Р Е Ш Е Н И Е № 62 София, 08 юни 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и втора година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 135/2022 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Габрово против присъда № 5/25.06.2021 г., постановена по ВНОХД № 11/2021 г. от Окръжен съд – Габрово. В подадения бланкетен протест и допълнението към него се изтъква, че новата въззивна присъда е незаконосъобразна – неправилно е приложен материалният закон. В тази връзка се заявява подкрепа на аргументацията на районния съд, който приел наличие на достатъчно „гласни доказателства“, установяващи, че подсъдимият Т. М. е осъществил състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Изтъкват се твърдения, че въззивният съд е игнорирал показанията на свидетелите П., С., С. и обясненията на подсъдимия Ц., поради което направеният извод за недоказаност на обвинението е неправилен. В протеста е споделено становището, че съдът е направил своите изводи на база новосъбрани доказателства – повторен разпит на част от свидетелите и предявяване на веществено доказателство (видеозапис), довело до необоснована оценка за достоверност на показанията на пострадалия М., на свидетелите Й. и Ф. М.. С тези аргументи е отправено искане касационната инстанция да упражни правомощията си по чл. 354, ал.3, т. 3 от НПК за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. В съдебното заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по съображенията, изложени в него. Подсъдимият Т. В. М. и неговият защитник оспорват протеста и пледират за оставяне в сила на атакуваната въззивна присъда. Частният обвинител Ю. Н. М. и неговият повереник не вземат участие в касационното производство. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : С присъда № 260015/04.12.2020 г., постановена по НОХД № 118/2019 г., Районният съд – Севлиево признал подсъдимия Т. В. М. за виновен в това, че на 01.07.2017 г., в [населено място], в съучастие със С. Д. Х., в качеството му на съизвършител причинил на Ю. Н. М. средни телесни повреди (мозъчно сътресение със загуба на съзнание, представляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота и многофрагментно счупване на носа, причинило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота), като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 131, ал.1, т.12 във вр. с чл. 129, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 и чл. 54 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода. Подсъдимият М. е бил признат за невинен в това, да е осъществил деянието в съучастие с В. Ц. Ц. и е оправдан по предявеното обвинение в тази му част. На основание чл. 68, ал.1 от НК съдът привел в изпълнение наказанието от четири месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия М. по НОХД № 526/2015 г. по описа на Районен съд – Севлиево. Със същата присъда подсъдимият В. Ц. Ц. е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл. чл. 131, ал.1, т.12 във вр. с чл. 129, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК. Производството по внесения в съда обвинителен акт срещу подсъдимия С. Д. Х. е приключило със споразумение за решаване на делото по реда на чл. 384 във вр. с чл. 381 от НПК. Постановената присъда е била предмет на въззивен контрол по жалба на подсъдимия Т. М. в осъдителната й част и по жалба на частния обвинител Ю. М. в частта, с която подсъдимият В. Ц. е оправдан по повдигнатото му обвинение. С атакуваната сега нова присъда окръжният съд е отменил първоинстанционния съдебен акт в неговата наказателно- осъдителната част, като вместо това признал за невинен и оправдал подсъдимия Т. М. по повдигнатото му обвинение по чл. 131, ал.1, т.12 във вр. с чл. 129, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 и чл. 54 от НК. Присъдата на районния съд относно оправдаването на подсъдимия В. Ц. е потвърдена. Касационният протест е неоснователен. Редакцията на иницииращия настоящето производство процесуален документ налага известни уточнения. Касационният повод, визиран в протеста, за отмяна на новата въззивна присъда е за нарушение на материалния закон, а отправеното към касационната инстанция искане е по чл. 354, ал.3, т. 3 от НПК (да се отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда), въпреки че доводите на касатора, включително и допълването им, засягат не приложението на този закон, а на процесуалните правила. Нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК и без друго липсва. Материалната незаконосъобразност е самостоятелно касационно основание и при позоваването на него проверката се свежда до съответствие на правните изводи с приетите за установени факти, с които обжалващата страна по принцип е съгласна. Съдържанието на част от доводите, които биха могли да се отнесат към основанието по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, прави необходимо и припомнянето на многократно изразяваното от Върховния касационен съд становище, че вътрешното убеждение на инстанциите по фактите относно достоверността на доказателствените материали може да бъде оспорено по касационен ред, само когато са били нарушени процесуалните норми, които регулират формирането му и гарантират неговата правилност. Ако такива не са допуснати, вътрешното убеждение на инстанциите по фактите е суверенно и неотменимо. Възраженията в протеста разкриват, че недоволството от атакувания съдебен акт се отнася до доказателствените разсъждения на съда. В подкрепа на оспорването се излага обвинителната гледна точка на доказателствата, като се предлага собствен на касатора анализ, от което се извежда всъщност несъгласие с фактическите изводи на въззивния съд. Така формулирани оплакванията не следва да бъдат коментирани извън дължимата проверка относно доказателствената дейност на съда. Касационната проверка не установи при постановяване на въззивната присъда да е допуснато отклонение от процесуалния стандарт, очертан от разпоредбите на чл. 14, чл. 107, ал.5, чл. 339, ал.3 във вр. с чл. 305 от НПК. Прегледът на извършената от втората инстанция процесуална дейност не дава основание за извод, че са нарушени изискванията, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на съда при установяване на обстоятелствата, относими към предмета на доказване. Проведено е допълнително съдебно следствие, в рамките на което е допуснат повторен разпит на част от свидетелите, включително пострадалия М., назначена е видеотехническа експертиза, чийто предмет на изследване е било вещественото доказателство – видеозапис от охранителна камера. Окръжният съд внимателно е обследвал противоречията в гласните доказателствени средства, причината за възникването им и стриктно след собствен анализ на формираната доказателствена съвкупност е обосновал своето заключение за недоказаност на обвинителната теза. Възражението в протеста, че съдът е обосновал своите изводи въз основа на новосъбраните доказателства в допълнителното съдебно следствие не разкрива процесуално нарушение. Принципно втората инстанция може да направи нов анализ само на доказателствата, събрани вече от основния съд, както и е възможно оправдателната присъда да е резултат от новосъбрани доказателства. При всички положения е необходимо въззивният съд да обоснове своите изводи върху цялата доказателствена съвкупност, като недопуска игнориране на нито едно доказателство. В разглеждания случай съдът е изложил пространни съображения по развитието на възникналия инцидент, по време на който пострадалият е получил инкриминираните средни телесни повреди. Обсъдени са показанията на разпитаните свидетели, обясненията на дейците и депозираните няколко съдебно –медицински експертизи за възможните механизми на причиняване на споменатите телесни увреждания. Гласните доказателствени средства и изводимите от тях данни са анализирани задълбочено, включително чрез обсъждане на детайлите, съдържащи се в тях, имащи значение за утвърждаване или не на тяхната обективност. Изложени са и надлежни съдебни аргументи защо се кредитират определени източници на доказателства и в коя част. Не се констатират каквито и да са процесуални или логически недостатъци при събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, които да водят до извод за неясно, непълно или превратно нейно тълкуване. В протеста се поставя под съмнение процесуалната издържаност на доказателствената дейност на втората инстанция, като се изтъква довод за игнориране на показанията на свидетелите К. П., В. С., М. С. и обясненията на подсъдимия В. Ц., съдържащи уличаващи подсъдимия М. данни. Несъмнено, игнорирането на едно или друго гласно доказателствено средство би обосновало заключение за процесуален порок, когато съдът е оставил без внимание съдържащата се в него доказателствена информация, не е извършил проверка и оценка относно качествените характеристики на показанията/обясненията от гледна точка на пълнота, убедителност, последователност и обективност. Прегледът на мотивите на атакувания съдебен акт лишава от основание така поддържаната претенция. Обстоятелството, че въззивният съд се е отнесъл с недоверие към посочените в протеста доказателствени източници, не означава, че същите са били игнорирани. Напротив, суверенно негово право е да ги кредитира или не, стига да обоснове подхода си. При спазване на процесуалните си задължения, произтичащи от принципните норми на чл. 107, ал.5 и чл. 305, ал. 3 от НПК, окръжният съд е проверил и обсъдил показанията на свидетелите и обясненията на Ц., които аналитично е преценявал поотделно и в съвкупност с останалите доказателствени източници (показанията на пострадалия Ю. М., на Ф. М. и на И. Й.). Отказът на съда да се довери на показанията на коментираните свидетели и на обясненията на Ц. относно точния развой на събитията е основан на преценката за качеството на техните твърдения, налагащите се очевидна липса на изчерпателност и противоречия както помежду им, така и с другите събрани доказателства по отношение на съществени обстоятелства. Предмет на обсъждане е бил и фактът за съществуващите колегиални отношения между П., С., Ц., служители във фирмата, извършваща охрана на заведението, в което С. е барман, както и заинтересоваността на първите двама, които заедно със сключилия споразумение подсъдим С. Х. са нанесли побой на пострадалия М.. Всъщност, при оспорването на оправдателната присъда в касационния протест показанията на споменатите свидетели са представени като непредизвикващи никакви съмнения и в тази насока са подминати като несъществуващи разсъжденията на съда за тяхната ненадеждност, неубедителност и противоречие с останалите доказателствени средства. Касационната инстанция не споделя и залегналите в протеста възражения срещу дадената от съда интерпретация на показанията на свидетелите М., Й. и пострадалия М.. Дистанциран от съдържанието на проверявания съдебен акт е доводът, че съдът е утвърдил достоверността на показанията на свидетелите М. и Й. само въз основа на видеозапис от охранителната камера. Двамата свидетели в разпитите си, както пред първоинстанционния съд, така и във въззивното съдебно следствие, последователно са съобщили своите възприятия, както за нанесени от така нар. „охранители“ (П., С. и Ц.) удари върху пострадалия, така и от С. Х. – за удари с юмруци и ритници в областта на лицето и главата на М.. Именно на фона на установените от свидетелите факти е бил преценяван и предявеният им видеозапис. Решаващият съдебен състав не търпи упрек и при анализа на показанията на пострадалия М.. С оглед критериите за вътрешна логичност, обективност и убедителност съдът последователно е обсъдил депозираните от него показания в двете фази на процеса относно нанесените му удари от свидетелите П. и В. С.; повода за възникналия конфликт; падането му върху терена и нанесените удари с ритници в тялото и главата от подсъдимия Х., в резултат на които е загубил съзнание (виж, л. 10 и сл. от мотивите на присъдата). Съобщената от пострадалия М. доказателствена информация е обсъдена в контекста на експертните мнения по съдебно-медицинските експертизи. Съпоставена е с показанията на свидетелите М. и Й., очевидци на инцидента, както и с данните от неговото освидетелстване, отразяващи отпечатък от обувка върху челото му, показателно за силата на нанесения от Х. ритник в областта на главата. В обобщение, събраният доказателствен материал, анализиран в съответствие с изискванията на чл. 14 от НПК, е възможно постижимия в настоящия процес и той не води до несъмнен извод, че подсъдимият Т. М., наред със С. Х., е нанасял удари по главата и лицето на пострадалия Ю. М., довели до инкриминираните телесни повреди. Заключението на въззивната инстанция, отхвърлящо съпричастността на подсъдимия М. към инкриминираното престъпление, не страда от процесуални пороци по смисъла на чл. 348, ал.1, т.2 от НПК, позволяващи ревизия на атакувания съдебен акт. Не се открива такава възможност и на ангажираното с протеста основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК. При липса на нарушения в доказателствената дейност на въззивната инстанция, проверката за приложението на закона е възможна само в рамките на фактите, приети за установени. С направените въз основа на тях изводи за недоказаност на обвинителната теза не е допуснато нарушение на материалния закон. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 5/25.06.2021 г., постановена по ВНОХД № 11/2021 г. от Окръжен съд – Габрово. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.