Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №   67   гр. София,  30 април  2009 г.   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и девета година в състав :     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Лиляна Методиева 2. Жанина Начева     при секретаря …Н. Цекова ……………………………………... в присъствието на прокурора … Михайлова …………………………............................ изслуша докладваното от съдия Ж. Начева …………………......................................... наказателно дело № 24 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по жалба на частния обвинител и граждански ищец П. А. Я., чрез нейния п. , против въззивно решение № 150 от 13.10.2008 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 321/08 г. В подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК жалбоподателят твърди, че при частичното самопризнание на подсъдимия Б съдът не е могъл да проведе съкратеното съдебно следствие, а действителните факти не отговарят на правната квалификация по чл. 118 НК, отразена от прокурора и в обвинителния акт. Поддържа оплакване срещу размера на присъденото обезщетение за неимуществените вреди и претендира за неговото увеличение. Иска подсъдимият да бъде осъден и за останалата част от направените разноски за възнаграждението на повереника. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Защитниците на подсъдимия настояват решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С въззивно решение № 150 от 13.10.2008 г. по в. н. о. х. д. № 321/08 г. Варненският апелативен съд е потвърдил присъда от 30.06.2008 г. по н. о. х. д. № 341/08 г. на Добричкия окръжен съд, с която подсъдимият К. К. Б. е признат за виновен в това, на 18.05.2007 г. в с. Л., Добричка област, в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалата с тежка обида и противозаконно действие, от което е могло да настъпят немаловажни вредни последици, да е направил опит умишлено да умъртви П. А. Я., поради което и на основание чл. 118 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложено наказание лишаване от свобода от единадесет месеца и двадесет дни, чието изпълнение е отложено за срок от три години единадесет месеца и двадесет дни. Подсъдимият Б. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК на три месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години. На основание чл. 23, ал. 1 НК е наложено общо най-тежкото наказание от единадесет месеца и двадесет дни, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 НК, е отложено за срок от три години единадесет месеца и двадесет дни. Подсъдимият К. К. Б. е осъден да заплати на гражданския ищец П. А. Я. сумата от дванадесет хиляди лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно със законните последици, като е отхвърлен гражданският иск до пълния предявен размер от тридесет хиляди лева. Подсъдимият е осъден да заплати разноски по делото, от които сумата 320 лева в полза на гражданския ищец за възнаграждение на един адвокат, съразмерно на уважената част от гражданския иск. Жалбата в частта, в която се съдържат доводи за нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и несправедливост на присъденото обезщетение за неимуществените вреди, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Нарушението по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК се подкрепя от твърдението, че подсъдимият Б не е признал всички факти в своите обяснения. Същият аргумент е бил изтъкнат и пред Варненския апелативен съд, който ефективно го е изследвал и с достатъчна степен на изчерпателност е отговорил в решението. Процесуалните правила за развитие на наказателното производство по реда на съкратеното съдебно следствие изискват при предварителното изслушване подсъдимият да направи изявление, че признава фактите от обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти (в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК). При наличие на такова изявление, очевидно не се налага съдът да изслушва и обяснения по повдигнатото обвинение, както е направил Добричкият окръжен съд. Независимо от посоченото нарушение, съдът е приел за установени фактите от обвинителния акт и с проведения разпит не са били накърнени процесуалните права на частния обвинител и граждански ищец. Жалбоподателят – П. А. Я. се противопоставя на правната квалификация на деянието по чл. 118, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК, отразена в обвинителния акт, респективно иска делото да се върне на прокурора, за да се повдигне обвинение на подсъдимия за по-тежко наказуемо престъпление по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК. Поначало съдът не контролира преценката на прокурора за какво престъпление ще повдигне обвинение - тя е негово изключително и суверенно правомощие. Съответно, частният обвинител, който осъществява процесуалната си функция в рамките на обвинението по обвинителния акт, не може да се оплаква от правната квалификация на деянието, която прокурорът е посочил, а в конкретния случай тя е напълно възприета и от въззивния съд. Обезщетението за неимуществени вреди на гражданския ищец е определено в съответствие с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. То държи сметка както за броя и степента на уврежданията, и техните последици, така и за значителната степен на съпричиняване на резултата с оглед вида, характера и сериозния интензитет на провокиращото поведение на пострадалата (нанесла множество тежки обиди против подсъдимия и негови близки - съпруга и дете, опитала се да го нарани с оръдие, опасно за живота и здравето на човека, каквото е ножът). Доводът за допуснато нарушение от въззивния съд в частта за разноските е основателен. Формулиран по идентичен начин, той е бил приведен и в рамките на въззивното производство с жалбата на П. А. Я. в качеството й на частен обвинител и граждански ищец – същата е направила възражение, че подсъдимият Б незаконосъобразно е бил осъден да заплати сумата от триста и двадесет лева, представляваща разноски за един адвокат съразмерно на уважената част от гражданския иск. Надлежно е поискала съдът да присъди в нейна полза и останалата част до пълния размер на възнаграждението. Когато подсъдимият бъде признат за виновен, разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК урежда изрично и по еднообразен начин решението на съда за разноските, които са били направени от частния обвинител и гражданския ищец. Освен тяхното изрично искане, други условия „законът не поставя, а следователно не може да ги поставя и съдът” (ТР № 36/90 г. на ОСНК на ВС на Република България). При това положение Варненският апелативен съд е бил длъжен да разреши въпроса с разноските на частния обвинител и гражданския ищец в съответствие с императивната разпоредба на чл. 189, ал. 3 НПК. Въззивният съд не го е направил и по този начин е допуснал процесуално нарушение, което може да бъде отстранено (изисква единствено аритметично преизчисление). Подсъдимият К. К. Б., който е признат за виновен да е извършил опит за престъпление по чл. 118 НК, следва да бъде осъден да заплати на П. А. Я. и дължимата сума в поискания размер от четиристотин и осемдесет лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 150 от 13.10.2008 г. по в. н. о. х. д. № 321/08 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдена присъда от 30.06.2008 г. по н. о. х. д. № 341/08 г. на Добричкия окръжен съд. ОСЪЖДА подсъдимия К. К. Б. да заплати на П. А. Я. разноски по делото в размер на 480 (четиристотин и осемдесет) лева. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: