4
Р Е Ш Е Н И Е № 58 София, 30.03.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети март две хиляди петнадесета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№6849 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба вх.№2029 от 11.09.14г. и молба вх.№2035/12.09.2014г. на Г. Т. А. и Д. К. А. за отмяна на влязлото в сила решение №31 от 20.12.14г. по гр.д.№161/13г. на Чепеларския районен съд. Първата молба се основава на твърдение, че след влизане в сила на решението молителите са получили от близки на лицето И. Г. Д. договор от 30.12.1982г., който представлява ново писмено доказателство, от значение за правилния изход на делото. Този документ те получили на 09.09.2014г. С втората молба е представено удостоверение №172 от 14.02.1982г. на ОбНС Хвойна, което според молителите също е ново писмено доказателство, за което те узнали след влизане в сила на решението на Чепеларския районен съд.
Ответникът в производството М. И. Т. оспорва молбите. Счита, че те са неоснователни.
Ответниците И. И. С. и И. С. Т. не вземат становище по молбите. С определение по чл.307 ГПК №31 от 02.02.2015г. е допуснато разглеждане на делото от ВКС.
Разгледани по същество, молбите са неоснователни.
С атакуваното решение №31 от 20.12.14г. по гр.д.№161/13г. на Чепеларския районен съд е уважен предявеният от М. И. Т. и И. С. Т. срещу Г. Т. А. и Д. К. А. иск по чл.53, ал.2 ЗКИР. Признато е за установено по отношение на ответниците, че към момента на одобряване на регулационния план от 1985г. на [населено място], [община], ищците са били собственици на дворно място с площ от 462кв.м., което попада в УПИ VІ-1055 с 403 кв.м. и в УПИ VІІ-1054 с 59 кв.м., като североизточната граница на имота им съвпада с материализирана на място граница – подпорна стена, обозначена със зелен цвят на комбинираната скица, която представлява неразделна част от съдебното решение. Въззивният съд е приел, че с решение №57 от 29.04.1982г. по гр.д.№49/1982г. на Чепеларския районен съд в дял на М. Т. е поставен парцел VІ-327,328, 329 в кв.38 по плана на [населено място] от 1932г. Впоследствие М. Т. е уредила сметките за придаваемите по регулация дворни места към собствения и парцел. Тъй като придаваемите места са заплатени по време на брака между М. Т. и И. Т., двамата са станали собственици на парцел VІ-327,328, 329. Планът от 1932г. е бил приложен и при новия план от 1985г. парцелните граници на имота на ищците е следвало да бъдат посочени като граници на новия имот №1055. Това обаче не е станало. В плана от 1985г. неточно е била отразена действителната североизточна граница на имота на ищците, като част от техния имот попада в парцела на ответниците №VІІ-1054. Налице е грешка в плана, което е основание за уважаване на предявения иск по чл.53, ал.2 ЗКИР. Спорната площ, заключена между регулационната линия и материализираната на място ограда между двата съседни имота е собственост на ищците, независимо от това, че според плана е част от парцела на ответниците.
С първата молба за отмяна е представен частен писмен договор от 30.12.1982г., с който И. Г. Д. продава на К. Д. А. празно дворно място от 61 кв.м., съставляващо част от имот 324, което е включено в съсобствен парцел ІІІ-319,320,323,324 и 325 в кв.38 по плана на [населено място]. В замяна на това К. Д. А. отстъпва на И. Г. Д. правото на ползване за срок от 10 години върху празно дворно място от 61 кв.м., съставляващо част от парцела на Д. А. в местността „Б.”.
Този документ не може да обуслови отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Той не е нов по смисъла на цитираната правна норма, тъй като засяга права на молителя Д. А. върху негов имот в местността „Б.” и следователно договорът му е бил известен. При полагане на дължимата грижа този документ е могъл да бъде представен при разглеждане на делото от Чепеларския районен съд. По-същественото обаче е това, че документът не е от значение за изхода на делото. Той касае неформална завяна на права върху имоти, които нямат нищо общо със спорния имот. При изработването на плана от 1985г. ищците М. И. Т. и И. С. Т. са били собственици на парцел VІ-327,328, 329 в кв.38 по стария план от 1932г., а ответниците и молители в настоящото производство Г. Т. А. и Д. К. А. са били собственици на съседния парцел ІІІ-319,320,323,324 и 325. Спорната площ, заключена между регулационната граница на тези два парцела и материализираната на мястото подпорна стена попада изцяло в парцела на ищците VІ-327,328, 329. Представеният с молбата за отмяна договор от 30.12.1982г., освен че не е сключен в изискуемата от чл.18 ЗЗД форма, засяга само парцела на ответниците и молители А. – парцел ІІІ-319,320,323,324 и 325. Следователно този договор не се отнася по никакъв начин към спорната площ. Дори да беше представен при разглеждане на спора от Районен съд Чепеларе, този договор не би могъл да доведе до друг изход на делото. Ето защо молбата за отмяна, основана на този договор, е неоснователна и следва да се остави без уважение.
С втората молба за отмяна е представено удостоверение №172 от 14.02.1982г. на ОбНС Хвойна, което сочи имената на част от лицата, които в разписния лист към плана от 1932г. на [населено място] са вписани като собственици на имоти, включени в парцел ІІІ-319,320,323,324 и 325. И. Д., посочен в договора от 30.12.1982г., е сред тези лица. Доказателството също не е ново по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е представено с отговора на исковата молба и се намира на стр.54 от първоинстанционното производство. По изложените по-горе съображения доказателството касае само парцела на ответниците и молители в настоящото производство Г. Т. А. и Д. К. А.; няма никакво отношение към спорния имот и не е от значение за изхода на спора по делото. Този документ също не може да обуслови отмяна на влязлото в сила решение. Молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото на ответницата М. Т. следва да се присъдят направените разноските в размер на 180 лв., заплатени по договор за правна защита и съдействие от 15.10.2014г.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. Т. А. и Д. К. А. за отмяна на влязлото в сила решение №31 от 20.12.14г. по гр.д.№161/13г. на Чепеларския районен съд.
ОСЪЖДА Г. Т. А. и Д. К. А. от [населено място], област С., да заплатят на М. И. Т. от [населено място], [улица], вх.В, ап.7 сумата от 180лв., представляваща разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |