Р Е Ш Е Н И Е № 137 С. 23.06.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 31 май две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Мария Иванова Майя Русева При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 5734/2015г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 192 от 15.02.2016г., постановено по настоящото дело № 5734/2015г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд - Монтана, от 21.07.2015г. по в.гр.д. № 196/2015г., с което е потвърдено решението на Районен съд – Берковица от 1.06.2015г. по гр.д. № 75/2015г. с което са отхвърлени предявените от С. П. В. против „Музеен комплекс” [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1и 2 КТ. Ответникът по касация „Музеен комплекс” [населено място] в подадения от пълномощника му адв. И. В. писмен отговор моли решението да се остави в сила. Претендира разноските по делото. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос „налице ли са предпоставките за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ при положение, че с утвърдената преди уволнението нова длъжностна характеристика са въведени нови трудови функции, увеличен е обемът на трудовите задължения с нови отговорности и нови дейности на работника/служителя, т.е. добавянето на нови трудови функции при запазване на основните трудови функции и наименованието на длъжността води ли до създаване на нова длъжност”, поради противоречие с решения № 730/2010г. ІІІ г.о. ВКС и № 350/2013г. ІІІ г.о. ВКС. По поставения въпрос ВКС намира следното: С посочените по-горе, представени от касатора решение № 730/28.11.2010г. по гр.д. № 28/2010г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 350/17.01.2013г. по гр.д. № 75/2012г. ІІІ г.о. ВКС по поставения въпрос е прието, че за да е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, изменението на изискванията за образование и/или квалификация следва да е предвидено при запазване на трудовата функция за длъжността, но не и ако наред с въвеждането на нови изисквания за образование или професионална квалификация се променя изцяло или отчасти и трудовата функция. Настоящият съдебен състав споделя изложеното тълкуване на закона. Когато изменението на изискванията за заемането на длъжността е резултат от въведени нови трудови задължения, следва да се прецени доколко новите задължения променят длъжността, и ако изменението е съществено дали не се създава нова трудова функция, при което основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ би било неприложимо. По основателността на касационната жалба. За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от С. П. В. против „Музеен комплекс” [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че е осъществено посоченото в заповедта за уволнение основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия договор. Действително с новата длъжностна характеристика са въведени допълнителни трудови функции – уредникът следва да изготвя реставрационни документи според изискванията на Лабораторията по консервация и реставрация при Н., да прави предложения за реставрационна програма за третиране на определена творба, която след съгласуване с главния реставратор, да представя на Експертен реставрационен съвет, да извършва реставрационни операции, които са съгласувани и одобрени и др. Суверенно право на работодателя обаче е да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт. В случая не може да се приеме, че вследствие на тези нови функции се променя самата длъжност – от уредник в консерватор-реставратор. Длъжността е запазена в първоначалния й вид и не е налице трансформация. Съдът е приел, че не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и има ли обективна необходимост от въведената промяна, стига с нея да не се нарушават императивни норми, включително и забраната за злоупотреба с право. Относно доводите на ищеца за нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ е приел, че презумпцията за добросъвестност не е оборена. В случая въвеждането на нови функции е мотивирано с това, че посещаемостта на галерията чувствително е намаляла, поради което е възникнала необходимост от уплътняване на работното време и постигане на нормална натовареност. По делото не са представени доказателства, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е продължение на предходното неуспешно проведено дисциплинарно уволнение. В касационната жалба на С. П. В. са изложени оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, на процесуални правила и за необоснованост. Конкретните доводи са, че неправилно е приложено основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и неправилно съдът е приел, че не е налице нарушение на чл. 8 КТ. Жалбата е основателна. В длъжностната характеристика на заеманата от касатора длъжност „уредник” в Градска художествена галерия, са извършени съществени промени на трудовите задължения като в графата „основни функции” към съществуващите 7 основни длъжностни задължения са добавени 10 нови основни функции, свързани с реставрационна дейност. Новите длъжностни задължения освен, че като обем са повече от дотогава предвидените, се различават и съществено от тях поради спецификата на новата дейност, за която по Националния класификатор на професиите и длъжностите е предвидена длъжността „консерватор/реставратор”. Изменението на длъжностната характеристика е предприето след по-малко от два месеца от възстановяването на работа по съдебен ред на ищеца С. П. В. поради отмяна на предходно уволнение. Освен това промяната в изискванията за заемане на длъжността засяга само ищеца, който притежава висше образование по специалността „художествено пространствено оформление”, а не и другия уредник в галерията, който притежава една от изброените в новата длъжностна характеристика специалности – „графика”, „живопис”, „стенопис”, „скулптура”, „изкуствознание”, „изкуствознание и културно наследство”, „реставрация”. Съвкупната преценка на изложените обстоятелства навежда на извод за основателност на довода на ищеца за нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ. В. съд не е извършил задълбочена преценка на всички събрани в тази насока доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, което е довело до необоснования извод, че не е доказана недобросъвестност на ответника. Изложеното налага отмяна на въззивното решение и решаване на спора по същество от настоящата инстанция. ВКС намира, че презумпцията на чл. 8, ал. 2 КТ е оборена от установените в случая поредица от обстоятелства, насочени към прекратяване на трудовото правоотношение. Безспорно работодателят може да променя изискванията за заемане на длъжността, но в случая това е направено много скоро след отмяна на предходно незаконно уволнение на ищеца, чрез съществено изменение на трудовата функция на заеманата от него длъжност, обосноваващо промяната в изискванията за изпълнение на работата, като новите изисквания за заемане на длъжността засягат само ищеца. Изложените обстоятелства навеждат на извод за желанието на работодателя чрез законово допустими средства да постигне прекратяване на трудовия договор на ищеца, в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ. По изложените съображения исковете на С. В. по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ са основателни и следва да се уважат. На ищеца следва да се присъдят и разноските по делото в размер на 600 лв., а на ВКС ответникът следва да заплати държавна такса 110 лв. /80 лв. по неоценяемите искове и 30 лв. за производството по чл. 288 ГПК/. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд - Монтана, от 21.07.2015г. по в.гр.д. № 196/2015г., и потвърденото с него решение на Районен съд – Берковица от 1.06.2015г. по гр.д. № 75/2015г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на С. П. В. от [населено място], извършено със заповед № 1/09.01.2015г. на директора на „Музеен комплекс” [населено място] на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 и 11 КТ. ВЪЗСТАНОВЯВА С. П. В. от [населено място] на заеманата преди уволнението работа „уредник в Г.” [населено място]. ОСЪЖДА „Музеен комплекс” [населено място] да заплати на С. П. В. от [населено място], ЕГН [ЕГН], сумата 600 лв. разноски по делото, а на ВКС да заплати държавна такса 110 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Председател: Членове: