Р Е Ш Е Н И Е № 9 София, 12 май 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. петнадесети януари ……........... 2015 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров ............................... ЧЛЕНОВЕ: .. Красимир Шекерджиев ……………. .. Лада Паунова ….................................. при секретар .. Илияна Петкова ..................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Мария Михайлова ..........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ КНОХД № .. 1589 .. / .. 14 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по подадена в срок жалба от страна на частния обвинител К. К.. Обжалва се решение № 106 от 17.07.14 год., постановено по ВНОХД № 107/14 год. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 19 от 25.02.14 год. по НОХД № 1016/13 год. на Варненския окръжен съд. Със същата подсъдимият Е. Ю. е признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал. 3, б. „б”, вр. ал. 1, б. „в” НК. Сочат се касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК – нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Алтернативно се иска: подсъдимият да се признае за виновен за допуснато нарушение и по чл. 116 ЗДвП; да се увеличат наложените на Ю. наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление на МПС; да се отмени приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Жалбата се поддържа в съдебно заседание единствено на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Иска се отмяната на условното осъждане или връщане на делото за ново разглеждане. Защитата на подсъдимия счита жалбата за неоснователна. Иска обжалваното решение да се остави в сила. Прокурорът намира жалба за основателна. Изтъква, че наложеното наказание лишаване от свобода и приложението на чл. 66, ал. 1 НК не съответстват на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Пледира въззивният акт да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, сочените основания и изразените становища на страните, намира следното: Производството пред окръжния съд е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата по чл. 371, т. 1 НПК. С цитираната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 02.07.12 год. в [населено място], обл. /населено място/, при управление на л.а.м. „марка” с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на К. К., [дата на раждане] год., като след деянието избягал от местопроизшествието, поради което и на осн. чл. 343, ал. 3, пр. „последно”, б. „б”, пр. първо, вр. ал. 1, б. „в” и чл. 54 е осъден на ТРИ години лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 НК за срок от ПЕТ години. Лишен е от правоуправление на МПС за срок от ЧЕТИРИ години. Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски. По въззивна жалба от страна на частната обвинителна с атакуваното решение ВАС е потвърдил присъдата. С жалбата се изтъква, че незаконосъобразно Ю. е оправдан за инкриминираното му нарушение на чл. 116 ЗДвП. В тази връзка се иска отмяна на присъдата в тази и част, като се приеме, че ПТП е осъществено и при това нарушение на закона. Не са посочени доводи, които се противопоставят на правните изводи, изложени в решението. В тази си част касационната жалба не са поддържа в заседанието пред ВКС. По твърдението следва да се посочи, че визираната разпоредба е насочена към задълженията на водачите за обща толерантност към пешеходците и същата е неприложима съвместно с конкретни нарушения на правилата за движение, водещи до съставомерен резултат по смисъла на НК. Пред настоящата инстанция отново се твърди, че Ю. преди произшествието е употребил алкохол. С обвинителния акт не е въведен такъв факт, който представлява квалифициращо обстоятелство по чл. 343, ал. 3 НК. По същото твърдение окръжният съд е взел отношение, подробно изразено на л.л. 4-6 от мотивите към присъдата, като след обстоен анализ на гласните доказателствени средства е посочил, защо дава вяра на едната група свидетели и не приема, че подсъдимият преди деянието е употребил алкохол. Направеният доказателствен анализ не страда от процесуални пороци, доколкото е събран пълният обем доказателства по това обстоятелство. По този начин е преодоляно соченото процесуално нарушение, допуснато на досъдебното производство, че е отказано събирането на доказателства за употребата на алкохол от подсъдимия преди извършване на деянието. Във връзка с очертания от прокурора обхват на обвинението и извършения от окръжния съд анализ законосъобразно не е ангажирана наказателната отговорност на Ю. и за квалифициращото обстоятелство по чл. 343, ал. 3 НК – деянието е извършено в пияно състояние. Касационното производство е образувано и във връзка с основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Ю. е осъден на ТРИ години лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 НК за срок от ПЕТ години. Лишен е от правоуправление на МПС за срок от ЧЕТИРИ години. От страна на частния обвинител се иска увеличение на лишаването от свобода над предвидения в закона среден размер на санкцията, а лишаването от правоуправление да се завиши съобразно разпоредбата на чл. 49, ал. 2 НК. Съответно да се отмени приложението на чл. 66, ал. 1 НК. В този смисъл касационната жалба изцяло преповтаря въззивната. При индивидуализацията на наказателната отговорност контролираните инстанции са взели предвид всички обстоятелства от значение за размера на отделните наказания и приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Апелативният съд не е подценил високата обществена опасност на деянието, обосновано от времето и мястото, при които е допуснато произшествието, предизвиканата смърт на малолетното дете и причинените леки увреждания на останалите трима пешеходци, динамиката на този вид престъпления и обществената нетърпимост към тях. Не са останали недооценени осъщественото квалифициращо обстоятелства, че деецът е избягал от местопроизшествието и личната му обществена опасност на водач, който е наказван с три отделни наказателни постановления, но от тях само за едно допуснато ПТП през 2005 год. В достатъчна степен е отчетено и бягството му от местопроизшествието в рамките на задълженията му по чл. 123, ал. 1 ЗДвП, характеризиращо се с възприетите фактически обстоятелства: част от пострадалите били натоварени в неговата кола, но не е било възможно да я приведат в движение; Ю. се е отклонил от мястото двадесет минути след деянието, но преди пристигането на контролните органи /същите са изпратени час и половина след случилото се/ подсъдимият е отишъл при приятелката си в [населено място]; рано сутринта на следващия ден се е явил с колата в полицейския участък, където са установени деформации по автомобила, а той е признал, че е блъснал детето. Посоченото не води до извод, че отклоняването му от мястото на произшествието е с цел да се укрие от правосъдието. Като смекчаващи отговорността обстоятелства са отчетени тридесет годишната възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало – реабилитиран по право, трудовата му ангажираност, добрите характеристични данни, наличието на две деца, за едно от които се грижи съвместното с майка му, желанието му да окаже помощ и изразеното съжаление. Взаимната съпоставка между смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и тяхната самостоятелна оценка, в случая водят до извод, че наложеното на Ю. наказание лишаване от свобода не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Справедливо се явява и наложеното кумулативо предвиденото в закона наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от четири години, доколкото подсъдимият е санкциониран с три наказателни постановления за периода 30.11.2005 год. – 26.02.2010 год., като последните две са били по чл. 183, т. 1 ЗДвП /за режима на документите, които задължително се носят от водача/ и по чл. 185 ЗДвП /за нарушение с непредвидено в закона и подзаконовите нормативни актове наказание/. Т.е. след 2005 год. Ю. не е допуснал ПТП и към 04.07.07 год. е с максималните 39 контролни точки. Наложеният тригодишен размер на лишаването от свобода, липсата на осъждане след настъпилата реабилитация по право за престъпление от общ характер, преценени съвкупно с възприетите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства водят до извода, че за поправянето на Ю. и постигане останалите цели по чл. 36 НК не е необходимо ефективно изтърпяване на наказанието, въпреки тежкия съставоверен резултат – смъртта на малолетния К. К.. При посочените съображения жалбата от страна на частния обвинител К. К. е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 106 от 17.07.14 год., постановено по ВНОХД № 107/14 год. по описа на Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................