е поставено съображението, че след приемането на РБ за член на ЕС нейната територия е включена в митническата територия на Съюза, на която действа общ Митнически кодекс, според правилата на който стоките между държавите-членки се движат свободно, без да се дължат мита и такси с равностоен на мито ефект и на границите между тях (вътрешни граници) не се извършва митнически контрол, поради което в конкретния случай при преминаване на границата между Р Гърция и Р България на ГКПП-Кулата осъденият Т. не е имал задължението да декларира превозваната от него стока, както и да получи разрешение от митниците за транспортирането й през територията на страната и деянието му се явявало несъставомерно като престъпление по чл.242, ал.1, б.”д” от НК както от обективна, така и от субективна страна с оглед и липсата на знание у него, че в печатарската машина са укрити тютюневи изделия. Иска се отмяна на определението за одобряване на споразумението и оправдаване от ВКС по предявеното му обвинение. Алтернативно се развива и становище, че макар за тези изделия да се дължи акциз, то той би бил дължим на държавата-получател на стоката, а именно в Р А., поради което условно деянието му би било по-леко наказуемо като престъпление по чл.234 от НК, ако се установи наличие на знание у него за укритите цигари, заради което след отмяната на определението за одобряване на споразумението се настоява делото да се върне „на прокурора или на първоинстанционния съд с указания за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление”. И двете становища са неверни и следва да бъдат отхвърлени като незаконосъобразни.
Вярно е, че от 01.01.2007 г. Р България е член на ЕС и като такава нейната територия е част от територията на Съюза. Последният, съобразно Договорите, функционира на основата на икономически, включващ митнически и валутен, съюз между държавите-членки, чрез създаване на общ вътрешен пазар - пространство без вътрешни граници, в което стоките могат да се движат толкова свободно, колкото и на националния пазар на всяка държава-членка. С това, от правна гледна точка е утвърден един от основните принципи на функционирането на Съюза - на свободно движение на стоки, услуги, хора и капитали на територията му, като с Договора за функциониране на ЕС в чл.34-36 (ДФЕС) значението му е определено чрез хармонизирано законодателство в много области и по този начин този принцип е конкретизиран с точни определения за специфични продукти. Или, освен чрез премахване на митата, количествените ограничения, забраната за мерки с равностоен на мито ефект и установяване на обща за Съюза митническа тарифа по отношение на стоки от и за трети страни, с Договорите за ЕС са добавени и принципите на взаимното признаване, премахването на физическите и техническите бариери пред движението на стоките на митническата му територия, както и стандартизацията им. Това се отнася обаче само за съюзните (по произход) стоки, както и такива, въведени правомерно на територията на ЕС.
Вносът, износът и/или транзита на несъюзни стоки от, за и през територията на ЕС се регулира от общи за държавите-членки правила, които са от изключителната компетентност на Съюза и като право на ЕС има първенстващо приложение в правната действителност на държавите-членки. Това пък предполага еднообразно тълкуване и прилагане на това право от гражданите, администрациите и правоприлагащите органи на всички тези държави, като на Съда на ЕС (СЕС) е предоставена изключителната компетентност по тълкуването му като последна инстанция чрез т.н. „преюдициално производство”. Тълкуването на СЕС има общо действие и е задължително не само за националния съд, отправил питането, но и за всички останали национални съдилища на държавите-членки, които не са участвали в производството. По този начин даденото от СЕС тълкуване има задължителна сила и е неразривно свързано с конкретната общностна норма, става иманентна част от нея. С това се гарантира, че правото е едно и също във всички държави-членки, единното му прилагане, обезпечава се върховенството на правото на Съюза и се дава допълнително средство за защита на правните субекти. Тези общи бележки са необходими с оглед наведените в искането доводи във връзка със свободното пренасяне на стоки (включително и акцизни) през вътрешна за страната ни граница и дали е било необходимо спазване на определени правила от страна на осъдения, съобразно което да се прецени дали поведението му е било неправомерно и дали то изпълва съдържанието на нормата на чл.242, ал.1 от НК или на някое друго по-леко наказуемо престъпление, а оттам - дали законосъобразно е било одобрено от съда осъждането му за извършване на такова престъпление.
Разпоредбата на чл.242, ал.1 от НК е кодифицирана в Глава шеста, раздел ІІІ от Особената част на НК като престъпление против „митническия режим”. Приложимите разпоредби на правото на ЕС са в действащия към инкриминирания момент Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаването на Митнически кодекс на Общността и регламентът за приложението му, съответно въведените изменения с Регламент (ЕО) № 450/2008 г. на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 г. за създаване на Модернизиран митнически кодекс на Съюза (отменен с Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на ЕП и Съвета от 09.10.2013 г., частично влязъл в сила от 31.10.2013 г., окончателно от 01.06.2016 г.), а тези на специализираното ни национално законодателство са в Закона за митниците (ЗМ) и Правилника за приложението му (ППЗМ), за акцизните стоки – в Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и неговия правилник за приложение (ППЗАДС). Без да се цитират конкретно (тъй като по делото не е спорно), в тях са дадени определения на „съюзни” (общностни) и „несъюзни” (необщностни) стоки, на митнически органи, на техния статут и значение на направените от тях констатации и на постановяваните решения, на „митнически надзор” и „митнически контрол”, на „митническо задължение”, на различните видове „митнически режим” и „митническо направление”, уредени са правилата за деклариране на стоките и на дължимите се митнически формалности за определяне на статута им, за облагането им с митни сборове и/или обезпечаване тяхното заплащане, за издаване на съответните електронни и на хартиен носител документи за техния превоз и проследяване на доставката им до крайния получател до освобождаването им за икономическо обращение или техният износ от митническата територия на Съюза. Тези понятия и правила са от съществено значение за правомерността на действията на осъдения като превозвач на укритите в печатарската машина тютюневи изделия (цигари) и на констатациите на митническите органи на ГКПП-Кулата с оглед ангажиране на наказателната му отговорност, като посочването им е необходимо с оглед бланкетната конструкция на състава на това престъпление.
По принцип, за намиращите се на територията на Съюза стоки се предполага да са по произход „съюзни” (общностни) и като такива за тяхното придвижване на тази територия не е необходимо декларирането им пред митническите органи и тяхното разрешение, доколкото обаче не са поставени под специален разрешителен режим, в повечето случаи извън компетентността на митниците.
Когато стоките са „несъюзни” (необщностни), от въвеждането им на територията на Съюза те са под митнически надзор и остават под него до определяне на митническия им статут, оформяне на съответните митнически формалности, свързано с определяне на митническата им стойност от значение за определяне на дължимите се вносни митни сборове и тяхното заплащане или обезпечаване, след което се разрешава пускането им в свободно обращение или тяхното придвижване на територията на Съюза под съответен, допустим митнически режим до крайния получател или съответното митническо направление до свободен склад или свободна зона, като вид митнически режим. При внос на акцизни стоки освен митните сборове, митническите органи са длъжни да съберат и дължимия се акциз като косвен данък или да обезпечат неговото събиране за държавата-членка на крайното им потребление (освобождаване за потребление), но и като данък, който се дължи директно в бюджета на ЕС. По този начин се гарантира събираемостта на това данъчно задължение за съюзния бюджет, като извършените пред митническите органи на държавата-членка на внос митнически формалности и взетите от тях решения за идентификация на стоките и издадени документи имат същите правни последици като произтичащите от взети решения или издадени документи от митническите органи на останалите държави-членки, на чиято територия се прилага даден митнически режим за тези стоки. Според вида на стоките и крайния им получател за освобождаването им за свободно обращение се определя и къде възникват и следва да се заплатят дължимите се за тях публични вземания (мита, ДДС, акциз).
Всяко отклонение от тези правила води до неправомерно въвеждане на стоките на територията на ЕС, съответно на държавата-членка, което е свързано с възникване на митническо задължение и отговорност за вносителя, приносителя или превозвача на стоките, освен ако те не са за лична употреба. Правните последици са посочени в специалното ни законодателство.
Както се посочи по-горе, във връзка с неправомерното въвеждане или движение на стоките на територията на няколко държави-членки от съществено значение, включително за директното приложение на приложимото право на ЕС, е даденото от СЕС тълкуване на приложимите за настоящия казус общностни норми по различни дела.
Така, според решение от 29 април 2010 г. по дело С-230/08 „за стоките, предмет на контрабанда, в общия случай е практически невъзможно да се определи местонахождението на крайния им потребител. Все пак е несъмнено, че рискът от неконтролиран достъп до икономическо обращение и следователно от достигане до крайния потребител става значителен от момента, в който стоките, предмет на контрабанда, преминат зоната, в която се намира първото митническо бюро, разположено във вътрешността на територията на Общността. Този риск засяга цялата територия на Общността, но преди преминаването на вътрешна граница все пак може да се локализира в първата държава-членка на внос. Ако впоследствие тези стоки, предмет на контрабанда, бъдат превозени с търговска цел през вътрешна граница на Общността в следваща държава-членка, рискът се измества към тази следваща държава-членка на внос, което настъпва към момента, в който стоките, предмет на контрабанда, физически преминават вътрешната граница”.
Според решение на Съда (трети състав) от 2 април 2009 година по дело C-459/07, V. E. срещу H. L. и решение от 3 март 2005 г. по дело P. и др., C-195/03, „ .. „неправомерно въвеждане” представлява вносът на стоки, който не спазва етапите, предвидени от чл.38-41 от Митническия кодекс. За да може да се счете, че една стока е предмет на правомерно въвеждане на митническата територия на Общността, още с пристигането си тя трябва да бъде превозена до митническо бюро или до свободна зона и да бъде представена пред митническите органи. Последното задължение, което тежи върху лицето, което носи отговорност за въвеждането, или върху лицето, което поема задължението за превоза, има за цел да гарантира, че митническите органи са били уведомени не само за пристигането на стоките, но и за всички релевантни данни относно вида на изделията и продуктите, за които става въпрос, както и за количеството на тези стоки. Всъщност именно тази информация позволява правилното идентифициране на стоките с оглед на тарифното им класиране и евентуалното изчисляване на вносните сборове.” .... „Под „мястото, където стоката се внася в митническата територия на Общността“, за стоките, превозвани по земя, се разбира мястото, където се намира първото митническо бюро.”
За настоящия случай, от обективна страна от значение е фактът на пренасяне на стоките през границата (държавната) на страната ни, които са укрити и нямат статут на „съюзни” (общностни), след като при въвеждането им на територията на Р Гърция не са били декларирани и представени на митническите й органи за осъществяване на съответните митнически формалности, а с оглед характерът им на „акцизни”, и под съответния митнически режим до заплащането на акциза било в тази страна за свободно обращение или обезпечаване заплащането му в Р А. (което само може да се „предполага” с оглед укриването им в печатарската машина). От това следва, че не е получено съответното разрешение на митниците за правомерното им въвеждане на територията на ЕС, с което след подминаване на първото по движението им митническо бюро е било осъществено митническо нарушение „митническа контрабанда”.
Понятието за „митническа контрабанда” е дадено в чл.233, ал.1 от ЗМ, а от 01.01.2007 г. с въвеждането на новата ал.2 със ЗИДЗМ (ДВ бр.105/2006 г.) е допълнено, че за митническа контрабанда се наказва и пренасянето или превозването на стоки през външна за ЕС граница без знанието и разрешението на митническите органи и стоките са открити при проверка на територията на страната ни. А знанието и разрешението на митниците се добива при въвеждане на стоките на територията на ЕС, включително и на територията на РБ като част от нея, при осъществяване на митническия режим внос. При укритите стоки изначално деецът няма намерение да извести митническите органи за въвеждането им на митническата територия на ЕС и затова няма как деецът да се позове на тяхно знание или разрешение да ги търгува било в РБ, било като ги пренесе през границата на страната ни и ги въведе на територията на друга държава-членка или да ги изнесе към трети страни. Във всички случаи обаче те присъстват на територията на ЕС и на РБ неправомерно и е налице контрабандата им. Тоест, контрабандата на стоките възниква с подминаването на първото митническо бюро на територията на Съюза и продължава до откриването им на тази територия, със съответните последици от това. СЕС изрично свързва създаването на това неправомерно положение с тяхното държане и/или придвижване на съюзната територия с търговската цел на притежателя, приносителя или превозвача им като лицата, които носят отговорност за тях и свързаните с тях дължими, с правно значение, действия.
ВКС намира, че няма основание да се приеме по настоящето дело обективна несъставомерност на деянието според признаците на състава на чл.242, ал.1 от НК, след като укритите в камиона, управляван от осъдения Т. стоки са в количество, определено с търговска цел, несъюзни и спрямо които няма приложени митнически формалности, т.е. не е налице знание и разрешение на митническите органи на Р Гърция за тяхното придвижване през територията на Р България за Р А., а тяхното известяване и решение за движението им навътре в територията на Съюза имат съответното правно значение и за митническите органи на РБ. Още в първите си обяснения пред свидетелите, митнически служители, осъществяващи специфичен граничен контрол на ГКПП-Кулата, а после и пред разследващия митнически инспектор осъденият е изяснил как е бил нает без трудов договор за шофьор към транспортната фирма, как не е присъствал при натоварването на печатарската машина, но като е осъществил твърде подозрителен контакт с неизвестно нему лице и е получил на доверие превозните и за идентификация на стоката (но различна от цигарите) документи, без да се увери, че товарът е в съответствие с тях. Това обяснява и признанието на вината му, изводимо от изразеното от него съгласие с постигнатото между прокурора и защитника му споразумение за неговото осъждане. Няма основание да се разсъждава дали е осъществил друго по-леко наказуемо престъпление, след като установените на досъдебното производство факти изпълват с нужното съдържание признаците на състава на престъплението по чл.242, ал.1, б.д” от НК, поради което ВКС прие, че не е налице основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК за възобновяване на наказателното дело и отмяна на атакуваното определение за одобряване на постигнатото споразумение за осъждане на М. Т. за осъщественото от него престъпление по посочения текст на НК.
Други основания за възобновяване на делото не са ангажирани в искането и то, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл.426 вр.чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от името на осъдения М. Т., унгарски гражданин, за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила определение от 09.08.2013 г., постановено по НОХД № 283/2013 г. от окръжен съд-Благоевград, с което е одобрено споразумение за приключване на воденото срещу него наказателно производство с осъждането му за престъпление по чл.242, ал.1, б.”д” от НК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |