4 Р Е Ш Е Н И Е № 227/2014 г. [населено място] 06. 02. 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Райна Стоименова разгледа докладваното от съдията Д. гр.дело №4011 по описа за 2013 год. Производството е по реда на чл.7, ал.7 от Закона за адвокатурата. Образувано е по жалба на Б. С. А. срещу решение от заседание на 12.04.2013г. на Висш адвокатски съвет, с което е оставена без уважение жалбата й срещу решение от 20.11.2012г. на Адвокатски съвет – [населено място], с което е отказано да бъде вписана в регистъра на Адвокатска колегия – [населено място]. Искането е да се отменят решенията и да бъде задължена Адвокатски съвет – [населено място] да извърши вписването й на основание чл.6, ал.3 ЗА. Ответникът по жалбата Висш адвокатски съвет, чрез процесуален представител адв.Б., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за неправилност на решението, приема следното: Б. С. Атанасова е подала молба до Адвокатски съвет – [населено място] да бъде вписана в регистъра на Адвокатска колегия – [населено място] на основание чл.6, ал.3 ЗА – без полагане на изпит, поради това, че има юридически стаж повече от 5 години, вкл. времето като стажант-адвокат в адвокатска кантора в Република Италия. С обжалваното решение на Висшия адвокатски съвет е оставен е оставена без уважение жалба на Б. С. А. срещу решение на Адвокатска колегия – [населено място], с което е отказана да бъде вписана като адвокат по чл.6, ал.3 ЗА в Адвокатска колегия – [населено място], по съображения, че не е придобила изискуемия се юридически стаж по смисъла на §1 ДР ЗА. Решението е правилно. Със Закона за адвокатурата са уредени три хипотези във връзка с юридическия стаж, при изпълняване изискванията на които лице, притежаващо юридическа правоспособност, може да стане адвокат: да има две години юридически стаж и да е положил успешно изпит; да има пет години юридически стаж; младши адвокат да стане адвокат след като има две години юридически стаж. Съгласно чл.4, ал.1, т.3и4 ЗА адвокат може да стане лице, което има най-малко две години юридически стаж и положи предвидения в закона изпит. Без полагане на изпит, съгласно чл.6, ал.3 ЗА, се вписват лицата, които имат най-малко пет години юридически стаж. Лице, което е положило изпит, но няма две години юридически стаж може да стане младши адвокат, съгласно чл.4, ал.2, вр. чл.20, ал.1 ЗА. Съгласно чл.20, ал.9 ЗА след изтичане на две години младшият адвокат придобива правата на адвокат. Разпоредбата на чл.6, ал.3 от Закона за адвокатурата установява вписване без полагане на изпит на: кандидатите с образователна и научна степен „доктор по право”, както и лицата, които имат юридически стаж повече от 5 години. В съответствие с изискванията на закона са доводите на адвокатския съвет, че за юридически стаж се приема само този стаж, който следва придобиването на юридическа правоспособност. Б. А. е завършила специалност право в университета в [населено място], Република Италия и на основание чл.10, ал.2, т.4 ЗВО й е признато висше образование магистър по право /удостоверение от 31.05.2005г. на Министерство на образованието и науката на Република България/. Придобила е юридическа правоспособност по смисъла на чл.4, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.294 от Закона за съдебната власт, през 2007г. /удостоверение за правоспособност №538/28.05.2007г. на Министерство на правосъдието на Република България/. Б. А. е вписана в регистъра на адвокати-практиканти от 29.04.2005г. и в регистъра на младши адвокати от 17.07.2009г. до 08.06.2012г. /удостоверение от 10.09.2012г. на Съвета на адвокатска колегия – [населено място], Република Италия/. Работила е от 29 април 2005г. до 31 януари 2012г. в правна кантора „Каподифер и П.” като адвокат-практикант /удостоверение от 29.10.2012г. на правна кантора „Каподиферо и П.” и раздела за трудов стаж, посочен в автобиографията й, представена с допълнителна молба вх.№773/14.11.2012г. на АК-П./. Т.е. от документите за трудов стаж, на които самата жалбоподателка е основала искането си, не се установява след придобиването на юридическа правоспособност през м.май 2007г. до подаване на 27.09.2012г. на молбата за вписване в регистъра на Адвокатска колегия – [населено място], да е работила повече от 5 години. Шестмесечният стаж към Пловдивските съд и прокуратура, в края на който се е явила на изпит за придобиване на юридическа правоспособност на 11.05.2007г., посочен в искането по чл.6, ал.3 ЗА представлява трудов стаж, но не и юридически стаж по смисъла на §1, т.1 ДР ЗА. В съответствие с изискванията на закона са изводите на адвокатския съвет, че времето, през което Б. А. е работила като адвокат-практикант в адвокатско дружество в Република Италия, не представлява юридически стаж по смисъла на §1, т.1 ДР ЗА. Съгласно посочената разпоредба юридически стаж по смисъла на Закона за адвокатурата е времето, през което лицето е работило на длъжност или упражнявало професия, за която се изискват юридическо образование и правоспособност, включително стаж на лицата с висше юридическо образование, които работят на длъжност съдебен помощник във Върховния касационен съд или Върховния административен съд, прокурорски помощник във Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура, разследващ полицай с висше юридическо образование в системата на Министерството на вътрешните работи, разследващ полицай с висше юридическо образование в Министерството на отбраната или разследващ митнически инспектор в Агенция "Митници". Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че придобитият от нея стаж като практикант-адвокат представлява юридически стаж по смисъла на §1, т.1 ДР ЗА, защото счита, че като практикант-адвокат „извършва дейност като един нормален адвокат, но с ограниченията, които българският Закон за адвокатурата поставя на младшите адвокати”. Юридически стаж като младши адвокат може да бъде придобит след полагане на изпит за младши адвокат по чл.4, ал.1, т.4 ЗА. След изтичане на две години младшият адвокат придобива правата на адвокат - чл.20, ал.9 ЗА. Както в случая с младшите адвокати, така и в случая по чл.6, ал.3 ЗА, правилата, уреждащи професията в Република България, отчитайки придобития професионален опит на длъжност или професия, за която се изискват юридическо образование и правоспособност, за посочените периоди от две и пет години, че е разумно да се предполага, че юристът е придобил необходимите качества, за да се включи в професионалното адвокатско съсловие в Република България, без да се явява на изпит за проверка, че е придобил професионален опит. Според правилата, уреждащи професията в Република Италия, практикант-адвокатите имат възможност да се включат в професионалното съсловие след определен период на работа като практикант-адвокати, след като се направи проверка, че са придобили професионален опит. Обстоятелството, че практикант-адвокат е придобил професионален опит в Република Италия, не го освобождава от спазване на правилата, уреждащи достъп до адвокатската професия в Република България, вкл. посочените три хипотези във връзка с юридическия стаж, при изпълняване изискванията на които лице, притежаващо юридическа правоспособност, може да стане адвокат. Касае се до национални правила на професията, които не се засягат от правилата, уреждащи професията в друга държава членка на ЕС, нито в посочените три хипотези /във връзка с юридическия стаж, при изпълняване изискванията на които лице, притежаващо юридическа правоспособност, може да стане адвокат/ може да бъде приравняван стаж като практикант-адвокат на стаж като младши адвокат предвид различния подход на двете национални законодателства към отчитане на придобития професионален опит за включването в професионалното адвокатско съсловие. Неоснователно е позоваването в жалбата на Директива №98/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.02.1998г. относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията, доколкото искането на Б. Атанасова е да бъде вписана в регистъра на адвокатска колегия, а не в регистъра на чуждестранните адвокати, а и доколкото с въведените в общностното право хармонизационни изисквания за упражняване на адвокатска професия /транспонирани в българското законодателство с измененията в Закона за адвокатурата/ не се засягат националните правила на професията. Доводите за неправилност на обжалваното решение поради допуснато процесуално нарушение - постановяване на решението извън посочения в закона едномесечен срок за произнасяне, са неоснователни, доколкото срокът е инструктивен. По изложените съображения жалбата е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение от заседание на 12.04.2013г. на Висш адвокатски съвет, с което е оставена без уважение жалбата на Б. С. А. срещу решение от 20.11.2012г. на Адвокатски съвет – [населено място], с което е отказано да бъде вписана в регистъра на Адвокатска колегия – [населено място] на основание чл.6, ал.3 ЗА. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: