Р Е Ш Е Н И Е № 166 С., 28.03.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и единадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№306 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение от 25.06.2009г. по гр.д.№146/09г. на Добричкия окръжен съд. Й. И. П. и Р. И. П. поддържат, че решението е процесуално недопустимо, тъй като е постановено по отношение на лице, което към този момент не е било живо /М. Й. П./; не са конституирани като ответници по предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ всички наследници на Й. А. Й., които се ползват от решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността върху спорните земи; исковата молба не е подписана от всички ищци и няма данни за представителната власт на част от тях по отношение на другите; за процесните земи има постановен отказ на поземлената комисия за възстановяване на собствеността на наследниците на А. Й. А., което прави производството по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ недопустимо. Поддържат се и оплаквания за неправилност на решението, тъй като изводът за основателност на предявения иск е направен при допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с преценка на доказателствата по делото. В касационната жалба на А. И. Г., Ц. Й. К. и С. Й. Ж. се повтарят част от изброените в предходната жалба оплаквания, като се добавя това, че като ищец неправилно е конституиран Н. П. Д., който е само пълномощник на част от ищците; че не е конституирана М. Г. П., която е наследник по завещание, а вместо нея са конституирани наследниците по закон; че при несъобразяване с ТР №3/30.12.94г. били конституирани като страни лица, които са извън кръга на наследниците по закон; че не била установена идентичността на лица с различни имена; че едни и същи лица имали качеството на ищци и на ответници; че не можело стабилен административен акт, какъвто е решението на ПК за възстановяване на собствеността, да бъде отменено с решение по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ; че били направени неправилни изводи по съдебно-техническата експертиза. Ответниците в производството не вземат становище по жалбата. С определение №925/22.10.2010г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса допустимо ли е съдебно решение, постановено срещу неправосубектна страна. За да се произнесе по този въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав приема следното: С обжалваното решение от 25.06.2009г. по гр.д.№146/09г. на Добричкия окръжен съд е оставено в сила решение №157 от 17.06.2005г. по гр.д.№224/96г. на Каварненския районен съд, с което е бил уважен иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ – прието е за установено по отношение на ответниците, в качеството им на наследници на Й. А. Й., че 80 дка земеделска земя, находяща се в землището на[населено място], [община], която им е била възстановена по заявление вх.№37255/1992г., е била собственост на общия наследодател А. Й. А., починал на 21.09.1942г. и следва да се възстанови на всичките му наследници. На 04.05.09г., преди провеждане на последното съдебно заседание по делото, което е на 20.05.09г., е починала ответницата М. Й. П.. Това обстоятелство е останало неизвестно за съда и той не е конституирал в процеса наследниците и преди да постанови решението по делото. Същевременно в решение №622 от 24.10.02г. по гр.д.№110/02г. на ВКС, І ГО е прието, че страни по делото могат да бъдат само процесуално правоспособни лица, което е условие за допустимостта на процеса. При смърт на страната, съдът е длъжен да конституира на нейно място правоприемниците и. Решението, постановено с участието на неправоспособна страна, е процесуално недопустимо, независимо от това дали на съда е била известна липсата на правосубектност или не. Настоящият състав намира за правилна практиката в посоченото решение на ВКС, която не се нуждае от допълнителна обосновка, още повече, че в случая въззивното решение е постановено срещу неправоспособна страна именно поради незнание на съда за настъпилата по-рано смърт на М. П.. По съществото на касационните жалби: Въззивното решение е недопустимо не само поради постановяването му срещу починало лице, но и поради неотстранени нередовности на исковата молба. Молбата е подадена от Г. М. Д., лично и като пълномощник на И. А. В., М. Д. Д., М. Д. М.; от З. А. Я., лично и като пълномощник на М. А. И.; от Й. А. Д.; от Н. П. А., като пълномощник на Л. С. Т., К. С. П. и Надежда К. Й.. Подписите в исковата молба са само три, като не са представени пълномощни за лицата, които са подали молбата от чуждо име. Освен това Н. П. А., който е само пълномощник на трима от ищците, е конституиран като страна по делото. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде обезсилено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по съществото на исковата молба след като отстрани нередовностите и. Тъй като са основателни и оплакванията за неправилно конституиране на страни по реда на чл.120 от ГПК /отм./, при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да извърши проверка за правилното конституиране на наследниците на починалите в хода на процеса лица, при спазване на разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗН, а при наличие на универсални завещания, наред с наследниците по закон следва да се конституират и наследниците по завещание. Неоснователни са останалите оплаквания за недопустимост на решението. Само при задължителното другарство конституирането на всички другари като страни по делото е условие за допустимост на съдебния процес и на постановеното решение. Наследниците на лицето, на чието име е възстановен един имот по реда на ЗСПЗЗ, не са задължителни другари в производството по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, затова неучастието им в съдебния процес не води до недопустимост на съдебното решение. Съгласно т. ІІІ на ТР №1 по гр.д.№11/1997г. на ОСГК на ВС, тези лица имат качеството на обикновени другари, т.е. за въззивния съд не възниква задължението по т.17 на ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС да ги конституира като страни, ако това не е сторено в първата инстанция. Освен това - в случая децата на Й. А. Й. са били конституирани в процеса, макар и не в самото начало, а като наследници на първоначалната ответница Надежда К. /Й./ Й. и те са могли да извършат всички процесуални действия за защита на спорното право. Неоснователно е и оплакването, че искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е предявен при наличие на влязъл в сила отказ на ПК К. за възстановяване на спорните земи на името на наследодателя на ищците А. Й. Й.. По делото не е представена цялата преписка на поземлената комисия. Представено е само заявлението, с което е поискано възстановяването на 425 дка; решение №169 от 28.12.93г., с което се възстановява собствеността върху 260 дка, както и уведомление по чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, че с решение №856/12.12.96г. са признати и определени за възстановяване още 180 дка, а останалите 80 дка са отказани поради това, че са възстановени на името на наследодателя на ответниците Й. А. Й.. В първото решение от 1993г. липсва изобщо произнасяне за земите над първоначално възстановените 260 дка – т.е. няма отказ за възстановяване на собствеността върху спорните 80 дка, а второто решение от 1996г. не съдържа същински отказ за възстановяване на собствеността, а констатация за наличие на спор за материално право, тъй като земите са възстановени по преписката на друго лице. В тези случаи искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е процесуално допустим – в този смисъл решение 1450/19.12.08г. по гр.д.№640/08г. на ВКС, V ГО; определение №398/26.11.08г. по ч.гр.д.№1788/08г. на ВКС, V ГО и др. По делото не е представено решение №33 от 27.08.97г. по адм.д.№598/94г. на РС Каварна, описано в техническата експертиза на в.л.инж.Г. Н., на което се позовават жалбоподателите, за да се прецени какво точно е неговото съдържание. Но дори с него действително да е отхвърлена жалба срещу решение №169 от 28.12.93г. на ПК К., в частта за разликата над признатите 260 дка до пълния размер на търсените земи от 425 дка, след като в решението на поземлената комисия няма изричен отказ за възстановяване на собствеността върху тези земи, решението на съда по това дело няма самостоятелно значение за преценката за допустимостта на предявения иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Неоснователни са оплакванията срещу правилността на въззивното решение. Установено е по делото, че според „Удостоверение по основните книги на Каварненска община”, издадено на 28.05.1947г., на името на общия наследодател А. Й. А. фигурират 425 дка земеделски земи. Този документ има същата доказателствена сила както и емлячния регистър, тъй като по косвен начин установява правото на собственост върху посочените в него земи. При липса на запазен емлячен регистър, това доказателство следва да се преценява във връзка с останалите писмени доказателства, установяващи собствеността на А. А. – напр. Протокол от 1950г. за комасиране на земите на член кооператорите и замяната им със земи на частни стопани, където под №6 А. А. фигурира с 201,8 дка в парцел VІІ, кв.7. Свидетелските показания също сочат, че собственик на земите е бил А. А.. Конкретно за процесните 80 дка, за които ПК К. е приела наличие на спор за материално право, следва да се има предвид следното: Към заявлението за възстановяване на собствеността на Й. А. Й. е приложен списък на кооператорите, в който под №5 фигурира Й. А. Й. със 120 дка, а като произход на земята е посочен А. Й. А.. Това обстоятелство е отчетено и от експертизата по делото. По преписката на Й. Й. са възстановени 80 дка и именно те са отказани за възстановяване по преписката на баща му А. А. поради възникналия спор за материално право. Произходът на тези земи от общия наследодател е установена именно с документа, с който са се легитимирали ответниците пред поземлената комисия, ето защо са неоснователни доводите в касационните жалби, че не е установена идентичността на тези земи, както и правото на собственост на общия наследодател върху тях. Наследодателят е починал през 1942г., няма данни земите му да са поделени от наследниците му, нито пък спорната земя да е била придобита от сина му Й. А. Й. по давност преди влизане в ТКЗС, ето защо изводът на въззивния съд по съществото на правния спор е правилен. Постановеното решение обаче се явява процесуално недопустимо по изложените съображения, ето защо следва да бъде обезсилено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решението от 25.06.2009г. по гр.д.№146/09г. на Добричкия окръжен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по същество след отстраняване недостатъците на исковата молба, правилно конституиране на страни по реда на чл.120 от ГПК /отм./ и при участие на наследниците на М. Й. П.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: