Р Е Ш Е Н И Е № 207 гр. София, 14 август 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ..................Второ наказателно отделение, в публично заседание на петнадесети май ............................две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Н. Цекова ..................................................................................в присъствието на прокурора М. Велинова .......................................................................изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА ......................................................наказателно дело № 447 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения П. М. Т., подадено чрез защитника му, за възобновяване на ВНОХД № 3469/2014 г. на Софийски градски съд, НО, 6-ти въззивен състав и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 956 от 30.09.2014 г., с което е била потвърдена присъда от 17.05.2013 г. по НОХД № 7868/2012 г. на Софийски районен съд, НО, 115-ти състав. С тази присъда подсъдимият П. М. Т. е бил признат за виновен в това, че на 23.06.2010 г., в [населено място], по [улица]с посока на движение от [улица]към[жк], срещу входа на НСлС е управлявал л. а. ” с ДК [рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда – 1,95 на хиляда, установена по надлежния ред – с техническо средство алкотест „Дрегер”, поради което на основание чл. 343б, ал. 1 НК и чл. 54 от НК му е било наложено наказание 5 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години, както и кумулативно на основание чл. 343г от НК лишаване от правоуправление за срок от 1 година и 6 месеца. В искането на осъдения, поддържано и в с. з. пред ВКС от упълномощения му защитник, се изтъкват доводи за присъствие на основанията за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. По същество се излагат съображения за нарушения на чл. 13, 14 и 18 НПК. Сочи се, че концентрацията на алкохол в кръвта не е била установена по надлежен ред с оглед допуснати нарушения по Наредба № 30/2001 г., поради което и деянието, за което е бил осъден, се явява несъставомерно от обективна страна. Излагат се доводи, че наложеното наказанеие е явно несправедливо, тъй като съдилищата не са отчели чистото съдебно минало, добрите хактеристични данни и твърде дългата продължителност на наказателното производство. На тази основа се претендира отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия, алтернативно намаляване или замяна на наложеното наказание. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е било депозирано в изискуемия по чл. 421, ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. При разглеждането му по същество ВКС намери, че то е ОСНОВАТЕЛНО с оглед наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, обуславящи отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняването им по реда на чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК. От материалите по делото е видно, че спорните въпроси в производството са били, дали концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е била над 1.2 на хиляда и дали това обстоятелство е било установено по надлежен ред съгласно изискванията на Наредба № 30/2001 г. Възражения в такъв смисъл са направени в настоящото искане за възобновяване, както и във въззивната жалба на осъдения. От мотивите на въззивната инстанция се разбира, че е даден положителен отговор и на двата въпроса. За да направи решаващите си изводи обаче, тази инстанция е възприела фактическата обстановка такава, каквато е изложена в мотивите на първоинстанционния съд. Приела е, че в случая концентрацията на алкохол в кръвта се установява по реда на чл. 6 от Наредба № 30/2001 г. (Наредбата) позовавайки се, макар и не изрично, на мотивите в решение № 428 от 11.11.2013 г. по н.д. № 1435/2013 г. на ВКС. ВКС счита, че и двете инстанции по същество не са използвали всички способи на НПК за изясняване на фактическата обстановка в съответствие с основните принципи на наказателния процес, залегнали в чл. 13, 14 и 18 НПК и по този начин са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. От материалите по първоинстанционното производство по НОХД № 7868/12 г. е видно, че единствените доказателствени средства, които са били приобщени са писмени такива по реда на чл. 283 от НПК, както и непосредствено дадените пред този съд обяснения на подсъдимия. Същевременно, в мотивите на въззивната инстанция, която също не е събирала гласни доказателства, се обсъждат показанията на свидетелите В. Х. А. и Г. П. М. (полицейски служители), които явно не са били разпитвани непосредствено и не са били надлежно инкорпорирани в делото по реда на чл. 281 НПК. Използването им при изграждането, респ. потвърждаването на фактическата обстановка по делото е в отклонение от принципа за непосредственост, установен в чл. 18 НПК и представлява съществено процесуално нарушение. Допуснати са нарушения и на принципите по чл. 13 и 14 от НПК, като съществените обстоятелства, включени в предмета за доказване, са останали неизяснени въз основа на пълно, обективно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото. За да стигне до законосъобразна констатация, че в случая отказът на водача да даде кръв се установява по реда на чл. 6 от Наредбата, а оттам и че наличието на алкохол в кръвта е установено по надлежния ред, е следвало да бъде изяснена фактическата обстановка, при която подсъдимият Т. е отказал да даде кръв. От установените по делото факти не става ясно, дали отказът на подсъдимия е направен преди да бъде извършено медицинско освидетелстване или след него, в зависимост от което обстоятелството се удостоверява по реда на чл. 6 или на чл. 11, ал. 4 от Наредбата. Въззивният съд не е проверил достоверността на обясненията на подсъдимия относно събитията в болницата. За тях е имало гласни доказателства, които не са били събрани, въпреки обективната възможност за това. Не е получило изричен отговор възражението на защитата, че по делото липсва визирания в чл. 11, ал. 4 от Наредбата протокол за медицинско изследване. Липсата на отговор на посоченото възражение е в очевидно несъответствие с изискването по чл. 339, ал. 2 НПК, което в конкретния случай и при наличие на останалите нарушения на процесуалните правила е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия. За пълнота следва да се отбележи, че не става ясно защо въззивният съд е приел, че подсъдимият е отказал да даде кръвна проба под предлог, че има фобия от кръвни процедури, след като такива данни не са събрани по делото. В обясненията си същият е сочил като причина за отказа да даде кръвна проба предшестващо случая заболяване от хепатит. Посочените съображения обосновават наличие на основание за възобновяване на въззивното производство, отмяна на постановеното решение на СГС и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане, с цел отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, въззивният съд следва да изясни по надлежен процесуален начин обстоятелствата около отказа да бъде дадена кръвна проба - посредством разпит на свидетелите В. Х. А., Г. П. М. и на дежурния лекар, които непосредствено са възприели събитията в болницата. Техните показания са необходими за пълното и всеобхватно изясняване на правно-релавантните факти, относими към предмета на доказване. Същевременно следва да се предостави възможност на подсъдимия да депозира обяснения, които да бъдат обсъдени в съвкупност с останалите писмени и гласни доказателствени източници. След изясняване на фактическата обстановка, въззивната инстанция следва да даде ясен и аргументиран отговор кой е надлежния ред за установяване концентрацията на алкохол в кръвта в конкретния случай, като съответно отговори на възражението на защитата по повод приложението на чл. 11, ал. 4 от Наредбата. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД № 3469/2014 г. на Софийски градски съд, като ОТМЕНЯ постановеното по него въззивно решение № 956 от 30.09.2014 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.