Р Е Ш Е Н И Е № 187 град София, 07.07.2017 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :БИЛЯНА ЧОЧЕВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 593 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по искане на осъдения М. М. М. за възобновяване на нохд № 409/2014 г. по описа на Районен съд–гр. Чирпан и отмяна на постановената по него присъда на основание чл. 423, ал. 1 от НПК. В искането са развити съображения, че присъдата е необоснована, незаконосъобразна и несправедлива, тъй като не е установена обективната истина и не е доказано авторството на деянието. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно и предлага същото да бъде оставено без уважение. Изразява становище, че осъденият е знаел за наказателното производство, а в Европейската заповед за арест, въз основа на която осъденият е предаден за изтърпяване на наказанието не са дадени гаранции за възобновяване на делото. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт установи следното: С присъда № 2/02.02.2016 г. по нохд № 409/2014 г. по описа на Районен съд–гр. Чирпан подсъдимият М. М. М. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 131а вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК. По отношение на същия е наложено наказание лишаване от свобода в размер на три години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. Присъдата не е обжалвана и протестирана и е влязла в сила 17.02.2016 г.. Искането на осъдения М. М. е процесуално допустимо. Видно от приложеното по делото писмо от ГДИН, на 20.01.2017 г. осъденият М. е постъпил в затвора–гр. Стара Загора за изтърпяване на наказанието по нохд № 409/2014 г. по описа на Районен съд–гр. Чирпан. На тази дата следва да се приеме, че той е разбрал за постановената присъда, а искането е депозирано на 11.04.2017 г., в рамките на шестмесечния срок. Разгледано по същество е неоснователно. С постановление от 17.07.2014 г. по ДП № 125/ 14 г. на РПУ гр. Чирпан М. М. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 131а вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК. Обвинението му е предявено лично и в присъствието на служебен защитник, след което М. е разпитан като обвиняем. На 10.12.2014 г. е внесен обвинителен акт в съда. Образувано е нохд № 409/2014 г. по описа на Районен съд–гр. Чирпан. С разпореждане от 19.12.2014 г. на съдията - докладчик делото е насрочено за предварително изслушване на страните. Препис от обвинителния акт и копие от разпореждането на съда е изпратен на подсъдимия М. М. в затвора – гр. Стара Загора, където изтърпявал наказание лишаване от свобода. На 23.01.2015 г. е проведено предварително изслушване, подсъдимият се е явил лично, но поради несъгласието му за провеждане на диференцирана процедура по чл. 371, т. 1 или т. 2 от НПК, не е даден ход на делото и същото е отложено за 13.02.2015 г. В съдебното заседание на посочената дата подсъдимият М. е участвал лично и със служебния си защитник, дал е обяснения, били са разпитани свидетели и са приети експертиза и писмени доказателства. Подсъдимият е участвал лично и в съдебно заседание на 23.03.2015 г. Делото е било отложено за 27.04.2015 г., на която дата М. не се е явил по уважителни причини, за които е представил писмени доказателства /удостоверение изх. № ***/29.04.2015 г. и епикриза от МБАЛ „Света Екатерина“ – Димитровград ЕООД/. На основание заповед № 72/17.06.2015 г. на председателя на Районен съд–гр. Чирпан делото е преразпределено на друг съдия – докладчик, поради което съдебното производство е започнало отначало, от стадия на подготвителните действия с извършване на проверка по чл. 248 от НПК. Препис от обвинителния акт е връчен на подсъдимия М. М., лично, на адреса му по местоживеене в [населено място]. В съдебно заседание на 27.08.2015 г. подсъдимият не се е явил, въпреки че бил редовно призован и делото е било отложено по негова молба. На следващото съдебно заседание от 29.09.2015 г. М. е участвал лично, дал е обяснения и са извършени процесуално следствени действия. Делото е било отложено за 26.11.2015 г., когато подсъдимият не се е явил макар и уведомен от предходното съдебно заседание, а делото отново е отложено по негова молба. Бил е редовно призован /лично на адреса му по местоживеене в [населено място]/ и за съдебно заседание на 19.01.2016 г., в което без уважителна причина не се е явил. Поради това съдът е постановил принудителното му довеждане. Служители на Министерството на правосъдието, областно звено „Охрана“–гр. Хасково са установили, че подсъдимият М. е напуснал адреса в [населено място] от около два месеца и няма информация за местонахождението му. Съдът е приел наличие на предпоставките по чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК, провел е съдебно заседание на 02.02.2016 г. в отсъствие на подсъдимия М. М. и е постановил присъдата си. При тези данни Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на производството по нохд № 409/2014 г. по описа на Районен съд – гр. Чирпан, поради следните съображения: Правото на подсъдимия на лично участие в наказателния процес е обезпечено от процесуалния закон, но като всяко субективно право то се упражнява по преценка на своя носител. За основателността на искането не е достатъчно делото да е разгледано в отсъствие на осъденото лице, но и да са налице данни, че то не е знаело за наказателното преследване срещу него. Ако осъдения е бил привлечен като обвиняем, но се е укрил, с което е препятствал възможността да му се съобщи за насрочено съдебно заседание и да му се връчи препис от обвинителния акт, или ако му е съобщено за образуваното съдебното производство, но се е отклонил от разглеждането му без уважителна причина се приема, че е демонстрирал отказ от правото си на лично участие. В настоящия случай, молителят М. М. е бил надлежно привлечен към наказателна отговорност и лично е участвал в досъдебното производство. Бил е запознат не само с повдигнатото му обвинение, но и с процесуалното си задължение да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване /постановление за привличане на обвиняем – л. 48 от ДП/. В съдебното производство е била изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК. Първоначално осъденият М. се е явявал по делото и е взимал активно участие в събирането на доказателства. В последствие е поискал отлагане на делото, получил е лично призовка за съдебно заседание за 19.01.2016 г., на което не се е явил и не е посочил уважителни причини за това. Съдът е положил усилия за издирването му, но след като това се е оказало невъзможно единствено поради лично решение и поведение на осъдения, производството е протекло по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК. Всичко това обуславя извода, че неучастието на М. в последното по делото заседание, в което е постановена и присъдата се дължи на личен негов избор, от който не може да черпи права, претендирайки отмяна на съдебния акт. Не са налице и твърдяните от защитата обективни пречки, обуславящи невъзможността на молителя да участва в наказателното производство. С недобросъвестното си поведение, осъденият М. сам е избрал да не се възползва от правото си на лично участие в съдебната фаза, с което се е лишил и от възможността за повторно разглеждане на делото. Ето защо искането на молителя М. М. за възобновяване на нохд № 409/2014 г. по описа на Районен съд–гр. Чирпан не следва да бъде уважено. Върховният касационен съд не е обвързан с разпоредбата на чл. 423, ал. 5 от НПК, тъй като с Европейската заповед за арест не са дадени гаранции за възобновяване на делото, поради което основателността на искането се преценява единствено от процесуалното поведение на осъдения. В искането за възобновяване на наказателното дело се съдържат конкретни доводи, които са относими към основанието по чл. 422, ал. 1 , т. 5 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 424, ал. 1 от НПК компетентен да се произнесе по допустимостта и основателността в тази част на искането е Апелативен съд–гр. Пловдив, на който делото следва да се изпрати по компетентност. Водим от горното и на основание чл. 423 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. М. М. за възобновяване нохд № 409/2014 г. по описа на Районен съд–гр. Чирпан поради неучастието му в наказателното производство. Делото да се изпрати по компетентност на Апелативен съд–гр. Пловдив за преценка допустимостта и основателността на искането за възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: