РЕШЕНИЕ
№ 5/27.02.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при участието на секретаря Даниела Цветкова
като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр.дело № 70 по описа за 2012 год и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. Н. от [населено място], чрез пълномощника му адв.И. М. срещу решение № 74 от 11.10.2011 г на Бургаски апелативен съд, Граждански състав, с което е потвърдено решение № 78/17.01.2011 г по гр.дело № 686/2009 г на Сливенски окръжен съд.С първоинстанционното решение съдът е осъдил П. Д. Н. от [населено място], Сливенска община да заплати на Д. Р. Д. и В. И. Д. сумата 139 742, 38 лв, представляваща стойността на извършените от тях подобрения в периода 2002-2008 г в следния недвижим имот : апартамент №.... на втори етаж, с идентификатор ......, находящ се в [населено място], [улица], бл...., със застроена площ от 131, 20 кв.м, при граници : на същия етаж обект № ...... и под обекта-№ ......., ведно с принадлежащото му избено помещение № ... с полезна площ от 43, 48 кв.м, складово помещение № ... по нотариален акт и таванско помещение № ... с площ от 61, 34 кв.м, както и гараж № ..., представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ....., заедно с припадащата се част от правото на строеж в имота с идентификатор ....., като е признал на съпрузите Д. Р. Д. и В. И. Д. право на задържане до заплащане от П. Д. Н. на сумата 41 899, 99 лв, представляваща стойността на извършените от тях подобрения в същия имот в качеството им на добросъвестни владелци.
С определение № 728 от 4.0.2012 г, постановено по гр.дело № 70/12 г Върховният касационен съд на РБ, Първо гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК поради противоречието му с решение № 67 от 6.3.2008 г на Пловдивски апелативен съд по въззивно гражданско дело № 983/2007 г.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон.Подържа се, че направените от ищците Д. ремонтни работи нямат характера на луксозни подобрения.Подържа, че приемайки противното въззивния съд е постановил решение, чиито изводи са в нарушение на чл.72 от ЗС и в противоречие с практиката на съдилищата и по специално решение № 67 от 6.3.2008 г на Пловдивски апелативен съд по гр. дело № 983/2007 г.Твърди също, че част от тези подобрения представляват самостоятелни вещи, които могат да бъдат свободно демонтирани, поради което следва да бъдат вдигнати от подобрителите, а искът за заплащане на стойността им следва да бъде отхвърлен от съда.
Ответниците по касационната жалба Д. Р. Д. и В. И. Д. от [населено място] оспорват касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез пълномощника им адв.Е. Х..
Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните във връзка с посочените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290 ал.1 от ГПК и чл.293 от ГПК приема за установено следното :
Предявените искове са с правно основание чл.72 ал.1 и чл.74 ал.1 от ЗС.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че ищците Д. Р. Д. и В. И. Д. като съпрузи са закупили процесния имот на .... с договор за продажба, обективиран в нотариален акт № ..., т...., н.д. № ..... г на нотариус Д.Н., с район на действие Сливенски районен съд.Имотът е бил обявен за продажба от Агенция за недвижими имоти и Д. не са знаели, че праводателите им К. З. К. и Д. В. К. не са собственици.
С решение № 832 от 26.10.2009 г, постановено по гр.дело № 3790/2008 г по реда на чл.290 ГПК, ВКС, Първо ГО е отменил решение № 14 от 20.3.2008 г, по гр.дело № 19/2008 г на Бургаски апелативен съд и е постановил друго, с което е обявил недействителността на договора, оформен с нотариален акт № ....., т..... от 11.9.2001 г на нотариус Е. Ш., с който П. Д. Н. е продал на К. З. К. по време на брака му с Д. В. К. апартамент № ..., на втори етаж с площ от 131, 20 кв.м в [населено място], на [улица] избено помещение № ... с площ от 43, 48 кв.м и складово помещение № ..., таванско помещение № ... с площ от 61, 34 кв.м и гараж № ... с площ от 20 кв.м.На основание чл.108 ЗС ВКС е осъдил Д. Р. Д. и В. И. Д. да предадат на П. Д. Н. собствеността и владението на този имот.От момента на закупуването му-.... г до влизане в сила на решението, с което искът за ревандикация е уважен-26.10.2009 г, купувачите Д. са извършили в имота подобрения, първоначално в качеството на добросъвестни владелци /до получаване на препис от исковата молба и доказателствата-29.12.2006 г/ и в качеството им на недобросъвестни владелци след този момент до влизане в сила на решението на ВКС.С въззивното решение е прието, че подобренията, представляващи електрически бойлер със серпентини, електрически помпи, метални врати, P. врати и прозорци „С.”, тип „Златен дъб”, блиндирани врати с петстепенно заключване, окачен таван тип „хънтър дъглъс” в банята, комарници, тоалетна седалка и казанче порцеланови, мивки с ботуш, душ батерия, смесителна батерия, подов сифон, електрически бойлери, камина с водна риза, дървени врати и вградена кухня нямат характера на луксозни такива.Те са осъществени съобразно съвременните стандарти и съобразени с нуждите от високоенергийна ефективност.Същите са масово внедрени в строителството и интериора и макар и преди 30 години да са били луксозни, в момента са масово приложими.Отделно от това приетите като неоспорени съдебни експертизи са дали заключение, че отстраняването им не би могло да се извърши без разрушаване целостта на вещта.
По основанието за допускане на касационно обжалване-чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
С определение № 728 от 4.05.2012 г, постановено по гр.дело № 70/12 г, Върховният касационен съд на РБ, Първо гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК поради противоречието му с решение № 67 от 6.3.2008 г на Пловдивски апелативен съд по възивно гражданско дело № 983/2007 г.С това решение е прието, че следните вещи : климатик, вентилатори-3 бр., сепарета малки-6 бр, вертикални щори-3 бр, врати-2 бр, врата с решетка, хладилници -3 бр, хладилници-2 бр, фризер, барплот с вградени хладилни витрини, хладилен агрегат и окомплектовка са движимости, които могат да бъдат демонтирани, без да се нарушава целостта на имота, а с оглед новото му предназначение – за извършване на читалищна дейност те не представляват подобрения, не са необходими, не са трайно прикрепени и могат да бъдат демонтирани.
Така постановеното решение обаче не касае идентичен или сходен с настоящия случай, поради което и на основание чл.291 т.3 от ГПК практиката в него е неприложима към висящия спор.Прието е в съдебната практика и теория, че владелецът може да увеличи стойността на имота чрез поставяне на вещи, които не са трайно прикрепени към имота и могат лесно да бъдат отделени от него.Те са самостоятелни и могат да се отделят без това да нарушава целостта на вещта.Спорът, разрешен с влязлото в сила решение на Пловдивски апелативен съд е такъв.Той обаче се различава от казуса по настоящото дело поради това, че касае различна конкретна фактическа обстановка.Първото различие се състои в това, че представеното решение разглежда подобрения в недвижим имот, представляващ читалище, където е очевидно, че не е необходимо разполагането на хладилници, хладилни витрини, фризери, барплот и сепарета.Второто различие се отнася до това, че всички тези вещи представляват самостоятелни движимости, които подлежат на отделяне и вдигане, без по някакъв начин да се наруши целостта на имота, за разлика от подобренията, извършени в настоящия случай.
По основателността на касационната жалба.
Съгласно чл. 290, ал. 2 от ГПК - касационният съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания.
Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора, че описаните в касационната жалба подобрения имат характера на луксозни такива.Луксозните разноски са средства, с чието влагане се увеличава абсолютната стойност на вещта.Налице ли са извършени луксозни подобрения се определя от конкретната обстановка.
Разноските, направени от ищците за поставяне на комарници, порцеланова тоалетна седалка с казанче, мивки с ботуш, обикновена душ батерия, и обикновена смесителна батерия, подов сифон могат да бъдат определени като цивилизационен минимум, с който трябва да разполага всяко жилище в 21 век.Те са предназначени за привеждане на жилището в състояние годно за обитаване и далеч не могат да се определят като луксозни подобрения.За луксозни подобрения не могат да се приемат и поставените от ищците електрически бойлери, дървени врати, вградена кухня на всеки етаж.Те са абсолютно масово приложими и не са луксозни с оглед съвременните стандарти на живот.Поставените врати P. С., „златен дъб”, външни врати с петстепенно заключване и метални врати са обусловени от нуждите за енергийна ефективност и безопастност на жилището, поради което не представляват предмети на лукса, както с оглед масовото им приложение в бита, така й с оглед цената на същите, отразена в приетите като неоспорени експертизи.
Окачените тавани тип хънтър дъглъс в баните също отговарят на съвременните стандарти и по никакъв начин не увеличават абсолютната стойност на недвижимия имот поради, което не са луксозни подобрения.
Следва ли едно жилище да се отоплява е въпрос, който не подлежи на обсъждане.В разглеждания случай отоплението на имота се извършва с камина с водна риза.Тя представлява вещ, която е трайно прикрепена към недвижимия имот.Отделянето й би било невъзможно и би довело до увреждане на вещта, поради това тя съставлява подобрение, а не самостоятелна движимост, подлежаща на вдигане от подобрителя.Освен това поставената камина няма характера на декоративна такава.Тя по своята същност е локално парно отопление, служещо да отопляване на целия апартамент.Съгласно заключението на вещото лице Н. К., за да се определи дали даден начин на отопление е луксозен следва да се отговори на въпросите каква е цената му, нивото на запасеност, нивото на автоматизация, както и ниво на замърсяване на жилищния имот.От своя страна цената е тази, която в най-голяма степен определя нивото на комфорта и на т.нар.лукс.Изхождайки от горните показатели, според експерта, отоплението на имота с дърва за огрев чрез камина с водна риза не може да се приеме за скъп, оттам и луксозен начин на отопление.Още повече, че в случая се касае за основен източник на топлина, а не за ползване на камината по изключение с декоративно предназначение.Електрическия бойлер със серпентини е свързан с локалното отопление и служи за снабдяване на жилището с топла вода.Когато се получи загряване на отоплителната инсталация чрез горенето на дърва, бойлерът ползва топлината на дървата и осигурява икономичен начин на снабдяване на жилището с топла вода.Правилни и законосъобразни са изводите на въззивния съд, че поставените от ответниците врати с каси също не са предмети на лукса, с оглед материала, от който са изработени и цените им, съгласно заключенията на приетите експертизи.В обобщение следва да се посочи, че всички посочени в касационната жалба подобрения не съставляват луксозни такива, а са масово приложими в бита.
Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от № 74 от 11.10.2011 г на Бургаски апелативен съд, Граждански състав, с което е потвърдено решение № 78/17.01.2011 г по гр.дело № 686/2009 г на Сливенски окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.