Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е

№ 60272

гр.София, 08.12.2021 г.


Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и първа година,
в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Ерик Василев

при секретаря Ани Давидова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 953/ 2021 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 60440/ 02.06.2021 г. по настоящето дело по жалба на Върховен административен съд /ВАС/ е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Пернишки окръжен съд № 260061 от 31.08.2020 г. по гр.д.№ 311/ 2020 г., с което е прогласена нищожността на решение № 190 от 20.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 1120/ 2017 г. на Радомирски районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от И. Й. И. против ВАС иск, квалифициран по чл.49 ЗЗД вр. чл.7 КРБ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за заплащане на сумата 10 406,20 лв - имуществени вреди, изразяващи се в паричната равностойност на имоти, предмет на решение № 254/ 05.07.2004 г. по адм.д.№ 673/ 2002 г. на Пернишки окръжен съд, ведно със законната лихва, считано от момента на непозволеното увреждане и е постановено делото да се върне за ново разглеждане от първата инстанция; и с което е обезсилено решение № 190 от 20.01.2020 г., постановено по гр. д. № 1120/ 2017 г. на Радомирски районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от И. Й. И. против ВАС иск, квалифициран по чл.49 ЗЗД вр. чл.7 КРБ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за пропуснатите ползи от лишеността му от ползване на имоти, предмет на решение № 254/ 05.07.2004 г. по адм.д. № 673/ 2002 г. на Пернишки окръжен съд.
Обжалването е допуснато по при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос „Липсата на мотиви води ли до нищожност на съдебното решение?“.
По този въпрос съдебната практика е трайно установена /решение № 79/ 08.07.2020 г. по т.д.№ 625/ 2019 г., ІІ т.о. и цитираните в него/. Съгласно тази практика нищожно би било такова съдебно решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Такова е решение, при което волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. Същевременно, решение, постановено при липса на мотиви относно релевантен въпрос, не е нищожно, а е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и дали този порок е довел до неправилност на съдебното решение или не, следва да се установи от въззивния съд като втора инстанция по същество на спора. Липсата на мотиви не се приравнява на липса на надлежно волеизявление.
Обжалваното решение не съответства на така установената практика, защото според въззивния съд първата инстанция правилно възприела фактическата обстановка по делото и правилно квалифицирала иска, но не изложила мотиви защо същият следва да бъде отхвърлен. Оттук съдът извел нищожност на постановеното решение. Разрешението е дадено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото решението е нищожно когато е напълно неразбираемо, а не когато е немотивирано. А и липса на мотиви в случая няма, както е констатирал самият въззивен съд, като е приел, че първата инстанция е установила фактическата обстановка по делото и и е квалифицирала иска правилно. Затова по отношение на обжалваното решение е налице касационното основание по чл.281 т.3 пр.2 ГПК и същото следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
При новото разглеждане на спора въззивният съд следва да съобрази, че в първоинстанционното производство е постановено едно, а не две съдебни решения. Обжалваният по въззивен ред акт съдържа само един диспозитив и с него исковите претенции са отхвърлени. Не са постановени две решения, за да се преценява валидността и допустимостта на всяко от тях, а един правораздавателен акт, който ясно обективира надлежното властническо волеизявление за неоснователност на предявеното искане за защита. Различната квалификация на ищцовите претенции в мотивите и в диспозитива на първоинстанционното решение няма отношение към неговата валидност и допустимост. Според установената практика /срв. решение № 234/ 30.01.2019 г. по т.д.№ 711/ 2018 г., І т.о. и цитираните в него/ задължение на съда е да определи правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум и да разгледа и се произнесе по правопораждащите фактически твърдения, така, както са заявени. Когато съдът се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под погрешната материалноправна норма, това му процесуално действие не води до недопустимост на постановеното от него решение, а до неправилността му. При такава констатация въззивната инстанция, която е инстанция по същество, следва да определи правилната квалификация и да даде разрешение по същество на спора. Според обстоятелствата това може да стане и без даване на нови указания и събиране на нови доказателства. Въззивният съд следва или да отмени обжалваното решение и да постанови ново, или да потвърди постановения акт, ако е налице съвпадане на крайният резултат /решение № 50/ 16.05.2018 г. по гр.д.N 2104/ 2017 г., ІІІ г.о. и цитираните в него/.
Отговорността за разноските по делото, включително сторените в настоящето производство, следва да бъде разпределена от въззивния съд с оглед изхода от спора при новото му разглеждане /чл.294 ал.2 ГПК/.
По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на въззивно решение на Пернишки окръжен съд № 260061 от 31.08.2020 г. по гр.д.№ 311/ 2020 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: