О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60161
София, 17.12.2021 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч.гр.дело № 3678/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Инвестбанк“ АД срещу определение № 838 от 02.08.2021 г. по в.ч.гр.д. № 1216/2021 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 48 от 08.07.2021 г. на съдия по вписванията при Несебърския районен съд за отказ от заличаването на вписана възбрана на недвижим имот с идентификатор 51500.502.318.1.40.
Касаторът счита определението за неправилно, поради което иска отмяната му.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното въззивно определение е констатирано, че производството пред Служба по вписванията при Несебърския районен съд е образувано по молба на частния жалбоподател с искане да бъде заличена възбрана, която е вписана по искане на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив с акт № 164, том 2/2012 г. С постановление за възлагане на недвижим имот от 02.04.2014 г. по изп.д.№ 201280104000514 на ЧСИ Т. Д. „Инвестмънтс Пропъртис“ ООД е обявено за купувач по публична продан на недвижим имот с идентификатор 51500.502.318.1.40, представляващ жилище с площ от 44 кв. м. С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 147/01.06.2016 г., недвижимият имот е придобит от жалбоподателя.
При тези фактически констатации, въззивният съд е приел, че съгласно нормата на чл. 31, ал. 1 от Правилника за вписванията /ПВ/, вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението. С оглед задължителните указания, дадени в т. 3 от ТР № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е приел, че вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези чл. 402 ГПК, 433 ГПК и чл. 31 ПВ, които в случая не са налице. Изложени са съображения, че след като възбраната е наложена от публичен изпълнител, без наличие на данни публичното изпълнение да е приключило, и доколкото наложилият възбраната публичен изпълнител не е поискал нейното заличаване по реда на чл. 31, ал. 1 ПВ, същата брани правата на взискателя – в случая държавата, по чието искане е наложена в другото изпълнително производство, както и че за заличаването ѝ следва да се отправи (или поне представи) волеизявление на органа, по чието искане е вписана, а не от последващ приобретател на купувача от публична продан.
Преди да разгледа частната касационна жалба по същество, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Какво е отношението на тълкуването по т. 3 от Тълкувателно решение № 1/10.07.2018 г. по тълк. дело № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС към последвалата законодателна промяна с приемането на новата разпоредба на чл. 433, ал. 4 ГПК; 2. Защитени ли са правата на взискателя при осъществена публична продан в хода на изпълнителното производство с промяна на процесуалния закон, а именно новата ал. 4 на чл. 433 ГПК, която гласи, че вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред; 3. При условие, че съгласно чл. 433, ал. 4 ГПК заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред, легитимиран ли е купувачът на недвижим имот от публична продан, респ. последващ приобретател на такъв имот да искат заличаване на наложените върху придобития при проданта недвижим имот възбрани след влизане в законна сила на постановлението за възлагане. Поддържа се, че определението е очевидно неправилно.
Допускането на касационното обжалване на въззивното определение е предпоставено от разрешаването на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1- т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност – чл. 280, ал. 2 ГПК.
В случая, с оглед последвалата след приемането на т.3 от ТР № 1/2015г. на ОСГТК на ВКС законодателна промяна с приемането на новата разпоредба на чл. 433, ал. 4 ГПК, касаторът основателно сочи, че поставените от него правни въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС - определение № 72 от 28.04.2020 г. по ч. гр. д. № 532/2020 г., I г.о., определение № 161 от 05.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1507/2020 г., II г.о., определение № 211 от 17.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3222/2020 г., II г.о. и др., поради което касационното обжалване на въззивното определение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С посоченото тълкувателно решение бе прието, че вписаните по изпълнително дело възбрани не се заличават след провеждане на публичната продан на възбранения имот, освен в изрично предвидените от закона случаи /един от които е чл. 433, ал. 3 ГПК/ и че след влизане в сила на постановлението за възлагане, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, но само ако тя не му е противопоставима и не брани права. За да приеме горното ОСГТК на ВКС изхожда от това, че заличаването на възбраната има обратно действие - след заличаването все едно, че възбрана никога не е била вписвана и поради това ѝ действие заинтересованите няма да могат да се позоват на защитното действие на чл.452, чл.453 и чл.496, ал.2, предл.2 ГПК.
След приемането на горното тълкувателно решение е извършена законодателна промяна, която изрично урежда въпроса какво е действието на заличаването на възбраната. Приета е нова разпоредба - чл. 433, ал. 4 ГПК /ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г. /, съгласно която вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред. Тоест, с това ново законодателно разрешение изрично се запазва действието на възбраните в периода от вписването им до тяхното заличаване. Това означава, че се запазва поредността на вписванията и съответно противопоставимостта на правата на купувача по публичната продан, на взискателя и на присъединилите се кредитори по изпълнителното дело спрямо правата на лица, вписали актове след вписването на възбраната, независимо че по-късно тя е заличена.
С оглед настъпилата законодателна промяна, след постановяване на ТР № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, е формирана съдебна практика на ВКС по нейното приложение, обективирана в определение № 65 от 10.04.2020 г. по ч.гр.д. № 596/2020 г., І г.о., определение № 72 от 28.04.2020 г. по ч. гр.д. № 532/2020 г., І г.о., определение № 81 от 12.05.2020 г., по ч.гр.д. № 632/2020 г., I г.о., определение № 211 от 17.12.2020 г. по ч.гр.д. № 3222/2020г. на ВКС, II г.о. и др., според която новото законодателно решение запазва действието на възбраните в периода от вписването им до тяхното заличаване, което означава, че се запазва поредността на вписванията и съответно противопоставимостта на правата, произтичащи от по-рано вписаните актове през този период. Изменението е в съответствие с целта на възбраната, обезпечена с разпоредбите на чл. 451, чл. 452, чл. 453 и чл. 496, ал. 2, предл. 2 ГПК, а именно да се запази възбраненият имот от изменение, повреждане и унищожение или разпоредителни сделки до изнасянето му на публична продан и удовлетворяване на паричното вземане на взискателя и присъединените кредитори от цената на продадения имот. Целта е постигната, едва когато влезе в сила постановлението за възлагане и е платена цената или част от нея на взискателя, или е извършено разпределение между взискатели на тази цена. С нейното постигане и съобразно новата разпоредба на чл. 433, ал. 4 ГПК запазването на възбраната след публична продан не е оправдано, тъй като тя е изпълнила функциите си. В случай, че настъпят нови факти /прогласяване на недействителност на публичната продан по реда на чл. 496, ал. 3 ГПК или последващо придобиване на същия имот от длъжника след заличаване на възбраната/, налагащи защита на правата на кредитора, то за него ще е налице възможност да впише нова възбрана или да предприеме други средства за защита на своите права /напр. предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД за отмяна на увреждащите действия на длъжника, в случай, че такива бъдат извършени след заличаване на възбраната/. В определение № 211 от 17.12.2020г. по ч.гр.д. № 3222/2020 г. на ВКС, II г.о. изрично е посочено, че купувачът на публичната продан е легитимиран да иска вдигане на наложените възбрани върху придобития от него имот, което съгласно цитираната разпоредба ще има действие за в бъдеще, независимо от това дали в изпълнителното производство са останали неудовлетворени кредитори, тъй като същите не биха могли да насочат изпълнение върху имот, спрямо който вече е реализирана публична продан за задължения на длъжника и независимо дали възбраните, чието заличаване се иска, са наложени от публичен изпълнител по реда на ДОПК, тъй като чл.225, ал.1, т.1 ДОПК предвижда заличаването им и в други (освен изрично уредените) случаи, предвидени в закон, а реализираната публична продан по ГПК е основание за заличаване на вписаните върху продадения имот възбрани. Посочено е също, че непредприемането на действия от страна на Министерство на правосъдието да съобрази чл.31 ПВ със законовата регламентация не може да обоснове отказ на съдията по вписванията да заличи възбраните.
Настоящият състав на ВКС споделя посоченото тълкуване, което е приложимо и в настоящия случай. Въззивният съд е формирал изводи, които противоречат на практиката на ВКС по поставените от частния жалбоподател въпроси, посочени по-горе. Предвид изложеното, следва да се приеме, че частният жалбоподател е легитимиран да иска заличаване на наложените възбрани върху придобития от него недвижим имот по силата на договор за покупко-продажба, сключен между него и купувача на публичната продан имот с нот.акт № 147/2016 г., независимо от обстоятелството, че те са наложени от публичен изпълнител по реда на ДОПК, а проданта е осъществена в друго изпълнително производство.
Обжалваното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено като се разпореди заличаване на възбраната.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
Д о п у с к а касационно обжалване на определение № 838 от 02.08.2021 г. по в.ч.гр.д. № 1216/2021 г. на Бургаския окръжен съд.
О т м е н я определение № 838 от 02.08.2021 г. по в.ч.гр.д. № 1216/2021 г. на Бургаския окръжен съд и потвърденото с него определение № 48 от 08.07.2021 г. г. на съдия по вписванията при Несебърския районен съд.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ заличаване на възбраната, наложена от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив с постановление изх. № РД-11-638/26.04.2012г., върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.502.318.1.40 по КККР на гр. Несебър, вписана в Служба по вписванията – Несебър, под вх. рег. № 6301 от 01.08.2012 г., том 2, акт № 164.
Р а з п о р е ж д а на съдията по вписванията при Несебърския районен съд да извърши необходимите действия по заличаване на възбраната.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |