7 Р Е Ш Е Н И Е №67 С., 09.07.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 341/2011 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя В. А., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 919 от 30.11.2010 г. по гр.д.№ 478/2010 г. на Апелативен съд – С., 7 състав, с което след отмяна решението на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-12 състав по гр.д.№ 2544/2009 г., е обявен за окончателен сключения на 15.02.2008 г. предварителен договор, по силата на който [фирма] продава на [фирма] следния недвижим имот: жилищна сграда със застроена площ от 82 кв.м., заедно с прилежащото дворно място с площ 252 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], район „К. село”, /индивидуализиран в решението/ за сумата 209 500 лева. В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушения на по чл.281, т.3 ГПК и по подробно изложени в нея съображения, поддържани в съдебно заседание от процесуалните пълномощници на дружеството касатор, се иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, с присъждане на разноски. С определение № 753 от 25.11.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решението, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса кой е компетентният орган да вземе решение за отчуждаване на недвижим имот, собственост на еднолично търговско дружество в случаите, при които едноличен собственик на капитала на продавача е еднолично търговско дружество. Допуснато е касационно разглеждане, на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК и по въпроса какво следва да е съдържанието на решението на компетентния орган, за да е налице валидно изразено съгласие за продажбата. Ответникът по касация – [фирма], представлявано от управителя Н. И., чрез процесуалния си пълномощник, счита жалбата за неоснователна. Подробни доводи са изложени в отговора по чл.287 ГПК и в защита, поддържани от процесуалния пълномощник на дружеството, с искане за присъждане на разноски по делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на касатора, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното: С обжалваното решение Апелативен съд – С. е приел, че между страните съществува валиден предварителен договор, сключен на 15.02.2008 г. , за покупко-продажба на описания в него недвижим имот, по който [фирма], в качеството му на продавач, дължи прехвърляне/ с нотариален акт/ на собствеността върху имота на [фирма], в качеството му на купувач, както и, че последният е заплатил в уговорените срокове определената от лицензиран оценител и възприета от страните/ по тяхно съгласие/ продажна цена. Във връзка с приложението на чл.137, ал.1, т.7 ТЗ, вр-. с чл.147, ал.2 ТЗ, решаващият състав е изразил становище за надлежно разрешение/съгласие на едноличния собственик на капитала на продавача - [фирма], взето от компетентния орган на едноличния собственик на капитала на последното дружество, а именно – Съвета на директорите на [фирма], обективирано в протокол № 103 от 14.01.2003 г. Развити са доводи относно веригата от няколко еднолични търговски дружества на страната на продавача, всяко от които се явява едноличен собственик на капитала на другото, поради което решение за отчуждаване на недвижими имоти на дружеството- продавач следва да се приеме от общото събрание на „Лабело”, или в случая от неговия едноличен собственик на капитала – [фирма]. Прието е, че макар и да липсва изрично решение на едноличния собственик на капитала на продавача, обективирано в отделен протокол, изискването за съгласие за продажбата на процесния имот от компетентния орган на дружеството – продавач, е спазено. Този извод е основан на съществуващи, в условията на взаимна зависимост, търговски дружества, при които решението за продажбата следва да бъде взето от един и същ компетентен орган. Съдът е счел за неоснователни доводите на ответника/сега касатор/, свързани със съдържанието на решението относно индивидуализацията на имота, продажната цена и определените купувачи на съответните имоти. В този смисъл е взел предвид описанието на процесния имот в нот.акт № 153/16.12.2002 г., заложеният критерий за формиране на продажната цена и делегираните на управителя на [фирма] и на [фирма] правомощия. Въззивното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество е неправилно. По правните въпроси, обусловили допускането на въззивното решение до касационен контрол, настоящият съдебен състав приема следното: Предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот може да бъде обявен за окончателен, ако съдържа уговорки за съществените условия на окончателния договор и валидно обвързва страните. Предвид същността и особеностите на този облигационен договор, с който страните поемат задължение за насрещни престации и взаимно задължение за сключване в по-късен момент на окончателен договор, при неизпълнение на последното задължение всяка от страните разполага с потестативното право да иска, по реда на особеното исково производство/ чл.362-364 ГПК/, обявяването на предварителния договор за окончателен. Когато обещател по предварителния договор е еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, при сключването на договора то се представлява от едноличния собственик или определен от него управител/ чл.141, ал.1 ТЗ/, вписан в търговския регистър. С оглед характера на създадената, по силата на предварителния договор, облигационна връзка между страните, липсата на надлежно решение по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ на общото събрание на обещателя, чиито функции при едноличното О. се осъществяват от едноличния собственик на капитала, не води до недействителност на сключения предварителен договор. За да бъде обаче успешно проведен конститутивният иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, към момента на постановяване на решението за обявяване на предварителния договор за окончателен, за разпореждането с недвижимия имот следва да е налице надлежно решение на собственика на капитала, упражняващ правомощието на общо събрание. При дружествата с ограничена отговорност именно общото събрание е волеобразуващ орган на дружеството и то изразява съгласие по въпроси, които са от изключителната му компетентност, а управителят организира и ръководи дейността на дружеството и го представлява съгласно закона и решенията на общото събрание. При осъществяване на дейността си управителят е обвързан от формираната от общото събрание на дружеството воля за сключване на конкретна разпоредителна сделка с недвижим имот, като при несъобразяване на конкретните параметри на сделката, очертани в решението на ОС, т.е. при неизпълнение решението на ОС, би могла да се реализира имуществената отговорност на управителя по чл.145 ТЗ. Законовото изискване за решение на ОС е относимо към формиране волята на търговеца – продавач, а не към ограничаване на представителната власт на управителя, каквато е тя според вписването в търговския регистър. Поради горните съображения, настоящият състав не споделя изразеното в решение № 254/14.07.2011 г. на ІV г.о. на ВКС и решение № 370/22.12.2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС становище, че писменото решение за разпореждане с имот не е предпоставка по чл.363 ГПК, нито условие, без което договорът не може да бъде обявен за окончателен. Макар и да са постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК, даденото казуално тълкуване в посочените съдебни актове, не е задължително за настоящия състав/ т.2 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК и т.2 от ТР № 2/28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС/. Както се посочи и по-горе, при едноличното О. функциите на общото събрание се осъществяват от едноличния собственик на капитала, като последният сам решава всички въпроси от компетентността на ОС – чл.147, ал.2, вр. с чл.137, ал.1 ТЗ. За да са валидни решенията на едноличния собственик, те следва да бъдат обективирани в писмен протокол. Този извод не би могъл да се промени и тогава, когато едноличният собственик на капитала на дружеството – обещател е също еднолично О., т.е. при верига от търговски дружества, всяко от които е едноличен собственик на капитала на предходно дружество. Не би могло да се приеме, че наличието на обективна правна връзка между дружествата, определя друго разрешение по въпроса за компетентният орган при вземане на решение за разпореждане с недвижим имот, собственост на първото дружество от веригата. Предвид организационното и имуществено разграничаване между едноличното търговско дружество/ продавач/ и собственика на капитала – съдружник и изричната регламентация относно упражняването на правомощията на общо събрание от собственика на капитала, следва да се направи извод, че решението по чл.137, ал.1 т.7 ТЗ следва да е взето от управителя на едноличния собственик на капитала, а не от неговия едноличен собственик на капитала. Разпоредбата на чл.147, ал.2 ТЗ не може да се тълкува разширително, като аргумент в подкрепа на изразеното становище би могъл да се извлече и от чл.147, ал.3 ТЗ. Това становище е застъпено и в решение № 99 от 01.07.2009 г. на ВКС, ІІ т.о., макар и касационното обжалване да е допуснато по друг правен въпрос. По поставения правен въпрос относно съдържанието на решението по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ, за да е налице валидно изразено съгласие за продажбата на имота, настоящият състав приема за правилна практиката в решенията, послужили като основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 т.2 ГПК - Р. по т.д.№ 354/2005 г. и по т.д. № 301/2007 г. на ВКС, ТК, според които решението на компетентният орган на дружеството продавач следва да съдържа всички съществени елементи на договора за продажба – продажна цена, индивидуализация на имота и купувач. Тези разрешения принципно не противоречат на постановеното по реда на чл.290 ГПК решение по гр.д. № 905/2010 г. на ІV г.о. на ВКС, на което се позовава ответника по касация. Предвид дадените по-горе отговори на поставените правни въпроси, настоящият състав приема, че макар и сключеният предварителен договор да е действителен и валидно да обвързва страните към настоящия момент, той не може да бъде обявен за окончателен поради липса на решение на [фирма], в качеството му на едноличен собственик на капитала на [фирма] за разпореждане с процесния недвижим имот. В случая не може да бъде споделено разбирането на въззивната инстанция, че макар едноличният собственик на капитала – [фирма] да изчерпва компетентността на общото събрание на дружеството продавач и да е единствен негов волеобразуващ орган по отношение на отчуждаването на собствените му недвижими имоти, решението следва да бъде взето от компетентния орган на едноличния собственик на капитала на [фирма], а именно от СД на [фирма], прието още на 14.01.2003 год. Доводите на ответника по касация, обективирани н представената пред ВКС писмена защита, че към момента на подписване на предварителния договор управител на „Лабело Е. е била С. А., която е била и управител на [фирма] и е подписала предварителния договор, което съставлява наличие на изрично писмено волеизявление, изразяващо изрично съгласие за продажбата, освен, че се въвеждат сега в процеса и е недопустимо да се преценяват, те са и недоказани. Предвид горното, в случая не се налага преценка на съдържанието на решението на СД на [фирма] и доколко в него са обективирани съществените елементи на продажбения договор. Представените с касационната жалба писмени доказателствени средства - решения на Столичен общински съвет № 104/17.02.2005 г. и № 517/11.09.2008 г. са недопустими, а публикуваното в ДВ бр.7/22.01.2007 г. решение е неотносимо към настоящия спор и затова не следва да се преценяват. Предвид изложеното и на основание чл.293, ал.1, предл.3 ГПК обжалваното решение следва да се отмени изцяло и тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, следва да се постанови ново решение по същество, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция. При този изход на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на касатора следва да се присъдят разноски по делото в размер на 1 909 лева – за производството пред ВКС, съставляващи внесена държавна такса и разноски за един адвокат. К. не е направил изрично искане за присъждане на разноски и за производството пред СГС и САС, поради което не се дължи произнасяне по отговорността за разноски за тези инстанции. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло решение № 919 от 30.11.2010 г. по гр.д.№ 478/2010 г. на Апелативен съд – С., 7 състав, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], ЕИК[ЕИК] срещу [фирма], ЕИК[ЕИК] иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен предварителен договор от 15.02.2008 година за покупко-продажба на недвижим имот – сграда със застроена плащ от 82 кв.м. , заедно с дворно място от около 252 кв.м., находящо се в [населено място], [улица], район К. село, парцел VІІ-2. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] сумата 1 909/ хиляда деветстотин и девет/ лева– разноски за производството пред ВКС. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: