Р Е Ш Е Н И Е № 26 София, 28.02.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав: Председател: ЕМИЛ ТОМОВ Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2545 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата А. Н. Х. срещу решение № 72 от 15. 03. 2017г., постановено по в. гр. дело № 62/2017г. на Добрички окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 1278 от 21.12.2016г. по гр. дело № 2487/2016г. на Добрички районен съд и вместо него е постановено ново решение, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от А. Н. Х. срещу [фирма]: иск с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ за обявяване недействителността поради заобикаляне на закона на клаузата със срок за изпитване в полза на работодателя в трудов договор № 3/05.02.2016г., сключен между А. Н. Х. и [фирма]; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението на А. Н. Х. за незаконно и отменяне на заповед № 5/04.07.2016 г. на управителя на [фирма], с която е прекратено трудовото правоотношение с А. Н. Х. на длъжност „помощник - фармацевт” на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 05.07.2016г., и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на А. Н. Х. на заеманата преди уволнението длъжност „помощник - фармацевт” в [фирма], като ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 75 лева, представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция. Касаторката поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че процесният трудов договор със срок за изпитване в полза на работодателя, прекратен на основание чл. 71, ал. 1 КТ, е за същите трудови функции, които е изпълнявала при предходния работодател, който макар формално различен от ответника, има същия ръководител и едноличен собственик на капитала, както и същите седалище и адрес на управление. Поради това счита, че клаузата със срок за изпитване в процесния трудов договор е недействителна на основание чл. 74, ал. 4 вр. с ал. 2 КТ, поради заобикаляне на закона, тъй като с нея работодателят не е целял да провери годността й да изпълнява съответната длъжност, а да прекрати договора, преодолявайки иначе приложимата закрила на служителя по чл. 333 КТ заради притежаваното качество на трудоустроено лице. Моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което да бъдат уважени предявените искове с правни основания чл. 74, ал. 4 и чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, като й бъдат присъдени сторените съдебно – деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба /ответник в исковия процес/ [фирма] не подава писмен отговор. С определение № 869 от 01. 12. 2017г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следния материалноправен въпрос: Недействителна ли е поради заобикаляне на закона клауза със срок за изпитване в полза на работодателя в трудов договор, ако не се установява типичната му цел – да се провери годността на работника или служителя за възложената работа?. По горепосочения правен въпрос настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното: Според задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 118 от 04.06.2015 г. по гр. дело № 6968/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 261 от 07. 11. 2014г. по гр. д. № 1477/2014г. на Четвърто г.о.; решение № 369 от 03. 02. 2014г. по гр. д. № 3037/2013г. на Четвърто г.о.; решение № 27 от 25. 02. 2014г. по гр. д. № 2868/2013г. на Четвърто г.о.; решение № 366 от 28. 04. 2010г. по гр. д. № 1023/2009г. на Четвърто г.о. и др., трудовият договор със срок за изпитване в полза на работодателя се сключва с цел да се провери годността на работника да изпълнява възложената работа - чл. 70, ал. 1 от КТ, като в ал. 5 е установена еднократност и изключителност на този договор - само веднъж, за една и съща работа в едно предприятие - работодател, за да не се държи работникът или служителят в договорна връзка, която е неокончателна и несигурна и се прекратява облекчено /без мотиви, предизвестие, закрила по чл. 333 от КТ, дължими обезщетения/ от работодателя, в чиято полза е уговорен срокът. Договор със срок за изпитване не може да се сключи за работа /трудова функция/, която работникът или служителят вече е изпълнявал при работодателя по окончателен трудов договор. Според чл. 74, ал. 1 и 4 КТ трудов договор или само отделна клауза от него са недействителни, когато противоречат на закона или на колективен трудов договор или ги заобикалят, а заобикаляне на закона е налице, когато забранена от закона цел се постига с позволени средства, когато макар и от външна страна правната форма да е спазена, целта е чрез нея да се постигне един непозволен или забранен от закона резултат. Следователно клаузата със срок за изпитване, включена в трудов договор при формално спазени изисквания на чл. 70 КТ - трудовият договор да е първи между страните за определена длъжност, е недействителна поради заобикаляне на закона, когато с нея се цели не проверка на годността на работника за изпълняваната работа, а прекратяване на договора с конкретен работник по облекчения за работодателя ред на чл. 71, ал. 1 КТ, по причини, които не са свързани с изпълняваната работа. Ограничението на чл. 70, ал. 5 КТ обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение между същите страни, но и ако след прекратяване на трудов договор за изпълнение на определена длъжност е сключен нов трудов договор за същата по естеството си трудова функция със само формално нов работодател, който има същите собственици на капитала, седалище и адрес на управление, представители и управители, сключили стария и новия трудов договор, тъй като годността на работника или служителя да изпълнява работата вече е проверена. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира касационните оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушение на материалния закон /чл. 74, ал. 1 и 4 вр. с чл. 70, ал. 5 КТ/ за основателни. Въззивният съд е приел по предявените искове с правни основания чл. 74, ал. 4 и чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, че клаузата със срок на изпитване в полза на работодателя в сключения между страните трудов договор № 3/05. 02. 2016г. не е недействителна поради заобикаляне на закона, тъй като от съвкупната преценка на всички доказателства по делото се установява, че горепосоченият трудов договор е сключен с нов работодател / [фирма]/, който е различно търговско дружество от [фирма] /стария работодател/, макар собственикът на капитала на двете дружества и предметът им на дейност да са едни и същи, и те да се представляват от едни и същи лица. Именно поради това, че трудовият договор № 3/05. 02. 2016г. е първи за страните по него, при сключването му не съществува законова пречка за включване на клауза със срок за изпитване, а не са налице и доказателства, установяващи че с тази клауза ответникът е целял постигането на незаконосъобразна цел – прекратяване на договора по облекчен ред, вместо проверка на годността да бъде изпълнявана възложената работа. Според Добрички окръжен съд обстоятелството, че ищцата е полагала труд в продължение на осем години при стария работодател на същата длъжност, но в друга аптека в същия град, не води до автоматичен извод, че за новия работодател отпада нуждата от проверка на компетентността на служителя, изпълнявал идентична длъжност при предходния работодател. Именно различното работно място и различния работодател при новия процесен трудов договор според въззивния съд доказват факта, че се е целяла проверка на годността на ищцата за справяне с възложената работа. Обстоятелството, че ищцата е дала съгласието си за прекратяване по взаимно съгласие на предходния трудов договор със стария работодател, след сключването на новия трудов договор, е ценено като доброволно лишаване от правото на закрила по чл. 333 КТ с оглед наличието на трудоустрояване при призната 75% трайно намалена работоспособност заради „болест на Крон“, поради което сключването на процесния трудов договор със срок за изпитване в полза на работодателя е прието, че не съставлява злоупотреба с права от страна на последния. Горепосочените решаващи правни изводи на въззивния съд за отхвърляне на предявените искове са в нарушение на материалния закон, съобразно дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, като обуславят касиране на обжалваното съдебно решение и произнасяне по съществото на спора, доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия. Настоящият съдебен състав намира, че формално новите работодател и място на работа по процесния трудов договор с клауза за срок на изпитване, не са достатъчни за да бъде направен извод, че със сключването на този договор се преследва типичната, позволена от закона цел – да бъде проверена годността на ищцата да изпълнява възложената работа, т.е. че работодателят е действал добросъвестно и съобразно императивната норма на чл. 70, ал. 5 КТ. Страните не спорят, а и от приетите по делото доказателства се установява, че ищцата е работила по предходен безсрочен трудов договор от 11. 03. 2008г. на същата длъжност „помощник – фармацевт“ при работодател [фирма], имаща идентични трудови функции със заеманата по процесното трудово правоотношение длъжност „помощник – фармацевт“, който е прекратен по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, на 08. 02. 2016г., след сключването на процесния договор със срок на изпитване с ответника – [фирма], както и че старият и новият работодатели имат един и същи едноличен собственик на капитала, представители, предмет на дейност и седалище и адрес на управление. Установено е също, че с експертни решения на ТЕЛК № 2102/103/10. 07. 2007г. и № 2256/124/11. 07. 2013г. на ищцата е призната трайно намалена работоспособност в размер на 75% за срок от три години за всяка експертиза, заради „болест на Крон“, като са посочени противопоказни условия на труд: тежък физически труд, с отбелязване, че може да работи като „помощник – фармацевт“. Макар новият процесен трудов договор със срок за изпитване да е сключен с формално нов работодател и за ново работно място /друга аптека в същото населено място/, доколкото годността на ищцата да изпълнява същата работа като „помощник – фармацевт“ е била проверена и оценена положително от работодателя по предходното безсрочно трудово правоотношение от едни и същи лица /представители и управители на стария и новия работодател/, то преследваната с клаузата със срок за изпитване крайна цел е непозволена от закона – прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата по облекчен ред, без преодоляване на иначе дължимата закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 и ал. 2 КТ, заради качеството на служителката на трудоустроено лице, установено с експертни решения на ТЕЛК, по причини, несвързани с изпълнението на работата. Фактът, че ищцата е сключила процесния договор преди прекратяването на стария безсрочен договор по взаимно съгласие, потвърждава извода, че тя е възприемала [фирма] и [фирма] като един и същи работодател, на когото има доверие като негова дългогодишна служителка. Следователно клаузата със срок на изпитване в полза на работодателя в процесния трудов договор е недействителна на основание чл. 74, ал. 4 КТ, поради заобикаляне на закона - чл. 70, ал. 5 КТ, а предявеният иск с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ е основателен и като такъв следва да бъде уважен. Недействителността на клаузата със срок за изпитване води до незаконност на процесното уволнение, извършено на основание чл. 71, ал. 1 КТ, и обуславя основателността и на останалите кумулативно съединени искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 1 260 лв. - съдебно – деловодни разноски, съставляващи хонорар за един адвокат платен за въззивна и касационна инстанция, съгласно представени договори за правна защита и съдействие. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ВКС сумата 255 лв., съставляваща държавни такси по исковете и по касационната жалба. На основание изложеното и чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 72 от 15. 03. 2017г., постановено по в. гр. дело № 62/2017г. на Добрички окръжен съд, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА поради заобикаляне на закона, на основание чл. 74, ал. 4 КТ, клаузата със срок за изпитване в полза на работодателя в трудов договор № 3/05.02.2016г., сключен между А. Н. Х., ЕГН: [ЕГН], адрес: [населено място],[жк], и [фирма], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица]. ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на А. Н. Х., ЕГН: [ЕГН] , извършено със заповед № 5/04.07.2016 г. на Управителя на [фирма], на основание чл. 71, ал. 1 КТ. ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ А. Н. Х., ЕГН: [ЕГН], на заеманата преди уволнението длъжност „помощник - фармацевт” в [фирма]. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК:[ЕИК], да заплати на А. Н. Х., ЕГН: [ЕГН], сумата 1 260 лв. - съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, и по сметка на ВКС - сумата 255 лв., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.