Р Е Ш Е Н И Е № 81 София, 09.06.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми април, две хиляди и седемнадесета година, в състав: Председател: ЕМИЛ ТОМОВ Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2631 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. П. М. и Е. П. М., двамата от [населено място], [улица], срещу решение № 78 от 04. 02. 2016г. по в. гр. дело № 741/2015г. на Софийски окръжен съд /СОС/, гражданско отделение, І-ви въззивен състав, в частта му, с която е отменено решение № 32 от 11. 02. 2015г., постановено по гражданско дело № 499/2013 г. по описа на Ихтимански районен съд, в частта му по исковете на Й. Ц. П. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 5 850 лв. /левовата равностойност на 3 000 евро/, платени за превоз на тялото на починалия наследодател на касаторите – ответници от Италия до България и вместо това е постановено ново решение, с което С. П. М. и Е. П. М. са осъдени да заплатят на Й. Ц. П., всеки един, сумата 2 925 лв., съставляваща част от заплатени разноски за транспорт на тялото на починалия П. М. от Италия до България, с която неоснователно са се обогатили. Със същото решение въззивният съд е осъдил С. П. М. и Е. П. М. да заплатят на Й. Ц. П. сумата 245. 11 лв. – разноски по делото пред първата и въззивна инстанция, пропорционално на уважената част от въззивната й жалба, както и по сметка на Софийския окръжен съд сумата 351лв. – държавни такси, а Й. Ц. П. е осъдена да заплати на С. и Е. П. М. сумата 97. 89 лв. – съдебни разноски пред първата иннстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Касаторите твърдят, че атакуваното въззивно решение е недопустимо като постановено по недопустимо изменени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, които са заявени първоначално като частични, а впоследствие недопустимо са изменени до размера на цялото спорно право. В случай, че обжалваното въззивно решение бъде прието за допустимо, релевират неправилност на същото поради нарушения на материалния закон /чл. 59, ал. 1 ЗЗД/ и съдопроизводствените правила, и поради необоснованост, като молят то да бъде отменено и вместо него постановено друго решение, с което исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 5 850 лв. - разходи за превоз на тялото на починалия наследодател на касаторите от Италия до България, да бъдат отхвърлени като неоснователни. Ответницата по касационната жалба /ищца в производството/ Й. Ц. П. подава писмен отговор, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Претендира сторените деловодни разноски пред касационната инстанция. С определение № 44 от 19. 01. 2017г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следния процесуалноправен въпрос: „Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни или защо игнорира доказателства по делото?“. По поставения правен въпрос е формирана безпротиворечива задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/ ТР № 1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ІV г.о., решение № 270 от 19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2013г., ІV г.о. на ВКС и др./, според която въззивната инстанция дължи излагането на собствени мотиви като втора решаваща инстанция и при действащия ГПК, извършвайки самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК и излагайки собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Когато по делото са приети разноречиви доказателства, въззивният съд дължи обосноваване в мотивите защо и на кои вярва, кои възприема и кои не. Изпълнението на тези задължения на въззивния съд включва обсъждане на всички приети доказателства и защитни позиции на страните в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. СОС не е обсъдил в мотивите на обжалваното въззивно решение всички приети доказателства, относими към исковете за възстановяване на разходите за транспортиране тялото на починалия наследодател на ответниците, игнорирайки изцяло гласните доказателства, ангажирани от последните, като не е изложил аргументи за това; не е обосновал защо дава приоритет на представената и подписана от ищцата разписка от 14. 02. 2010г. и не е обсъдил доказателствената й сила, съотнесена с останалите приети доказателства по делото, вкл. свидетелските показания, относими към същия факт. Процедирайки по този начин, е постановил своето решение в противоречие с горепосочената задължителна практика на ВКС, даваща отговор на поставения процесуалноправен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, която настоящият съдебен състав споделя като правилна и която следва да намери приложение и по настоящото дело. По съществото на касационната жалба: Тя има за предмет евентуално съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД: главният иск за солидарното осъждане на ответниците да заплатят сумата 5 850 лв., платена от ищцата в качеството й на фактическа съжителница на починалия баща на ответниците – П. М. М., вместо ответниците, за транспортиране на тялото на починалия от Италия до България и евентуални искове за осъждане на ответниците да заплатят, всеки поотделно, сумата 2 925 лв. – половината от горепосочената сума за превоз на тялото на покойния им баща от Италия до България. Ищцата поддържа в исковата молба с уточненията към нея, че като е платила със свои средства горепосочените разходи вместо действително задължените лица – двамата сина на починалия, е осъществила общия фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Първоначално исковете са предявени като частични, след което преди изготвяне на доклада по делото от първоинстанционния съд, размерът им е увеличен на основание чл. 214, ал. 1 ГПК и като допустимо, касаещо единствено размера на исковете, това изменение на исковете е допуснато с определение на съда от 05. 06. 2014г.. Страните по делото не спорят, че ответниците са деца на П. М. М., починал на 04. 02. 2010г. в Италия, и че ищцата е живяла с починалия на съпружески начала до смъртта му. С оглед наложителността тялото на покойника да бъде транспортирано от Италия, за да бъде погребано в родината България, е осъществен специализиран автомобилен превоз, разходите за който в размер на 3 000 евро, всяка от страните твърди, че е заплатила на превозвача. Приетата по делото разписка от 14. 02. 2010г., подписана от ищцата и от физическото лице Ю. Й. И. като шофьор на фирма [фирма], без да е поставен печат на фирмата и без да са посочени легитимационните й белези /седалище, ЕИК или Булстат/ съгласно чл. 6, ал. 1 Закона за счетоводството, съдържа волеизявления на две физически лица - ищцата и третото лице Ю. Й. И., за това че на посочената дата ищцата е предала на посочения шофьор И. сума в размер на 3 000 евро за транспортирането на тялото на починалия наследодател на ответниците и че шофьорът И. я е получил. Горепосочената разписка е частен свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила само когато удостоверява неизгодни за издателя си факти. Материалната доказателствена сила на частния свидетелстващ документ, за разлика от материалната доказателствена сила на официалния свидетелстващ документ, няма обвързващо съда действие. Само формалната доказателствена сила на всички частни документи е обвързваща съда относно авторството, щом са подписани, а в хипотезите на чл. 181 ГПК и относно достоверната дата за трети лица. Частните свидетелстващи документи като неползващи се с обвързваща съда материална доказателствена сила се преценяват от съда по вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото. Именно затова, ако бъдат оспорени удостоверените с частен свидетелстващ документ факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК /чл. 153, 154 и 155/, а не по правилата на чл. 193 ГПК, поради което и не се открива производство по оспорване на документ по реда на чл. 193 ГПК. В гореизложения смисъл е и даденото разрешение на поставен правен въпрос в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 270 от 19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2013г., ІV г.о. на ВКС, което се споделя и от настоящия съдебен състав. С отговора на исковата молба, ответниците не са оспорили разписката от 14. 02. 2010г. като документ по реда на чл. 193 ГПК, каквото би било налице по смисъла на чл. 193 ГПК само при оспорване на нейната автентичност /формална доказателствена сила/. Те обаче са оспорили в срока по чл. 131, ал.1 ГПК удостоверения в нея факт на плащане на процесната сума от 3 000 евро за транспортиране тялото на покойника от ищцата, чрез твърдението си, че не ищцата, а те са заплатили тази сума на превозвача, осъществил автомобилния превоз, което е основният им способ на защита срещу предявения иск. При такова налично оспорване на процесния частен свидетелстващ документ, дори да се приеме, че той удостоверява неизгоден за издателя си /ищцата/ факт и поради това разполага с материална доказателствена сила, последната е разколебана. В този случай удостовереният факт подлежи на доказване от ищцата, чиято е носената доказателствена тежест, по общите правила на ГПК – чрез пълно и главно доказване с други допустими по ГПК доказателствени средства, вкл гласни доказателства. Всъщност главният доказателствен факт по настоящото дело е плащането на процесната сума от 3 000 евро със средства на ищцата на шофьора на фирмата, реализирала транспортирането на тленните останки на бащата на ответниците от Италия до България, при осъществяването на който ще е налице твърдяното неоснователно обогатяване. Волеизявленията на ищцата и шофьора И. в процесната разписка от 14. 02. 2010г. са непротивопоставими на ответниците, които се явяват трети лица спрямо нея, тъй като не са я подписали и не са страна по облигационното правоотношение между ищцата и шофьора И., което единствено удостоверява разписката от 14. 02. 2010г.. Ищцата има интерес да установи посочения по - горе главен доказателствен факт и следва да го стори пълно и главно в процеса. Няма обаче други ангажирани доказателства досежно този факт извън процесната разписка с необвързваща съда и с оспорена от ответниците материална доказателствена сила. Приетите договори за срочен влог от 24. 09. 2009г. и 03. 06. 2009г. при [фирма] и банкови операционни бележки за изтеглени на 04. 02. 2010г. от ищцата от двата срочни влога две парични суми: 725.25 евро и 885 евро, не могат да бъдат отнесени към удостовереното плащане с разписката от 14. 02. 2010г., както поради времевото им несъответствие с датата на разписката, така и с оглед твърденията на самата ищца, че е осигурила средства за закупуване на самолетни билети за нея и единия ответник за пътуване от България до Италия и обратно след вестта за смъртта на П. М. /04. 02. 2010.г/, с цел организиране транспортирането на тялото до родината. Не е установено с каквито и да било доказателства и за какво конкретно са били използвани изтеглените от ищцата парични суми, респективно че именно с тях е платен превоза на покойника. Същевременно от показанията на всички свидетели на ответниците: М. С. К. /леля на ответниците/, И. С. Ц., К. И. К. и С. Г. В., се установява, че не ищцата, а именно ответниците са заплатили сумата от 3 000 евро на шофьора на фирмата, транспортирала от Италия до България тялото на починалия техен баща, като плащането е станало на ръка, в кухнята на жилището им, в което е бил положен ковчега с покойника за поклонение на близки и приятели, със средства, събрани част от роднини и приятели на ответниците и част, изработени от ответника С. в Италия, като никой в този тежък за семейството момент не си е помислил за изготвяне на разписка, макар това да е било предложено от шофьора. Горепосочените свидетелски показания са непосредствени, взаимнонепротиворечиви и житейски убедителни, поради което следва да бъдат кредитирани от решаващия съд. Те оборват доказателствената сила на разписката от 14. 02. 2010г., останала неподкрепена с други, ангажирани от ищцата, доказателства по делото. Следва да бъде посочено също, че предаването на сумата от 3 000 евро от ищцата и получаването й от посочената фирма / [фирма]/, извършила превоза на покойника, подлежи на установяване с надлежни доказателства, каквито са внасянето й по банкова сметка или в касата на дружеството от лицето Ю. И., сочено като шофьор на фирмата, съпроводено със съответните счетоводни записвания, каквито ищцата въпреки оспорването на изявленията в разписката от 14. 02. 2010г. от ответниците, не е ангажирала /в този смисъл решение № 57 от 29.04.2013г. по гр. д. № 354/2012 г. на ВКС, 4 г.о. по реда на чл. 290 ГПК/. Неприетата поради непредставянето й в заверен от ищцата превод фактура от 17. 02. 2010г. не е такова доказателства, а и тя не съдържа удостоверително изявление. Освен с писмени доказателства, доказателствената сила на процесната разписка е останала неподкрепена и от гласни доказателства, каквито ищцата не е ангажирала. С оглед носената от ищцата тежест за доказване на елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване по предявените искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, указана й с доклада по делото от първоинстанционния съд и дадените указания съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК, ищцата дължи установяване чрез пълно и главно доказване на целия релевиран фактически състав на претендираното субективно право: обогатяване на ответниците без основание за сметка на собственото й обедняване, произтичащи от общия факт на заплащане на автомобилния превоз на тялото на починалия П. М. М. от Италия до България със собствени средства на ищцата. При неподкрепената от други доказателства в процеса и опровергана от ангажираните от ответниците допустими гласни доказателства, доказателствена сила на изготвената от ищцата процесна разписка, неустановен по делото остава целият фактически състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД с всички негови елементи. Не само, че ответниците не са спестили свои средства чрез плащането на превозването на починалия им баща от Италия до България със средства на ищцата, а напротив те самите са заплатили процесната сума на шофьора, извършил автомобилния превоз, при което не е осъществено неоснователно обогатяване за сметка на ищцата и предявените искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД са изцяло неоснователни. Приемайки обратното въззивният съд е постановил неправилно решение в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, което следвада бъде касирано. Същото е допустимо, тъй като допуснатото от първоинстанционния съд изменение на иска на основание чл. 214, ал. 1 ГПК чрез увеличаване на частично заявения размер до пълния размер, е съобразено с процесуания закон и поради това не е недопустимо. Съобразно гореизложеното въззивното решение в обжалваната му част е неправилно и доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и вместо него постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД да бъдат отхвърлени като неоснователни. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 78 от 04. 02. 2016г. по в. гр. дело № 741/2015г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, І-ви въззивен състав, в частта му, с която са уважени исковете на Й. Ц. П. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 5 850 лв., като С. П. М. и Е. П. М. са осъдени да заплатят, всеки един, сумата 2 925 лв., съставляваща част от заплатени разноски за транспорт на тялото на починалия П. М. от Италия до България, с която неоснователно са се обогатили, както и в частта му, с която С. П. М. и Е. П. М. са осъдени да заплатят на Й. Ц. П. сумата 245. 11 лв. – съдебни разноски пред първата и въззивна инстанция, пропорционално на уважената част от въззивната жалба, и по сметка на Софийския окръжен съд, сумата 351лв. – държавни такси, а Й. Ц. П. е осъдена да заплати на С. и Е. П. М. сумата 97. 89 лв. – съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от Й. Ц. П., ЕГН: [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу С. П. М. и Е. П. М., двамата от [населено място], [улица], със съдебен адрес: [населено място], [улица] – адв. И. А., субективно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 5 850 лв. /левовата равностойност на 3 000 евро/, платена за превоз на тялото на починалия П. М. М. от Италия до България, при условията на солидарна, а евентуално на разделна отговорност при равни дялове за ответниците, като неоснователни. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.