Р Е Ш Е Н И Е № 563 София, 05 март 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на втори декември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 2760 по описа за 2011 година. Производството е по реда на Глава тридесет и трета НПК, образувано по искане на осъдената Е. Л. Н. за възобновяване на внохд № 241/11г. на Окръжния съд - гр. Кюстендил, като се възразява наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК и иска връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване. Пред ВКС молителката, редовно призована, не взема участие. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на направеното искане за възобновяване. За да се произнесе, ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 1084/07 г. Районният съд-гр.Дупница осъдил подс.Н. на основание чл.286, ал.2, във връзка с ал.1 и чл.54 НК на една година лишаване от свобода условно за срок от три години. С решение от 19.12.2009 г. по внохд № 341/09 г., образувано по жалба на подсъдимата, Окръжният съд-гр.Кюстендил отменил посочената присъда и върнал делото за ново разглеждане на прокурора. С присъда № 35 от 28.03.2011 г. по нохд № 208/10 г. ДРС осъдил подс. Н. на основание чл.286, ал.2, във връзка с ал.1 и чл.54 НК на една година лишаване от свобода условно за срок от три години. С решение от 21.06.2011 г. по внохд № 241/11 г., образувано по жалба на подсъдимата, КОС потвърдил посочената присъда. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо - подадено е от правоимащо лице – чл.420, ал.2 НПК; в срока, предвиден в чл.421, ал.3 НПК; насочено е срещу съдебен акт от кръга по чл.419, ал.1 НПК и с него се претендира наличието на условията на чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.238, ал.1, т.т.1 и 2 НПК. По същество – искането е основателно. Възражението за наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК е неоснователно. Неприлагането на досъдебното производство, водено срещу Л. В. за престъпление по чл.293а НК и приключило с постановление за прекратяване на ДРП от 24.07.2006г. не е злепоставило възможността на съда да изясни фактите от кръга по чл.102 НПК за инкриминираното спрямо Н. престъпление. Не е допуснато нарушение на чл.29, ал.1, т.1, б.”в” НПК, тъй като членовете на въззивния съдебен състав, на които е поставен акцент в искането, не са постановили определение, с което се прекратява наказателното производство. Определението от 19.02.2007 г. по чнд № 69/07 г. от КОС е постановено по реда на чл.243, ал.6 и 7 НПК и с него е прекратено съдебно производство, а не наказателно. Не са налице и условията на чл.29, ал.2 НПК, тъй като със същото определение съдът не е взел отношение по основателността на подадената от Е. Н. жалба, а е оставил същата без разглеждане, като процесуално недопустима. Иначе казано, по фактите, от значение за правилното решаване на настоящото дело, същият съдебен състав не е изразил становище, макар и по друго съдебно производство, което би било основание за извод за незаконен състав по смисъла на чл.348, ал.1, т.2, във връзка с ал.3, т.3 и чл.29, ал.2 НПК. При отсъствието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, проверката за правилното приложение на закона – чл.348, ал.1, т.1 НПК, е възможна само в рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд. В тези рамки, КОС е приел, че молителката е осъществила престъпния състав по чл.286, ал.2, във връзка с ал.1 НК, тъй като на инкриминираната дата и място, пред надлежен орган на властта е набедила Л. В. в престъпление – това по чл.293а НК, като е знаела, че е невинен, а набеденият е бил привлечен към наказателна отговорност. Осъществяването на престъплението по чл.286, ал.1 НК изисква: 1) съобщаване за извършено престъпление пред „надлежен орган”, 2) установяване от доказателствата по делото, че набеденият не е извършил престъплението или, че няма данни да го е извършил и, 3) че този, който сезира надлежните органи знае, че не го е извършил. Няма спор по това, че Н. е съобщила за извършено от В. престъпление, според нея - по чл.293а НК, пред „надлежен орган”, т.е. орган, който има правомощията да образува наказателно производство, какъвто орган е прокуратурата – чл.193 и 212 НПК. КОС е приел, че доказателствата по делото не дават основание да се приеме, че В. е извършил престъпление по чл.293а НК, тъй като към датата на подаване на жалбата до ДРП – 14.04.2006 г., едногодишният срок по чл.293а НК е изтекъл; налице е частично изпълнение, макар и по принудителен път и надлежно обезпечение на останалата част от дълга на В., а знанието на последно посочените обстоятелства, от страна на Н., сочат на действие от нейна страна с пряк умисъл (л.4 от мотивите) С тези съображения, ВКС не може да се съгласи, тъй като не са съответни на закона и практиката по приложението му. Престъпният състав по чл.293а НК се характеризира от обективна страна със следните признаци: 1) наличие на влязъл в сила съдебен акт, установяващ парично задължение за дееца; 2) наличие на парични средства или имущество у дееца, позволяващи му изпълнение на задължението и 3) неизпълнение на същото задължение в срок от една година от влизане в сила на съдебния акт. От субективна страна е необходимо деецът да съзнава, че е задължен парично с влязъл в сила съдебен акт, че има парични средства и/или имущество, с които да удовлетвори кредитора и въпреки това не изпълнява влязлото в сила решение. Очертаните признаци от трябва да са налице в срока, предвиден в чл.293а НК и към момента на изтичането му. 1.Безспорно е, че е налице влязъл в сила съдебен акт – Решение № 803 от 22.12.2004 г. по кд № 475/04 г. на ВКС, трето наказателно отделение, в сила от същата дата, с което е установено парично задължение за В. спрямо Н. в размер на 10 000 лева, дължими ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане. С оглед на същото решение срокът по чл.293а НК, за изпълнение на паричното задължение е от 23.12.2004 г. до 23.12.2005 г. 2.В. е притежавал имущество, позволяващо му изпълнение на задължението. Към 23.11.2005 г.- месец преди изтичането на едногодишния срок, паричното задължение на В. към Н. е възлизало общо на 19 052,27 лева. След възлагането на последната, като на купувач, на основание чл.382, ал.1 ГПК(отм), с постановление от 23.11.2005 г., на 1/2 ид.част от апартамент.. , в блок .., г.к.Б., [населено място] за 8 125 лева, задължението на В., намалено с последно посочената сума, към 23.11.2005 г. възлиза на 10 927,27 лева. В срока по чл.293а НК В. е притежавал парични средства и движимо и недвижимо имущество, а именно: два автобуса (с рег.№№... и ...); два леки автомобила (с рег.№№ ... и ...); 1/2 ид.част от горепосочения апартамент; земя в [населено място]; земя и сграда в [населено място] и 1/6 ид.част от къща, земя и навес в [населено място], [улица]. До 07.09.2005 г. работел в [фирма] с месечно трудово възнаграждение от 150 лева. Оценката на единия от автобусите възлиза на 48 223 лева. На 07 и 08.02.2005 г. В. продал имотите си в [населено място] и [населено място] по данъчната им оценка, съответно за 1205 и 700 лева На 09.03.2005 г. направил отказ от наследството, останало от неговия баща (1/6 от недвижимия имот на [улица] в [населено място]) – К. В., починал на 06.10.1996 г., който бил надлежно вписан в специалната книга на ДРС. Посочените разпоредителни сделки, не са накърнили съществено обема на общо притежаваните от В. парични средства и имущество. По идентичен начин стоят нещата и след възлагането в полза на Н. на 1/2 ид. част от апартамента в ж.к.Б.. Очевидно е, че паричните средства и имуществото на В. значително надвишават размера на задължението му. 3. В едногодишния срок по чл.293а НК – от 23.12.2004 г. до 23.12.2005 г. В. не е изпълнил задължението, установено спрямо него с цитираното решение на ВКС. В същият срок част от това задължение е удовлетворено в рамките на изпълнителното производство, образувано по молба на взискателката и представения от нея изпълнителен лист – по реда на чл.382, ал.1 ГПК(отм.). Иначе казано, в предвидения от закона срок е налице частично изпълнение на задължението. Това обаче, не води до несъставомерност на извършеното. Последната може да произтече само ако установеното за дееца парично задължение е било изпълнено изцяло. Предприетите действия за събиране на вземането посредством гражданскоправни способи също не изключват съставомерността на деянието. Липсват аргументи да се поддържа, че при наличието на изпълнително дело, по което спрямо длъжника са предприети гражданскоправни способи за принудително събиране на вземането, съставът по чл.293а НК поначало е неприложим. Престъплението по чл.293а НК е едно от престъпленията срещу правосъдието - от групата на онези, които имат за свой подродов обект правосъдната дейност и авторитета на органите на съдебната власт (чл.293а – чл.300 НК), тъй като е посегателство, което възпрепятства изпълнението на вече взето от съда решение. Неправилно съдът по същество е отнесъл престъплението по чл.293а НК към престъпленията по Глава шеста, раздел Іа от НПК. На плоскостта на казаното, наличието на обезпечение за вземането, е без значение за съставомерността по чл.293а НК. Обстоятелството, че притежаваните от В. парични средства и имущество надвишава значително размера на дълга, само обосновава умисъла му, продиктуван от нежеланието да плати същия. В тази посока следва да се ценят и извършените от него разпоредителни сделки с имуществото в [населено място] и [населено място]. Казаното дотук налага извод относно поведението на В., различен от направения от КОС, а именно, че доказателствата по делото установяват, че той е осъществил състава на чл.293а НК и Н. е имала основание да претендира ангажирането на отговорността му. Отделно от това, видимо е, че данните изнесени от Н. в жалбата й до ДРП (отказът му доброволно да изпълни задължението си; че същият притежава значителни парични и материални средства – описаните по-горе движими вещи и недвижими имоти; и че след осъдителното решение на ВКС е продал част от последните), са се утвърдили при съдебното разглеждане на делото. Съображенията на КОС, свързани с времеподаването на същата жалба – на 14.04.2006 г., не държат сметка за това, че тя няма как да бъде подадена преди изтичането на срока по чл.293а НК. Н. е съобразила изискванията по чл.188, ал.1 и 2 НПК(отм.). На времеподаването на жалбата й се придава значение, каквото то в действителност няма. По-важно е това, че отразеното в нея е вярно. Постановлението на ДРС, с което наказателното производство, водено срещу В. по чл.293а НК е прекратено, не е акт от кръга на тези, с които настоящият състав на ВКС е длъжен да се съобрази - чл.413, ал.1 НПК, и доколкото отговорността на подсъдимата Н. е в пряка зависимост от установяването или не на верността на подадения от нея сигнал за извършено от В. престъпление по чл.293а НК, няма процесуални пречки за направения от ВКС извод. При тези съображения ВКС намери, че в рамките на фактите, приети за установени от КОС, законът е приложен неправилно. Н. не е осъществила състава на чл.286, ал.1 НК, тъй като не е набедила В. в извършване на престъпление по чл.293а НК, като е знаела, че е невинен (съобразно предявеното с обвинителния акт фактическо и юридическо обвинение), поради което при предпоставките на чл.24, ал.1, т.1 НПК следва да бъде оправдана по предявеното й обвинение по чл.286, ал.2, във връзка с ал.1 НК. Водим от горното, на основание чл.425, ал.1, т.2, във връзка с чл.24, ал.1, т.1 НПК ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА внохд № 241/11 г. на Окръжния съд – гр. Кюстендил. ОТМЕНЯ изцяло решение от 21.06.2011 г., постановено по внохд № 241/11 г. от Окръжния съд-гр.Кюстендил и потвърдената с него присъда № 35 от 28.03.2011 г. по нохд № 208/10 г. на Районния съд – гр. Дупница. ОПРАВДАВА подсъдимата Е. Л. Н. по предявеното й обвинение по чл.286, ал.2, във връзка с ал.1 НК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: