Р Е Ш Е Н И Е № 220
гр.София , 02 януари 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
МАЯ ЦОНЕВА
при участието на секретаря Илияна Петкова
и прокурора от ВКП Кирил Иванов
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1062/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационни жалби, депозирани лично от подсъдимия С. Г. Ж. и от служебния му защитник –адв.Й. срещу решение №302 от 19.07.2018 г., постановено по внохд №634/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд.
В жалбата на подсъдимия, озаглавена молба, се твърди, че присъдата е постановена при неизяснена фактическа обстановка, неправилна е и нарушава закона. В нея подсъдимият отразява собствения си разказ за събитията от инкриминираната вечер, като моли да бъде положен на полиграфско изследване. Отправя искане за връщане на делото на въззивната инстанция за изясняване на фактите.
В жалбата, подадена от служебния защитник са посочени касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. В действителност изложените аргументи касаят и трите касационни основания, независимо, че не им е дадена вярна правна оценка. Твърди се, че при постановяването на съдебния акт, съдът е извършил превратно и неточно тълкуване на доказателствения материал; че е преповторил фактическата обстановка, приета от първоинстанционния съд без да извърши дължащият се анализ на доказателствата; че не е доказано по категоричен начин авторството на деянието, тъй като изводите на съда относно това обстоятелство се базират само на догадки; че не е взел предвид показанията на св.Т., за това ,че подсъдимият А. е бивш боксьор и многократно е нанасял побой на пострадалия И., че не е изяснил въпроса за авторството на нанесения удар с бутилка върху жертвата, който е причина за настъпилата смърт, след като самият съд е приел, че този удар не е сторен от подсъдимия Ж.. На следващо място, оспорва се правната квалификация на престъплението и по- конкретно субективната му съставомерност, като се застъпва тезата, че Ж. не е допускал настъпването на смъртта, поради което евентуално извършеното от него деяние би следвало да се квалифицира по чл.124 от НК. Изложени са съображения и за явна несправедливост на наложеното наказание. Моли се да бъде отменено атакуваното съдебно решение и делото върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане.
В съдебното заседание пред ВКС, защитникът на подсъдимия Ж. поддържа касационните жалби по съображенията, изложени в тях. В допълнение, извършвайки собствен анализ на доказателствената съвкупност, посочва, че съдът не е обърнал внимание на редица важни факти, свързани с времето на напускане на жилището от подсъдимия А., обстоятелството, че той е бивш състезател по бокс, че под ноктите му има епителни клетки, от които е извлечено ДНК на убитото лице, че намерената дактилоскопна следа върху стъклена бутилка е оставена от св.Д.. С оглед на тази фактология, счита, че направените изводи от страна на решаващите съдилища са незаконосъобразни. Излага съображения и относно неправилно приложение на материалния закон, както и за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Ж. наказание. Моли делото да бъде върнато, алтернативно- наложеното наказание лишаване от свобода-намалено.
Представителят на Върховната касационна прокуратура застъпва становище за неоснователност на касационните жалби. Заявява, че подробно въззивният съд е изложил фактическата обстановка и анализирал събраните по делото доказателства, както и отговорил на направените от страните възражения. Счита, че не са налице претендираните касационни основания, поради което предлага въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила.
В последната си дума подсъдимият С. Ж. заявява, че неправилно е осъден и иска делото да бъда върнато за преразглеждане,защото доказателствата са непълни и неправилно оценени от съдилищата.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда №64 от 21.03.2018 г.,постановена по нохд №2781/2017 г., Софийски градски съд е признал подсъдимия С. Г. Ж. за виновен в това, че на 10.10.2015 г. за времето от 21,00 часа до 22,00 часа в [населено място],ж.к. [жилищен адрес] умишлено умъртвил Г. Д. И., като убийството е извършено с особена жестокост,поради което и на основание чл.116 ал.1 т.6 пр.4 във вр.с чл.115 във вр.с чл.54 от НК го е осъдил на 17 години лишаване от свобода,при първоначален строг режим, като го е признал за невиновен в това да е извършил деянието в съучастие като съизвършител с подсъдимия С. А. А.,както и да е нанесъл удари с крака и стъклена бутилка и да е причинил разкъсно –контузна рана над дясната вежда на пострадалия, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по обвинението за връзката с чл.20 ал.2 от НК.
Зачетено е времето, през което подсъдимият Ж. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“.
Със същата присъда подсъдимият С. А. А. е бил признат за невиновен в това, че на 10.10.2015 г. за времето от 21,00 часа до 22,00 часа в [населено място],[жк], [жилищен адрес]в съучастие като извършител със С. Г. Ж., умишлено умъртвил Г. Д. И., като убийството е извършено с особена жестокост, поради което и на основание чл.304 от НПК г. е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.116 ал.1 т.6 пр.4 във вр.с чл.115 .
В тежест на подсъдимия С. Ж. са били възложени направените по делото разноски.
По протест на Софийска градска прокуратура /с искане за осъждане на подсъдимия А. по повдигнатото му обвинение и за осъждане на подсъдимия Ж., че е действал в съучастие със съпроцесника си, както и за налагане на наказание в размер на 20 години лишаване от свобода по отношение на двамата/ и въззивна жалба на подсъдимия Ж., пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд №634/2018 г., приключило с решение №302 от 19.07.2018 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло.
Преди да се занимае с релевираните касационни основания, ВКС намира за необходимо да очертае пределите на касационната проверка. По отношение на подсъдимия А., въззивната инстанция е потвърдила постановената от градския съд оправдателна присъда. Срещу въззивното решение не е депозиран касационен протест, поради което следва да се приеме, че в тази част присъдата е влязла в сила и не подлежи на преразглеждане. Ето защо, всички наведени доводи от защитата на Ж. за виновно поведение на този подсъдим, изводими на базата на собствен анализ на доказателствата, не следва да бъдат обсъждани.
Оттук на сетне, в настоящото касационно производство, ВКС е длъжен да даде отговор единствено на въпросите дали въззивната инстанция е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила, дали правилно е приложила материалния закон досежно подсъдимия Ж. и дали наложеното му наказание е явно несправедливо.
Недоволството на защитата от това, че въззивната инстанция е преповторила приетата от първостепенния съд фактическа обстановка, без съпътстващ се „качествен“ анализ на доказателствата по делото, може да се свърже с оплакване за липса на мотиви, което следва да бъде разгледано преди всички останали, защото неговото наличие неизбежно води до отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В случая обаче такъв порок не се констатира. Впрочем, ВКС многократно е имал случаи да отбележи в редица свои решения /напр. Р №181 по н.д.486/2012 г. на ВКС,І н.о./, че когато въззивният съд не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото, той не е длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на пъроинстанционната присъда. А що се отнася до мотивите към нея, те се отличават с аналитичност, детайлност и достатъчна пълноценност, поради което апелативният съд, споделяйки ги, не е бил задължен отново да ги преповтаря. Въпреки това, САС е изложил възприетата фактология, която е защитил в доказателствено отношение. На л.70-73 от съд.дело, съдът макар и не подробно е анализирал гласните доказателствени източници- показанията на св.Д. и обясненията на двамата подсъдими, подложил ги е на оценка и съпоставка помежду им, като е приел, че съществуват данни за предубеденост и заинтересованост от изхода на делото от страна и на тримата, поради което е споделил извода на градския съд, че те следва да бъдат кредитирани само относно онази информация, за която е налице съвпадение помежду им, а що се отнася до авторството на деянието и механизма на извършването му, се е позовал главно на обективните данни, изводими от заключенията на изготвени по делото експертизи. Отговорил е на наведените в протеста доводи /л.76 от съд.дело/, както и на направените от защитата възражения. В този смисъл изготвения въззивен съдебен акт отговаря на изискванията на чл.339 ал.1 и 2 от НПК, за съдържание.
На следващо място следва да се отбележи, че неправилността и необосноваността на съдебния акт, както и постановяването му при непълнота на доказателствата /основания, декларативно заявени в личната жалба на подсъдимия Ж., а също така изводими и от съдържанието на жалбата на неговия защитник, по повод на твърдения за неизяснени обстоятелства/, не представляват касационни основания по смисъла на чл.348 ал.1 от НПК. Правилността на невлязлата в сила присъда е предмет на въззивната проверка съгласно чл.313 от НПК. Част от нея включва и контрол за съответствие между възприетите от първата инстанция фактически обстоятелства и събраните по делото доказателства, т.е за обоснованост на присъдата. И това е така, тъй като въззивната инстанция е втора по ред инстанция по фактите, като тя може да събира доказателства и да установява нови фактически положения. За разлика от въззивното производство, в настоящото производство основанието „необоснованост“, не може да бъде предмет на проверка и произнасяне, защото касационната инстанция е инстанция по правото, а не по фактите. Върховният касационен съд не може да приема нови фактически положения,нито да събира доказателства, освен в хипотезата на чл.354 ал.5 изр.2 от НПК, а извършвания от него контрол е в рамките на установените от решаващите съдилища факти. В този смисъл искането от подсъдимия за провеждане на полиграфско изследване е неоснователно. То е неоснователно и по друга причина- данните, събрани чрез полиграф не представляват доказателство по НПК.
По-нататък в правомощията на касационната инстанция е да провери дали са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането и оценката на доказателствата, начина на формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд и правилното приложение на закона в рамките на установените фактически положения. По настоящето дело не се констатират такива съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с доказателствената дейност на апелативния съд, които да поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното му убеждение при изпълнение на задълженията за всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Посоченото в жалбата на адв.Й., че е „извършено превратно и неточно тълкуване на събрания доказателствен материал“ е лишено от конкретика, което пък от своя страна лишава настоящият съд от възможността да обсъди идентифицирани недостатъци и да даде конкретен отговор. Но така или иначе, запознавайки се с мотивите на атакуваното съдебно решение ВКС не констатира интерпретиране на доказателствата не според действителното им съдържание, нито пък подценяване или надценяване на едни доказателства за сметка на други.
Защитата оспорва авторството на деянието, позовавайки се на обстоятелството, че клетъчен материал от пострадалия е намерен под ноктите на подсъдимия А., а не на подсъдимия Ж.; че петна от кръв са установени по дрехите на св.Д. и подс. А., но не и по дрехите на жалбоподателя. Освен това защитата обръща внимание на обстоятелството, че след като съдът сам е признал ,че подсъдимият Ж. не е нанесъл удари с крака и стъклена бутилка по главата на жертвата Г. И. /по този въпрос е налице оправдателен диспозитив/, а в резултат на тези удари са причинени нараняванията , довели до смъртта му, то той незаконосъобразно е разрешил въпроса с авторството на деянието.
Тези възражения следва да бъдат разгледани в две насоки: от една страна поведението на подсъдимия А. не подлежи на обсъждане, както беше посочено и по-горе /дали той е извършител или съизвършител в причиняването на смъртта на пострадалия/, а от друга- на обсъждане подлежи обстоятелството дали решаващите съдилища са анализирали критично доказателствените източници и са им дали вярна оценка, както с оглед процесуалната им годност, така и предвид възможността въз основа на тези доказателства да се обосноват изводи за виновно поведение от страна на подсъдимия Ж.. Както вече беше посочено, не се набелязва превратна или противна на формалната логика преценка от съдилищата на доказателствата и доказателствените средства.
Съгласно приетите от решаващите съдилища факти „подсъдимият Ж. с юмруци нанесъл по главата и тялото на пострадалия И. множество удари и осъществил натиск с ръката си в областта на гърлото му….“. Така описания механизъм кореспондира със заключението на СМЕ на труп, от което е видно, че основната причина за настъпването на смъртта е закритата черепно –мозъчна травма, с добре изразени морфологични промени на главния мозък, която се дължи, съгласно СМЕ по писмени данни №35/2016г. /л.39-43 от Д.П./, на отделни или наслагващи се ударни въздействия в областта на главата, с предмети със сравнително „омекотени“ контактуващи повърхности, което според експерта насочва към изводи за удари с ръце/юмруци/. Аргументи за това си заключение, съдебният лекар е намерил във вида на травматичните увреждания, а именно петнисти кръвонасядания в дясната скулова област, дясната челна изпъкналост, в левите слепоочна и теменна области, както и кръвонасядане по вътрешната повърхност на малката черепна покривка в лявата слепоочна, тилно –слепоочна и теменно слепоочна области и в дебелината на левия слепоочен мускул, като липсата на охлузвания, съпровождащи кръвонасяданията, го е мотивирало да приеме, че ударите са нанесени с ръце /юмруци/. С други думи, травмите по главата на пострадалия, довели до смъртта му, не са в резултат на удари с крака, нито пък в резултат на удар със стъклената бутилка, както неправилно е разчетено от защитника на подсъдимия Ж.. Що се отнася до удара с бутилката, видно от същата експертиза, той е причинил дъговидна разкъсно-контузна рана над вътрешната половина на дясната вежда, увреждане, резултат от еднократното въздействие на този предмет. Вярно е, че като допълнителнителни фактори, подпомагащи настъпването на смъртта могат да се приемат обезкървяването на трупа, което, според вещото лице вероятно се дължи на кървене на разкъсно-контузната рана над дясната вежда, и настъпилото преохлаждане на тялото, но в СМЕ по писмени данни №73/2016 г. /л.45-50 от Д.П./, категорично е посочено, че в конкретния случай, черепно-мозъчната травма е била достатъчна да причини смъртта и без наслагващите се ефекти на допълнителните фактори, още повече, че е по-вероятно организма сам да преодолее последствията от кръвозагубата и на тази база смъртния изход да бъде избегнат.
ВКС се солидаризира с извода на решаващите съдилища относно авторството на деянието в лицето на подсъдимия Ж.. Макар и да не са налице преки доказателства за този важен от предмета на доказване факт, съвкупността от косвени такива и тяхната логическа връзка помежду им, го обосновават по несъмнен начин. В тази насока първостепенния съд е проявил аналитичност и прецизност при очертаване на непрекъснатата верига от косвени доказателства, като най-вече вярно е интерпретирал данните, съдържащи се в СМЕ на труп и СМЕ по писмени данни, свързани с вида и механизма на нанесените на пострадалия увреждания/многобройни отделни и наслагващи се удари по главата му с ръце (юмруци)/ и тези в СМЕ за освидетелстването на подсъдимия Ж., констатирала травматични увреждания по двете му ръце и по пръстите на двете ръце, които увреждания се дължат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, каквито могат да бъдат черепните кости на главата на човек. Връзката между обективните данни, изводими от тези експертни заключения е несъмнена и тя показва, че именно подсъдимият Ж. е причинил чрез юмручни удари уврежданията по пострадалия,довели до леталния изход. Съдът е анализирал времето на получаване на коментираните увреждания по подсъдимия Ж., както и информацията, съдържаща се в заключенията на СМЕ, касаещи освидетелстването на св.Д. и подсъдимия А., от която е видно, че не са установени увреждания, които могат да се свържат с механизъма на нанасяне на травмите на жертвата. От вниманието на съда не е убягнал и мотива за извършване на престъплението, несъмнено доказан по делото. От своя страна въззивната инстанция е възприела извода на първоинстанционния съд за доказаност на обвинението по отношение на подсъдимия Ж., като също е отразила в мотивите си всички онези косвени доказателства, които го обосновават /на л.72,73 от съд.дело/.
По-нататък касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материално- правните разпоредби на НК във връзка с ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия С. Ж. за извършено от него престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.4 във вр.с чл.115 от НК. Приетите фактически обстоятелства от въззивната инстанция, касателно дейността му, правилно са били подведени под нормата на посоченото по-горе престъпление. Чрез съответните доказателствени способи са били установени всички елементи от обективната и субективна му страна.
Претенцията на защитника на подсъдимия ,че деятелността на Ж. следва да се квалифицира по чл.124 от НК, не може да бъде удовлетворена. Това възражение е правено и пред въззивната инстанция, която основателно го е отхвърлила. При престъплението по чл.124 от НК изпълнителното деяние по своя характер обективно е насочено към причиняване на телесна повреда. Налице е един основен резултат-причинена телесна повреда и един допълнителен, по отдалечен- смъртта на пострадалия, която следва да бъде в причинна връзка с телесната повреда. От субективна страна умисълът е необходим за причиняване на телесната повреда и едновременно с това по отношение на по-тежкия резултат смърт, се изисква непредпазливост. Умисълът за причиняване на конкретната телесна повреда, от която по непредпазливост е последвала смърт, се извлича единствено от поведението на дееца, в което се обективира отношението му към увреждането и последиците, а не от субективната му преценка за деянието и резултата. При убийството с евентуален умисъл /каквото е по настоящото дело/, субективната страна на деянието включва смъртта като възможен резултат, а деецът се отнася с безразличие към неговото настъпване, докато при деянието по чл.124 от НК, намерението на дееца е насочено към причиняване на някоя от видовете телесни повреди, а смъртта се явява само като последица от проявената непредпазливост в двете й форми. /Р.336-77-II/. Изхождайки от обективните данни по делото за нанесени множество удари със значителна сила в областта на главата и торса на пострадалия, причинили му множество травматични увреждания, обосновават извод, че посегателството е било насочено към живота на пострадалия, а не към засягане на неговото здраве. Подсъдимият е съзнавал, че поведението му е от естество да отнеме живота на пострадалия и макар пряко да не е искал настъпването на смъртта, се е отнесъл безразлично към нея.
Във връзка с реализирането на наказателната отговорност на подсъдимия, ВКС счита, че определеното му наказание от седемнадесет години лишаване от свобода е явно несправедливо и следва да бъде намалено на петнадесет години. Аргумент за този си извод, настоящият състав намери преди всичко в обстоятелството, че действията на подсъдимия са били инспирирани от пострадалия, по повод твърдението му за осъществени сексуални контакти с приятелката на подсъдимия, което се е явило отключващ агресията фактор, на фона на алкохолното повлияване. Тази провокация е довела до разгръщане на конфликтната ситуация и в крайна сметка до нанесения побой на Г.И., завършил със смъртта му. Макар и да е било отчетено това обстоятелство от решаващите съдилища като смекчаващо отговорността, не му е придадено онова значение, което в действителност има, и което на практика е главния фактор за последвалите събития. Освен това, характеристиките по изпълнение на престъпната деятелност са били отчетени при обосноваване на квалифициращия деянието признак „особена жестокост“, поради което не могат да бъдат разглеждани повторно при преценка на обществената опасност на деянието и дееца,така,както е сторил решаващия съд. Именно тази квалификация обосновава прилагането на по-тежко наказуемо престъпление,а именно това по чл.116 от НК. На следващо място, настоящият съд не се съгласява, че степента на обществената опасност на деянието се завишава от обстоятелството, че между жертвата и дееца са съществували отношения на приятелство. Това съображение от гледна точка на моралните правила е приемливо, но не и от правна гледна точка. И това е така, тъй като ако посоченото обстоятелство завишава обществената опасност на деянието, противното- липсата му / когато деецът и жертвата не се познават или пък са врагове/ следва да я намалява, нещо, с което ВКС не може да се съгласи.
Изхождайки от изложените дотук съображения и отчитайки останалите обстоятелства, имащи значение за правилното отмерване на наказанието, които правилно са били съобразени от решаващите съдилища, ВКС счете,че необходимото и достатъчно наказание, съответно на целите по чл.36 от НК, което подсъдимият Ж. следва да понесе, е петнадесет години лишаване от свобода, и в този смисъл решението на САС следва да бъде коригирано.
Водим от горното и на основание чл.354 ал.2 във вр. с ал.1 т.4 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА въззивно решение №302 от 19.07.2018 г., постановено по внохд №634/2018 г., по описа на Софийски апелативен съд, като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия С. Г. Ж. наказание от 17 години на 15 /петнадесет/ години лишаване от свобода.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/ |