О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 76 гр. София, 28 юли 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юли две хиляди и седемнадесета година , в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря и след становище на прокурора от ВКП Атанас Гебрев като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно частно дело № 846/2017 г.,за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по реда на чл.351 ал.5 от НПК по частен протест на прокурор от Апелативна специализирана прокуратура срещу разпореждане от 17.07.2017 г. на съдия от въззивния съд-Апелативен специализиран наказателен съд, с което на основание чл.352 ал.4 т.3 от НПК е върнат протеста на прокуратурата срещу определението, постановено по чл.309 от НПК - относно мярката за неотклонение на подсъдимия Й. Й.. В писменото си становище Върховна касационна прокуратура счита, че постановеното от АСнС определение, с което е изменена мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в „подписка“ на подсъдимия Й. подлежи на обжалване по реда на чл.309 ал.6 от НПК, поради което този съдебен акт следва да се провери от по-горна инстанция. По тази причина намира, че разпореждането, с което протеста е върнат, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Върховният касационен съд след като обсъди частния протест, становището на ВКП, атакуваното съдебно разпореждане и материалите по делото намери за установено следното: Образуваното внохд №275/2016 г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд е приключило с постановяването на нова присъда от 07.07.2017 г., с която подсъдимият Й. И. Й. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението му по чл.116 ал.1 т.6 пр.1 и т.9 във вр.с чл.115 във вр.с чл.18 ал.1 във вр.с чл.20 ал.4 от НК, като е била потвърдена първоинстанционната присъда в частта, касаеща другото му обвинение- по чл.321 ал.3 от НК, по което той е бил оправдан. След постановяване на присъдата, на основание чл.317 във вр.с чл.309 от НПК, съдът се е произнесъл по мерките за неотклонение на подсъдимите, като е изменил мярката на подсъдимия Й. И. Й. от „задържане под стража“ в „подписка“ и е посочил ,че определението може да се обжалва и протестира в седмодневен срок пред ВКС. Посоченото правно основание от въззивната инстанция за произнасяне по мярката за неотклонение, а именно ал.5 на чл.309 от НПК е неправилно, тъй като касае произнасяне на съда по мерките за обезпечаване на гражданския иск, на разноските, на глобата и конфискацията, а относимото такова е ал.4 на чл.309. Настоящата инстанция приема, че се касае за техническа грешка при изписването, доколкото процесуалния ред за разглеждане на мерките за неотклонение след постановяване на присъда от въззивната инстанция действително е този по чл.309 от НПК. В предоставения от съда седмодневен срок за обжалване и протестиране на посоченото определение е постъпил протест от прокуратурата с искане за неговата отмяна. С разпореждане от 17.07.2017 г., председателят на съдебния състав, разглеждащ делото, е върнал протеста на АСП, приемайки, че е недопустим, тъй като атакуваното с него определение не подлежи на касационен контрол. В посоченото правно основание отново е допусната грешка, като вместо чл.351 ал.4 т.3, неправилно е отразено чл.352 ал.4 т.3 от НПК. Настоящата инстанция не възприема довода на ВКП, че постановеното определение по чл.309 ал.4 от НПК подлежи на касационна проверка. И това е така, тъй като разпоредбата на чл.309 ал.6 от НПК предвижда възможност за обжалване и протестиране на определенията по чл.309 ал.2 -5 по реда на глава двадесет и втора от НПК. Глава двадесет и втора регламентира производство пред въззивната инстанция за проверка на определенията и на разпорежданията, т.е чл.309 ал.6 от НПК предвижда възможност само за обжалване на постановени от първата инстанция определения пред въззивния съд, но не и за проверка от Върховната инстанция на постановени от въззивния съд определения по чл.309 от НПК. В глава Двадесет и трета- „Касационно производство“ няма разпоредба, аналогична на чл.317 от НПК, която при липса на регламентация в тази глава да препраща към въззивното производство. Освен това, в изрично посочените в чл.346 от НПК съдебни актове, които подлежат на касационно обжалване, не са включени актовете по чл.309 от НПК. На следващо място, редът по чл.340 от НПК е неприложим, доколкото в настоящия случай се касае за произнасяне по мярка за неотклонение след постановяване на въззивна присъда, а не след въззивно решение. Следва да се отбележи, че законодателят е ограничил дори и хипотезите на въззивно решение, като е предвидил произнасяне по мярката за неотклонение само когато с решението е изменена осъдителна присъда и е определено наказание лишаване от свобода, изтърпяването на което не е отложено по чл.66 от НК, или друго по-тежко наказание. Само в тези случаи съдът се произнася по мярката за неотклонение след постановяване на въззивно решение и само тогава, определенията подлежат на касационна проверка. И това не случайно е така, тъй като в посочените хипотези, съдът прилагайки чл.309 ал.2 или ал.3 от НПК, е възможно да замени мярката за неотклонение в по-тежка или да вземе такава т.е е възможно да утежни наказателно правното положение на подсъдимия, което изисква контрол от ВКС над това определение. С оглед на изложените съображения, ВКС намира, че постановеното определение от 07.07.2017 г.,с което на основание чл.317 във вр.с чл.309 ал.4 от НПК е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия Й. не подлежи на касационно обжалване. Подадения срещу него протест е недопустим, както правилно е приел в разпореждането си съдията от АСнС, поради което подлежи на връщане. Разпореждането от 17.07.2017 г. е законосъобразно, а депозирания срещу него частен протест е неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ протеста на прокурор в АСП срещу разпореждане от 17.07.2017 г. на АСнС по внохд №275/2016 г., с което на основание чл.351 ал.4 т.3 от НПК е върнат протест на прокуратурата. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/