Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 57   София, 25 февруари 2010 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и шести януари .......... 2010 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова ....................................   ЧЛЕНОВЕ: .. Красимир Харалампиев ....................                                     .. Севдалин Мавров ..............................              при секретар  .. Иванка Илиева ...................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Петя Маринова ................, като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. КНОХД № .. 730 .. / .. 09 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия И, атакуваща въззивно решение № 186 от 22.10.09 год., постановено по ВНОХД № 272/09 год. по описа на Апелативен съд – гр. П., с което е потвърдена присъда № 76 от 07.05.09 год. по НОХД № 684/09 год. на Пловдивския окръжен съд. Визира се касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2, вр. ал.3, т.1 НПК. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Повереникът на частните обвинители Т. и Е. Е. моли жалбата да се остави без уважение. Иска присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски. Прокурорът намира жалбата за неоснователна и пледира решението да се остави в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, сочените основания и доводи и становището на страните, намира следното: С цитираната присъда подсъдимият Й е признат за виновен в това, че на 20.09.07 год. в гр. П. при управление на т.а.м. „Мерцедес”, мод. 2648, рег. № Р* е нарушил правилата за движение по чл. 5, ал.1, чл. 25, ал.1 и чл. 116 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на И. Ефтимова, поради което и на осн. чл. 343, ал.1, б.„в”, вр. чл. 342, ал.1 и чл. 54 НК е осъден на ДВЕ години лишаване от свобода и на осн. чл. 343г, вр. чл. 37, ал.1, т.7 НК е лишен от правоуправление на МПС за срок от ДВЕ години, считано от влизане в сила на присъдата. По отношение на първото наказание е приложен института на условното осъждане по чл. 66, ал.1 НК за срок от ЧЕТИРИ години. Съдът се е произнесъл по разноските и веществените доказателства. С въззивното решение първоинстанционният акт е потвърден. Твърдението за необоснованост на фактическите изводи на инстанциите по фактите се обвързва с нарушения на чл. 13 и 14 НПК. Същото не може да бъде споделено. В тази насока следва да се подчертае, че окръжният съд и апелативният съд в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, са взели всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановили са решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Окръжният съд е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по отношение на доказателствения материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията. Потвърждавайки присъдата, въззивната инстанция е посочила основанията, поради които не е приела за основателни доводите в подкрепа на жалбата на подсъдимия. Отговорила е на всички релевантни доводи. Субективните възприятия на свидетелите на ПТП не може да бъде противопоставено на обективните находки по делото. Изследвайки последните, съпоставяйки ги със свидетелските показания и лично наблюдение върху поведението на пешеходците в района на произшествието, назначената по делото медицинска и авто-техническа експертиза /л. 110 – 138 от НОХД № 684/08 год./ е предложила на съда четири теоретично възможни траектории на движение на пострадалата. Съдебните инстанции по фактите са възприели най-благоприятния за подсъдимия вариант № 1 за движение на Е. , предприела пресичане на пътното платно в района на пешеходната пътека – от тротоара зад успоредно спрелия на т.а., спортен автомобил, между двете МПС, излизайки на самата пешеходна пътека пред т.а. управляван от подсъдимия, където е настъпил удара. При това вещите лица са очертали мъртвата зона за видимост на подсъдимия. Този извод на окръжния съд, възприет и от втората инстанция, не е произволен. Вещите лица, разпитани в съдебно заседание /л. 6/ са категорични, че ударът е станал в момента, когато пешеходката се е намирала на платното за движение върху пешеходната пътека и е пресичала. Това е изведено от конфликтната точка на удара в предната лява част на т.а.дарът е бил прав-ексцентричен при челно сблъскване. Не са произволни и изводите на предходните инстанции и по отношение на механизма на прегазването. Последният е изяснен чрез протокола за оглед, свидетелските показания и назначените по делото експертизи. След описания удар пешеходката е била отблъсната, пренесена и прегазена надлежно от левите колела на т.а. Местопроизшествието е било запазено до идването на оперативно – следствената група. В действителност, окръжният съд не е конкретизирал достатъчно прецизно в изказа с кои леви гуми е предизвикано прегазването с оглед характеристиките на камиона с три оси и констатациите от огледа, отразени в протокола за оглед. Посочил е левите предни и задни гуми /л. 157/. Това е възприето и от въззивната инстанция /л. 21/, която е отговорила и на възражението на защитата във връзка с годността на огледния протокол и е посочила защо същото е неоснователно /л. 22 гръб/. Настоящата инстанция счита, че механизмът на произшествието е изяснен, като прегазването е осъществено с левите гуми от трите оси на товарния автомобил. В случая изземването от съответните гуми и др. части на камиона на констатирания при огледа биологичен материал и изследването му, което не е направено, не би довело до друг съществено различен фактически извод, релевантен за правото. С оглед посоченото с жалбата касационно основание настоящата инстанция не взема отношение по правната квалификация и справедливостта на наложените наказания. При тези съображения жалбата е неоснователна и съдебното решение следва да се остави в сила. Във връзка с направеното искане от защитата на частните обвинители за присъждане на разноски и приложения по делото договор за правна помощ, подсъдимият следва да бъде осъден да им заплати сумата от 300.00 лв., представляващи разноски за защита пред настоящата инстанция, направени от частните обвинители. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,       Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 186 от 22.10.09 год., постановено по ВНОХД № 272/09 год. по описа на Пловдивския апелативен съд. ОСЪЖДА подсъдимия И. Д. Й., със снета по делото самоличност, да заплати на частните обвинители НИКОЛАЙ Е. Х. и Т. Н. Е. сумата в размер на 300.00 /триста/ лв., представляваща разноски за адвокатска защита пред настоящата инстанция. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................   ЧЛЕНОВЕ:.................................................   ..................................................