Р Е Ш Е Н И Е № 117 София, 21 март 2011 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 734/2010 година. На основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК Главният прокурор на РБ е направил искане за възобновяване на нохд № 374/2006 год. на РС-Разлог, отмяна на постановеното по него по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК определение от 12.08.2010 год. и връщане на делото за ново разглеждане в частта, с която на основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК на осъдения А. Б. Г. е определено общо наказание. В искането се сочи, че определението е незаконосъобразно. В нарушение на § 90 от ПЗРЗИДНК съдът е определил втората от трите съвкупности на престъпления, като не се е съобразил с дадените указания по приложението на закона в Тълкувателно решение № 1/2006 год. на ОСНК на ВКС, неправилно е определил общото най-тежко наказание по третата, очертани в определението съвкупности, а по първата от тях - неправилно е приложил чл. 25, ал. 2 от НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Защитникът на осъдения изразява становище, че искането не следва да бъде уважено, тъй като е неоснователно. Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи и доказателствата по делото, проверявайки определението в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение от 12.08.2010 год. по нохд № 374/2006 год. , по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, на основание чл. 25, ал.1, във вр. чл. 23, ал.1 от НК Разложкият районен съд/РРС/ е извършил групиране на наказанията на осъдения А. Б. Г., като е сформирал съвкупности по влезли в сила присъди, както следва: -по нохд № 219/1996 год. и нохд № 194/1997 год. на РРС, с общо определено наказание от една година лишаване от свобода, от което наказание е приспаднал изтърпяната част от наказанието по нохд № 194/1997 год. На основание чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС, съдът е определил първоначален „Общ” режим и изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от „открит” тип; -по нохд № № 483/2000 год. и 752/2000 год. на РРС-общо наказание от три месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 61, т. 2, във вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС Г. да изтърпи при първоначален „Строг” режим в затворническо заведение от „закрит” тип, като от това наказание е приспаднато изтърпяното изцяло наказание по нохд № 483/2000 год.; -по нохд № 518/2003 год. и нохд № 374/2006 год. на РРС, с определено общо наказание от четири месеца лишаване от свобода, увеличено с един месец, по реда на чл. 24 от НК. Към същото наказание съдът е присъединил наказанието „глоба” в размер на двеста лева, наложена с присъдата по нохд № 557/2004 год. на РРС, както и глобата в размер на десет лева, определена с присъдата по нохд № 203/2007 год. по описа на същия съд. Определението не е обжалвано и е влязло в сила на 27.08.2010 год. Искането на Главния прокурор за възобновяване на производството и отмяна на определението е подадено в законоустановения срок и е допустимо, а разгледано по същество, е и основателно. На първо място, вярно е очертана съвкупността от престъпленията по нохд № 518/2003 год. и нохд № 374/2006 год. на РРС, но неправилно по тях е определено общото наказание от четири месеца лишаване от свобода, защото наказанието по първото от тях и водещо по тежест е в размер на три години лишаване от свобода, при което по силата на чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, то е следвало да се определи като общо най-тежко наказание. В тази съвкупност, с оглед времеизвършване на деянията и влизане в сила на присъдите по нохд № 557/2004 год. и нохд № 203/2007 год., които са в съвкупност с тези по нохд № 518/2003 год. и 374/2006 год., съдът е следвало по реда на чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК да се произнесе за присъединяване и на наложените с тях наказания „глоба”. На следващо място, престъплението по чл. 196 НК, предмет на присъдата по нохд № 483/2000год., е за деяние извършено при условията на „опасен рецидив” и тази присъда е влязла в сила на 25.01.2002 год. - преди законодателните изменения на чл. 26, ал. 1 НК/ДВ, бр. 92/2002 год. /, поради което по силата на § 90 от ПЗРЗИДНК, това наказание от три месеца лишаване от свобода, Г. следва да търпи отделно. Допуснатите нарушения на закона / включително и при приспадане изтърпяната част на наказанието по нохд № 194/1997 год., вместо по нохд № 219/1996 год. - виж приложеното на л. 314 от наказателното дело писмо изх. № 15218/04.08.2010 год. на ГД „ИН”/, са съществени, което определя основателността на искането за възобновяване на наказателното дело. Ето защо, настоящият съдебен състав намери, че е налице соченото основание за възобновяване на наказателното дело - допуснато е съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като с атакуваното определение не е бил приложен правилно материалния закон - чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23 ал.1 от НК. Поради това, искането за възобновяване следва да бъде уважено, делото се възобнови и определението постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК от 12.08.2010 год. в частта, с която на основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК са групирани наказанията на осъдения А. Б. Г. се отмени, като делото се върне на РС-Разлог за ново разглеждане и законосъобразно решаване. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ по реда на възобновяването определението от 12.08.2010 год. по нохд № 374/2006 год. на РС-Разлог в частта, с която на основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК е определено общо наказание на осъдения А. Б. Г.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: