5 Р Е Ш Е Н И Е № 47 гр. София, 02 февруари 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ : БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 772/2010г. Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия В. В., подадена чрез упълномощения от него адвокат срещу въззивна присъда №144 от 02.11.2010г., обявена по внохд №409/2010г. на Видински окръжен съд/ОС/. В депозираната жалба се релевират оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на съдебното производство, обективирани в ангажиране на наказателната отговорност на В. В. за извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК, при сериозни пороци в текстовото съдържание на повдигнатото обвинение и при неправилна оценка на приобщената доказателствена съвкупност, довели до ограничаване правото му на защита. Очертаната позиция се обосновава с липса на конкретизация на инкриминираното посегателство досежно датата на осъществената неправомерна измамлива дейност. Аргументира се и несъблюдаване на изискванията на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК при реализирания от контролираната съдебна инстанция анализ и оценка на гласните доказателствени средства /свидетелските показания на пострадалия Николай И. и на неговите близки Р. И. и Б. Ц./, последица от които е постановяването на осъдителен съдебен акт, базиращ се на предположения. Предлага се упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.2 от НПК. В съдебно заседание на 25.01.2011 година, подсъдимото лице и неговият защитник, редовно уведомени не се явяват пред касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава убедително заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №461 от 15.06.2010г., обявена по нохд №1503/2009г., Видински районен съд /РС/ е признал В. М. В., за невиновен в това, на неустановена дата от 20.07.2005г. до 02.08.2005г., в[населено място], с цел да набави за себе си имотна облага, да е възбудил у Н. К. И. заблуждение, че ще му достави лек автомобил от чужбина и чрез получаване на сумата от 3500 евро /с равностойност 6 845, 41 лева/ да е причинил на пострадалото лице имотна вреда, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по предявеното му обвинение по чл.209, ал.1 от НК. Съдебният акт е бил предмет на въззивна проверка, инициирана по протест на прокурора и финализирала на 02.11.2010г. след проведено по внохд №409/2010г. на ОС-Видин съдебно следствие с неговата отмяна, последвана от постановяване на осъдителна присъда, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия В. за инкриминираното престъпление и на същия е наложено наказание ПРОБАЦИЯ, при мерки за въздействие и контрол по чл.42а, ал.2, т.т.1 и 2 от НК, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. Касационната жалба на В. В. е неоснователна. Конституционно установеното и гарантирано право на защита на обвиняемия /подсъдим/ във фазата на досъдебното и съдебно разследване, не е накърнено при повдигане на обвинението чрез внесения за разглеждане акт на Видинска районна прокуратура /РП/ и в последващите процесуални действия на съдебните инстанции. Лансираната от защитата “непълнота и неяснота” на обвинителната теза за отношение на времето /точните дата и час/ на извършване на престъплението по чл.209 от НК, преценена в контекста на конкретиката от факти в обстоятелствената част на прокурорския акт и при съобразяване пределите на претендираната и реализирана отговорност, не мотивира ограничаване правата на В. В. в наказателния процес. Обвинителният акт на РП, на Видин] отговаря на изискванията на чл.246 от процесуалния закон, съобразен е с правните предписания на чл.55 от НПК, и изготвен при съблюдаване на основните положения в ТР №2/2002 г. на ВКС. В същия обвинителната власт е формулирала ясно позицията си за инкриминираното престъпление, с индивидуализиращите го обективни признаци /време, място, форма на изпълнителното деяние, механизъм на осъщестяване, пострадало лице и вредоносни последици/, и съответните им субективни измерения в съзнанието на автора на посегателството;посочила е доказателствата, подкрепящи описаната фактическа обстановка; и визирала приложимия наказателен закон. В обсега на тези словно материализирани очертания е изложена фактология, субсумираща извършена измама през периода от 20.07.2005г. до 02.08.2005г., времевите параметри на който са ограничени в обявената въззивна осъдителна присъда на Видински ОС до посочените през месец август на 2005 година дати. В коментирания смисъл претендираната липса на конкретизация в прокурорския и съдебен акт, предпоставена от спецификата на предявеното на подсъдимия В. обвинение и предопределена от съдържимите се в доказателствните източници фактически данни, е необоснована и индицира на прекомерен формализъм. При упражняване на възложените при инстанционния съдебен контрол правомощия, касационният съд не установи и дерогиране на процесуалните норми на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК, вменяващи задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, и не констатира недостатъци в доказателствената дейност на въззивната инстанция, довели до погрешни изводи за основния факт на наказателния процес-извършване на инкриминираното престъпно деяние и неговото авторство. Акцентираните доводи за превратно тълкуване на доказателствената маса, инкорпорирана чрез разпити на заинтересовани лица, са неоснователни. Мотивирано Видински ОС е приел, че свидетелските показания на Николай И.-жертва на инкриминираното престъпление са последователни, убедителни и житейски правдиви досежно релевантната за обвинението фактология. Пострадалото лице пресъздава с подробности и в детайли времето, мястото, начина на осъществяване на неправомерните действия от В. В.; визира предмета на посегателство - пари, в размер на 3500 евро, с надлежно обяснение за техния произход /продажба на наследствена къща/; и очертава последващото поведение на подсъдимия, сочещо на категоричен отказ от поетите ангажименти. П. и точно е описана състоялата се през месец август, на бензиностанция „ОМV”, в[населено място] среща на Николай И. и неговия роднина Р. И., при която И. се запознал с подсъдимото лице. Коректно е възпроизведена и конкретиката от правнозначими обстоятелства по отношение на водените разговори, във връзка с желанието на пострадалия да закупи употребяван лек автомобил и с обещанието на В. В. да достави такъв от чужбина срещу притежаваната от И. и предадена му в присъствието на свидетеля И. валута, което подсъдимият не сторил, категорично демонстрирайки липса на намерение за изпълнение на това задължение и за връщане на взетата парична сума. Достоверността на доказателственото средство е проверена чрез задълбочено обсъждане и при компетентно съотнасяне с останалия доказателствен материал. Разказите на свидетелите Р. И. и Б. Ц. за инкриминираната измама, депозирани пред Видински РС по нохд №9/2008г. и прочетени от въззивната инстанция по реда на чл.281, ал.1, т.т.2 и 4 от НПК; и фактическите данни, съдържими се в приложената документация /писмо, изх. №1100 /5/ от 04.03.2008г. на МФ, Агенция „М.”/ и установяващи, че в митническите учреждения на[населено място], през периода от 01.01.2005г. до 31.07.2005г. няма регистрирани Е. за транзит и внос с получател и декларатор В. В., с изискуемата степен на доказателствен интензитет обезпечават обвинителната теза. Промяна в очертаната позиция за доказаност на инкриминираното посегателство срещу собствеността и съпричастността на подсъдимия към него, не предопределят наведените от защитата в жалбата доводи за липса на спомен в твърденията на свидетеля-очевидец Р. И. и служебно констатираното нарушение на процедурата по доказателственото им приобщаване от ОС-Видин. Действително конституираният в процесуалното качество на свидетел пред първостепенния съд, по нохд №1503/2009г. Р. И., в съдебно заседание 04.03.2010г. е заявил, че „не си спомня вече за случилото се” и декларирал, че поддържа „казаното от него” в хода на проведеното наказателно разследване. Това е логична последица от изтеклия продължителен период от извършване на инкриминираното деяние, като обяснение за същото следва да се търси и в специфичните, конкретни за всеки човек способности за възприемане и възпроизвеждане на фактически данни от обективната действителност. Установяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество други обективни фактори - възраст, наблюдателност, особености на умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по- нестандартна ситуация, каквато се явява разпита на свидетеля пред разглеждащия наказателното дело съд. Изброените по-горе предпоставки, обуславящи правилното възприемане и пресъздаване на обстоятелствата рефлектират върху пълноценното и точно съдържание на гласните доказателствени източници. Затова при оценката на свидетелските показания, те следва комплексно да се анализират и е недопустимо да се обявява априорно, че заявеното не трябва да бъде кредитирано при липса на точни спомени, дължащи се на изминалото време от инкриминирания акт. Безспорно е и обстоятелството, че Видински РС не е изпълнил задълженията си, произтичащи от предписаното в чл.281, ал.1, т.2 от НПК, а въззивният съдебен състав, санирайки визирания пропуск, при правоприлагане на разпоредбата е игнорирал императивно установеното изискване за присъствено прочитане на показанията на свидетел, като Р. И. не е бил призован и не се е явил пред контролираната инстанция. Последното обаче не мотивира допуснато съществено нарушение на процесуалния кодекс, довело до ограничаване правата на В.. Съгласно установения в чл.6 от Е. конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ нормативен регламент, правото на справедлив процес включва процесуалните възможности на обвиняемия /подсъдим/ да участва в разпита или да иска разпит на свидетелите на обвинението, като изключения от това принципно положение са допустими само при зачитане на неговите интереси. Използването на свидетелски показания, дадени във фазата на досъдебното и съдебното производство, когато разпитът не може да бъде повторен, не противоречи на чл.6, т.т.1 и 3”d” от ЕКЗПЧОС, ако обвиняемото /подсъдимо/ лице е имало адекватна и достатъчна възможност да ги оспори в момента на депозирането им или по-късно. Това е спазено при проведеното съдебно следствие от РС-Видин, по нохд №9/2008г. и свидетелят Р. И. е разпитан, в присъствието на В. В. и на неговия упълномощен адвокат. Съобразени са и изискванията, наложени от практиката на Европейския съд, че правото на защитата се ограничава по несъвместим с гаранциите на чл.6 от ЕКЗПЧОС начин, ако осъждането се основава изцяло или в решаваща степен на показанията на лице, което обвиняемият /подсъдим/ не е могъл да разпита или да поиска да бъде разпитано нито във фазата на следствието, нито по време на съдебния процес.1 В аспекта на изложеното за процесуалното поведение на В. по нохд №9/2008г. и при преценка на доказателствената съвкупност, подкрепяща повдигнатото обвинение, конкретиката по делото не сочи на подобни хипотези. ________________________________________________________________________1.Решение от 05.12.2002г. по делото Кракси срещу Италия, Решение от 08.06.2006г. по делото Б. срещу България/ Правилно е приложен и материалният закон. Инкриминираните поведенчески прояви на В. В., очертаващи формиране на представи у Николай И., че през процесния период подсъдимото лице се занимава с внос на моторни превозни средства, неотговарящо на фактическото положение на нещата и отправеното до пострадалия предложение за закупуване на лек автомобил от чужбина срещу предоставена му сума от 3500 евро, обосновава съзнателна неправомерна дейност по въвеждане в заблуждение. Изследваните действия индицират и на изискуемата се от закона цел-получаване на материална облага, при кумулативната даденост на липса на намерение за поемане на облигационни тежести и изпълнение на дължимата, съобразно възникналите договорни отношения гражданскоправна престация, в момента на постигнатия двустранен консенсус, последица от което е причинената вреда в патримониума на пострадалия. Изведеното заключение отграничава фактическия състав на измамата, предпоставяща наказателна отговорност по чл.209 от НК и съответните квалифицирани, и привилегировани състави от създадената последваща невъзможност за престиране по сключена между съконтрахентите сделка и виновното договорно неизпълнение, сочещи на аномалия в гражданския оборот. Въззивният съд не е допуснал претендираните в касационната жалба нарушения на процесуалните правила при изграждане на вътрешното убеждение по фактите, значими за правната квалификация на инкриминираното престъпление. Контролираната съдебна инстанция е осъществила следващата се процесуална дейност, свързана с разкриване на обективната истина в наказателния процес, изпълнила е възложените й от разпоредбите на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК предписания при обсъждането и оценката на доказателствата, обективирайки ги в ясни формулировки, с последващо прилагане на относимата материалноправна норма на чл.209, ал.1 от НК, поради което и ВКС счита, че не са налице релевираните касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК. Мотивиран от изложените съображения, касационният състав счита, че в рамките на предоставената му компетентност в настоящото съдебно производство следва да остави в сила атакувания съдебен акт на Видински ОС, с който е отменена първоинстанционната оправдателна присъда №461 от 15.06.2010г. на РС-Видин, обявена по нохд №1503/2009г.. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №144 от 02.11.2010г., постановена по внохд №409/2010г., по описа на Видински ОС. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.