О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295 гр.София, 30.04.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 1687 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от „Месокомбинат Хасково”АД, Б. Б. Н.-Е., Ю. П. Н. и Г. Б. Н. против решение № 117/04.04.2019г. по т.д. № 24/2019г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 115/12.11.2018г. по т.д. № 79/2017г. на ОС-Хасково за признаване за установено по отношение на касаторите, че Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., всяка една от тях е собственик на 6469 бр. поименни акции от капитала на „Месокомбинат Х.”АД.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение и за наличие на основания по чл.280, ал.1, и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касацията Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., действащи чрез своята майка и законен представител А. П. Д., оспорват основателността на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна- подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно по делото, че малолетните ищци Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., действащи чрез своята майка и законен представител А. П. Д., са наследници на починалия си баща Б. Г. Н., като всяка от тях наследява 1/6 идеална част от имуществото на наследодателя. Съобразно решение на Софийски районен съд за приемане от ищците на наследството по опис е установено, че част от наследството представляват 38 818 броя поименни акции от капитала на ответника „Месокомбинат Х.” АД, всяка от които с номинална стойност от 2 лева. Съгласно съдържанието на представения и приет по делото алонж № 1 към книгата за акционерите на „Месокомбинат Х.” АД всички наследници по закон на починалия акционер / ищците и ответниците физически лица/ са вписани като притежатели заедно на акции от капитала на дружеството в идеални части / по 1/6 ид.ч./ по смисъла на чл.177 ТЗ. За неоснователно е прието възражението на касатора-търговско дружество за недопустимост на подадения срещу него иск по чл.71 ТЗ. Въззивният съд е счел, че е налице правен интерес за ищците от предявяване на иска, тъй като АД признава на наследниците единствено упражняване на правата по процесните акции при условията на чл.177 ТЗ, а те не могат да постигнат съгласие относно съвместното упражняване на тази права с излъчване на представител, нито доброволно да разпределят тези акции. Легитимацията на ищците като акционери в дружеството-касатор не се оспорва, а правото на иск по чл.71 ТЗ е признато на всеки член на съответното дружество за защита на членствените му права. По отношение на касаторите – физически лица, правният интерес от иск с правно осн. чл.124 ГПК е изведен от наличието на противоречиви интереси между двете групи наследници при уражняване на инкорпорираните в наследените акции членствени права и липсата на съгласие за доброволно разпределение. Спорът е относно възможността за придобиване на самостоятелни права от всеки наследник върху съответстващия на наследствения му дял брой поименни акции от наследения пакет акции, респ. относно възможността за самостоятелното упражняване на произтичащите от притежаваните акции права, вкл. и за разпореждане с тези акции. ПАС е счел, че прехвърлянето в хода на процеса на наследствените дялове на ищците на трето за спора лице не влияе върху допустимостта на производството, като приложение намира чл.226, ал.1 ГПК. Въззивният съд е споделил решаващите изводи на първоинстанционния съд, че всеки наследник придобива при наследяване на акции конкретен брой акции, съответстващи на наследствения му дял. В случай на неподелим остатък за него ще важи правилото за съвместно упражняване на правата по отношение на остатъчния брой неподеляеми акции чрез общ пълномощник. Изложил е съображения, че комплексния характер на членственото правоотношение- съчетаване на различен по вид права, които са инкорпорирани в отделната акция, обуславят затрудненията при упражняване на тези права от наследниците на акционер. В чл.177 ТЗ е намерил израз принципът за невъзможност за реално поделяне на отделната акция, но не и на множеството като съвкупност от акции от един и същ вид. Също така съдът е счел, че множеството по естеството си е делимо/ разпределяемо/, като тази делимост не се отразява върху съдържащите се в акциите права и възможността за самостоятелното им упражняване при условие, че разпределянето не засяга целостта на отделната акция. Аргумент в подкрепа на изложеното въззивната инстанция е намерила и в разпоредбите на чл.172 и чл.172а от Правилника за дейността на „Централен депозитар” АД, които предвиждат, че при липса на воля от страна на наследниците за доброволна делба на безналични акции на техния наследодател, регистрацията на прехвърляне на безналичните акции се извършва чрез откриване и вписване по сметка на всеки наследник в Централния депозитар на съответстващия на наследствения дял брой безналични акции.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са поставили следните правни въпроси: 1/ Допустимо ли е съдът да извършва съдебна делба на наследени акции в съсобственост в производство по чл.71 ТЗ, доколкото като последица на постановеното от него решение се достига до правно положение на разпределени наследени акции между съответните наследници? Твърди се, че произнасянето по този въпрос е в противоречие с определение № 94/09.03.2011г. по ч.гр.д.№ 24/2011г. на І г.о. на ВКС. 2/Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения на страните? Сочи се, че решението е в противоречие с решение № 17/23.07.2014г. по т.д.№ 811/2012г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 27/28.06.2017г. по т.д.№ 2430/2015г. на І т.о. на ВКС, решение № 76/11.05.2016г. по т.д.№ 3503/2014г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 250/21.12.2015г. по гр.д.№ 3897/2015г. на І г.о. на ВКС, решение № 354/30.10.2015г. по гр.д.№ 1398/2015г. на ІV г.о. на ВКС. 3.1/Допустимо ли е акции да бъдат автоматично разпределяни при наследяване между наследниците съобразно наследствения им дял?; 3.2/ След като физически не е възможно автоматично да се разпределят наследени акции, издадени и отпечатани на купюри, между съответните наследници, възможно ли е материализираните в тях права автоматично да се разпределят?; 3.3/Допустимо ли е да се разпределят между наследниците пакет от акции, обект на наследяване, като се отчитат единствено естеството на акцията и на правата, които тя материализира, без да се поставят никакви други изисквания, включително без да се изисква съгласието за разпределяне на всеки един от наследниците? По групата въпроси в т.3 се сочи допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. 4/ Налице ли е процесуална легитимация за предявяване на иск за защита на членствени права в акционерно дружество за част от сънаследниците на поименните акции, притежаващи идеални части от всяка акция, но които са малолетни и по смисъла на чл.65 ТЗ не могат да бъдат участници в търговски дружества? Твърди се, че даденото разрешение по този въпрос е в противоречие с решение от 23.07.2012г. по т.д.№ 2521/2011г. на СГС и решение № 323/24.02.2014г. по т.д.№ 5925/2013г. на СГС, което обуславя приложното поле на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. 5/ Налице ли е качеството на акционер по отношение на лице, притежаващо идеални части от акция? Касаторите се позовават и на наличие на предпоставките по чл.280, ал.2, пр.1, 2 и 3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че твърдението за евентуална нищожност на въззивното решение, поради невъзможност да се изведе формираната в него воля, е неоснователно. В производството по чл.71 ТЗ не е извършена съдебна делба, така както се поддържа във въпрос № 1 от изложението, поради което същият не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Неоснователно е и твърдението за недопустимост на иска срещу дружеството по чл.71 ТЗ. Не е бил разгледан иск за съдебна делба. Настъпилото правоприемство в правата на ищците по време на процеса не се отразява на правния интерес от воденето на иска, тъй като съгласно чл.226 и чл.298, ал.2 ГПК, разглеждането му продължава между същите страни, а силата на пресъдено нещо се формира и спрямо правоприемника. Също така малолетни лица, предвид чисто капиталовия характер на АД, могат да наследяват акции и да придобиват качеството на акционери в АД, като адресат на разпоредбата на чл.65, ал.1 ТЗ са само учредителите на АД, каквито не са ищците, легитимиращи се въз основа на настъпило правоприемство с факта на смъртта на техния наследодател. Поради което и свързаният с това възражение втори въпрос по изложението не може да обуслови допускането на решението по чл.71 ТЗ до касация, с оглед твърдяната вероятна недопустимост на производството по този иск. Пети въпрос за легитимацията на наследника на починал притежател на акции в АД като акционер също има отношение към доводите за недопустимост на решението на ПАС по иска с правно осн. чл.71 ТЗ. Обосновката по същия въпрос касаторът-дружество извежда от начина на упражняване на правата по наследените акции на осн. чл.177 ТЗ, което правило не само не изключва, а напротив потвърждава извода на ПАС, че наследникът се легитимира като акционер.
Във въззивното решение въпросът за купюрите е разгледан в аспекта не на автоматично разпределение на акциите, а с оглед тяхната индивидуализация и вписване в книгата на акционерите. Както вече беше посочено липсва произнасяне за това дали малолетни лица могат да бъдат акционери. Ето защо въпроси № 3.1, 3.2. и 4, според горната номерация, също не са обуславящи за изхода на спора.
От друга страна, въпрос № 3.3 с оглед формираната от съда воля, очертана по-горе, е предопределил изхода на делото, поради което спрямо него е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по конкретизирания и обобщен, съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.0.22010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правен въпрос: „Допустимо ли е при наследяване на поименни налични акции от няколко наследника да се приложат правилата за наследяване и разпределение на вземания, като се отчитат единствено естеството на акцията и на правата, които тя материализира?”, тъй като точното прилагане на закона и развитие на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, какъвто е и настоящият случай.
Предвид горното, въззивното решение следва да бъде допуснато изцяло до касационен контрол.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът „Месокомбинат Х.”АД следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 801,28 лева.
Водим от което, ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 117/04.04.2019г. по т.д. № 24/2019г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на касаторите „Месокомбинат Хасково”АД, Б. Б. Н.-Е., Ю. П. Н. и Г. Б. Н. в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 801,28 лв., като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата им ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ |