4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 543 София, 17.07.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ ч.гр.дело №414/2012 г. Производството е по чл.274, ал..3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от адв. В. Т. - процесуален представител на А. С. Я. от [населено място], [община] дол, област В.,, срещу въззивно определение №1044/12.4.2012 г. по ч.гр.д.№1095/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд, ГО, четвърти състав. Обстоятелствата по делото са следните: А. С. Я. от [населено място], [община] дол, област В., е депозирал пред Варненския районен съд молба против Д. П. Й. от [населено място], област В., с искания по чл.127, ал.2 СК за определяне от съда на упражняване на родителски права над малолетното дете Д. А. Я., за определяна на издръжка и за определяне на режим на лични контакти. Въз основа на исковата молба е образувано гр.д.№1189/2011 г. по описа на Варненския районен съд, четвърти състав. С протоколно определение от 07.3.2012 г. първоинстанционният съд е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, основавайки се на искане на ответницата по молбата и представено от нея съдебно удостоверение, издадено от Варненския окръжен съд, девети състав, по гр.д.№484/2012 г., от което е видно, че в посочения съд е образувано дело от Д. А. Я., действаща чрез законния си представител и нейна майка Д. П. Й. против А. С. Я., по иск с правно основание чл.66, ал.4 СК. С определение №1044/12.4.2012 г. по ч.гр.д.№1095/2012 г., по частна въззивна жалба от ищеца А. С. Я., Варненският окръжен съд, ГО, четвърти състав, е потвърдил протоколното определение на първата инстанция. Въззивната инстанция е приела, че в конкретния случай се касае до заведено във Варненския окръжен съд дело, което има за предмет произхода на детето, чрез оспорване произхода на бащата. Въз основа това съдът е стигнал до краен извод, че спирането на настоящото производство е правилно, тъй като при позитивно решение искът по настоящото производство би се оказал недопустим. Срещу въззивното определение на Варненския окръжен съд е подадена частна касационна жалба от А. С. Я. с оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Застъпва се становище, че липсва преюдициалност между двете дела, тъй като спирането на настоящото дело лишава бащата от контакти с детето, при положение, че не е оборена законовата презумпция, че частният касационен жалбоподател е баща на детето. Моли се за отмяна на въззивното определение. В изложението към частната касационна жалба се поставя процесуалноправния въпрос “Дали предявен иск за оспорване на припознаване по чл.66, ал.4 СК е преюдициален спрямо съдебен спор за упражняване на родителски права по чл.127, ал.2 СК ?”. Като основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на Варненския районен съд за продължаване на съдопроизводството. Ответницата по частната касационна жалба не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба намира, че същата е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима. По допустимостта на въззивното определение до касационно обжалване. Поставеният от частният касационен жалбоподател въпрос, съдът намира, че е правнорелевантен към спора и по него не е установена съдебна практика. Отговорът на поставения в изложението въпрос е отрицателен. Съдебният спор по иск с правно основание чл.66, ал.4 СК не е преюдициален спрямо съдебен спор за упражняване на родителски права по чл.127, ал.2 СК. Искът по чл.66, ал.4 СК е конститутивен по своя характер, поради което едва след влизане на съдебното решение в сила ще стане ясно, дали припозналият детето е биологичен баща или не. До този момент припозналият се счита за баща на детето по смисъла на чл.61, ал.1 СК. В зависимост от изхода по спора с правно основание чл.64, ал.4 СК припозналият или ще продължи да се счита за баща, или правото от което той се е възползвал по чл.64, ал.1, изречение първо СК ще му бъде отречено. До този момент той се ползва със всички права като баща, включително от правото по чл.127, ал.2 СК, т.е. да поиска от съда произнасяне по относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Този извод се налага освен от изложените съображения и от принципите залегнали в чл.3 от Закона за закрила на детето. По съществото на касационната жалба. С оглед отговора на поставения в изложението въпрос съдът намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото на върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводството. Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА до касационна обжалване въззивно определение №1044/12.4.2012 г. по ч.гр.д.№1095/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд, ГО, четвърти състав. ОТМЕНЯ въззивно определение №1044/12.4.2012 г. по ч.гр.д.№1095/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд, ГО, четвърти състав, и ПОСТАНОВЯВА: ВРЪЩА делото на Варненския районен съд за продължаване на съдопроизводството. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: