Р Е Ш Е Н И Е № 384 София, 15 октомври 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 септември, двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 950 / 2012 година Производството е образувано по искане на осъденото лице А. С. Х., за отмяна по реда на възобновяването на присъда № 109 от 12. 11. 2009 год., постановена по НОХД № 646 / 2005 год. по описа на Районен съд – гр. Провадия. В искането поддържано и в съдебно заседание, се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт е постановен в нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в неучастие на осъденото лице в съдебната фаза на процеса. Претендира се, отмяната на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане, от друг състав на съда, от стадия на съдебното заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 109 от 12. 11. 2009 год. постановена по НОХД № 646 / 2005 год. по описа на Районен съд – гр. Провадия, осъденият Х. е бил признат за виновен в извършване на две престъпления - по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1-во и 2-ро от НК, за което при условията на чл. 54 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години и шест месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор, и по чл. 216, ал. 5 от НК, за което отново при условията на чл. 54 от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор. На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът наложил на осъдения най-тежкото от определените му наказания, а именно - лишаване от свобода” за срок от три години и шест месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор. На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, съдът групирал посоченото по-горе наказание с наказанието наложено на осъдения Х. с присъда № 20 от 15. 05. 2007 год. постановена по НОХД № 160 / 2007 год. по описа на Окръжен съд – [населено място], като му наложил най-тежкото измежду тях, а именно, лишаване от свобода” за срок от пет години и шест месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор. Със същата присъда, Х. бил осъден да заплати на гражданския ищец – Държавно горско стопанство – Провадия, сумата от 1072, 50 лв., представляваща равностойността на причинените с деянието имуществени вреди със законните последици, като иска бил отхвърлен до пълния предявен размер от 1612, 50 лв., като неоснователен. Присъдата не е била обжалвана, респективно протестирана и е влязла в сила на 27. 11. 2009 година. В искането осъдения Х. сочи, че е узнал за постановения съдебен акт на РС- гр. Провадия, когато е бил задържан за изтърпяване на наказанието наложено му с присъда № 20 от 15. 05. 2007 год. постановена по НОХД № 160 / 2007 год. по описа на Окръжен съд – гр. Шумен, за което обстоятелство, са налице данни по делото /л. 127, 129,131/. Спазен е визираният в чл. 423, ал. 1 от НПК срок, поради което искането се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество обаче, същото е неоснователно. Това е така поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК, искане на задочно осъден за възобновяване на наказателно производство поради негово неучастие се уважава, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 не може да бъде изпълнена, или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. Същността на тази законова разпоредба от една страна, се изразява във възможността, предоставена от законодателя на задочно осъденото лице, да иска отмяна на постановена и влязла в сила присъда/решение/ по реда на този извънреден способ за съдебен контрол, при всяко обективно незнание за започване на наказателно преследване срещу му, както в досъдебната, така и в съдебната фаза на наказателното производство, а от друга, в гарантиране на правото му за лично участие във всички касаещи го фази, на наказателния процес. В конкретният случай от материалите по делото е видно, че осъденият Х. е участвал в както в досъдебното производство по делото, така и в съдебната фаза на проведеното наказателно производство. Осъденият лично е получил препис от обвинителния акт и се е запознал с указанията дадени от съдията-докладчик в разпореждане от 16. 12. 2005 год., като е бил надлежно призован за разглеждане на делото в съдебно заседание. В шест от общо проведени по делото девет съдебни заседания, осъденият Х. се е явявал лично и с упълномощен от него защитник. Участвувал е при провежданото съдебно следствие по делото, като дори е бил обсъждан въпроса за решаване на делото със споразумение по реда на Глава 29-та от НПК / с.з. от 31. 10. 2006 год., л. 59/. В съдебно заседание на 06. 11. 2007 год. /за което осъденият е бил уведомен лично от предходното такова/, Х. не се е явил, без да посочи уважителни причини за което, обстоятелство мотивирало съда, да измени определената му мярка за процесуална принуда от „парична гаранция” в размер на сто лева, в „задържане под стража”. Били са предприети съответните стъпки по установяването на Х. и след като резултатите от провежданото общодържавно издирване не дали резултат, съдът с участието на упълномощения защитник на осъдения, е разгледал делото в негово отсъствие, по реда на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК и е постановил присъдата си. Изложеното дотук, формира извод за неоснователност на стореното искане, поради липса на законовите предпоставки за това. При разглеждането на НОХД № 646 / 2005 год. по описа на Районен съд – гр. Провадия не е било допуснато процесуално нарушение, ограничило правата на осъдения Х.. Последният е знаел за воденото срещу му наказателно преследване и в стремежа си към избягване от насочена срещу му наказателна репресия, съзнателно се е укрил поради и което, не е упражнил правата си по чл. 55 от НПК, докато съдът от своя страна е спазил необходимите процесуални изисквания за провеждане на задочно производство, като същевременно както бе посочено и по-горе, не е допуснал процесуални нарушения, които да са накърнили правата на осъденото лице. Поради тези обстоятелства и липсата на предпоставките по чл. 423, ал. 1 от НПК, искането на осъдения Х. следва да бъде оставено без уважение. Дотолкова доколкото в искането на осъдения се релевира и оплакване за наличие на предпостави за възобновяване на делото при условията на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, следва да се отбележи, че Върховният касационен съд не установява основателност на същото. Не е налице допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Релевантните за делото факти обуславящи съставомерността на деянията, са били оценени съобразно действителното им съдържание, а изведените въз основа на тях изводи, са в съответствие с принципа на чл. 14 от НПК. Липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата довели до неправилно приложение на закона, поради и което неоснователни се явяват имплицитно наведените оплаквания за нарушение на материалния закон. Липсват също така и допуснати нарушения на процесуалните правила явяващи се съществени, по смисъла на разпоредбата на чл. 348, ал. 3 от НПК, обстоятелство, обуславящо неоснователността и на това оплакване. Воден от гореизложеното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденият А. С. Х., за отмяна по реда на възобновяването на присъда № 109 от 12. 11. 2009 год., постановена по НОХД № 646 / 2005 год. по описа на Районен съд – гр. Провадия. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: