П Р И С Ъ Д А № 5003 гр. София,..19.05.2023 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ:ДЕНИЦА ВЪЛКОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурор Т. Комов, изслуша докладваното от съдията Рушанова дело № 470/22 година На основание чл. 354, ал. 5 във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 3 и чл. 354, ал.1, т.1 от НПК П Р И С Ъ Д И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № 260001/25.01.22г. на Апелативен Специализиран наказателен съд, трети въззивен състав, постановено по внохд 536/2020г. по описа на същия съд в частта относно разноските и потвърдителната му част, както и потвърдената с него осъдителна част на присъда от 30.06.20г. и частта относно разноските, постановена по нохд № 2151/2019г. по описа на Специализирания наказателен съд, 6 - ти състав, като вместо това П Р И С Ъ Д И: ПРИЗНАВА подсъдимия П. Л. Б. с ЕГН [ЕГН], [дата на раждане] в [населено място], обл. Враца, български гражданин, с висше образование, вдовец, неосъждан за НЕВИНОВЕН в това, че от 27.02.2008г. в [населено място] е ръководил до 07.04.2008г. на територията на [населено място] и [населено място] организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК- структурирано трайно сдружение от три лица, с участници С. Н. Ч. и Д. Г. Д., като групата е създадена с цел да върши престъпления по чл.253 от НК, поради което на осн. чл. 304 от НПК го оправдава по обвинението да е извършил престъпление по чл.321, ал.3, пр.3,т.1 във връзка с ал.1, пр.2 от НК. Признава подсъдимия П. Л. Б., с посочена по-горе самоличност, за НЕВИНОВЕН в това, че през периода от 18.03.2008г. до 01.04.2008г., в [населено място], в изпълнение на решение на ръководената от него група с участници С. Н. Ч. и Д. Г. Д., при условията на продължавано престъпление, по открити по негово разпореждане валутни сметки в „Пиреос Банк”АД - клон Враца (от подс. Д. Д.), „Алфа Банк”АД- клон Враца и ТБ”Инвестбанк”АД - София(от подс. С. Ч.), е получил от Д. Г. Д. и С. Н. Ч. имущество - парични суми, валутни преводи от чуждестранни кредитни институции, с наредители американски граждани на обща стойност 906 555 щ.д., с левова равностойност 1 143 367,4лв., за което знаел към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление - измама на американските граждани, като средствата са в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което на осн. 304 от НПК го оправдава по обвинението да е извършил престъпление по чл. 253, ал. 5 във връзка с ал. 3, т.1 във връзка с ал.2, пр.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК. ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Г. Д. с ЕГН [ЕГН], [дата на раждане] в [населено място], българин, български гражданин, със средно образование, разведен, пенсионер по болест, живущ в [населено място], осъждан, за НЕВИНОВЕН в това, че от 27.02.2008г. до 07.04.2008г. на територията на [населено място] и [населено място] участвал заедно със С. Н. Ч. в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК - структурирано трайно сдружение от три лица, с ръководител П. Л. Б., като групата е създадена с цел да върши престъпления по чл. 253 от НК, поради което на осн. чл. 304 от НПК го оправдава по обвинението да е извършил престъпление по чл.321, ал.3, пр.2,т.2 във връзка с ал.ал.2 от НК. Признава подсъдимия Д. Г. Д., с посочена по-горе самоличност, за НЕВИНОВЕН в това, че на 14.03.2008г. в [населено място], в изпълнение на решение на организирана престъпна група, с ръководител П. Л. Б. и участници С. Н. Ч. и Д. Г. Д., по открита от него на 27.02.2008г. валутна сметка в „Пиреос банк”-клон Враца, получил имущество - парична сума, валутен превод от 655 000 щ.д., с левова равностойност 816 981,5лв., преведен от американската гражданка J. P., за което знаел или предполагал към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление - измама на същата американска гражданка, като средствата са в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което на осн. чл.304 от НПК го оправдава по обвинението да е извършил престъпление по чл. 253, ал. 5 във връзка с ал.3, т.1 във връзка с ал.2, пр.2 във връзка с ал.1 от НК. ПРИЗНАВА подсъдимия С. Н. Ч., с ЕГН [ЕГН], [дата на раждане] в [населено място], българин, български гражданин, със средно образование, живущ в [населено място], осъждан, за НЕВИНОВЕН в това, че от 27.02.2008г. до 07.04.2008г. на територията на [населено място] и [населено място] участвал заедно с Д. Г. Д. в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК - структурирано трайно сдружение от три лица, с ръководител П. Л. Б., като групата е създадена с цел да върши престъпления по чл. 253 от НК, поради което на осн. чл. 304 от НПК го оправдава по обвинението да е извършил престъпление по чл.321, ал.3, пр.3,т.2 във връзка с ал.2 от НК. Признава подсъдимия С. Н. Ч., с посочена по-горе самоличност, за НЕВИНОВЕН в това, че през периода от 14.03.2008г. до 03.04.2008г. в [населено място] и [населено място], в изпълнение на решение на организирана престъпна група, с ръководител П. Л. Б. и участници С. Н. Ч. и Д. Г. Д., при условията на продължавано престъпление, по открити от него валутни сметки в „Алфа банк”АД- клон Враца и ТБ”Инвестбанк”АД - София, получил имущество – парични суми, валутни преводи от чуждестранни кредитни институции, с наредители американски граждани на обща стойност 306 225 щ.д., с левова равностойност 381 076,6 лв., за което знаел или предполагал към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление - измама на американските граждани – J. P., W. D C., B. W., като средствата са в особено големи размери и случаят е особено тежък, за което знаел или предполагал към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление -измама на посочените американски граждани, като средствата са в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което на осн. чл.304 от НПК го оправдава по обвинението да е извършил престъпление по чл. 253, ал. 5 във връзка с ал. 3, т. 1 във връзка с ал. 2, пр. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26, ал.1 от НК. Направените по делото разноски остават за сметка на Държавата. ОСТАВЯ В СИЛА останалата част на въззивното решение. Присъдата не подлежи на обжалване и протест. Председател: Членове: 36 М О Т И В И към присъда № 5003 от 19.05.23 г. по к.д. № 470/22 г. на ВКС, I НО Настоящото производство е трето по ред пред касационната инстанция. Образувано е по касационни жалби на подсъдимия П. Л. Б. и защитника му, защитника на подс. Д. Г. Д., подс. С. Н. Ч. и защитника му, както и допълнения към тях срещу въззивно решение № 26001, постановено на 25.01.2022г. от Апелативен специализиран наказателен съд, трети въззивен състав по внохд № 536/20г. по описа на същия съд. В жалбите на подс. Б. и защитника му се изтъкват детайлни съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с които се релевира довод за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК – съществени недостатъци и противоречия в обвинителния акт, довели до неяснота в подигнатото обвинение, с което е допуснато нарушение на правото на защита на жалбоподателя; допуснати в хода на съдебното производство процесуални нарушения, изразили се в отказ да се прекрати съдебното производство и същото да се върне на прокурора за изготвяне на нов обвинителен акт, отсъствие на произнасяне от въззивната инстанция по съображенията за пороци в обвинителния акт предвид дадените в Решение по дело № С-282/20 на СЕС (образувано по преюдициално запитване, отправено на осн. чл.267 ДФЕС и отнасящо се до тълкуване на чл. 6 § 3 от Директива 2012/13/ЕС на ЕП и на Съвета от 22.05.2012г. относно правото на информация в наказателното производство). На следващо място, подробно се сочат съображения за неправилна оценка на доказателствения материал, превратното му тълкуване и основаване на фактическите изводи на основата на недопустими предположения и „оговор“. Въззивното решение било вътрешно противоречиво, поради което волята на съда оставала неясна. Нарушението на материалния закон се основава на съображения за несъставомерност на деянията. Явната несправедливост на наложеното наказание се защитава с довод за несъобразени смекчаващи отговорността обстоятелства, включително и най-вече по отношение на срока на наказателното производство. При условията на алтернативност се иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото на : СГП, АСНС или отмяна на съдебния акт и оправдаване на касатора или изменяване на съдебния акт и намаляване на наложеното наказание с приложение на института на условното осъждане по чл. 66, ал.1 от НПК. В допълнителна жалба се твърди наличието на особено съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в наличието на „незаконен състав“ при първоинстанционния СНС, доколкото съдията- докладчик е участвал като прокурор на досъдебната фаза на процеса в производство по чл. 65, ал.1 от НПК. С оглед на това се иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В касационната жалба на защитника на подс. Д. се сочат всички касационни основания. Изтъкват се подробни съображения за неправилен доказателствен анализ, довел решаващите инстанции до неверен извод за обективна и субективна съставомерност на деянията по чл. 321 от НПК и по чл. 253 от НПК. На последно място се твърди, че съдът при определяне на наказанието на жалбоподателя не се е съобразил с данните за изключително влошеното му здравословно състояние. Иска се отмяна на въззивния акт и оправдаване на подсъдимия или изменяване на решението с намаляване размера на наложеното наказание. В жалбите на подс. Ч. и защитника му също се претендират пороци в доказателствената дейност на решаващите инстанции, довели до неправилни изводи за престъпна съставореност на деянията. Иска се оправдаването му, а в случай на възприемане на изводите за виновност на подсъдимия - за намаляване на наказанието му. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд прокурорът от Върховна касационна прокуратура намира касационните жалби за неоснователни и пледира за оставяне в сила на въззивното решение. Защитникът на подс. Б. поддържа жалбата и допълнението към нея по всички изтъкнати съображения и моли за оправдателна присъда. Подсъдимият Б., в своя защита пледира, че е невинен. Защитникът на подс. Д. моли за оправдаване на жалбоподателя. По приложението на материалния закон изтъква съображения за отсъствие на обективна и субективна съставомерност на деянията по чл. 321 и чл.253 от НК. Жалбоподателят Д., в лична защита, се присъединява към становището на защитника си. Защитникът на подс. Ч. оспорва фактическите и правни изводи на решаващия съд, поддържа съображенията в касационната жалба, претендира несъставомерност на деянията. Подсъдимият Ч. се присъединява към казаното от защитника му. Тримата подсъдими - касационни жалбоподатели, в последната си дума, молят да бъдат оправдани. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: І. Процесуално развитие на наказателното производство, в контекста на провеждания инстанционен контрол. І.1. С присъда № 8 от 17.10.2014 г., постановена по нохд № С-217/10 г. на СГС, 24 състав, подсъдимите Б., Д. и Ч. били признати за невинни и оправдани изцяло по предявеното им обвинение да са извършили, както следва: Подс. Б. –престъпления по по чл. 321, ал. 3, пр. 3, алт. 3 във вр. с ал. 1 от НК и по чл. 253, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1, алт. 3 във вр. с ал. 2, пр. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК; Подс.Ч. – престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 3 във вр. с ал. 2 от НК; по чл. 253, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1, алт. 3 във вр. с ал. 2, пр. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 313, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК; Подс. Д.- престъпления по чл.л. 321, ал. 3, пр. 3 във вр. с ал. 2 от НК.; по чл. 253, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1, алт. 3 във вр. с ал. 2, пр. 2 във вр. с ал. 1 от НК и по чл. 313, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. По протест на прокурор при СГП срещу оправдателната присъда било образувано внохд № П 54/15 г. на Софийски апелативен съд, което финализирало с решение № 9 от 14.04.2016 година. С него първоинстанционната присъда била потвърдена изцяло. По протест на прокурор било образувано касационно производство № 940/2016г., по описа на ВКС, І н.о. С решение № 274 от 27.03.2017 г. ВКС отменил въззивното решение и върнал делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд, поради допуснати нарушения по чл. 13 и 14 от НПК, доколкото са били констатирани съществени процесуални нарушения в доказателствената дейност на въззивния съд - игнориране на част от доказателствата по делото и отсъствие на цялостен анализ на доказателствения материал, довели до порок във формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд. І.2.При повторното разглеждане на делото пред въззивен съд - САС-било образувано внохд № П - 23/17г. по описа на същия съд, което приключило с постановяването на обратна присъда № 34/20.09.2017г., с която подсъдимите били признати за виновни по предявените им обвинения, както следва: 1. Подс. Б. – за виновен в това, че за периода от 27.02.2008 г. до 07.04.2008 г. в [населено място] и [населено място], образувал и ръководил организирана престъпна група с членове С. Н. Ч. и Д. Г. Д., структурирана като трайно сдружение и създадена с цел да върши престъпления по чл. 253 от НК, като на основание чл. 321, ал. 3, пр. 3, алт. 3 във вр. с ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на осем години лишаване от свобода при първоначален СТРОГ режим; - за виновен и в това, че през периода от 20.03.2008 г. до 01.04.2008 г., при условията на продължавано престъпление, в изпълнение на решение на ръководена от него престъпна група, с участници С. Ч. и Д. Д., по открити по негово разпореждане валутни сметки в „Пиреос банк“АД-клон Враца, на 27.02.2008 г. от Д. Д. н „Алфа Банк“-клон Враца, на 27.02.2008 г. от С. Ч., получил от Д. и Ч. имущество - парични суми, валутни преводи от чуждестранни кредитни институции с наредители американски граждани, на обща стойност 906 555 ЩД с левова равностойност 1 143 367, 40 лева, за което знаел към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление - измама на американски граждани, като средствата са в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което на осн. чл. 253, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1, алт. 3 във вр. с ал. 2, предл. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му е наложил 10 (десет) години лишаване от свобода, при първоначален строг режим, както и на глоба в размер на двадесет хиляди лева. -на осн. чл. 23, ал. 1 от НК въззивният съд определил за изтърпяване едно общо наказание, а именно най-тежкото от 10 години лишаване от свобода, без кумулативно наложената глоба. 2. Подс. Ч. - за виновен и в това, че за периода от 27.02.2008 г. до 07.04.2008 г. в [населено място] и [населено място], заедно с Д. Д. участвал в престъпна група ръководена от П. Б., структурирана като трайно сдружение и създадена с цел да върши престъпления по чл. 253 от НК, като му е наложил наказание за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 3, вр. с ал. 2 от НК и чл. 54 от НК от 6 (шест) години лишаване от свобода при първоначален строг режим; - за виновен в това, че в периода от 14.03.2008 г. до 03.04.2008 г. в [населено място] и [населено място], при условията на продължавано престъпление, в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П. Б. и участници С. Ч. и Д. Д., по открити от него валутни сметки в „Алфа банк“-клон Враца и ТБ“Инвестбанк“АД- София, получил имущество - парични суми, валутни преводи от чуждестранни кредитни институции с наредители американски граждани, на обща стойност 306 225 ЩД с левова равностойност 381 076, 60 лева, за което знаел към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление - измама на американските граждани, като средствата са в особено големи размери и случаят е особено тежък и за извършено престъпление по чл. 253, ал. 5 във вр. с ал. 3, т.1, алт. 3 във вр. с ал.2, предл. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл.54 от НК го е наказал с 8(осем) години лишаване от свобода при първоначален строг режим, както и с глоба в размер на десет хиляди лева. - на осн. чл. 23, ал. 1 от НК е определил общо наказание на подс. Ч. 8 (осем) години лишаване от свобода при първоначален строг режим, без кумулативно наложената глоба, като приложил чл. 59 от НК, както и чл. 68, ал. 1 от НК по отношение на наложено условно наказание по присъда № 2/13.03.2008 г. по НОХД№ 1186/06 г. по описа на PC – Враца. 3. подс. Д. - за виновен в това, че за периода от 27.02.2008 г. до 07.04.2008 г. вгр. София и [населено място], заедно със С. Ч. участвал в престъпна група ръководена от П. Б., структурирана като трайно сдружение и създадена с цел да върши престъпления по чл. 253 от НК, като за извършено престъпление по чл. 321, ал. З, т. 2 вр. с ал. 2 от НК по реда на чл. 54 от НК му е наложил наказание 6(шест) години лишаване от свобода при първоначален строг режим; - за виновен в това, че на 14.03.2008 г. в [населено място], в изпълнение на решение на организирана престъпна група, с ръководител П. Б. и участници С. Ч. и Д. Д., по открита от него на 27.02.2008 г. валутна сметка в „Пиреос банк“-клон Враца получил имущество - парична сума, валутен превод от 655 000 ЩД с левова равностойност 816 981, 50 лева, преведен от американската гражданка J. P., за което знаел към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление - измама на същата американска гражданка, като средствата са в особено големи размери и случаят е особено тежък, като за извършено престъпление по чл. 253, ал. 5 във вр. с ал. 3, т.1 във вр. с ал.2, предл.2 във вр. с ал. 1 от НК по реда на чл. 54 от НК го е наказал с 8(осем) години лишаване от свобода при първоначален строг режим и с глоба в полза на държавата в размер десет хиляди лева. -на осн.чл. 23, ал. 1 от НК съдът определил за изтърпяване осем години лишаване от свобода при първоначален строг режим, без да посочи кумулативно наложената по-горе глоба. Подсъдимите били осъдени да заплатят и направените по делото разноски. В останалата част оправдателната част на присъдата била потвърдена. По жалби на тримата подсъдими било образувано к.д. № 450/2018г. по описа на ВКС, І н.о. С решение № 142/05.07.2018г., ВКС констатирал редица несъответствия в обвинителния акт, включително и такива между постановлението за привличане в качеството на обвиняем на подс. Б. и предявеното му обвинение с обвинителния акт, заключил че са накърнени фундаменталните положения, свързани с правото на защита на подсъдимите и отменил атакуваната въззивна присъда, като върнал делото за новото му разглеждане на САС, отчитайки разпоредбата на чл. 354, ал. 5, изр. 1 от НПК и законовата недопустимост да върне делото на друг, освен на въззивния съд. Дадена е насока за разрешаване на казуса – чрез упражняване на правомощията по чл. 334, т. 1 от НПК („ да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд“) от новия въззивен състав. І.3. След връщане на производството в САС, било образувано внохд № 926/18г., което приключило с решение № 24/21.01.2018година. С него първоинстанционната оправдателна присъда, постановена по нохд № С -217/2010г., била отменена и делото било върнато на първата инстанция за разглеждане от друг състав на СГС, предвид необходимостта в разпоредителното заседание по чл. 248, ал. 1 от НПК да се констатират вече намерените процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на подсъдимите, и те да послужат като основание за прекратяване на съдебното производство и връщането на делото на досъдебната фаза на процеса. І.4.След връщане на делото на първата инстанция - Софийски градски съд, съдията-докладчик се позовал на чл. 411 а, ал.1, т.2 и т.4 от НПК, съгласно която на Специализирания наказателен съд са подсъдни делата за престъпления по чл. 321 и по чл. 253 от НК, поради което прекратил съдебното производство и изпратил делото по подсъдност на Специализирания наказателен съд. І.5.При постъпване на делото в Специализирания наказателен съд било образувано нохд № 442/19г., по описа на същия съд, като в разпоредително заседание по чл.248, ал.1 от НПК, проведено на 14.02.2019г., СНС прекратил съдебното производство и върнал делото на Специализираната прокуратура за отстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения. І.6. Именно по новия обвинителен акт срещу тримата подсъдими било образувано и съдебното производство, по което се развива и настоящият касационен контрол. Първоинстанционното производство приключило с присъда по нохд № 2151/2019г. от 30.06.2020 г., с която подсъдимите били признати за виновни, както следва: 1. Подс. Б. - за виновен в това, че от 27.02.2008 г. в [населено място] ръководил до 07.04.2008 г. на територията на [населено място] и [населено място] организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК – структурирано трайно сдружение от три лица, с участници С. Ч. и Д. Д., като групата е създадена с цел да върши престъпления по чл. 253 от НК, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, пр. 3, т. 1, вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание в размер на 5/пет/ години "лишаване от свобода". Оправдал го по част от обвинението да е извършил действия, свързани с образуването и ръководенето на организирана престъпна група от неустановена дата на февруари 2008 г. до 27.02.2008 г. на територията на [населено място] и [населено място]. - за виновен в това, че през периода от 18.03.2008 г. до 01.04.2008 г., в [населено място], в изпълнение на решение на ръководена от него престъпна група, с участници С. Ч. и Д. Д., при условията на продължавано престъпление, по открити по негово разпореждане валутни сметки в „Пиреос банк“-клон Враца на 27.02.2008 г. от Д. Д., сметка в „Алфа банк“АД-клон Враца на 27.02.2008 г. от С. Ч. и сметка в ТБ“Инвестбанк“АД – София, открита на 24.03.2008 г. от С. Ч. и Д. Д. имущество-парични суми, валутни преводи от чуждестранни кредитни институции, с наредители американски граждани, на обща стойност 906 555 ЩД, с левова равностойност 1 143 367, 4 лв., за което знаел към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление - измама на американските граждани, като средствата са в особено големи размери и случаят е особено тежък по смисъла на чл. 93, т. 8 от НПК, поради което и на основание чл. 253, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, вр. 26, ал. 1, във вр. с чл. 54 от НК му е наложил 5 /пет / години "лишаване от свобода", "глоба" в размер на 10 000 /десет хиляди /лева, като го е лишил и от право да извършва търговска дейност за срок от 2 /две/ години. -на основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание за престъпленията по чл. 321, ал. 3, пр. 3, т. 1, вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 2 и чл. 253, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, вр. 26, ал. 1 от НК, а именно 5 /пет/ години "лишаване от свобода". -на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС Специализираният наказателен съд е постановил определеното общо най-тежко наказание в размер на 5 /пет/ години "лишаване от свобода" да се изтърпи при първоначален "строг" режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. -на основание чл. 23, ал. 2 и от НК чл. 23, ал. 3 от НК първоинстанционният състав е присъединил към общото най-тежко наказание на подсъдимия П. Б. наказанието лишаване от право да извършва търговска дейност за срок от 2 /две/ години и глоба в размер на 10 000 /десет хиляди / лева; -на основание чл. 59, ал. 1 от НК при изпълнението на определеното общо, най-тежко наказание на подсъдимия Б. лишаване от свобода, е приспаднато времето, през което същият е бил задържан по настоящото дело. 2. подс. Д. – за виновен в това, че от 27.02.2008 г. до 07.04.2008 г. на територията на [населено място] и [населено място], участвал заедно със С. Ч. в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК-структурирано трайно сдружение от три лица, с ръководител П. Б., като групата е създадена с цел да върши престъпление по чл. 253 от НК, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2, вр, чл. 54 от НК му е наложил наказание в размер на 3 /три/ години"лишаване от свобода". Оправдал го по внесеното обвинение относно фактите, касаещи предходния период - от неустановена дата през месец февруари 2008 г. до 27.02.2008 г. е участвал в посочената организирана престъпна група. -за виновен в това, че на 14.03.2008 г., в [населено място], в изпълнение на решение на организирана престъпна група, с ръководител П. Б. и участници С. Ч. и Д. Д. по открита от него на 27.02.2008 г. валутна сметка в „Пиреос банк“АД-клон Враца, получил имущество-парична сума, валутен превод от 655 000 ЩД, с левова равностойност 816 981, 5 лева, преведен от американската гражданка J. P., за което знаел или предполагал към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление - измама на същата американска гражданка, като средствата са в особено големи размери и случаят е особено тежък по смисъла на чл. 93, т. 8 от НК, поради което и на основание чл. 253, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, СНС му е наложил наказание в размер на 3 /три/ години "лишаване от свобода", на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е определил "глоба " в размер на 5 000 /пет хиляди / лева, като на основание чл. 55, ал. 3 от НК го е лишил от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 от НК. -на осн. чл. 253, ал. 6 от НК в полза на държавата е отнета парична сума в размер на обща стойност 655 000 ЩД, с левова равностойност 816 981, 5 лева. - на осн. чл. 23, ал. 1 от НК първостепенният съд е определил едно общо най-тежко наказание за престъпленията по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 и чл. 253, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, вр. от НК на подсъдимия Д., а именно 3 /три/ години лишаване от свобода" -на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС е определен общ режим на изтърпяване на наказанието; -на осн.чл. 23, ал. 3 от НК към общото най-тежко наказание на подсъдимия Д. е присъединено и наказанието, , глоба" в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева. 3. подс. Ч. – за виновен в това, че от 27.02.2008 г. до 07.04.2008 г. на територията на [населено място] и [населено място], участвал заедно с Д. Д. в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК-структурирано трайно сдружение от три лица, с ръководител П. Б., като групата е създадена с цел да върши престъпления по чл. 253 от НК, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, пр. 3, т. 2, вр. ал. 2, вр. чл. 54 от НК СНС му е определил наказание в размер 3 /три/ години "лишаване от свобода". Оправдал го по фактите на обвинението участието му в престъпната група да е било в предходен период, считано от неустановена дата през месец февруари 2008 г. до 27.02.2008 година. - за виновен в това, че през периода от 14.03.2008 г. до 03.04.2008 г. в [населено място] и [населено място], в изпълнение на решение на организирана престъпна група, с ръководител П. Б. и участници С. Ч. и Д. Д., при условията на продължавано престъпление, по открити от него валутни сметки, получил имущество-парични суми, валутни преводи от чуждестранни кредитни институции, с наредители американски граждани на обща стойност 306 225 ЩД, с левова равностойност 381 076, 6 лева, за което знаел или предполагал към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление - измама на американски граждани, като средствата са в особено големи размери и случаят е тежък по смисъла на чл. 93, т. 8 от НК, поради което и на основание чл. 253, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание в размер на 4 /четири/ години "лишаване от свобода"; на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК определил, , глоба" в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева, като на основание чл. 55, ал. 3 от НК не го е лишил от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 от НК. -на осн. чл. 253, ал. 6 от НК в полза на държавата е отнета парична сума в размер на обща стойност 306 225 ЩД, с левова равностойност 381 076, 60 лева. -на осн. чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание за престъпленията по чл. 321, ал. 3, пр. 3, т. 2, вр. ал. 2 и чл. 253, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 на подсъдимия С. Н. Ч., а именно 4 /четири/ "лишаване от свобода" -на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС първоинстанционният състав е постановил така определеното общо най-тежко наказание в размер на 4 /четири/ "лишаване от свобода" да се изтърпи при първоначален "общ" режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. -на осн. чл. 23, ал. 3 от НК към общото най-тежко наказание на подсъдимия С. Ч. е присъединено и наказанието,, глоба" в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева. - на осн. чл. 59, ал. 1 от НК при изпълнението на определеното общо, най-тежко наказание на подсъдимия Ч. лишаване от свобода, е приспаднато времето, през което същият е бил задържан по настоящото дело. С първоинстанционната присъда, на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимите са били осъдени да заплатят солидарно в полза на държавата, направените по делото разноски в размер 2 587, 24 лв. по досъдебното производство по сметка на СО - СП и направените по делото разноски в размер на 675 лв. от съдебното производство по сметка на СНС. Недоволни от присъдата останали и тримата подсъдими, които в срок я обжалвали. С атакуваното пред този състав на ВКС въззивно решение № 260001/25.01.22г.по внохд № 536/20г., въззивният Апелативен специализиран наказателен съд упражнил правомощията си по чл.338 във връзка с чл. 334, т. 6 и чл. 336 от НПК, като: -Отменил първоинстанционната присъда в частта, с която на осн. чл. 253, ал. 6 от НК е отнета в полза на държавата паричната сума в размер на обща стойност 306 225 щ.д., с левова равностойност 381 076,6 лв. и в частта, с която е отнета в полза на държавата паричната сума в размер на обща стойност 655 000 щ.д., с левова равностойност 816 981,50 лв.; - осъдил подс. Д. да заплати направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 2 449,50 лева; - потвърдил първоинстанционната присъда в останалата част. ІІ. При извършената касационна проверка, настоящият съдебен състав намери, че и при четвъртото поред, (трето - с решаване на въпросите по същество) въззивно производство, АСНС не се е справил с поставените пред него процесуално-правни и материално-правни въпроси, които е следвало да разреши в съответствие с изискванията на закона. ІІ.1. И при това разглеждане на производството контролираният съд е пренебрегнал задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК – потвърждавайки присъдата да посочи ясно и убедително основанията, поради които не е възприел доводите, подкрепящи въззивните жалби. На оспорената от жалбоподателите обективна и субективна съставомерност на деянията по чл. 321 от НК и по чл. 253 от НК, съдът се е ограничил до даването на формален отговор, без да вникне в същността на развитите съображения и основавайки се на общи принципни постановки, развити в доктрината и съдебната практика. Не са отчетени конкретните обстоятелства по казуса относно изясненото за реализирано от жалбоподателите поведение, а доказателствата са интерпретирани едностранчиво, като съдът се е задоволил да преразкаже съдържанието на гласните доказателствени средства и се е съгласил с дадената от първия съд оценка за тяхната достоверност, без на практика да осъществи собствена аналитична дейност. Без какъвто и да е било коментар са останали възраженията във въззивните жалби по: а) неяснотите и противоречията в обвинителния акт относно предикатната престъпна дейност и в какво се е изразявала тя; б) последиците от изключването на докладите (меморандуми) от разследванията на специалните агенти на американските власти от доказателствената съвкупност във връзка с изясняване на предикатната престъпна дейност; в) липсата на информационно съдържание в показанията на значителна част от свидетелите по отношение предмета на доказване; г) дали обясненията на подс. Ч. са с характер на „оговор“ или не и доколко са допустими за използване в процеса; д) оценката на обясненията на подс. Д., дадени пред съдия от СГС на досъдебното производство в контекста на въпроса за субективната страна на престъплението по чл. 253 от НК; е) по обвинението по чл. 321 от НК – за отсъствието на доказателства за сговаряне между ръководителя и участниците в престъпната група с цел вършене на престъпления по чл. 253 от НК ; ж) по обвинението по чл. 253 от НК – за липсата на доказателства относно „знанието“ (към момента на получаването) за престъпния произход на превежданите парични суми. С посоченото Апелативният специализиран наказателен съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правата на подсъдимите и изразяваща се в липса на мотиви. Съдебните актове на СНС и АСНС представляват типичен пример за бланкетно мотивиране на съдебния акт, в което отсъства качествено съдържание по същество - както по отношение на фактите, така и по отношение на доказателствения анализ и на последно място - по приложението на правото. Механичното преписване на обвинителния акт с помощта на съвременните постижения на технологиите не допринася нито за развитието на правото, нито за минимално постигане на справедливостта. Известно е, че липсата на мотиви представлява не само случаите на отсъствието им въобще, но и тези, при които те са дотолкова повърхностни и бланкетни, че не само не позволяват да се проследи волята на съда и как решенията му са основани на непредубедения и законосъобразен прочит на доказателствата, но и на практика възпрепятства правото на страната да разбере въз основа на какви съображения са отхвърлени доводите й. ІІ.2. Затова, в рамките на императива и дадената му възможност по чл. 354 ал. 5 от НПК, настоящият касационен състав намери, че следва да упражни въззивни правомощия, чрез които да реши въпросите в производството по окончателен начин. ІІ.2.1. Относно обема и съдържанието на въззивните правомощия, решаващо се явява възражението на защитата на касатора Б. за „незаконен“ първоинстанционен съдебен състав, доколкото то засяга справедливостта на процеса в генерален план и се отразява на въпроса за допустимостта на събраните пред този състав доказателствени материали. Оплакването е било развито детайлно в нарочна молба от 14.09.22г. (л. 189 от к.д. № 470/22г. на ВКС) и се основава на твърдението, че председателят на първоинстанционния съдебен състав – съдия П. П., е участвал като прокурор в процедура по чл. 65 от НПК по отношение на подсъдимия С. Ч., в съдебно заседание по чнд № С - 437/2008г. по описа на Софийски градски съд, в което е застъпил позиция, че не е „“…отпаднало обоснованото предположение, че същият е извършил престъплението, което му е вменено. В тази връзка са налице достатъчно писмени и гласни доказателства….“. Обосновава се тезата, че още като прокурор съдия П. е формирал предварително убеждение за виновност на подс. Ч., което е обективирал при участието си в частното производство по чл. 65 от НПК, поради което е било недопустимо и да е член на съдебния състав, постановил първоинстанционната присъда. Необходимо е да се отбележи, че със или без становище относно наличието на обоснованото предположение за авторството на деянията в процедурата по законността на продължаващото задържане, достатъчно основание за отвод е основанието по чл. 29, ал. 1, т. 3 от НПК. Щом едно лице е участвало като прокурор по делото, е недопустимо то да участва в състава на съда, постановяващ акт по същество. Законът не поставя допълнителни изисквания нито за степента на участието, нито за вида на процедурата – общият принцип е за недопустимост на съвместяването на двете процесуални функции (по обвинението и по ръководството и решаването) от едно и също лице в едно и също наказателно производство. За проверка на възражението, в хода на касационното производство, са изискани, съответно приложени, официални писмени доказателства – персонални данни за съдия П. П. от ВСС, писмо от СГП № 691/05.10.22г., писмо вх. № 64089/07.10.22г. на Административен съд – София - град, кадрова справка, нчд № С-437/2008г. по описа на Софийски градски съд, писмо по пр.пр. № 17584/21.01.23г. на СГП, деловодна справка от СГП. Изяснява се несъмнено, че към момента на съдебното заседание по чнд № С - 437/2008г. – 03.12.2008г. П. П. е бил командирован в Софийска градска прокуратура и е изпълнявал длъжността прокурор. По делото са събрани противоречиви доказателства относно това той ли е прокурорът, участвал в частното производство по чл. 65 от НПК или се касае до друг участвал прокурор. В приложеното към материалите от досъдебното производство заверен с мокър печат препис от определението на СГС (л. 64 – л. 67, т. 4 от ДП) е отразено, че като представител на СГП в производството е участвал П. П.. Всички събрани по искане на настоящия съдебен състав писмени доказателства, включително и частното наказателно производство № С - 437/2008г. по описа на СГП, сочат, че като прокурор е участвала В. Д.. Въпросът не подлежи на допълнително изясняване поради изтеклия период от време и поради несъхраняване на графиците за участвалите по частните производства прокурори, а в т. нар. паркетно дело (ПД) информацията на конкретно участвалия прокурор по частното наказателно дело е извлечена от приложеното копие от определението на СГС по нчд № С - 437/2008 година. Соченото позволява на ВКС да счете, че не е установено несъмнено, че съдията от първоинстанционния съдебен състав П. П. е бил в предходен период и прокурор по наказателното дело. Процесуалната ситуация поражда обаче т. нар. „ основателно съмнение“ (вж. Sramek v Austria А 84(1984); 7EHRR 351 § 42) , доколкото съмнението относно безпристрастността на съдията при първоинстанционния съд, макар и да не е доказано по несъмнен начин, се основава на приложен официален писмен документ, намиращ се в кориците на делото, чиято истинност, поради спецификите на настоящето производство, не може с категоричност да бъде отречена или потвърдена. На следващо място, е необходимо да се посочи, че с оглед т. нар. обективен критерий (вж. дело Piersak срещу Белгия, А 53 (1982); основателното съмнение в безпристрастността на съда, изразил становище относно виновността на обвиняемия и/или участвал като прокурор по делото в досъдебното производство, е с такова фундаментално значение за върховенството на закона, че прилагането на чл. 6 § 1 ЕКЗПОС следва да е всякога обезпечено, така че в генерален план да се спазят изискванията, които се поставят от принципа за справедливо разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд. ІІ.2.2. Поради това, ВКС в настоящия съдебен състав, проведе изцяло наново съдебно следствие, при което събра доказателствата, на които се позовава обвинителната власт, а по силата на служебното начало и с оглед предоставените на подсъдимите процесуални гаранции за упражняване правото им на защита - и доказателствени материали по искане на подсъдимите и техните защитници. В рамките на проведеното съдебно следствие бяха изслушани и приети заключенията на съдебно - медицинска експертиза (л. 37 - 40, т. 4 от ДП), заключението на компютърно - техническата експертиза (л. 57 -174, т. 7 от ДП), графическа и почеркови експертизи ( л.182, т. 7 от ДП, л. 32, т.7 от ДП; л. 52, т. 7 от ДП, л. 222, т. 7 от ДП), отново бяха разпитани св.М. М., вкл. и разпита й на ДП (л.112 - 113, т. 2 от ДП), приобщени по реда на чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т. 2 от НПК; св. Л. Р., вкл. и показанията й на досъдебното производство (л.117-119, т. 2), приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 във връзка с ал.1, т. 2 от НПК; св. С. С., вкл. и показанията на ДП (л.123 - 125, т. 2), прочетени по реда на чл. 281, ал.5 във връзка с ал.1, т. 2 от НПК; св. Т. А., вкл. показанията на ДП (л.134 - 135, т. 2 от ДП), прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 2 от НПК; св. Г. И., вкл. показанията на ДП (л.129-130,т.2), прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 във връзка с ал.1, т. 2 от НПК; св. И. Б., вкл.показанията й на ДП (л.132, т. 2 от ДП), прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 във връзка с ал.1, т. 2 от НПК; св. Р. Х.; св. И. Г., вкл. показанията й на ДП (л. 136-137, т. 2 от ДП), прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 във връзка с ал.1, т. 2 от НПК; св. К. В., вкл. показанията й пред друг състав на първоинстанционния съд (л. 232, т. 1 от нохд № С - 217/2010г. на Софийски градски съд); св. И. П. С., вкл. показанията на ДП (л. 5 - 7, т. 2А от ДП), прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 във връзка с ал.1, т.1 и т.2 от НПК, обясненията на подс. Ч., депозирани пред съдия на досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 279, ал.1, т.4 от НПК, а на осн. чл. 283 от НПК – бяха приети и писмените доказателства по делото, приложени в хода на досъдебното и съдебното производство., включително и материали приобщени по линия на международно-правната помощ. ІІІ. По фактите. В резултат на събраните доказателства в хода на проведеното съдебно следствие и при анализа на събраните по делото доказателства настоящият касационен състав намери, че следва да възприеме за несъмнено изяснени преобладаващата част от посочените от обвинението факти, а именно: Тримата подсъдими се познавали още от 2000г., като спрямо тримата в различни периоди от време и в различно съучастие и/или самостоятелно са били постановявани влезли в сила съдебни актове, с които са били признавани за виновни в извършване на измами. През месец февруари 2008 г., подсъдимият Б. провел среща с другите двама подсъдими в офиса си в [населено място], при която им обяснил, че ако се съгласят да открият сметки на свое име в щатски долари, да теглят в брой постъпили суми от американски граждани и да му ги предават, както и че ще получават по 2 % възнаграждение от тях. Така, на 27.02.2008 г. в [населено място], пред св. Б. - експерт обслужване на клиенти, подсъдимият Д. си открил сметка в щатски долари с № [банкова сметка] в „Пиреос банк“АД- клон Враца. От своя страна подсъдимият Ч. открил сметка в щатски долари пък пред св. Г. И. - № [банкова сметка] В „Алфа банк“ АД- клон Враца. На 14.03.2008 г. по банковата сметка в Алфа банк, открита от подсъдимия Ч., постъпил превод в размер на 175 000 щ. д., с наредител по банковата сметка американската гражданка J. P.. При пристигането на подс. Ч. в банката му предоставили да попълва документи – статистическа форма и декларация за произход. Било му разяснено, че са му необходими данни за наредителя, с които подс. Ч. не разполагал. В тази връзка няколко пъти разговарял по телефона с подсъдимия Б. в рамките на половин час, дори му бил изпратил съобщение с графата, която не била попълнена в платежното нареждане от щатите, а именно "основание за плащане". Съобразно дадените по телефона инструкции, подс. Ч. трябвало да отиде в офиса на фирмата при жената на подс. Б., находящ се в [населено място], където да изчака факс с необходимите данни. В изпълнение на указаното, подс. Ч. отишъл на посоченото от подс. Б. място, където малко след това, в 11: 54 часа, пристигнал очаквания факс, изпратен от факс, ползван в офиса на св. И. С. в [населено място], [улица]. Изяснява се по делото, че св. И. С. към инкриминирания период ползвал офис, намиращ се на посочения по - горе адрес, а баща му отдавал под наем апартамент в същата кооперация, но на третия етаж. Наемател бил израелски гражданин Б. Р. Г.. В апартамента живели различни лица с израелски произход през различни периоди от време. В апартамента имало текучество, като идвали чуждестранни и български граждани, сред които и подсъдимия Б.. След получаването на търсените от подс. Ч. данни по факса, същият се върнал обратно в банката, където попълнил и подписал статистическата форма по чл. 3, ал. 1 от Наредба № 27 на БНБ. Като основание за получения превод отразил това, което му бил указал Б.- "лични средства на чуждестранно лице за закупуване на недвижим имот". При попълването на декларация по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 от ЗМИП посочил като произход на парите "собствени". Тъй като подс. Б. бил наредил на подс. Ч. да изтегли парите в [населено място], последният заявил пред банковия служител, че желае да получи сумата в централния офис, находящ се в столицата. На 18.03.2008 г. подсъдимият Ч. отишъл в офис "Народно събрание“, клон „България“ на „Алфа банк“ в [населено място]. Там служителката С. Г. работела като касиер-счетоводител, проверила представената от подс. Ч. лична карта и наличността по банковата му сметка, при което установила, че по същата е налична сумата от 175 000 щ.д. Подсъдимият поискал да изтегли инкриминираната сума веднага, при което св. Г. му обяснила, че това е невъзможно, тъй като не е подал заявка за теглене и нямали възможност да изплатят такава голяма сума. Казаното от свидетелката разгневило подс. Ч., който видимо се ядосал и се обадил на подс. Б.. След размяна на реплики, св. Г. уведомила управителят и заместник управителят на офиса, които се ангажирали да набавят исканата сума. Св. Г. обяснила на подс. Ч., че без предварителна заявка, трябва да заплати по-голяма комисионна в размер на 696 щ. д., което обаче не мотивирало последния да се откаже да изтегли инкриминираната сума. С нареждане-разписка подс. Ч. получил парите – 174 000 щ. д. Няколко дни по-късно, на 25.03.2008 г.,подсъдимият Ч. закрил сметката в „Алфа Банк“. На 24.03.2008 г., преди обяд, подс. Ч. отишъл в посочената от подс. Б. банка – "Инвестбанк", клон "Централен ", [населено място]. Служителката в банката М. М. разкрила на негово име банкова сметка в щатски долари – [банкова сметка]. Подсъдимият Ч. често се обаждал в банката, за да следи постъпването на преводи като с оглед на бързото изтегляне на получените суми, бил съгласен да заплаща по-висока такса. На 26.03.2008 г. по новооткритата сметка на подс. Ч. постъпила сума от 13 825 щ. д., нареден от американската гражданка W. D C.. На същата дата подс. Ч. попълнил статистическа форма съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 27 на БНБ, в която декларирал като основание за получения превод "за закупуване на акции". На 27.03.2008 г. подс. Ч. отишъл в "Инвестбанк"АД в [населено място], попълнил и подписал декларация за произход на средствата съгласно чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 от ЗМИП, в която декларирал като произход на получения превод "лични средства на чуждестранен партньор за закупуване на акции". На същата дата подс. Ч. изтеглил преведената инкриминирана сума от 13 755 щ. долара. На 28.03.2008 г. по сметката на Ч. отново постъпил превод в размер на 65 000 щ. д. от американската гражданка B. W H.. На 01.04.2008 г. подсъдимият попълнил необходимите документи и с нареждане - разписка изтеглил паричната сума от 64 800 щ. д.. В декларацията за произход на средствата по ЗМИП декларирал "лични средства на чуждестранен партньор 64 800 щ. д", а в статистическата форма съгласно Наредба № 27 на БНБ като основание отразил "за закупуване на акции". На 03.04.2008 г. по сметката на подс. Ч. постъпил третия превод в размер на 52 000 щ. д, преведен отново от американската гражданка B. W H.. На 07.04.2008 г. подс. Ч. отишъл в [населено място] и пред служителката св. М. в ТБ „Инвестбанк“ попълнил изискуемата декларация по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 от ЗМИП, като за произход на средствата посочил: "лични средства на чуждестранен партньор за закупуване на акции 52 200 USD теглене на каса/ петдесет и две хил. и двеста/ USD" и статистическа форма по чл. 3, ал. 1 от Наредба № 27 на БНБ, в която като основание за превода отразил: "за закупуване на акции". С оглед на постъпили сигнали за измама на чуждестранни граждани, подс. Ч. бил задържан от органите на МВР в момента на тегленето на инкриминираната сума. Изяснява се по делото, че в „Инвест банк“ били пристигнали последователно суифт съобщения, които съдържали искане за връщане на сумите от 13 825 щ. д. и 65 000 щ. долара. Съобщенията били изпратени от банката на чуждестранните наредители –B. of America- Ню Й., а като основание за исканото връщане било посочено, че са установени измамливи действия. Във връзка с деятелността на подс. Д. се установява, че по откритата от него сметка в Пиреос банк бил получен превод в размер на 655 000 долара с наредител J. P.. За валутния превод по сметката на подс. Д., който бил необичайно голям за физическо лице и за [населено място], касиерът уведомил управителката на клона –св.Т. А.. Последната, след като извършила проверка в системата, че действително по сметката на подс. Д. е получен превод в размер на 655 000 щ. долара. Подсъдимият Д. напуснал офиса непосредствено след това, без да направи постъпки за тегленето на сумата. Няколко дни по-късно - на 18.03.2008 г. и на 19.03.2008 г. Д. отново посетил офиса, където попълнил изискуемата декларация по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 от ЗМИП, в която декларирал произход на средствата "лични средства на чуждестранно лице /J. P. – USA New Jersey/ за закупуване на недвижим имот, с което съм в бизнес отношения относно закупуване на недвижими имоти в България и закупуване на акции". Попълнил и статистическа форма по чл. 3, ал. 1 от Наредба № 27 на БНБ, като основание за получаване на парите отразил "закупуване на недвижим имот". Подсъдимият настоявал да изтегли парите в брой в друг клон в [населено място], въпреки голямата такса, като бил казал на св. А., че му били нужни за инвестиции на недвижими имоти в [населено място], а на по-късен етап и в [населено място]. В проведен разговор със св. А., подсъдимият Д. добавил, че преводът всъщност е от брат му, който работел в САЩ. Когато св. А. му посочила, че като наредител е лице с други имена, той дал обяснения, че брат му пребивавал нелегално в САЩ, не можел да прави такива преводи и за това използвал своя колега. Твърденията на подс. Д. мотивирали св. А. да уведоми с имейл в централата в София, преди да придвижи заявката за теглене. На 20.03.2008 г. подс. Д. отишъл в офис на "Пиреос банк " в [населено място], където с нареждане – разписка изтеглил сумата от 654 000 щ. долара. ІV. По доказателствата Настоящият съдебен състав изцяло кредитира показанията на свидетелите – банкови служители - А., Б., И., В., Г., Малинова, Г. и Р.. Същите са последователни, не съдържат противоречия и напълно еднозначно разкриват поведението на подс. Ч. и подс. Д. както при откриване на банковите сметки в съответните банки, така и конкретно осъщественото от тях по повод изтеглянето на постъпилите от тях суми. В кореспонденция с банковата документация са показанията им и във връзка с посочените от двамата подсъдими основания за постъпване на паричните суми по сметките. Показанията на св. И. П. С. представляват интерес за настоящето производство, доколкото същите косвено подкрепят лансираната от подсъдимите версия за това, че са знаели, че паричните преводи от чуждестранните граждани са с инвестиционна цел – за закупуване на имоти или пък на акции. Впрочем показанията му са информативни и относно това, че към инкриминирания период Б. е комуникирал (с негово посредничество) и с израелски граждани, които са били наематели на имот на бащата на свидетеля. Не следва обаче да се приеме пълна достоверност на изнесеното от свидетеля, че ролята му се е ограничила единствено до преводи в комуникацията между израелските граждани и подс. Б., както и че не е осъществявал и друга дейност (неизвестна, а и извън предмета на доказване по чл. 102 от НПК) във връзка с инкриминираните трансгранични парични преводи. Показанията му, в които отрича авторството на документ (факс - копие), л. 30, т.2 а от ДП, в което ръкописно са отразени данните на американската банка и данните за наредителя (J. P.) са опровергани от заключението на съдебно-почерковата експертиза (л. 27 - л. 29, т. 2а от ДП). Заключението за частична недостоверност на показанията на посочения свидетел не променя изводите относно приетите за изяснени по-горе факти най-вече поради обстоятелството, че държавното обвинение поначало го е изключило от обхвата на инкриминираната престъпна дейност, включваща поведение единствено на тримата подсъдими, съгласно обвинителния акт. Обясненията на подс. Ч., включително и тези, дадени на досъдебното производство пред съдия (прочетени по реда на чл. 279, ал.1, т. 4 от НПК - л. 47, т. 2 от ДП), се възприемат в преобладаващата си част – относно познанството с останалите подсъдими, относно фактите, касаещи откриването на банковите сметки, срещите с банковите служители, основанията за преводите, които са отразени в банковата документация, относно причините, поради които са открити банковите сметки. В идентична част се кредитират и обясненията на подс. Д., дадени на досъдебното производство пред съдия и прочетени по реда на чл. 279, ал.1, т. 4 от НПК- л.75, т. 2 от ДП). Обясненията на подс. Ч. и подс. Д., в която посочват, че след изтегляне на паричните суми, преведени от американските граждани, са ги предали на подс. Б., представляват „оговор“, поради което това обстоятелство не може да бъде прието за несъмнено изяснено. Поначало хипотезата на „оговор” се отнася до случаите, когато в обясненията на обвиняемия/подсъдимия, годни за ползване като докателствено средство, се съдържа уличаваща друго лице информация във връзка с престъпното деяние, за което е привлечен като обвиняем източникът на тази информация. Не е спорно също, че информацията за определено престъпно деяние, съдържаща се в обясненията на обвиняемия/подсъдимия, по съществото си може да представлява както самопризнание, така и да е насочена към установяване на фактически положения, свързани с престъпно поведение на друго лице. С оглед двоякия характер на обясненията на обвиняемия, респ. подсъдимия (доказателствено средство, но и средство за защита), принципно е недопустимо осъдителните изводи да бъдат основани единствено на самопризнания и/или „оговор”, като не се допуска каквото и да е отклонение от този принцип. Касае се за доказателствен стандарт, който неотменимо следва да се съблюдава от инстанциите по същество, като стриктно се следи от една страна за вътрешната подреденост, логичност и безпротиворечивост в обясненията на подсъдимия, на второ място - за тяхната издържаност в процеса на проверката им и - на трето място - за кореспонденцията им с останалите доказателствени материали. В настоящия случай, обстоятелството, че са приобщени обяснения на подсъдимите, дадени пред съдия, на досъдебното производство, не променя същността на тези обяснения като „оговор“ в частта относно факта на предаване на паричните суми на подс. Б., тъй като по отношение на този факт обясненията са изцяло изолирани, т.е не се подкрепя от което и да е от събраните други доказателствени материали по делото. Друг е въпросът, че обсъжданите обяснения са събрани в отклонение на принципите на устност и състезателност, подс. Б. не имал възможност в състезателна процедура да поставя въпроси, поради което на практика е бил лишен от ефективно средство да докаже евентуалната ненадеждност на съответните обяснения. На последно място, аргумент в полза на посочените по - горе разсъждения и резултата от тях е и правилото, че е недопустимо присъдата да се основава „единствено или в решаваща“ степен върху гласни доказателствени средства, когато обвиняемият е бил лишен от възможността да разпита или опровергае свидетеля/другия обвиняем. Без информационна стойност са приложените по делото в превод на български език писма от Департамент на САЩ по вътрешна сигурност до Агенцията по национална сигурност, Финансова дирекция от 10.04.2008г. (л. 61, т. 3 от ДП; л. 63, т. 3), писмо на Директор Дирекция „Финансово разузнаване“ при ДАНС с обобщена информация от Финансово - разузнавателната служба на САЩ от 23.09.2008г. (л. 118 - 125, т. 3 от ДП), писмо с резултат от извършена проверка по запитване на СГП и НСлСл от ФБР, Департамент на правосъдието на САЩ от 07.10.2008г. (л.132 – л.157, т.3 от ДП); писмо от 13.10.2008г на председателя на ДАНС (л.158- 166, т.3 от ДП); писмо на зам.председател ДАНС от 26.01.2009г., съдържащо данни от оперативно дело (л. 170- 178, т.3 от ДП), писмо от зам.председател на ДАНС от 22.04.2009г., съдържащо информация от оперативно дело (л.196 -246, т. 3 от ДП); писмо на правното аташе към посолството на САЩ от 05.11.2009г. до Директора на НслСл (л.143 и сл., т.3 от ДП); писмо на правното аташе към посолството на САЩ от 03.11.2009г. до Главния секретар на МВР, Директора на НСлСл и канцеларията на Главния прокурор (л.153 и сл., т.3 от ДП). Обединяващото между тях е, че същите са с характер на писмени доказателства – т.е. установяват единствено факта на служебна комуникация между тайните служби на САЩ и българските компетентни органи на досъдебното производство и полицията по повод разследвания, осъществявани на територията на САЩ. Соченото обаче не придава на посочените доказателства стойност на доказателствени източници, на базата на които да се обосновават изводи по фактите относно предикатната престъпна дейност, пострадалите от нея лица, естеството й и облагата, която се е генерирала от нея. Ненужно е подробно да се разясняват в настоящите мотиви фундаменталните и основополагащи положения за разликите между доказателства (чл.104 от НПК) и доказателствените средства, които ги установяват (чл. 105, ал. 1 от НПК). Посочените по - горе писма, доклади и меморандуми са изготвени от длъжностни лица на друга държава и по повод разследвания, провеждани на нейна територия. По същността си те не представляват доказателствени средства по смисъла на българския наказателно -процесуален закон, тъй като не са събрани или изготвени при условията и по реда на НПК (вж. чл.105, ал. 2 от НПК). Това означава, че от гледна точка на доказателствената дейност, те са негоден източник за информацията, която съдържат. Държавното обвинение обаче е намерило, че тя е годна за използване в процеса и на нейна основа е изготвен първия обвинителния акт, в който е описана предикатната дейност, довела до облагата, предмет на обвинението за пране на пари. Едва в първото проведено съдебно производство (нохд № С-217/2010г. по описа на Софийски градски съд, образувано на 26.03.2010г.), с писмо от 21.04.2010г. (следващите листове на л.92, т.1 - папки на неномерирани страници в съдебното дело) на ВКП на съда са изпратени материали от изпълнена молба за правна помощ. В цитираните материали са приложени копия от резултатите от разследването, проведено от специални агенти, Разузнавателна служба на САЩ, копия на банкови документи, касаещи преводите на J. P. и W. D C., телефонна справка, превод на молба от J. P. до Федерална комисия по търговията, копия от банкови документи, относно паричен превод с бенефициент подс. Ч., както и банково съобщение за връщане на кредита. В съдебно заседание от 15.03.2011г.(л.231 - 246, т.1 от нохд № С 217/2010г.) прокурорът направил искане да се изготви молба за правна помощ до съдебните власти на САЩ относно това дали посочените и приложени като материали от съдебната поръчка резултати от разследването на специалните агенти на Разузнавателната служба на САЩ „…са извършени по реда на вътрешните правила в областта на наказателно право и процес на САЩ. Същите представляват и доказателства по смисъла на същите правила и извършени са от компетентен орган, а именно такъв ли е разузнавателната служба на САЩ по смисъла на вътрешното законодателство на страната“.(цитат от съдебния протокол). С определение от 01.04.2011г. (л. 271 и сл., т. 1 от нохд № С-217/2010г. на СГС) съдът изпратил молба за правна помощ за процедурата, по която се изготвят докладите от специалните агенти на разузнавателната служба на САЩ, документират ли се извършваните от тях разпити, изготвя ли се протокол за този разпит, подписва ли се и от кого, с каква доказателствена стойност са пред американските съдебни власти и пр. В отговор на молбата за правна помощ (л.306 и сл., т.2 от нохд № С-217/10г., СГС) е отразено, че „…Американските тайни служби обикновено записват резултатите от своите разпити в меморандум, подписван от разпитващия агент, но не и от разпитваното лице….агентите на Американските служби, разпитали свидетелите по този случаи, изготвили и подписали меморандум, в който са посочили резултатите от всеки разпит- и че той е предоставил тези меморандуми, както и подписаните показания от някои от потърпевшите лице на българските власти. Накрая, съгласно Федералните правила за доказателствата, цитираните меморандуми не са допустими като директни доказателства в американския съдебен процес“. На молбата за правна помощ за разпит на свидетели американски граждани е отговорено (л. 469, т. 2 от съдебното дело по нохд № С - 217/10г. на СГС), че: - С. О. понастоящем живее в дом за хора с увреждания и не би могъл да свидетелства по делото; - В. Л. и Д. К. са заявили, че не желаят да свидетелстват: - Д. П. е починала; - Б. Х. понастящем страда от деменция и няма да може да свидетелства по делото. Проследяването в детайли на осъществените в хода на наказателното производство процесуални действия по линия на международно - правното сътрудничество с разузнавателните и съдебните власти на САЩ, указва на следните изводи: а) докладите от агентите на разузнавателните служби на САЩ, съдържащи данни за твърдяната в обвинителниs акт предикатна престъпна дейност са недопустими за използване в процеса по доказването, включително и в страната, в която са изготвени. Извън всяко съмнение те не са допустимо доказателствено средство и по българския наказателно-процесуален закон. б) приложените в писмените материали по молбите за правна помощ писмени документи относно смъртта на Д. П. и извлеченията от банкови нареждания и банкови документи са годни писмени доказателства; в) безвъзвратно е пропусната възможността за запълване на доказателствената съвкупност с редовни и допустими гласни доказателствени средства – преките показания на посочените за пострадали лица - американски граждани, наредили банковите преводи. Причините се състоят в данните за настъпилите при тях обстоятелства – смърт, деменция, отказ за свидетелстване. г) тази възможност обективно не съществува понастоящем и във връзка провеждане на разпит на израелските граждани (за които в коментираните по - горе доклади и меморандуми е отразена оперативна информация), наели апартамент от св. И. С. и комуникирали с подс. Б.. Те не са били разпитани по време на досъдебното производство, а отсъстват достатъчно конкретни данни за самоличността им и местонахождението им, така че, 15 години след извършване на деянията, да бъдат установени и разпитани за първи път от касационния съд. Преките негативни за обвинението последици от посоченото по-горе се проявяват в двe насоки – материално – правен и процесуален. Първо - процесуална невъзможност да се оборят обясненията на подсъдимите, отричащи знание за предварителна престъпна дейност, извършена по отношение на американските граждани, наредили преводите и сочещи причини, свързани с инвестиционен, а не с престъпен характер за получаване на паричните суми. Второ - невъзможност да се установят действителните причини за осъществяване на преводите и доколкото те се състоят в осъществяване на предварителна престъпна дейност. Това заключение не се променя и в контекста на показанията на св. Р. (изпълняваща към инкриминирания период длъжността главен експерт "Валутни разплащания и кореспондентски отношения" в Инвестбанк) и писмените доказателство в съответствие с показанията й - суифт съобщения за връщане на суми, с които била заверена сметката на подсъдимия Ч., в които се искало връщането на сумите от 13 835 щ. д. и 65 000 щ. д., тъй като са предмет на измама. Преди всичко информацията касае единствено преводите по сметката на подс. Ч., като същественото обаче е, че е твърде недостатъчна за да се отграничат от материално - правна страна основните елементи на предикатната престъпна дейност. Друг е въпросът, че позовавайки се на суифт съобщението за връщане на сумите въззивният съд за пореден път е придал на писмено доказателство характер на доказателствено средство – използвайки за нуждите на доказване и съдържащата се в него по същество информация, че разпореждането с тях от страна на пострадалите е резултат на измамливи действия. Косвена последица от всичко изтъкнато е недоказаността на престъпния произход на предмета на „изпирането на пари“ и, на следващо място – недоказаността на прекия умисъл за извършване на престъпленията по чл. 321 от НК и по чл. 253 от НК. V. По приложението на материалния закон. Приетата за установена по - горе фактология обуслови качествено различен отговор на въпросите по чл. 301, ал. 1, т.1 и т.2 от НПК – има ли извършени деяния, извършени ли са те от подсъдимите извършени ли са виновно от тях, съставляват ли престъпления и каква е правната им квалификация. V.1. По обвинението по чл. 321 от НК - за ръководството на организираната престъпна група с цел да върши престъпления по чл. 253 от НК - от подс. Б. и участието в групата - за подсъдимите Ч. и Д.. Напълно произволно и без сигурна и годна доказателствена основа, съдилищата по фактите са приели, че са налице всички обективни и субективни признаци на твърдяната от държавното обвинение организирана престъпна група, целяща извършване на престъпления по чл. 253 от НК. Излишното и многословно разясняване на елементите от състава на престъплението по чл. 321 от НК, като и позоваването на съдебната практика на ВКС не е допринесло качествено към съдържанието на мотивите на въззивното решение, тъй като не е отнесено към конкретиката на настоящия казус. Изяснената по делото и приета от настоящия касационен съдебен състав фактология сочи на координираност и съвместност на действията на подсъдимите, несъмнена е и организационно - ръководната роля на подс. Б.. Извън колебание се установява и периода на съвместната им дейност по повод разкриване на сметките в съответните банки, паричните преводи извършвани по тях, финансовите операции по изтеглянето им, както и конкретните обяснения на подс. Д. и подс. Ч. пред банковите служители и в банковата документация относно основанията за преводите от чужбина. Всичко това е прието за установено и от контролираните инстанции, които са счели че то е достатъчно за да обосноват престъпната съставомерност на осъщественото от тримата по чл. 321 от НК в съответните им специални състави за ръководство и участието в организираната престъпна група. За разлика от СНС и АСНС, ВКС намира, че доказателствата не установяват по несъмнен и безспорен това, че групата е била „престъпна“ по своя характер. Престъпният характер на сдружаването между определени субекти не произтича нито от трайността му, нито от структурата, нито от възможното разпределение на участниците или ръководителите на съответната структурно обособена единица. Той (престъпния характер) се извежда на основата на поставените задачи пред съответната структурно обособено сдружение, функциите, които са осъществявани и общата/съгласувана (макар и в най-общ план) воля на субектите да постигнат тези цели, които дефинитивно се състоят в осъществяване на поредица еднородни или нееднородни престъпни прояви. Когато престъпната цел е недоказана, недоказан е и престъпния характер на съвместната дейност на субектите в сдружаването. Затова неопровергаването на обясненията на подсъдимите, че са действали с цел реализиране на инвестиционни проекти на чужди граждани в недвижими имоти и че именно с тази цел са получавали паричните средства от тях, при отсъствие на други положителни доказателства в обратна посока, е достатъчно, за да се приеме отсъствието субективната страна на престъплението по чл. 321 от НК, в което са били обвинени и признати за виновни тримата подсъдими от първия и втория съд. Друг е въпросът, че нито държавното обвинение по време на досъдебното производство, нито съдилищата са изследвали въобще като възможна допустимата хипотеза (предвид данните за роля на св. И. С. в посредничеството между подс. Б. и израелските граждани - наематели в имот тримата подсъдими да са действали като оръдие (фактически извършители) на посредствен/посредствени извършители, останал неразследвани и/или неустановени по делото. С оглед на изтъкнатото по-горе и на основание чл. 304 НПК, ВКС, І н.о., призна подсъдимите, касационни жалбоподатели Б., Д. и Ч. за невиновни по обвинението по чл. 321 от НК, както следва: - подс. Б. – за НЕВИНОВЕН в това, че от 27.02.2008г. в [населено място] е ръководил до 07.04.2008г. на територията на [населено място] и [населено място] организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК- структурирано трайно сдружение от три лица, с участници С. Н. Ч. и Д. Г. Д., като групата е създадена с цел да върши престъпления по чл.253 от НК –престъпление по чл. 321, ал.3, пр.3,т.1 във връзка с ал.1, пр.2 от НК; - подс. Д. – за НЕВИНОВЕН в това, че от 27.02.2008г. до 07.04.2008г. на територията на [населено място] и [населено място] участвал заедно със С. Н. Ч. в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК - структурирано трайно сдружение от три лица, с ръководител П. Л. Б., като групата е създадена с цел да върши престъпления по чл. 253 от НК - престъпление по чл.321, ал.3, пр.2,т.2 във връзка с ал.ал.2 от НК.; - подс.Ч. – за НЕВИНОВЕН в това, че от 27.02.2008г. до 07.04.2008г. на територията на [населено място] и [населено място] участвал заедно с Д. Г. Д. в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК - структурирано трайно сдружение от три лица, с ръководител П. Л. Б., като групата е създадена с цел да върши престъпления по чл. 253 от НК - престъпление по чл.321, ал.3, пр. 3, т. 2 във връзка с ал. 2 от НК. V. 2. По обвинението за „изпиране на пари“ по чл. 253 от НК. Правилно съдилищата са очертали част от същността на престъплението „изпиране на пари“, като са поставили акцент на: а) систематичното му място; б) неговата насоченост; в) вторичният му характер; г) предметът на престъплението; д) субективната страна на деянието, включваща знание или предположение за престъпния или общественоопасния произход на предмета; е) формите на изпълнително деяние, една от които е "получаването" на имущество, за които субектът знае или предполага към момента на получаването, че са придобити от престъпление; ж) ирелевантните за отговорността на дееца обстоятелства – настъпването или не на облага за дееца, законността на сделките, прикриващи произхода, з) окачествяването на предикатното престъпление като елемент от обективната страна, а не като елемент от изпълнителното деяние; и) необходимостта от доказването по несъмнен начин на причинната връзка между престъпната дейност, генерирала незаконен доход и действията по „изпирането му“; й) вида на престъплението като такова на формално извършване; к) формата на вината. Към всички принципни постановки, изобилно подкрепени със съдебна практика на ВКС, настоящият съдебен състав напълно се присъединява. Доколкото обаче същите са цитирани в принципен и общ план, е необходимо да се направят и допълнителни уточнения, предвид обстоятелството, че в мотивите отсъства задълбочено прилагане на иначе правилно посочените материално - правни положения именно към конкретиката на настоящия случай. Нито вторичния характер на престъплението, нито предикатната престъпна дейност, нито изпълнителното деяние и причинната връзка между престъпната дейност, генерирала незаконнния доход и изпирането му, са получили необходимото задълбочено изследване от инстанциите по фактите. Съдилищата са били длъжни да основат правните си съображения по тези въпроси не само в контекста на доказаните по несъмнен начин обстоятелства, но и в контекста на предявеното с обвинителния акт обвинение срещу тримата подсъдими, което само по себе си не може да постигне желания от държавното обвинение резултат - признаването на подсъдимите за виновни в престъплението „изпиране на пари“. В противоречие със собствения си доказателствен анализ АСНС неправилно е приел, че предикатното престъпление се доказва по безспорен начин от показанията на свидетелката Р. (банкова служителка) и от приобщените писмени доказателствени средства. Впоследствие (вж. л. 277 от внохд № 536/20г.) е уточнил какво има предвид, позовавайки се на съдържанието на „..официални писма, издадени от правното аташе към посолството на САЩ в София“, напълно пропускайки, че, първо - те са производни на меморандумите/докладите на тайните агенти, които сам е изключил от доказателствената съвкупност поради негодността им, и второ – че се касае за писмено доказателство, което установява комуникация между тайните служби на двете държави, но не и за доказателствено средство, което изяснява доказателствата в процеса. Действително, за установяване на обстоятелствата по предикатното престъпление не е необходимо нито да е налице предходно осъждане или внесено обвинение, нито същата да е пунктуално и детайлно формулирана, като осъществяваща всички елементи на конкретен престъпен състав от наказателния кодекс. Това обаче не изключва задължението на обвинителната власт, а впоследствие и на решаващите инстанции ясно да дефинират предиката по предмет и хронология, които недвусмислено да изясняват, че именно предикатната дейност е източникът на имуществото, предмет на изпирането на пари, за да може да се направи обосновано предположение за неправомерния произход на това имущество (вж. Р. № 64 от 22.06.2020 г. на ВКС по н. д. № 119/2020 г., I н. о.). Сам по себе си фактът на превеждането на значителни парични суми по банкови сметки и/или пък оперирането с такива суми, за чийто произход отсъстват данни, не е достатъчен за заключение, че те са придобити по незаконен начин (Р. № 121/08.10.20г. по н.д. № 422/20г., ІІІ н.о. ). Твърде обобщеното разбиране, че предикатното престъпление може да бъде описано като „измами“, без минималното изясняване на това кога и спрямо кого са извършени те, не е достатъчно нито за запълване на този елемент от обективната страна на чл. 253 от НК, нито от гледна точка на правото по чл. 6 § 3 б.“а“ от ЕКЗПЧОС на подсъдимите да бъдат незабавно и в подробности информирани за характера и причините на обвинението срещу тях. Друг е въпросът, че щом е недоказан предиката, то е очевидно недоказаността и на причинната връзка между генерираното по твърдяния престъпен начин имущество и „изпирането му“. Само това е достатъчно, за да се приеме недоказаност на обективната и субективната съставомерност на деянието по чл.253 от НК, за което са били предадени на съд и неправилно признати за виновни подс. Б., Ч. и Д.. На последно място, по отношение на подс. Ч. и Д., неправилното приложение на материалния закон, довело до неправилно им осъждане по предявеното обвинение за извършено от тях престъпление по чл. 253 от НК, се дължи и на неправилно разбиране за същността на посоченото престъпление, на което е поставено начало още с първия внесен за разглеждане обвинителен акт срещу тях. В процесуален план предложената от държавното обвинение конструкция на обвинението срещу тях не е за вторична престъпна дейност, каквато по дефиниция представлява изпирането на пари. Съгласно чл. 2, б.“ д“ на Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията (Ратифицирана със закон, приет от 40-то Народно събрание на 3.08.2006 г. - ДВ, бр. 66 от 15.11.2006 г.). под "облаги от престъпление" следва да се разбира всяко имущество, получено или придобито, пряко или косвено, чрез извършване на престъпление, а съгласно б. "з" под "първоначално престъпление" - всяко престъпление, в резултат на което са създадени облаги, които могат да послужат за предмет на престъпление по смисъла на чл. 23 от Конвенцията. В конвенцията ясно са отграничени различните етапи и форми на изпирането на облаги, придобити от престъпление, като са разграничени в най-общ план в следните направления: а) действия по трансформация на имуществото (облага от първоначалното престъпление) с цел укриване на незаконния му произход; б) действия по укриване на права, свързани с имуществото; действия по придобиването, притежаването или използването на имуществото; в) действия, свързани с предварителната подготовка, съучастието и стадиите на престъпната дейност - приготовление и опит към пране на пари. От друга страна, съществуващите в доктрината разбирания за същността на „изпирането на пари“ се обединяват около становището, че прането на пари е икономическа дейност с ясно детерминирана насоченост - било то към прикриване престъпния произход/характер на финансови активи и техния собственик, било то към оперирането с тях по такъв начин, че същите да бъдат представени като придобити по законен път и така легализирани да бъдат използвани в икономическата, стопанската и финансова сфера. От функционална гледна точка прането на пари е процес, състоящ се в опериране със средства, които произхождат от незаконни дейности по начин, по който изглежда, че тези средства произлизат от законни източници. Основна характеристика на престъплението по чл. 253 НК е осъществяването на такава дейност, която цели осуетяването на разкриване на действителния произход или собственик на имуществото. Касае се до процес, насочен към узаконяване на незаконно придобит доход, като особеностите на начина и методите на това узаконяване са широко регламентирани в международно-правните актове и наказателния кодекс. Следователно при прането на пари винаги се касае до дейност, насочена към "легализиране" на облагата, получена в резултат на предикатното престъпление. С оглед на тази насоченост и непосредствения обект на прането на пари, като престъпление против финансовата система, са "стопанските отношения във финансовата сфера, свързани с трансформацията или обмена на паричните средства или имущества, чрез които се ограничава или затруднява изясняването на произхода или разкриването на облаги, придобити чрез или по повод на престъпление" (М., Д. , Нови положения в особената част на наказателния кодекс, 2003 г., с. 151). Обобщено – вторичния характер на престъплението и неговата насоченост означават, че когато деецът пристъпи към „изпирането“ на имуществото с някоя от всичките форми на изпълнително деяние, то (имуществото/облагата) следва вече да е генерирано, т.е вече да е получено в резултат на предикатното престъпление. Недопустимо е една и съща деятелност да представлява и действие по генериране на облагата, и действие, което я „изпира“, най – малкото защото законът ги отделя хронологически и повелява първата деятелност (тази по генерирането на облагата с престъпен произход) да предхожда времево втората (тази по „изпирането й). Касае се за юридически парадокс, който не може да бъде разрешен по друг начин, освен чрез пълното оправдаване на подсъдимите по обвинението за престъпление по чл. 253 от НК. Точно в посоченото по-горе се състои основния недостатък в конструкцията на обвинението. Обвинителната теза се базира на твърдението, че прането на имуществото, преведено от американските граждани J. P., W. D C. и B. W., е осъществено чрез получаването му. Същевременно, обаче в обстоятелствената част на обвинителния акт се сочи, че това „получаване“ е в резултат на извършени от самите пострадали от измама разпореждания с паричните суми, т.е. че то е било все още в процес на генериране. До момента на получаването му, имуществото все още е могло да се върне на пострадалия, т.е. процесът по генерирането му още не е бил финализиран. Друго би било разрешението на въпроса, ако органите на досъдебното производство бяха посочили фактите не по „получаването“ на имуществото, а по предаването му на подсъдимия Б., т.е. за последващи фактически действия, целящи прикриване произхода и /или местонахождението на вече генерираното престъпно имущество. Ето защо, като съобрази приетите за несъмнено доказани обстоятелства от една страна и недоказаността на предикатната престъпна дейност и субективната страна на деянието по чл. 253 от НК – за всички подсъдими, а от друга – несъстоятелността на обвинителната теза – за подс. Д. и Ч., ВКС намери че постановените от инстанции осъдителни присъди и по това обвинение следва да бъдат отменени, а вместо това подсъдимите на осн. чл.304 от НПК да бъдат признати за невиновни, както следва: - подс. П. Л. Б. – за това, че през периода от 18.03.2008г. до 01.04.2008г., в [населено място], в изпълнение на решение на ръководената от него група с участници С. Н. Ч. и Д. Г. Д., при условията на продължавано престъпление, по открити по негово разпореждане валутни сметки в „Пиреос Банк”АД - клон Враца (от подс. Д. Д.), „Алфа Банк” АД - клон Враца и ТБ ”Инвестбанк”АД – София (от подс. С. Ч.) да е получил от Д. Г. Д. и С. Н. Ч. имущество - парични суми, валутни преводи от чуждестранни кредитни институции, с наредители американски граждани на обща стойност 906 555 щ.д., с левова равностойност 1 143 367,4лв., за което знаел към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление - измама на американските граждани, като средствата са в особено големи размери и случаят е особено тежък - престъпление по чл.253, ал.5 във връзка с ал.3, т.1 във връзка с ал.2, пр.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК; - подс. Д. Г. Д. – за това, че на 14.03.2008г. в [населено място], в изпълнение на решение на организирана престъпна група, с ръководител П. Л. Б. и участници С. Н. Ч. и Д. Г. Д., по открита от него на 27.02.2008г. валутна сметка в „Пиреос банк”- клон Враца, получил имущество - парична сума, валутен превод от 655 000 щ.д., с левова равностойност 816 981,5лв., преведен от американската гражданка J. P., за което знаел или предполагал към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление - измама на същата американска гражданка, като средствата са в особено големи размери и случаят е особено тежък - престъпление по чл. 253, ал. 5 във връзка с ал.3, т.1 във връзка с ал.2, пр.2 във връзка с ал.1 от НК. -подс. С. Н. Ч. – за това, че през периода от 14.03.2008г. до 03.04.2008г. в [населено място] и [населено място], в изпълнение на решение на организирана престъпна група, с ръководител П. Л. Б. и участници С. Н. Ч. и Д. Г. Д., при условията на продължавано престъпление, по открити от него валутни сметки в „Алфа банк” АД- клон Враца и ТБ ”Инвестбанк” АД - София, получил имущество – парични суми, валутни преводи от чуждестранни кредитни институции, с наредители американски граждани на обща стойност 306 225 щ.д., с левова равностойност 381 076,6 лв., за което знаел или предполагал към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление- измама на американските граждани – J. P., W. D C., B. W., като средствата са в особено големи размери и случаят е особено тежък - престъпление по чл. 253, ал. 5 във връзка с ал. 3, т.1 във връзка с ал. 2, пр. 2 във връзка с ал.1 от НК. По изложените съображения Върховния касационен съд, първо наказателно отделение постанови присъдата си. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.