Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 4 Р Е Ш Е Н И Е № 656 София, 26.10. 2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети октомври, през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д. № 1912 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Основно училище/ОУ/ „В. Д.”[населено място], [община], област Д., представлявано от директора В. А. Д., чрез процесуалния представител адв. Р. Ж. от АК-В., против въззивно решение № 302 от 26.05.2009 г., постановено по в.гр.д. № 343/2009 г. на Д. окръжен съд, с което като е оставено в сила решение № 12 от 12.03.2009 г. по гр.д. № 118/2008 г. на Тервелския районен съд, са уважени предявените от П. Д. П. от[населено място] срещу ОУ “В. Д.”, искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ. Ответникът по жалбата П. Д. П. от[населено място], чрез пълномощника си адв. Д. Т. от АК-Д. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. С определение № 861 от 04.08.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решението по материалноправния въпрос, значим за изхода на спора, а именно, разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО представлява ли правна възможност само за работника или и за работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение и приложим ли е при условията на тази разпоредба чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите на касатора, изложени в подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: С обжалваното решение като е потвърдено първоинстанционното решение са уважени исковете, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за отмяна като незаконосъобразна заповед № РД-05-177 от 03.07.2008 г. на Директора на ОУ “В. Д.”[населено място], за прекратяване на трудовото правоотношение[населено място] П., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност преди уволнението “учител в прогимназиален етап” в ответното училище и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ - за заплащане на ищеца сумата 3731,96 лв., представляваща обезщетение за принудителна безработица за период от шест месеца. За да уважи исковете за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, на първо място, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, тъй като посочените в нея причини за прекратяване на трудовото правоотношение не кореспондират с правното основание, на което работодателят се е позовал за издаването й, и на второ място, предвид обстоятелството, че ответникът поддържа, че действителното основание за прекратяване на трудовия договор е чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, то предвидената в § 5, ал. 1, ПЗР на КСО възможност на учителите да придобият предсрочно право на пенсия, е в полза на служителите и при липсата на тяхно съгласие, е неприложима разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение едностранно от работодателя. Касационното обжалване е допуснато поради противоречието на въззивното решение със задължителната практика на Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК по материалноправния въпрос – възможността за пенсиониране при условията на § 5 ПЗР на КСО дава ли право на работодателя да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, или това право може да се упражни само от служителя-учител. Към настоящия момент тази практика е установена с постановени решения от ВКС по чл. 290 ГПК, които съгласно т. 2 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС имат задължителен характер. С решение № 22 от 23.02.2010 г. по гр.д. № 3810/2008 г. на ВКС, І г.о., решение № 33 от 09.03.2010 г. по гр.д. № 2280/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 220 от 20.04.2010 г. по гр.д. № 4691/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 396/20.03.2010 г. по гр.д. № 1324/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., всички постановени по реда на чл. 290 ГПК, Върховният касационен съд приема, че разпоредбата на § 5 ПЗР на КСО, отнасяща се само за учителите е специална спрямо общата норма на чл. 68 КСО и при прекратяване на трудовото правоотношение с учител на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ право на работодателя е да съобрази изискванията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или с общата, или със специалната разпоредба на осигурителния кодекс. С обжалваното решение въззивният съд е уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ като е приел, на първо място, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, тъй като посочените в нея причини за прекратяване на трудовото правоотношение не кореспондират с правното основание, на което работодателят се е позовал за издаването й, и на второ място, предвид обстоятелството, че ответникът поддържа, че действителното основание за прекратяване на трудовия договор е чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, то предвидената в § 5, ал. 1, ПДР на КСО възможност на учителите да придобият предсрочно право на пенсия, е в полза на служителите и при липсата на тяхно съгласие, е неприложима разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение едностранно от работодателя. В случая не е налице несъответствие между фактическото и правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Действително посочената в заповедта причина за прекратяване на трудовото правоотношение - „оптимизиране вътрешната структура в училището” не е изрично предвидена в нито една законова разпоредба на КТ като основание за прекратяване на трудово правоотношение, но тя неправилно е подведена от въззивния съд като основание за прекратяване на трудовото правоотношение – съкращаване на щата/ чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ/, в резултат на което е приел, че е налице несъответствие между фактическото и правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Този извод е неправилен, тъй като правното основание за уволнението на ищеца е чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ и то е свързано с оптимизиране на вътрешната структура в училището, посочено като причина за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца в уволнителната заповед, тъй като това оптимизиране се явява първопричината работодателят да упражни правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ при наличие на предпоставките на специалната норма на § 5 ПЗР на КСО без да е налице изрично заявено съгласие от служителя затова. Предвид изложеното тълкуване на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, във вр. с § 5 ПЗР на КСО следва да се приеме, че въззивното решение е неправилно. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ дава право на работодателя да извърши уволнението на посоченото основание при осъществяване на предпоставките на § 5 ПЗР на КСО, чието наличие с случая е безспорно. Това обуславя законността на извършеното уволнение и има за последица отхвърлянето на исковете за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, като неоснователни. Касаторът-ответник е направил искане за присъждане на разноски, за които на основание чл. 80 ГПК представя списък. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът ще следва да заплати в полза на жалбоподателя съдебни разноски в размер общо на 850 лв., от които 800 лв. адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции и 50 лв. пътни разноски. С оглед характера на производството – трудов спор, ищецът - ответник по касационната жалба, не дължи заплащане на държавна такса. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 302 от 26.05.2009 г. и определение № 310 от 01.07.2009 г., постановени по в.гр.д. № 343/2009 г. на Д. окръжен съд. ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Д. П. от[населено място], [жк], бл. 4, вх. А, ет. 5, ап. 13 срещу Основно училище „В. Д.”,[населено място], [улица], [община], област Д., искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, а именно: за отмяна на заповед № РД-05-177 от 03.07.2008 г. на Директора на ОУ “В. Д.”[населено място] за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т. 10 от КТ, във връзка с § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “учител в прогимназиален етап” и за осъждането на ответното училище да заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 3731,96 лв. за принудителна безработица за период от шест месеца, ведно със законната лихва, считано от 08.08.2008 г. ОСЪЖДА П. Д. П. да заплати на ОУ “В. Д.”[населено място] направените разноски по делото в размер на 850/осемстотин и петдесет/лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :