Р Е Ш Е Н И Е № 369 гр.С. , 13 ноември 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП АНТОНИ ЛАКОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 1108/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Образувано е по искане, подадено от адв. С. Д. и адв. С. Х. - защитници на осъдения Д. С. Д., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 4761/2011г. на Пловдивски районен съд и внохд № 526/2014г. на Окръжен съд Пловдив. В искането се заявяват основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, във връзка с чл. 348 от НПК. Конкретно се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон, като се развиват доводи за неправилност на изводите за наличие на субективната страна на деянието. В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният и за това производство защитник на осъдения Д. - адв. Д., поддържа искането за възобновяване на наказателното дело, като осъденият бъде оправдан. Излага доводи за допуснато нарушение на процесуалните правила, поради липса на мотиви на съдебните актове. Навежда довод, че не е установен предметът на престъплението. Счита, че присъдата почива на предположения, като посочва, че достъп до машината са имали множество лица и не се установява умисъл у осъдения. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване. Осъденият Д. Д. не участва лично в производството. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, като в него са наведени доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 от НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. С присъда № 385 от 02.12.2013г., постановена по нохд № 4761/2011г. по описа на Пловдивски районен съд подсъдимият Д. С. Д. е признат за виновен в това, че на 30.11.2010г. на територията на [фирма] [населено място], чрез използване на МПС багер товарач „марка” , собственост на [фирма] [населено място], е направил опит да отнеме чужди движими вещи – дванадесет броя оловни отливки с общо тегло 266,20кг., на обща стойност 660,18 лева и един брой отливка ЦАМ с тегло 10,80кг., на обща стойност 19,11лв. или всичко на обща стойност 679,29 лева, от владението на [фирма] [населено място], без съгласието на ръководството с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. І, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, като е оправдан за това, да е извършил кражбата като длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение. Изпълнението на така наложеното наказание една година лишаване от свобода на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските и по разпореждането с веществените доказателства. Присъдата е била проверена по реда на въззивното обжалване по жалба от защитника на Д. и с Решение № 142 от 17.06.2014г. по внохд № 526/14г. по описа на Пловдивски окръжен съд, е била изменена, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е намалено наложеното на Д. Д. наказание от една година на шест месеца лишаване от свобода, изменена е в частта относно разпореждането с веществените доказателства, а в останалата й част е била потвърдена. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите, посочени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, което е предвидено в закона като основание за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Както първоинстанционният, така и въззивният съдебни състави са изпълнили в пълен обем задължението си по чл. 13 и чл. 14 от НПК за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, включени в предмета на доказване съобразно фактическата и правна рамка на обвинението. По делото чрез изменение на обвинението е бил изменен предмета на доказване, като в рамките на измененото обвинение са постановени съдебните актове на редовните инстанции. Допуснатото в хода на съдебното следствие изменение на обстоятелствената част на обвинението, е по предвидения в чл. 287 от НПК ред и като е дадена възможност на подсъдимия да се подготви по новото обвинение и е осигурено правото му да даде обяснения, не е нарушено правото му на защита. Наведеният от защитника довод за липса на мотиви на съдебните актове, е изцяло лишен от основание. В мотивите на постановената осъдителна присъда първостепенният съд е направил задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, като е аргументирал въз основа на кои доказателствени факти приема за установени по изискуемия от закона несъмнен начин фактически обстоятелства, даващи основа за осъждане на Д.. Въззивният съд, след проведено допълнително съдебно следствие, не е намерил основание за критика по отношение на доказателствената дейност на районния съд, както и е извършил собствен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване, който е довел до краен извод за съставомерност на поведението на осъденото лице. Решението на въззивната инстанция изцяло отговаря на изискванията по чл. 339, ал. 2 от НПК, доколкото обективира цялостната проверка на атакуваната пред него присъда, съдържа подробна аргументация на доказателствената обезпеченост на обвинението срещу осъдения и съдържа мотивиран отговор на всички възражения, направени от защитата. Претенцията на защитата за недоказаност на обвинението и нарушаване на разпоредбата на чл. 303 от НПК е лишена от основание. При разглеждане на делото са спазени процесуалните изисквания, гарантиращи правилността на формиране на вътрешното убеждение, не са допуснати нарушения при събирането и проверката на доказателствата. Спазването на процесуалните правила, свързани с доказването, както и на правилата на формалната логика при оценката на доказателствата, са позволили на решаващите съдилища да изградят стабилни фактически изводи. Последователно е изградена система от доказателства, позволили да бъде направен единствено възможен извод за виновността на Д.. Внимателният прочит на мотивировката на съдебните актове сочи, че възприемането на фактическите обстоятелства, обосновали извод за съставомерността на деянието, не е въз основа на предположения, а на прецизен анализ, обосноваващ доказателствена подкрепеност на изводите. В системата на доказателствата се включват фактически обстоятелства, чиято установеност е мотивирана от решаващите инстанции. Така, обстоятелството, че осъденият Д. е работел в [фирма] – [населено място] на длъжност „машинист пътно-строителни машини /фадрома/” и в рамките на длъжността си е управлявал различни машини от парка на комбината, основно багер-товарач „марка”, е изведено въз основа на съдържащите се по делото писмени доказателства – трудов договор, допълнително споразумение, длъжностна характеристика, както и въз основа на показанията на свидетелите А. и С.. По отношение на факта, че на инкриминираната от обвинението дата – 30.11.2010г. в изпълнение на трудовите си задължения Д. е управлявал багера-товарач „марка” с посочения при изменение на обвинението идентификационен номер, свидетелските показания са били изцяло еднопосочни, това обстоятелство не се отрича в обясненията на осъдения. Подробно и аргументирано от решаващите съдилища е направен извод за кредитиране на показанията на св. А. – непосредствен ръководител на Д., по отношение на това, че на тази дата на осъдения е била възложена работа в територията на комбината, в близост до „Пържилно”, без да му е разпореждано излизане извън границите на комбината. В тази връзка, обясненията на осъдения, че му е било възложено да докара пясък за опесъчаване, обосновано са лишени от доверие предвид показанията на св. А., кореспондиращи с показанията на свидетелите Т. и К. по отношение на това, че управляваният от осъдения багер не е имал пропуск, нито устно разрешение за напускане на територията на предприятието. Няма противоречия в доказателствените източници по отношение на фактите, че при опита на Д. да излезе извън границите на комбината с посочения багер през портал № 2, при извършена от дежурния охранител (св. С.) проверка, в метален сандък от дясната външна страна на багера, били поставени тринадесет броя метални отливки, които впоследствие били претеглени и се установило общо тегло 226,20кг. и те били предадени на съхранение в склада за вторични суровини в предприятието. За тези факти, както и за това, че не е имало документ, удостоверяващ изнасянето на металните отливки, вярно са оценени като еднопосочни съдържащите се в показанията на свидетелите А., К., Т., А., С. данни, както и удостовереното в писмените документи – констативен протокол от 30.11.2010г. и кантарна бележка № 173 (приложени на л. 7-8 от ДП). В тази връзка са ценени и резултатите от извършения експеримент, сочещи на възможност тринадесетте отливки да бъдат поставени в сандъка на багера. Обстоятелството, че натоварените в кутията на багера отливки са собственост на [фирма], е изведено от решаващите съдилища въз основа на внимателна оценка на информацията, съдържаща се в показанията на свидетелите П., С. и А., които освен това сочат, че такива вещи са се съхранявали на открити площадки в предприятието. Въз основа на показанията на св. А., включително и тези, дадени при предявяването на приложената като писмено доказателство схема на постовете за охрана на предприятието, както и съдържанието на самата схема, въззивният съд обосновано е направил извод, че обектите, на които е била възложена работа на Д. на процесната дата, са се намирали далеч от портал № 2, от където той се е опитал да напусне предприятието, както и че в близост до един от посочените обекти – склад „Оловни концентрати” се е намирала площадка, на която са съхранявани метални отпадъци, каквито отпадъци били и намерените отливки. На внимателен и прецизен анализ са били подложени доказателствените източници по отношение на установяване на обстоятелството дали осъденият е разполагал с пропуск за излизане на превозното средство извън територията на комбината. Категоричността на извода, че Д. е направил опит да излезе през портала на предприятието с управлявания от него багер, без да му е възлагана работа извън територията на „КЦМ”, без да му е издаван нито многократен, нито еднократен пропуск, без да му е било разрешено излизане чрез разпореждане по телефона (каквато практика е имало към онзи момент) и без да разполага с документ, придружаващ съответните стоки и материали при напускане на предприятието, е логически обоснована въз основа на анализа на кореспондиращите си фактически данни, съдържащи се в показанията на свидетелите А., К., Т., А., преценени и във връзка с приетата и приложена по делото инструкция относно пропускателния режим в [фирма]. Решаващите съдилища са кредитирали с доверие в системата от доказателства показанията на св. С., дадени на досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, в които същият е описал състоянието и поведението на осъдения след като при извършената проверка били открити отливките – че е бил притеснен и че е молил свидетеля да не уведомява за случилото се. Във връзка с преките (съобразно отношението им към основания факт) доказателства, касаещи опита на осъдения да премине с натоварените в багера отливки, са обсъдени и производни по характера си доказателства – показанията на св. С. и К. по отношение на заявеното от Д. за причините за поведението му. Доводите на защитата, изложени в настоящето производство, касаещи неустановеност на предмета на деянието, са намерили обоснован и верен отговор както в мотивите на първоинстанционната присъда, така и във въззивното решение (л. 6-8). Настоящият състав счита, че на възражението е отговорено правилно, като решаващите съдилища, позовавайки се на валидна доказателствена съвкупност, са обосновали извод за несъмнена установеност на предмета на деянието. Този извод е направен въз основа на внимателен анализ и съпоставка в логическа последователност на доказателствените източници. Проследяването на доказателствените факти, изводими от гласните и писмени доказателствени средства, сочи на верност на изводите за идентичност между намерените при проверката, извършена на портал № 2, тринадесет отливки и тези, приложени по делото като веществени доказателства. Тази идентичност, е проследима въз основа на показанията на свидетелите А., К., Т., А., С., касаещи тяхното намиране в сандъка на багера, на отразеното в писмените документи – констативен протокол от 30.11.2010г., кантарна бележка № 173, протокол от 06.12.2010г. за предоставяне на съхранение (л. 13 от ДП), относно броя и теглото на отливките и оставянето им на съхранение, на показанията на св. К. и св. А. относно преместването им в друго помещение в отделен заключен шкаф, показанията на св. А. относно двукратно извършеното от него замерване на съдържанието на металните отливки. Във връзка с предмета на деянието са ценени и заключенията на химическата експертиза и на оценителната експертиза, като освен това са изложени обосновани съображения за възприемането на едното от заключенията на изслушаните оценителни експертизи. Действително, първоначално обвинението срещу Д. е било за опит за отнемане на тринадесет броя оловни отливки, но впоследствие са били събрани доказателства по отношение на конкретните характеристики на тези тринадесет отливки, което е обосновало и изменение на обвинението. Това, че едва в хода на съдебното следствие, са били събрани доказателства, че една от отливките не е била оловна, а с друго съдържание на метал – ЦАМ, не сочи на неустановеност на предмета на деянието, каквито са претенциите на защитата, защото няма съмнение в идентичността на предмета на деянието, а и първоначално характеристиките на отливките са били възприети само въз основа на преценката на свидетелите, че се касае до отпадъчно олово, докато едва впоследствие е било извършено повторно изследване на тези отливки от св. А., била е извършена химическа експертиза на две от тях и те са били непосредствено огледани от вещото лице К. при изготвяне на оценителната експертиза. В рамките на възприетата от решаващите съдилища фактическа обстановка, правилно е приложен материалният закон, като е прието, че на 30.11.2010г. на територията на [фирма] – [населено място], чрез използване на МПС Д. Д. е направил опит да отнеме чужди движими вещи – общо тринадесет броя метални отливки, собственост на [фирма], на обща стойност 679,29лв., без съгласие на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои и деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини. Осъденият е започнал осъществяването на изпълнителното деяние на кражбата, като е извършил действия по прекъсване на досегашната фактическа власт върху чуждите движими вещи. Несъмнено, вещите са чужди, тъй като металните отливки са били собственост на [фирма] и били съхранявани на открити площадки в територията на предприятието. Началото на осъществяване на изпълнителното деяние отнемане е обективирано с действията на осъдения – в опита да излезе извън охраняваната територия на комбината, превозвайки металните отливки в сандък на багера, управляван от него. Обективно установена е липсата на съгласие и знание на собственика на вещите, доколкото не е налице отчетен документ за извозването на отливките, нито е издаван пропуск за напускане на територията на предприятието от превозното средство. Обстоятелството, че опитът е извършен чрез използване на МПС, също е установено с оглед на това, че за отнемане на вещите, те са били поставени в сандък на багера-товарач, който има характеристиките на МПС по смисъла на пар. 6, т. 11 от ДР на ЗДвП и това обстоятелство обосновава по-тежката квалификация на деянието по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1, чл. 18, ал. 1 от НК. Доводите на защитата за недоказаност на опита за осъществяване на изпълнителното деяние са лишени от основание. Обективната страна на деянието е внимателно, обстойно и правилно обоснована в съдебните актове на редовните инстанции. С. анализ на преките доказателства – относно намирането на тринадесет броя метални отливки при извършената на портал № 2 проверка на превозното средство, когато неговият водач Д. е имал намерение да излезе извън охраняваната територия на комбината, на поведението му и заявеното пред св. С. да не съобщава за случая, на косвените доказателства – за това, че на осъдения не е възлагана работа извън комбината, че не е бил издаван пропуск за МПС за излизане, за това, че такова отпадъчно олово е било съхранявано на открити площадки, при това в близост до мястото, където е бил изпратен да работи, както и подкрепящите ги производни доказателства касателно заявеното от осъдения, сочат на логическа система от доказателства, които създават необходимата стабилна основа на доказаност по несъмнен начин на елементите от обективна страна на деянието. Оспорването на изводите на решаващите съдилища по отношение на субективната страна на деянието – че Д. го е извършил при пряк умисъл, също е лишено от основание. Правните изводи за това, че осъденият е съзнавал, че вещите не са негови, че не разполага с разрешение за тяхното изнасяне и въпреки това е направил опит да ги отнеме, че е целял настъпването на резултата – да установи своя фактическа власт върху тях, не са направени произволно. Те не почиват на догадки и недопустими предположения, каквито са доводите на защитата, а са направени въз основа на прецизен анализ на всички доказателства поотделно и във взаимната им връзка. Логически издържани са изводите за знанието на осъдения на елементите от престъпния състав, като тези изводи са единствено възможни при преценката на съвкупността от доказателства. Обективните данни, въз основа на които се извежда правния извод за извършване на деянието при пряк умисъл, са тези, свързани с манифестираното от дееца поведение – обстоятелствата, че в управлявания от него багер са били натоварени и укрити оловните отливки, че той не е разполагал с разрешение за изнасянето им от комбината, нито с пропуск за излизане от територията му, че не му е била възлагана работа извън предприятието, че е поискал от дежурния охранител да не съобщава за случая. Доводът, който защитата прави и пред настоящата инстанция, за това, че и други лица са имали достъп до багера – товарач, е бил предмет на обсъждане и от двете редовни съдебни инстанции, които обосновано са го намерили за неоснователен. Действително, установено е, че и друго лице (св. С.) е управлявал тази машина, че сандъкът на багера не се е заключвал, че багерът се е намирал на достъпно и за други лица място. Тези обстоятелства обаче не могат да разколебаят възприетото относно авторството на деянието и прекия умисъл на Д., защото събраните по делото доказателства по несъмнен начин подкрепят изводите за реализиране от негова страна на състава на престъплението, в което е обвинен. На фактите за достъп до машината и на други лица се противопоставят обективно установените обстоятелства за това, че именно осъденият е управлявал багера на инкриминираната дата и предходния ден, че е бил изпратен от ръководителя си да извършва работа в близост до площадка за съхранение на такива оловни отпадъци, далеч от портал № 2, че той е направил опит да напусне територията на предприятието, без да му е възлагана работа извън него, без да му е издаван пропуск или разрешение, че е поискал св. С. да не съобщава за поведението му, за да се прикрие стореното. Изложените съображения мотивират изводите на настоящата инстанция за липса на основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, които да обосноват възобновяване на наказателното производството. В рамките на установената от инстанциите по същество фактическа обстановка е приложен материалният закон, който е следвало да бъде приложен, като Д. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Поради това, искането на защитата за отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда и оправдаването на Д. не може да бъде уважено. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. С. Д. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 4761/2011г. на Районен съд – гр. Пловдив и внохд № 526/2014г. на Окръжен съд – гр. Пловдив. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.