2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 232
София, 24.01.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в открито съдебно заседание на 07.12.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 643/2010 година
Производството е по чл.307, ал.2 и сл. ГПК, във вр. с чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Образувано е по молбата на ТД[фирма],гр.София за отмяна на влязлото в сила решение на С. градски съд № 24 от 19. 09. 2008 год., по гр.д.№ 1620/2007 год., с което е уважен предявеният от [фирма], гр.М. срещу молителя иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата общо от 1877.28 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане покупната цена по конкретни продажби, обективирани в изчерпателно посочени в диспозитива на постановения съдебен акт фактури.
Молителят е мотивирал исканата отмяна с допуснато от решаващия съд нарушение на процесуално правило на чл.51, ал.4 ГПК/ отм./, при действието на която разпоредба е разгледано делото пред СГС, довело до лишаването му от право на защита и възможност за реално участие по делото.
В тази вр. е въведено и възражение срещу редовността на удостовереното от връчителя на призовки отсъствие на търговеца - [фирма] от посочения в исковата молба и вписан в съответния регистър последен адрес на управление на същия, порок обусловен от неспазване изискванията на процесуалния закон - чл.48 ГПК / отм./, във вр. с чл.47, ал.1, пр.2 ГПК/ отм./.
Ответната по молбата страна е възразила по основателността и, чрез процесуалния си представител адв. В.Ц., излагайки подробни съображения за невъзможността редовно да бъде призован молителя на посочения по делото адрес, последно вписан и в съответния регистър като адрес на търговеца и в образуваното по молба на същия производство по отмяна, както и за произтичащите от това процесуално поведение на страната правни последици.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените от страните доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307 и сл. ГПК, намира:
С определение № 89 от 04.10.2010 год., по горепосоченото дело молбата за отмяна е приета за процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Молителят не е бил лишен от право на защита и възможност за реално участие по делото, поради нарушаване на чл.51, ал.4 ГПК/ отм./.
С влязлото в сила решение на СГС [фирма],гр.София е осъден да заплати на [фирма], гр.М. сумата 1877.28 лв., по предявен срещу него иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, като поради своевременно направеното от същото, в качеството му на ответник възражение, обективирано в молба вх. № Д-2936 / 05. 07. 2007 год. и основано на чл.89, ал.1 ГПК/ отм./ производството пред МОС е било прекратено и делото изпратено по подсъдност на С. градски съд.
Същевременно с молбата си, адресирана до МОС [фирма] е представило и писмени доказателства по делото - 6 бр. вносни бележки, удостоверяващи извършено от него плащане в периода 13. 06. 2007 год.-22.06.2007 год.. Явно въз основа на последните в с.з. от 12. 02.2008 год., чрез процеусалния си представител адв. С., ищцовото ТД е заявило отегляне на обективно съединената с иска по чл.86, ал.1 ЗЗД главна искова претенция, основана на чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.327, ал.1 ТЗ и производството по делото в тази му част е било прекратено на осн. чл.119, ал.1 ЗЗД.
Следователно ответникът е бил наясно както за наличието на предявен срещу него иск, предмет на гр.д.№ 108/2007 год. пред МОС, така и за изпращане на делото по подсъдност на СГС, което обстоятелство несъмнено не освобождава решаващия съд от задължението му за редовно призоваване на последния като страна в процеса, но обуславя фактическата несъстоятелност на въведеното с молбата за отмяна твърдение, че едва с образуване на изп.д.№ 2-І/2009 год. на Д. при МРС същата е научила за делото.
Отделен остава въпросът, че още в производството пред МОС спрямо ответната по спора страна е било приложено процесуалното правило на чл.51, ал.4 ГПК/ отм./ - своеобразната процесуална санкция, установена от законодателя, тъй като последната не открита на адреса, съобщен с исковата молба по делото и последно вписан в партидата и на търговец в съответния търговски регистър.
Същевременно обстоятелството, че с молбата си за десезиране на МОС ответникът [фирма] отново е посочил за адрес по делото, заявеният от ищеца и последно вписан в удостоверението за актуално състояние на ЮЛ- търговец адрес -[населено място], район “С.”, бул.”Ц. шосе” № 81, бл.106, вх.”б”, ет.1, ап.19 е било достатъчно, за да се отрече наличието на възникнало за решаващия съд задължение при констатираното от връчителя на призовки отсъствие на същия от този адрес, да приложи процесуалното правило на чл.100, ал.1 ГПК.
Вярно, че изпращане на делото по компетентност на СГС е наложило и ново призоваване на ответника на така потвърдения от него и заявен от ищеца адрес за първото съдебно заседание на 12. 02.2008 год., което, обаче е изпълнено от решаващия съд.
Констатираният отново от съдебния служител- връчител на призовки факт на отсъствие на страната [фирма] от съобщения по делото адрес и дадените от сем. С. сведения, “че фирмата се е преместила на друг адрес”, е обусловило разглеждане на делото при условията на чл.51, ал.4 ГПК/ отм./.
Или при така установената фактическа обстановка се налага правен извод, че решаващият съд правилно е приложил въведената с чл.51, ал.4 ГПК/ отм./ фикция, поради което правото на участие и защита по делото на настоящия молител, като ответник по спора не е било нарушено в резултат на допуснато от СГС нарушение на съществените съдопроизводствени правила, гарантиращи същото и съдържащите се в противен смисъл в молбата за отмяна доводи са правно несъстоятелни.
Неоснователно и оплакването за нередовно удостоверяване отсъствието на страната.
Освен, че задължение за изрично отбелязване трите имена и адреса на лицето, различно от адресата на съответната призовка е въведено единствено в хипотезата на чл.46, ал.2 ГПК/ отм./, чл.47, ал.1, пр.2 ГПК чл.48 ГПК/ отм./, каквато не е разглежданата, то в случа така твърдяното от молителя като съществуващо изискване на процесуалния закон е и изпълнено.
Видно от стр.29 на приложеното гр.д.№ 108/2007 год. на МОС, още при първото призоваване на ответника е било индивидуализирано лицето дало сведение, че последният е напуснал посочения в исковата молба адрес – Т. С., живуща на същия адрес, като този факт е удостоверен не само с подис на съдебния призовкар, но и с подписа на един свидетел- Е. В.З..
Ето защо при новото призоваване на ответника, извършено при разглеждане на делото от СГС индивидуализация на същото лице С. не е било необходимо, особено при безспорната идентичността на връчителя на призовки.
Отделен в тази вр. е въпросът, че от правната характеристика на приложената по делото призовка на официален свидетелстващ документ, ползавщ се с формална доказателствена сила относно неговата автентичност и с материална доказателствена сила относно фактите, предмет на удостоверителното изявление на длъжностното лице- връчител, следва, че съдът е обвързан от тази доказателствена сила на официалното удостоверяване до момента на оборването и по предвидения в закона ред - с влязла в сила присъда или с влязло в сила съдебно решение, основано на чл.124, ал.4 ГПК, а такива доказателства по делото – отсъстват.
Следователно липсата на допуснато от решаващия съд нарушение на чл.51, ал.4 ГПК, изключва и основателността на исканата по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК отмяна.
Извършеното призававане на страната- ответник е от последно вписания в търговския регистър адрес на същата, в качеството и на ЮЛ- търговец, порди което връщането на призовката и в цялост с удостоверено от връчителя напускане на адресата и преместването му на друг адрес, обуславя правилността на извършеното от решаващия съд призоваване на молителя по реда на чл.51, ал.4 ГПК/ отм./.
С оглед изхода на делото в настоящето извънинстанционно производство на ответника по молбата, на осн. чл.78, ал.2 ГПК се следват направените и поискани от него деловодни разноски, възлизащи на сумата 300 лв.- възнаграждение за ползваната адвокатска защита.
Водим от горното и на осн. чл.307, ал.2 ГПК, във вр. с чл.303, ал.1, т.5 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на В.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], със седалище[населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на С. градски съд № 24 от 19. 09. 2008 год., по гр.д.№ 1620/2007 год., по описа на с.с..
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма], гр.М. сумата 300 лв./ триста лева/, деловодни разноски за настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|