Р Е Ш Е Н И Е № 96 гр. София, 17 юли 2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и прокурора от ВКП СТЕЛИЯНА АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 334 /2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод постъпил касационен протест от Софийска градска прокуратура срещу въззивна присъда № 27/ 07.02.2020 г., постановена по в.н.о.х.д. № 4762/2019 г., по описа на Софийски градски съд. В протеста и в писменото допълнение към него се сочи наличието на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, като се иска връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред касационния съд прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста и пледира за уважаването му по изложените в него съображения. Защитникът на подсъдимата С. Д. Т. – адвокат Т., изразява становище за неоснователност на касационния протест и прави искане да бъде оставена в сила въззивната присъда, като правилна и законосъобразна. Подсъдимата С. Т. в предоставената й последна дума моли да бъде оставена в сила оправдателната присъда. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С присъда, постановена на 11.12.2018 г., по н.о.х.д. № 14240/2015 г., Софийски районен съд, НО, 136 – ти състав е признал подсъдимата С. Д. Т. за виновна в това, че на 01.10.2014 г., [населено място], на пазар „Красно село“, на маса за сергийна търговия и в метална конструкция, намираща се срещу нея, държала акцизни стоки без бандерол – 166 бр. пластмасови бутилки, съдържащи общо 93 литра спиртни напитки с различно съдържание на етилов алкохол, на обща стойност 1040 лева, със стойност на дължимия акциз – 224, 01 лева, като случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 234, ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 5 от НК я осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение отложил за изпитателен срок от три години и „глоба“ в размер на 200 лева. Присъдата е обжалвана от подсъдимата пред Софийски градски съд, където е образувано в.н.о.х.д. № 4762/2019 г.. С въззивна присъда № 27/ 07.02.2020 г., постановена по същото дело, първоинстанционната присъда е отменена изцяло, като подсъдимата Т. е призната за невиновна и оправдана по обвинението по чл. 234, ал.1 от НК. Със същата присъда въззивният съд е приел, че подсъдимата е допуснала административно нарушение на чл. 123, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове, като на основание чл. 81, ал.3, вр. с чл. 80, ал.1, т. 5 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН не й е наложил административно наказание, поради изтекла давност за наказателно преследване. Подаденият срещу въззивната присъда касационен протест е допустим, тъй като е депозиран от страна, която има право на това, в законоустановения срок и срещу акт от кръга на посочените в разпоредбата на чл. 346, т. 2 от НПК. Разгледан по същество, протестът е неоснователен. Въпреки че касаторът е заявил наличието на две касационни основания, аргументите, които излага в допълнителното писмено изложение към протеста, са в подкрепа единствено на твърдението за допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в незаконосъобразното квалифициране на конкретното деяние като „маловажен случай“. По същество се оспорват доводите на въззивния съд за това, че деянието се характеризира с ниска степен на обществена опасност, произтичаща от малкия по стойност дължим акцизен данък, като се твърди, че от значение е общата стойност на акцизните стоки, която значително надхвърля размера на минималната работна заплата към момента на извършване на престъплението. Мястото за съхранение на акцизните стоки – метална конструкция, намираща се срещу масата за продажба, наета от подсъдимата, обосновавали извод за по- висока степен на организираност на действията й, които представлявали приготовление за разпространение на акцизните стоки без бандерол. Всичко това опровергавало изводите на въззивния съд за маловажност на деянието. Посочените в протеста доводи не могат да бъдат споделени. В разпоредбата на чл. 93 т.9 от НК е посочена легалната дефиниция за „маловажен случай“ на престъпно деяние. Такава е престъпната проява, която представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид с оглед липсата или незначителността на вредните последици или наличието на други смекчаващи обстоятелства. Трайна и непротиворечива е съдебната практика по отношение на това, че преценката за маловажността е многостранна, комплексна и винаги конкретна, съобразена със значителността на вредните последици. В тази връзка следва да се отбележи, че оценката за степента на обществена опасност на деянието и дееца винаги е съобразена с характера на конкретното общественоопасно деяние и неговото отрицателно значение върху охраняваните обществени отношения. Въззивният съд се е съобразил с тези принципни положения, като е обсъдил и анализирал подробно установените по делото данни за относимите обстоятелства. Направил е вярна оценка на събрания доказателствен материал и е приел, че е налице „маловажен случай“ на престъпление по чл. 234 от НК, като е взел предвид конкретно извършеното и характерът на престъплението, както и обстоятелствата, определящи подсъдимата като личност с ниска степен на обществена опасност. В това отношение са съобразени възрастта й – 60 годишна жена, семейното й положение – вдовица, безупречното й съдебно минало и липсата на други криминални прояви. Отчетен е и фактът, че подсъдимата е трудово ангажирана, като се занимава с отглеждането, производството и продажбата на земеделски култури. Не е останало незабелязано от въззивната инстанция и обстоятелството, че подсъдимата е заплащала редовно до този момент дължимия акциз върху произведените от нея спиртни напитки, което е основание да се приеме, че престъпната й проява е изолиран случай, а не трайно изградена нагласа за избягване изпълнението на задълженията към държавата. В тази връзка не може да бъде споделено възражението, изложено в протеста, че от мястото, където били държани спиртните напитки – метална конструкция, можело да се направи извод за това, че подсъдимата се е готвела да ги разпространи и това определяло случая като немаловажен. Посоченото място по никакъв начин не е необичайно за осъществяване на изпълнителното деяние „държи“, което да го отличава от други подобни престъпления и да обуславя неговата по-висока обществена опасност. Изложеното по-горе опровергава твърдението на касатора, че контролираният съд е характеризирал деянието като „маловажен случай“ изхождайки единствено от ниския размер на дължимия акцизен данък. Настоящият съдебен състав принципно споделя становището, отразено в касационния протест, за това, че за ниската степен на обществена опасност на деянието не може да се съди само по размера на дължимия акциз. Законодателят не е поставил акцент върху него, а преди всичко върху продажната цена на акцизните стоки. Основание за този извод дава обстоятелството, че размерът на предвиденото наказание в състава на чл. 234, ал.1 от НК – „глоба“, се определя от „10 кратния размер“ на пазарната цена на продаваните стоки, а не на дължимия акциз. От друга страна, паричната равностойност на предмета на престъплението е важен фактор, но не и единствен и определящ. Престъпното деяние по чл. 234 от НК е своеобразно посегателство против отделните стопански отрасли /раздел II-ри на Глава VІ от НК/, като чрез криминализирането му държавата защитава своето право да събере определен косвен данък /акциз/, което се удостоверява чрез залепения върху съответната стока бандерол и следователно охраняваният интерес е постъпването на лимитирана парична сума в държавната хазна. С оглед на това не може да не бъде отчетен размерът на акцизния данък, чието заплащане е избегнато с осъществяване на престъплението, така както е сторил въззивния съдебен състав. Последният правилно е съобразил, че в конкретния случай, стойността на дължимия акциз - 224, 01 лв., е значително под размера на минималната работна заплата за страната, което определя деянието като такова с по – ниска степен на обществена опасност. Това обстоятелство, преценено заедно с визираните по-горе данни, характеризиращи конкретното деяние и личността на подсъдимата, са дали основание на въззивния съд да определи законосъобразно престъпната проява като „маловажен случай“. В този смисъл контролираната инстанция коректно е приложила материалния закон, поради което касационният протест е неоснователен и не следва да бъде уважен. Предвид изложените съображения и на основание чл.354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № № 27/ 07.02.2020 г., постановена по в.н.о.х.д. № 4762/2019 г., по описа на Софийски градски съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.