Р Е Ш Е Н И Е № 421 София, 28 септември 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември 2010 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Павлина Панова при секретаря ............Ив. Илиева........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........П. Маринова................., като изслуша докладваното от съдия П. Панова наказателно дело № 399/2010 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на подсъдимите Б. Т. Р. и К. Т. Р. срещу въззивно решение № 94, постановено на 30.04.2010 г. от В. апелативен съд по ВНОХД № 73/2010 г., с което е била потвърдена първоинстанционната присъда по делото. С първоинстанционна присъда № 7, постановена от Р. окръжен съд на 08.02.2010 г. по НОХД № 27/2010 г., подс. Б. и К. Р. са били признати за виновни за това, че през периода м. август 2009 г. – 16.09.2009 г. в с. Бръшлен, обл. Р. в съучастие като съизвършители без надлежно разрешително произвели и държали с цел разпространение високорисково наркотично вещество – марихуана с нетно тегло 3 583,3911 гр. на стойност 21 500,35 лв., като наркотичното вещество е в голямо количество, поради което и на основание чл. 354а ал.2 пр.1 вр. ал.1 пр.1 и 4 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК са били осъдени на по две години лишаване от свобода, както и на „глоба” в размер на по 6000 лева. Със същата присъда двамата подсъдими били признати за виновни и в това, че през същия период и на същото място в съучастие помежду си като съизвършители засели и отглеждали 206 бр. растения от рода на конопа /канабис/ в нарушение на установените в ЗКНВП правила, поради което и на основание чл. 354в ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК били осъдени на по една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на по 2 500 лева. На осн. чл. 23 ал.1 от НК на всеки от подсъдимите е било наложено най-тежкото от така определените наказания- две години лишаване от свобода, като към него е присъединено наказанието глоба в размер на 6 000 лева. Касационната жалба, подадена от името на Б. и К. Р., релевира касационен довод по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК - явна несправедливост на наложените наказания, тъй като мотивите на въззивния съд не са съобразени със закона, като по същество и липсват мотиви за отказа да се приложи разпоредбата на чл. 66 от НК. От жалбата може да се изведе и касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК - нарушение на материалния закон, предвид неправилно квалифициране на деянието като престъпление по чл. 354 а ал.1 от НК , тъй като липсват убедителни аргументи за наличието на съставомерната цел на произвеждането и държането на наркотичното вещество – „разпространение” на същото. Прави се искане за ревизия на съдебния акт и за изменение на решението с прилагане на разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК или алтернативно – намаляване на наказанието „лишаване от свобода”. Пред касационната инстанция подсъдимите и защитата не се явяват и не взимат отношение по подадената от тях жалба. Представителят на В. касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като въззивното решение е законосъобразно и мотивирано по отношение на размера на наложените наказания и отказа да се приложи условното осъждане, което не отговаря на целите на чл. 36 от НК. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата е неоснователна. 1. По отношение на твърдяното в нея нарушение на материалния закон, поради „недоказаност” на обвинението в частта му относно целта на държането на инкриминираното количество наркотично вещество: Касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на НК. Преди да започне първоинстанционното съдебно следствие по общия ред в присъствие на упълномощения си защитник подсъдимите, с пълното съзнаване на последиците от своето изявление, са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изрично са се съгласили за тях да не се събират доказателства. На тази основа първоинстанционният съд, след като е констатирал , че самопризнанието на всеки от подсъдимите се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от тях и от признанието на подсъдимите и е разгледал делото по реда на чл. 372 ал.4 вр. чл. 373 ал.2 от НПК. По същество, макар и да не е оспорил фактите по обвинителния акт, защитникът на подсъдимите Р. в своята касационна жалба навежда доводи за несъгласие с изводите на съдебните инстанции за целта на произвеждането и държането на марихуаната, като оспорва това да е било с цел разпространение. В изследване на този негов довод касационният съд установи, че в делото е закрепено изявлението на двамата подсъдими по фактите /л.30 и 31 от първоинстанционния протокол/, че те са съзнавали смисъла на направените от тях признания на фактите, съдържащи се в обвинителния акт , и че това признание са направили напълно доброволно. Признанието на фактите с оглед приложението на процедурата по чл. 371 т.2 вр. чл. 372 ал.4 вр. чл. 373 ал.2 и ал.3 от НПК обхваща всички факти, описани в обвинителния акт – обективни и субективни. След като съдът не може да установи, че волята на подсъдимите да ги признаят в тяхната цялост, така както са описани те от прокурора в обвинителния акт, е била опорочена по някакъв начин, то самите подсъдими не биха могли впоследствие, след постановяване на присъдата да се позовават на това, че не са съзнавали, че признават определени факт от твърдяната от обвинението обективна или субективна страна на соченото престъпление. Нещо повече, самият законодател е гарантирал недопускането на осъждане само върху самопризнанието на подсъдимия /изискване залегнало в чл. 31 ал.2 на Конституцията, както и в чл. 116 ал.1 от НПК/, като е вменил в задължение на първоинстанционния съд да се увери, че самопризнанията се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. В настоящето дело процедурата по чл. 371 т.2 от НПК е проведена стриктно, като съдът е проверил доказателствата от досъдебното производство, направил е извода, че те подкрепят самопризнанието на подс. Б. Р. и на подс. К. Р., приобщил ги е към материалите по съдебното дело и е обявил, че ще ги ползва при постановяване на присъдата си. По този начин, след като подсъдимите сами доброволно са поставили началото на възможността за провеждане на диференцираната процедура и съдът е удовлетворил волята им, то подсъдимите се лишават по този начин от възможността да оспорват повече фактите по обвинителния акт, с които вече са се съгласили, но в замяна на това получава гаранцията, че винаги ще му бъде наложено наказание при условията на чл. 55 от НК. Като процесуална последица от тези действия те и защитата им са лишени по закон от възможността да оспорват пред по-горните инстанции „недоказаността” на обвинението от фактическа страна. Материалният закон е приложен адекватно към описаната в обвинителния акт и приета от подсъдимите фактическа обстановка, а касационната инстанция по закон не би могла да установи нови фактически положения С оглед на това не е налице нарушение на материалния закон в насоката, твърдяна от защитата в касационната жалба. 2. Относно твърдението за „явна несправедливост на наказанието”. Доводът за явна несправедливост на наложените наказания се обосновава с факта на недооценяването на обстоятелствата, влияещи върху наказателната отговорност на подсъдимите Р.. Наказанията – „лишаване от свобода” за срок по две години и „глоба” в размер на по 6 000 лева за престъплението по чл. 354 а от НК и от по една година и шест месеца „лишаване от свобода” и глоба в размер на по 2 500 лв. за престъплението по чл. 354 в от НК, са били определени в рамките на законовите предели при условията на чл. 55 от НК. Обсъдени са от съдилищата по фактите всички относими обстоятелства към тяхната индивидуализация и правилно с оглед целите на чл. 36 от НК е прието, че специалната и генерална превенция биха се постигнали със съответния размер на всяко от наказанията. Както първоинстанционният, така и въззивният съд са извършили задълбочена оценка както на смекчаващите, така и на отегчаващите отговорността на братята Р. обстоятелства, като са отчели като смекчаващи такива чистото съдебно минало и на двамата, младата им възраст, а въззивният съд и направените самопризнания още в хода на досъдебното производство, с което са демонстрирали желание да съдействат в хода на разследването. На фона на тези положителни качества на двамата извършители, които способстват да облекчаване на наказателноправното им положение в процеса, не биха могли да бъдат игнорирани и отчетените отегчаващи обстоятелства: количеството на наркотичното вещество, предмет на престъплението по чл. 354а от НК /извън рамките на правната квалификация „големи размери”/, както и това, предмет на престъплението по чл. 354 в от НК, високата степен на организираност и координация на действията на двамата подсъдими. Към тях касационният съд намира за необходимо да се добавят и високият процент на активнодействащият компонент – от 21 до 40 % тегловни единици, както и обстоятелството, че и двете престъпления са били осъществени от подсъдимите чрез повече от една от формите на изпълнителното им деяние. Обективната съпоставка на смекчаващите и отегчаващите наказателната отговорност на подсъдимите Р. обстоятелства в контекста на изискванията на чл. 54 ал.1 и ал.2 от НК обуславя определянето на наказания при превес на отегчаващите отговорността им обстоятелства. И двете инстанции правилно са отмерили справедливата санкция на наказанието „лишаване от свобода” за двете престъпления, като са я индивидуализирали на две години за престъплението по чл. 354а от НК и на една година и шест месеца за престъплението по чл. 354в от НК. Първоинстанционният съд е отчел имотното състояние на подсъдимите, което се е отразило и при определянето на размерите на наказанието „глоба” и за двете престъпления. Правилно е съобразена и приложена нормата на чл. 55 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК, като за престъплението по чл. 354 а от НК е отмерена глоба в размер на 6000 лв., а за престъплението по чл. 354в от НК – 2500 лв. По-нататъшно смекчаване на наказателноправното положение на подсъдимите би противоречало на принципа на съответност на наказанието с обществената опасност на деянието и на дееца и не би отговаряло на критерия за справедливост. Не се налага ревизия на преценката на двете съдебни инстанции относно необходимостта от ефективно изтърпяване на определеното общо наказание „лишаване от свобода” на подсъдимите Р.. В този аспект изтъкнатите от въззивния съд съображения, за да откаже приложението на чл. 66 от НК, следва да бъдат споделени. Значителното количество наркотично вещество, извън необходимото като елемент от правната квалификация на престъплението по чл. 354 а ал.2 пр.1 от НК, високата степен на обществена опасност на деянието, значителната по своята степен подготовка и организираност на извършителите, координация на действията им, периодът на осъществяване на двете престъпления по естеството си са обосновани аргументи за необходимостта от ефективно изтърпяване на наложеното наказание Нормата на чл. 66 ал.1 от НК изисква от съда да се ръководи от идеята за необходимост от постигане на целите на наказанието и предимно поправянето на осъдения, но и превантивно спрямо останалите членове на обществото. Ето защо данните за деянието не могат да бъдат разглеждани изолирано от цялостното добросъвестно поведение на подсъдимите в хода на процеса, но на последното не бива да се отдава прекомерно завишен приоритет. Правилната оценка на значението и тежестта на всички тези обстоятелства определя, че за комплексното постигане на целите по чл. 36 от НК спрямо подсъдимите Б. и К. Р. е наложително те да бъдат изолирани от обществото и да изтърпят ефективно наказанието „лишаване от свобода”. В този смисъл въззивният съд е направил правилна и обоснована оценка. Наказанието на всеки от подсъдимите не е явно несправедливо, за да покрие критериите на чл. 348 ал.5 т.1 и т.2 вр. ал.1 т.3 от НПК. Предвид на тези съображения не се налага намеса на касационната инстанция за коригиране на въззивния съдебен акт. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 94/ 30.04.2010 г. на В. апелативен съд, постановено по ВНОХД № 73/2010 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.