Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4 Р Е Ш Е Н И Е № 211 София, 09.11.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 3489 /2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Образувано е по молба на М. Г. Д. (с вх. № 7626 / 26.02.2015 г. на Бургаския районен съд) за отмяна на влязло в сила решение от 20.03.2014 г. по гр. д. № 12 /2014 г. на Бургаския окръжен съд, г.о., в частта, с която с него е 1) потвърдено решение № 965 от 05.06.2013 г., постановено по гр.д. № 3938 /2011 г. на БРС в частта, с която М. Г. Д. е осъдена на основание чл.108 ЗС да предаде на Н. П. Д. владението върху реална част от собствения му недвижим имот, представляващ апартамент № 5, на трети етаж, във вх. 1 на жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица], с площ от 81.48 кв.м., нанесен като обект с идентификатор 07079.610.134.1.5, а именно: стая-спалня, 1 /2 ид.ч. от кухненски бокс, 1 /2 ид.ч. от баня с тоалетна, 1 /2 ид.ч. от принадлежащото избено помещение, в частта, с която М. Г. Д. е осъдена на основание чл.59,ал.1 ЗЗД да плати на Н. П. Д. сумата 2 798.30 лева - обезщетение за неоснователно ползване на посочените части от апартамента за периода от 26.10.2008 г. до 10.05.2011 г. и в частта, с което е отхвърлен предявеният от М. Г. Д. срещу Н. П. Д. насрещен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено, че М. Г. Д. е собственик на 1/2 идеална част от процесния апартамент № 5, на основание придобивна давност, 2) потвърдено решение № 1914 от 13.11.2013 г. постановено по гр. д. № 3938 /2011 г. на БРС, с което е отхвърлен предявеният от М. Г. Д. срещу Н. П. Д. насрещен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено, че М. Г. Д. е собственик на 1/2 идеална част от процесния апартамент № 5, на основание договор за покупко-продажба от 25.11.1982 г. на основание договор за покупко-продажба от 25.11.1982 г.. Посоченото основание е чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Молителят твърди, че се е снабдила с нови писмени доказателства, установяващи обстоятелства, които са от съществено значение за делото – удостоверение от 10.06.2014 г., издадено от [фирма] и удостоверение изх. № 26 от 16.06.2014 г., издадено от Р. „Ч.” – [населено място]. Ответникът по молбата за отмяна Н. П. Д. изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна. По допустимостта на молбата за отмяна е постановено определение № 226 /08.07.2015 г. , с което е допусната до разглеждане. По основателността на молбата настоящият състав намира следното : В. решение е влязло в сила с постановяването на определение № 640 от 26.11.2014 г. по гр.д. № 3779 /2014, на ВКС, І г.о., с което не е допуснато касационното му обжалване. Видно от въззивното решение: Процесният апартамент е придобит от страните през 1982 г. по време на брак чрез покупко-продажба, през 1988 г. страните са дарили апартамента на майката на ищеца Д. – К. Д., тя е починала през 1995 г. и е оставила за единствен свой наследник Н. Д.. Бракът между страните е прекратен с развод на 21.11.2006 г.,, а с влязло в сила на 25.10.2007 г. съдебно решение е предоставена за ползване от съпругата част от жилището за една година. В. съд е приел, че М. Д. не е придобила процесния апартамент чрез давностно владение поради следното: за периода от покупко-продажбата на жилището през 1982 г. до дарението му през 1988 г. собственикът не може да владее против себе си (владението е способ за придобиване на чужд имот), а след дарението не са събрани доказателства, от които да е видно, че М. Д. е оспорила правата на свекърва си, поставила е под съмнение транслативния ефект на дарението, не е отстранила свекърва си от имота. Събрани са доказателства, че след дарението М. Д. е била допусната в имота от собственика К. Д., която е била съгласна семейството (на страните) да продължава да обитава жилището. Липсва субективният елемент на дарението - намерението вещта да се придобие, да се свои. През 1995 г. майката е починала и Н. Д. е придобил имота по наследяване. От този момент до прекратяването на брака на 21.11.2006 г. не е било възможно между съпрузите да тече давност поради забраната на чл.115,б. „в” ЗЗД.. След прекратяването на брака М. Д. е останала в жилището по силата на съдебно решение като държател и не са събрани доказателства да е предприела действия да отблъсне Н. Д.. Дори да се приеме, че с инициирането на съдебни спорове за собственост с Н. Д. М. Д. е изпълнила хипотезата на чл.79,ал.1 ЗС, не е изтекъл необходимият давностен срок от 10 г., понеже М. Д. не може да се легитимира като добросъвестен владелец по смисъла на чл.70,ал.1 ЗС. В обобщение се налага извод, че М. Д. не е придобила 1 /2 ид.ч. от процесния имот по давност. По други дела М. Д. е предявила искове за прогласяване на нищожност на договора за дарение на различни основания от релевираното в настоящото производство – абсолютна симулативност, поради което производството по този иск се явява допустимо. Искът е с правно основание чл.26,ал.2 ЗЗД и е неоснователен. Страната, която участва в облигационната връзка (договора за дарение) и твърди симулативност, не може да я доказва произволно, тя трябва да я разкрие или чрез обратно писмо или чрез начало на писмено доказателство. Двете понятия са разяснени от въззивния съд. По делото не са представени обратно писмо или начало на писмено доказателство за абсолютна симулация, което да прави допустими свидетелски показания (предвид забраната на чл.164,ал.1,т.2 ГПК). Молителят М. Д. представя следните доказателства - удостоверение от 10.06.2014 г., издадено от [фирма] за направени удръжки от трудовите възнаграждения на Н. Д. за жилищно строителство през периода от октомври 1982 г. до февруари 1986 г. в общ размер 1 776 лева и удостоверение изх. № 26 от 16.06.2014 г., издадено от Р. „Ч.” – [населено място] за направени удръжки от трудовите възнаграждения на Н. Д. за жилищно строителство през периода от август 1987 г. до август 1988 г. по 48 лева на месец, а през декември – 96 лева. Настоящият състав намира за основателен довода на ответника по молбата за отмяна Н. Д., че от съдържанието на двата документа не следва извод, че те се отнасят за твърдяното от М. Д. обстоятелство – за придобиване на процесното жилище чрез покупко-продажба, т.к. в документите е отразено основанието – жилищно строителство, а процесното жилище е построено преди придобиването му. Но дори документите да се отнасят до изплащане на жилищен заем за придобиването на процесния апартамент през 1982 г., то от тях не се установява нещо различно от приетото по делото, - че процесният апартамент е придобит от съпрузите М. Д. и Н. Д. по време на брака им чрез възмездна правна сделка и е попаднал в съпружеската им имуществена общност. Документите не се отнасят до договора за дарение, сключен през 1988 г., нито до упражнявано от М. Д. владение върху процесния апартамент. Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че доказателствата не се отнасят до юридически и доказателствени факти от значение за спорното правоотношение. Към това може да се добави и че молителят М. Д. е могла да се снабди с доказателствата и при висящността на спора, ако беше положила дължимата грижа за водене на делото, т.к. са за счетоводни записвания при работодателите на Н. Д. преди 1990 г. От изложеното следва да се приеме, че не е осъществено основание за отмяна по чл.303,ал.1 т.1 ГПК. С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски. Ответникът по молбата за отмяна иска да му бъдат присъдени направените в това производство разноски в размер на 600 лева за процесуално представителство, за които представя списък за разноски и доказателства. Уговарянето и заплащането на сумата са отразени в представените два договора за процесуално представителство и искането е основателно. Воден от изложеното и на основание чл.307 ГПК съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Г. Д. (с вх. № 7626 / 26.02.2015 г. на Бургаския районен съд) за отмяна, на влязло в сила решение от 20.03.2014 г. по гр. д. № 12 /2014 г. на Бургаския окръжен съд, г.о., на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Осъжда М. Г. Д. да заплати на Н. П. Д. сумата 600 (шестстотин) лева за процесуално представителство. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.