Р Е Ш Е Н И Е № 107 гр. София, 14.01.2020г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №893 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Щ. И. Щ. срещу решение №97 от 06.10.2017г. по т.д.№220/2017г. на Бургаски апелативен съд, ТО. С него е потвърдено решение №17 от 04.05.2017г. по т.д. №61/2016г. на Ямболски окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Щ. И. Щ. искове с правно основание чл.134 от ЗЗД против ЗД „Кардиф –животозастраховане, клон България“ КЧТ България, да бъде осъден ответникът да заплати на конституирания съищец „Уникредит Булбанк“ АД, [населено място], както следва: сумата 92 261,28 лева – главница, ведно със законната лихва върху същата, считано от 25.03.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 47 739,23 лева – лихва за периода от 07.04.2013г. до 24.03.2016г., представляващи задължение по застраховка – сертификат №423/0199/14688595/19.05.2012г. „Кредитна протекция“, сключен между ЗК „Кардиф – Животозастраховане“ АД и Мима Г. В., в полза на кредитора „Уникредит Булбанк“ АД за изплащане на неизплатената част от договор за банков кредит №423/0199/14688595/19.05.2012г. Касаторът счита за неправилни изводите на въззивния съд за липса на уговорено в договора за кредит задължение на банката спрямо кредитополучателя да предяви претенции против застрахователя при настъпило застрахователно събитие. Излага доводи, че застрахованият кредитополучател, респективно неговият наследник имат правен интерес от изпълнение на уговореното в застрахователния договор по застраховка „Кредитна протекция“ задължение за изплащане на застрахователната сума от застрахователя на банката, защото изпълнението на уговореното има директен ефект в неговия патримониум, като се погасява задължението по договора за кредит. Ответникът по жалбата ЗД „Кардиф –животозастраховане, клон България“ КЧТ България, оспорва касационната жалба като неоснователна. „Уникредит Булбанк“ АД, гр. София, необходим другар на касатора, не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че при действието на разпоредбата на чл.242 ал.1 от КЗ /отм./ искът по чл.134 от ЗЗД предпоставя твърдение, че задължението към банката – кредитор е било платено, тъй като отмененият Кодекс на застраховането не предоставя на наследника право на пряк иск против застрахователя при сключена застраховка „Живот“ преди плащане на задължението към банката. С определение №212/10.10.2018г. по настоящото дело на основание чл.288 от ГПК и с оглед служебното задължение на ВКС да се произнесе по допустимостта на обжалваното въззивно решение, съгласно т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, решението на Бургаски апелативен съд е допуснато до касационен контрол. С определение от 07.10.2019г., на основание чл.232 от ГПК е прекратено производството по т.д.№893/2018г. на ВКС, І т.о, в частта по предявения от Щ. И. Щ. иск по чл.134 от ЗЗД срещу ЗД „Кардиф –животозастраховане, клон България“ КЧТ България в частта за сумата от 44 000 лева, като е обезсилено частично решение №97 от 06.10.2017г. по т.д.№220/2017г. на Бургаски апелативен съд, ТО, в частта, в която е потвърдено решение №17 от 04.05.2017г. по т.д. №61/2016г. на Ямболски окръжен съд в частта за отхвърляне на предявения от Щ. И. Щ. иск по чл.134 от ЗЗД срещу ЗД „Кардиф –животозастраховане, клон България“ КЧТ България за сумата от 44 000 лева. Решението на Бургаски апелативен съд, ТО, в оставащата част, предмет на касационното обжалване, е валидно, но е процесуално недопустимо. В т.9 от ППВС№1/1985г. са посочени част от хипотезите, при които решението е недопустимо : при липса на право на иск или ненадлежното му упражняване, при оттегляне или отказ от иска, при липса на искане за възобновяване на спряно по общо съгласие на страните производство и др. Изрично е посочено, че в тези случаи втората инстанция следва да обезсили решението и да прекрати производството по делото, а при нарушаване на правилата за подведомственост или родова подсъдност – след обезсилване на решението, делото подлежи на изпращане на компетентния съд или орган. Прието е, че при разглеждане на иска на непредявено основание, следва да се обезсили недопустимото първоинстанционно решение, а делото да се върне на първата инстанция за разглеждане на предявения иск. Тези задължителни за съдилищата постановки са приложими и при сега действащия ГПК. Производството е образувано по предявен от Щ. И. Щ. против срещу ЗД „Кардиф –животозастраховане, клон България“ иск за осъждане на застрахователното дружество да заплати в полза на „Уникредит Булбанк“ АД, гр. София, както следва: сумата 92 261,28 лева – главница, ведно със законната лихва върху същата, считано от 25.03.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 47 739,23 лева – лихва за периода от 07.04.2013г. до 24.03.2016г., представляваща застрахователна сума по застраховка – сертификат №423/0199/14688595/19.05.2012г. „Кредитна протекция“, с която да се погаси задължението на неговата наследодателка Мима Г. В. по договор за банков кредит №423/0199/14688595/19.05.2012г., обезпечен със сключен между ЗК „Кардиф – Животозастраховане“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД групов договор „Кредитна протекция“. В исковата молба и молбата – уточнение от 30.09.2016г. ищецът е изложил твърдения относно наличието на правен интерес от предявяване на иска по чл. 134 от ЗЗД: че е кредитор на „Уникредит Булбанк“ АД с оглед правото му да иска връщане на недължимо платени от него погасителни вноски по кредита след датата на настъпване на застрахователното събитие – смърт на неговата наследодателка Мима Г. В.; че банката не упражнява имуществените си права по застрахователния договор, бездейства и не търси дължимата застрахователна сума от ЗК „Кардиф – Животозастраховане“ АД; че бездействието на банката заплашва удовлетворяването на правата на ищеца като неин кредитор. Заявеният от ищеца петитум за осъждане на застрахователното дружество да заплати застрахователната сума в полза на „Уникредит Булбанк“ АД, гр. София, съответства на изложените в обстоятелствената част фактически твърдения и доводите, обосноващи правния му интерес от предявяване на имущественото право на банката срещу ответното застрахователно дружество. Изложените в исковата молба фактически твърдения и отправеното до съда искане сочат, че предявения иск е с правно основание чл.134 от ЗЗД – косвен иск на кредитора за защита на чужди права – имуществените права на неговия длъжник, когато последният бездейства и по този начин заплашва удовлетворяването на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражняването на които зависи от чисто личната преценка на длъжника. Застрахованият по застраховка „Живот“ или „Злополука“ кредитополучател, респективно неговите наследници притежават правен интерес и активна процесуалноправна легитимация да предявят иск срещу застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение в полза на банката при наличие на процесуалните предпоставки на чл.134 от ЗЗД, а именно: 1/ ищецът /процесуален субституент/ твърди, че има качеството на кредитор спрямо дадено лице /в случая банката/, т. е. че има вземане към това лице, възникнало на договорно или извъндоговорно основание; 2/ищецът /процесуален субституент/ твърди, че неговият длъжник и титуляр на правата, които се защитават с предявения иск, бездейства и не упражнява имуществените си права; 3/ неупражняването на правата на длъжника на ищеца /процесуален субституент/ заплашва удовлетворяването на последния, т. е. с бездействието си длъжникът рискува да намали имуществото си; 4/ ищецът в качеството си на процесуален субституент следва да претендира осъждане на ответника не за себе си, а за носителя на притезанията / в този смисъл постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №138/05.01.2015г. по т.д.№1727/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./ Независимо от правилно посочената от въззивния съд правна квалификация на предявения иск като такъв по чл.134 от ЗЗД, съдът е обсъждал като релевантни факти, които не са част от предпоставките за основателност на предявения косвен иск. По този начин основните правни изводи за неоснователност на исковата претенция са изведени без да се съобразят изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, формиращи основанието на исковата претенция. Съдът е посочил, че при действието на разпоредбата на чл.242 ал.1 от КЗ /отм./ искът по чл.134 от ЗЗД предпоставя твърдение,че задължението към банката - кредитор е било платено. Приел е, че след като ищецът – въззивник не твърди, че е платил на банката своето задължение по кредита, то предявеният от него иск е неоснователен. Въззивният съд не е отчел само елементите от фактическия състав на предявената по чл.134 от ЗЗД претенция, а се произнесъл по предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя при настъпило застрахователно събитие към кредитополучател, платил задължението си по кредита, тоест разгледал е предпоставките за основателност на иск по чл.242 ал.1 от КЗ /отм./, какъвто не е предявен. Обсъждайки факти, относими към основателността на иск, различен от предявения, въззивният съд се е произнесъл извън очертания от ищеца предмет на делото. По изложените съображения решението на Бургаски апелативен съд се явява недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено на основание чл.293, ал.4, вр.чл.270 от ГПК, а делото следва да бъде върнато на ново разглеждане от друг състав на Бургаски апелативен съд. При новото разглеждане на делото съдът дължи произнасяне и по отговорността за разноските в касационното производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решение №97 от 06.10.2017г. по т.д.№220/2017г. на Бургаски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение №17 от 04.05.2017г. по т.д. №61/2016г. на Ямболски окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от Щ. И. Щ. искове с правно основание чл.134 от ЗЗД против ЗД „Кардиф –животозастраховане, клон България“ КЧТ България, да бъде осъден ответникът да заплати на конституирания съищец „Уникредит Булбанк“ АД, гр. София, както следва: сумата 48 261,28 лева – главница, ведно със законната лихва върху същата, считано от 25.03.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 47 739,23 лева – лихва за периода от 07.04.2013г. до 24.03.2016г., представляващи задължение по застраховка – сертификат №423/0199/14688595/19.05.2012г. „Кредитна протекция“, сключен между ЗК „Кардиф – Животозастраховане“ АД и Мима Г. В., в полза на кредитора „Уникредит Булбанк“ АД за изплащане на неизплатената част от договор за банков кредит №423/0199/14688595/19.05.2012г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.