6 Р Е Ш Е Н И Е № 86 гр. София, 01 март 2023 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 16 по описа за 2023 г Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия М. Т. В. срещу нова въззивна присъда на Хасковски окръжен съд № 260002 от 14.06.22 г, по ВНОХД № 205/20, с която е изменена присъда на Районен съд, Димитровград, № 50 от 19.11.2019 г, по НОХД № 550/18, като присъдата е отменена в частта, касаеща произнасянето по отношение на подсъдимия М. Т. В., и е постановено следното: - подсъдимият В. е признат за виновен в това, че на 4/5.04.2013 г в землището на [населено място], обл. Хасково, в съучастие като помагач с предварително сговорилите се извършители И. П. П., С. К. С., З. П. З. и И. М. И., чрез използване на моторно превозно средство, е отнел чужди движими вещи, на стойност 7 790 лв, от владението на Ц. Р. К., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, с оглед на което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на четири месеца „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, - присъдата е изменена в частта, касаеща осъдените подсъдими И. П. П., С. К. С., З. П. З. и И. М. И., действали като съизвършители, и същите са признати за виновни в това да са осъществили деянието в съучастие с помагача М. Т. В., - наложените на подсъдимите С. и З. наказания са смекчени до размер на пет месеца „лишаване от свобода“, за всеки от тях, - присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият М. Т. В. е признат за невиновен в това, че на 4/5.04.2013 г в землището на [населено място], обл. Хасково, в съучастие като помагач с предварително сговорилите се извършители И. П. П., С. К. С., З. П. З. и И. М. И., чрез използване на моторно превозно средство, да е отнел чужди движими вещи, на стойност 7 790 лв, от владението на Ц. Р. К., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 НК. С жалбата се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Изтъква се, че осъждането на подсъдимия В. почива на ненадеждна доказателствена основа, доколкото изводите на окръжния съд относно неговото участие в инкриминираното деяние почиват на „оговор“. Сочи се, че е нарушен стандарта на чл. 303 НПК, тъй като липсва съвкупност от доказателства, които по несъмнен и категоричен начин да водят до извода, че жалбоподателят е бил съучастник на осъдените подсъдими. С жалбата се прави искане да бъде отменена обжалваната част на присъдата и жалбоподателят да бъде оправдан от настоящата инстанция. В съдебно заседание на ВКС защитата на подсъдимия В. пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият жалбоподател се присъединява към доводите на своя защитник. Защитата на подсъдимия И. П. П. счита, че жалбата е неоснователна. Защитата на подсъдимия С. К. С. изразява становище за основателност на жалбата. Защитата на подсъдимия З. П. З. счита, че жалбата е основателна. Подсъдимият И. М. И. не участва в производството пред ВКС лично или чрез защитник. Подсъдимите И. П. П., С. К. С. и З. П. З. не участват лично в производството пред настоящата инстанция. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Въззивният съд е изпълнил процесуалното си задължение да направи собствен анализ на доказателствата и доказателствените средства, като е спазил изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. ВКС споделя становището на съда, че събраната доказателствена съвкупност формира стабилна основа за осъждане на жалбоподателя, за когото е установено, че е действал като помагач, ползвайки собствения си лек автомобил /марка/, за да превози до местопрестъплението двама от извършителите / С. и И. /, с което е улеснил осъществяване на замисленото престъпление. Неоснователно се сочи, че осъждането на жалбоподателя почива само на т. нар. „оговор“. Понятието „оговор“ не е дефинирано легално, но в теорията и съдебната практика е изяснено, че под „оговор“ се разбират обясненията на обвиняем или подсъдим, в които се съдържа твърдение за участието на друго лице в престъплението, като са възможни две хипотези: че другото лице е участвало наред с лицето, което прави това изявление, или че престъплението е извършено само от другото лице. Процесуалният закон не забранява осъждането на подсъдим да се основава на обясненията на друг подсъдим или подсъдими, но, за да бъде спазен стандарта на чл. 303 НПК, е необходимо да бъдат събрани и други доказателства, подкрепящи твърденията, съдържащи се в „оговора“, които / подкрепящи доказателства / да бъдат оценени при спазване на изискванията по чл. 14 НПК. Когато се установи, че са събрани доказателства, интерпретирани като подкрепящи „оговора“, но се окаже, че същите са оценени превратно, тогава осъждането би почивало само на „оговор“, което е недопустимо, в която хипотеза би следвало да се постанови оправдателна присъда. В настоящия случай, са спазени изискванията на процесуалния закон при осъждането на жалбоподателя, тъй като в основата на осъдителната присъда са поставени освен обясненията на неговите съучастници, така и други доказателствени средства, които ги подкрепят, при оценката на които е спазен чл. 14 НПК, с което е постигнат стандарта по чл. 303 НПК. На първо място, правилно е становището на въззивния съд, че кредитираните обяснения на съучастниците, в които се съдържат данни и за тяхното участие в престъплението, се характеризират с последователност и хронологична подреденост при описване на инкриминираните събития. Тази специфика на обясненията им е дала основание на съда да ги счете за правдиви и да ги ползва при формиране на вътрешното си убеждение, като ги съпростави и с други доказателствени източници, за да установи дали са налице и подкрепящи тези твърдения доказателства, каквито, в случая, са налице. В ползваните от съда обяснения се съдържа твърдението, че автомобилът /марка/, с който са се придвижили двама от съучастниците, е управляван от подсъдимия В., чиято сестра, по това време, е съжителствала на семейни начала с подсъдимия С.. Посочената родствена връзка по сватовство е послужила като признак, по който е индивидуализиран жалбоподателя, а факът на родство по сватовство е обективен факт, който е от съществено значение в доказателствен аспект. В приобщените обяснения на обвиняемия И. М. И. се съдържа твърдението, че не му е известно името на лицето, управлявало автомобила /марка/, но знае, че е родственик на подсъдимия С.. Аналогично е твърдението, изводимо от обясненията на подсъдимия П., заявил, че само визуално познава водача, но му е известно, че е роднина на подсъдимия С.. На досъдебното производство обвиняемият П. е разпознал М. В. като участник в инкримираното деяние, за когото е дал обяснения пред разследващия орган. В протокола от разпознаването е записано уточнението, че целта на следственото действие е да бъде посочено лицето, индивидуализирано като роднина на подсъдимия С., фигуриращ в дадените обяснения като водач на автомобила /марка/. По делото е установено, че към момента на деянието подсъдимият С. е живеел на семейни начала със сестрата на подсъдимия В., както и това, че по същото време жалбоподателят е бил собственик на лек автомобил /марка/, тоест, проверката за правдивост на дадените обяснения е извършена след съпоставянето им с два обективни факта: родството по сватовство на подсъдимите В. и С., и собствеността на автомобила /марка/, с който е осъществен превоза на двама от извършителите. Установеното относно притежанието на посочения автомобил / че е бил собственост на жалбоподателя /, за което по делото е приложена писмена справка, е от съществено доказателствено значение, от една страна, защото всички подсъдими са съобщили, че водачът на /автомобил/ е управлявал собствения си автомобил, а, от друга страна, защото в своите обяснения, подсъдимият В. е отрекъл да е притежавал такъв автомобил. На следващо място, в синхрон с уличаващите обяснения на подсъдимите, са и първоначалните показания на св. К. П., надлежно приобщени. Този свидетел е познавал жалбоподателя по име и по този начин го е индивидуализирал, като е дал сведения, че жалбоподателят е участвал както в подготовката на престъплението, така и при неговото осъществяване, а именно: Свидетелят е заявил, че М. / В. / е посетил купувача / св. Е. / преди деянието, за да му покаже снимки на пчелните кошери, предмет на кражбата, а на инкриминираната дата е управлявал собствения си автомобил /марка/, за да превози двама от съучастниците до местопрестъплението. Въззивният съд, съобразявайки, че първоначалните обяснения на подсъдимите, уличаващи жалбоподателя, са дадени на досъдебното производство пред съдия, респективно, в съдебната фаза, пред друг състав на съда / при първото производство пред районния съд / е имал основание да ги кредитира, като остави без кредит на доверие последващите им обяснения, с които същите лица са заели друга процесуална позиция, като са отрекли участието на подсъдимия В., правейки декларативното изявление: „М. не беше с нас“. Аналогично е положението и с показанията на св. К. П., който от определен момент нататък е поддържал, че М. се е отказал и не е бил с тях. Окръжният съд е съобразил двойнствената правна природа на обясненията като доказателствено средство и средство за защита и правилно е приел, че заслужават доверие първоначалните обяснения на подсъдимия, уличаващи жалбоподателя, респективно, първоначалните показания на св. К. П., които им кореспондират. В тази насока е избран правилния подход да бъде извършена проверка за тяхната достоверност чрез съпоставянето им с подкрепящите доказателства, важно място сред които заемат обективните факти. За пълнота на изложението следва да се отбележи и това, че хронологията на инкриминираните събития и участието на всеки от съучастниците в престъплението, включително действията на жалбоподателя / като помагач /, се изясняват от съвкупния доказателствен материал, част от който е ползван при осъждане на извършителите. Изложеното е от значение в доказателствен аспект, тъй като поведението на жалбоподателя се инкорпорира сред тези събития като тяхна неделима част, без която цялостната картина на съвместната престъпна дейност би била непълна. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намери, че при анализа на доказателствата, касаещи участието на жалбоподателя в престъплението, не е допуснато съществено процесуално нарушение, а релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. При това положение, не може да бъде удовлетворено искането за оправдаване на подсъдимия В. от настоящата инстанция, тъй като това би било възможно само в хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, която не е налице. По тези съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА нова въззивна присъда на Хасковски окръжен съд № 260002 от 14.06.2022 г, по ВНОХД № 205/20. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: