Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 292   София, 16.12.2009 година   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и девета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ   КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА     при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т.д. № 292/2009г.     Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. за с. к. срещу решение № 562 от 19.11.2008 г. по т. д. № 419/2008 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която са отхвърлени предявените срещу „Х” О. , гр. С. искове: за заплащане на първоначална вноска от цената по приватизационен договор от 16.12.1999 г. в размер на 4 679 щ. д.; за заплащане на неустойка за неизпълнение на същото задължение в размер на 7 175.71 щ. д.; за заплащане на неустойка за забава върху първа разсрочена вноска от цената по договора за разликата от 3 085.62 щ. д. до пълния предявен размер 6 170.33 щ. д. и на втора разсрочена вноска за разликата от 2 909.30 щ. д. до пълния предявен размер 4 848.83 щ. д. С определение № 391 от 07.07.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, като е прието, че въпросът, който е от значение за делото, е материалноправният въпрос за началния момент на давностния срок за вземане за неустойка за забава, когато е уговорено, че същата се дължи за всеки просрочен ден. Касаторът поддържа становище, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, като моли за отмяната му в обжалваната част и за уважаване на предявените искове. Излага подробни съображения срещу извода на съда за частично погасяване на вземането за неустойка за неплащане на първа и втора разсрочени вноски от цената на процесния приватизационен договор, като счита, че същият противоречи на разпоредбата на чл. 114, ал. 4 ЗЗД, уреждаща началото на давностния срок при искове за неустойка за забава. Поддържа оплакване и за противоречие в мотивите на обжалваното решение по отношение периода, за който вземането за неустойка не е погасено по давност, както и твърдение за неправилно изчислен размер на дължимата неустойка. Ответникът по касация - „Х” О. , гр. С. не заявява становище по жалбата. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е частично основателна. За да отмени първоинстанционното отхвърлително решение частично и да уважи предявените от А. за с. к. искове по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за неустойка върху втора и трета разсрочени вноски по сключения между страните приватизационен договор от 16.12.1999 г., Пловдивски апелативен съд е приел, че с оглед уговорения падеж за плащане на тези вноски, съответно - 16.12.2001 г. и 16.12.2002 г., за периода 16.12.2001 г. - 16.12.2003 г., т. е. за тригодишен период от датата на завеждане на исковата молба, вземането за неустойка е погасено по давност. Поради това, въз основа приетото по делото заключение на счетоводната експертиза, решаващият състав е присъдил неустойка върху посочените вноски само за периода от 16.12.2004 г. до 16.12.2006 г. в размер съответно на сумата 3085.61 щатски долара и 2 909.30 щатски долара. Настоящият състав намира, че постановеното от въззивния съд решение е правилно в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата 4 679 щ. д., представляваща първоначалната вноска от цената по приватизационен договор от 16.12.1999 г. и искът по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка за неизпълнение на същото задължение в размер на 7 175.71 щ. д. Този извод е съобразен с уговорката между страните по т. 5.1. от договора, че падежът за плащане на първоначалната вноска е датата на сключване на договора - 16.12.1999 г., когато именно настъпва и изискуемостта на същото вземане. С оглед на това, правилна се явява преценката, че приложимата по отношение на посоченото вземане 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД е изтекла на 16.12.2004 г., т. е. преди завеждане на делото, което има за последица неоснователност на предявения за него иск. В съответствие с изричната норма на чл. 119 ЗЗД е и изводът, че погасена следва да се счита също дължимата върху това вземане неустойка за забава. Настоящата инстанция споделя изцяло застъпеното от въззивния съд становище и по въпроса за началния момент на давностния срок за вземането за неустойка за забава, когато е уговорено, че същата се дължи за всеки просрочен ден. Направените в тази насока изводи не са в противоречие с разпоредбата на чл. 114, ал. 4 ЗЗД, в какъвто смисъл се поддържа от касатора. Не може да бъде възприето изложеното в касационната жалба разбиране, че последният ден, за който се начислява неустойката, представлява моментът на плащането на всяка от просрочените вноски от цената по договора и че изискуемостта на вземането за неустойка не е свързана с определен срок. Подобно разрешение би означавало да се допусне възможността определена категория вземания изобщо да не могат да бъдат погасени, което е в противоречие с общия принцип на облигационното право, че всяко вземане може да бъде погасено по давност. Очевидно, не такава е целта на приетата с изменението на Закона за задълженията и договорите разпоредба на чл. 114, ал. 4. Логическото тълкуване на посочената разпоредба, самостоятелно и във връзка с предходните алинеи на същия член, сочи на извода, че под „последен ден, за който се начислява неустойката”, следва да се разбира последният ден от исковия период, т.е. от периода, за който ищецът претендира да му бъде присъдена конкретна сума за неустойка и който е въведен като предмет на делото. Това е денят, в който задължението за неустойка вече е възникнало, определено е по размер и може да бъде изпълнено. В хипотезата на извършено плащане на главния дълг, последният ден, за който се начислява неустойката за забава, ще бъде денят на плащането и 3-годишният срок ще се брои от този ден. Когато, обаче, към датата на завеждане на иска не е извършено плащане на главния дълг и върху него продължава ежедневно да се начислява неустойка, по давност следва да се счита погасено вземането за неустойка за период по-голям от 3 години преди датата на предявяване на иска, каквото е правилото за погасяване на всички периодични вземания. Този извод произтича от начина на формиране на вземането за неустойка - като процент от главния дълг за всеки просрочен ден, който му придава характер на периодично вземане. С оглед изложеното, настоящият състав намира за правилно застъпеното в същия смисъл становище на въззивния съд. Същевременно, обаче, в мотивите на обжалвания акт се съдържа очевидно противоречие по отношение периода, за който следва да бъде уважена претенцията за присъждане на неустойка върху първата и втора разсрочени вноски от цената по договора. Макар да е приел, че вземането за тази неустойка е погасено за периода от датата на падежа на всяка вноска, съответно 16.12.2001г. /за първата разсрочена вноска/ и 16.12.2002 г. /за втората разсрочена вноска/ до 16.12.2003 г., т. е. до началото на 3-годишния период преди датата на исковата молба /16.12.2006 г./, въззивният съд е присъдил неустойка не от 16.12.2003 г., а от 16.12.2004 г. Изчислена съобразно уговорения в т. 16 от основния приватизационен договор от 10.09.1998 г. /предвид препращането в т. 13 от процесния приватизационен договор от 16.12.1999 г./ размер 0.06 % за всеки просрочен ден, неустойката върху неплатените суми за първа и втора разсрочени вноски - 5 635 щ. д. и 5 535.20 щ. д. - за периода от 16.12.2003 г. до датата на завеждане на исковата молба 16.12.2006 г., т. е. за 1095 дни забава, възлиза съответно на 3 702.20 щ.д. и 3 636.63 щ. д. И тъй като присъдената от въззивния съд неустойка за забава върху първата разсрочена вноска е в размер на 3 085.62 щ. д. , а върху втората разсрочена вноска е 2 909.30 щ. д., постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено за разликата до приетия по-горе за дължим размер на всяка от неустойките. При посочения изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на касатора следва да бъдат присъдени разноски за разглеждане на делото в настоящата инстанция съобразно уважената част от претенциите в размер на сумата 182.70 лв., включваща юрисконсултско възнаграждение и държавна такса. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 562 от 19.11.2008 г. по т. д. № 419/2008 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от А. за с. к. срещу „Х” О. , гр. С. искове за заплащане на неустойка за забава върху първа разсрочена вноска от цената по договор за приватизация от 16.12.1999 г. за разликата от 3 085.62 щ. д. до 3 702.20 щ. д. и на втора разсрочена вноска за разликата от 2 909.30 щ. д. до 3 636.63 щ. д., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Х” О. , гр. С. да заплати на А. за с. к. , на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, допълнително сумата 616.58 щ. д. - неустойка за забава върху първа разсрочена вноска от цената по договор за приватизация от 16.12.1999 г. и сумата 727.33 щ. д. - неустойка за забава върху втора разсрочена вноска от цената по същия договор. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 562 от 19.11.2008 г. по т. д. № 419/2008 г. на Пловдивски апелативен съд в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА „Х” О. , гр. С. да заплати на А. за с. к. разноски по делото за настоящата инстанция в размер на сумата 182.70 лв. /сто осемдесет и два лева и седемдесет стотинки/.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ: