РЕШЕНИЕ № 212 София, 14. август 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 7029 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 1349/10.07.2013 на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 1180/2013 в частта, в която е разрешено разногласието между родителите, като е позволено пътуването на детето с майка си многократно и неограничено извън пределите на България. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за възможността да бъде разрешено неограничено пътуването на дете с единия от родителите. По поставения въпрос е постановено решение по чл. 290 ГПК № 446/30.06.2010 на ВКС, ІV ГО по гр.д. № 4549/2008, съгласно което, когато детето има нужда да пътува в чужбина, при разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че въпрос за местожителството на детето не се поставя. До 13.03.2009 г. местожителството на родителите и детето е било в [населено място], след което първо майката с детето, а след това и бащата се връщат в България. При последвалия развод между родителите родителските права са предоставени на майката, но тя отново заминава на работа в Испания, а за детето се грижи неговата баба по майчина линия в [населено място]. Издаването на задграничен паспорт без съгласието на бащата и разрешението за пътуване се иска, за да може детето да посещава майка си и е разрешено по съображения, че не може да бъде ограничавано правото му на свободно придвижване. Правилно въззивният съд е приел, че в интерес на детето, което има обичайно местопребиваване в България, е да може да пътува в Испания, където е обичайното местопребиваване на майката, на която е възложено упражняването на родителските права. При съществуващото разногласие между родителите по този въпрос, действително разрешението следва да бъде издадено за неограничен брой пътувания. Детето няма да бъде изложено на риск и ако пътува с майка си в други държави-членки на ЕС, но в нарушение на закона съдът е разрешил всякакви пътувания извън пределите на България. Видно от изложеното въззивното решение е постановено в нарушение на материялниа закон, поради което следва да бъде отменено, като пътуванията на детето с майката, без съгласието на бащата бъде разрешено неограничено до Испания и другите държави-членки на Европейския съюз. Касаторът Й. Х. С. не претендира разноски. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 1349/10.07.2013 на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 1180/2013 в частта, в която е разрешено разногласието между родителите, като е позволено пътуването на детето с майка си многократно и неограничено извън пределите на България. РАЗРЕШАВА на малолетния Х. Й. С., Е. [ЕГН] да пътува с майка си Й. Н. Д. многократно извън пределите на Република България до Кралство Испания и другите държави-членки на Европейския съюз, без съгласието на баща му Й. Х. С.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.