1 Р Е Ш Е Н И Е № 19 София, 07 март 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 628/2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба на Д. И., граждански ищец и частен обвинител, срещу въззивна присъда от 23.06.2010г., постановена по внохд № 1371/09г. по описа на СГС, НО- първи въззивен състав.Сочат се касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Частният обвинител и граждански ищец Д. И., редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява. Адвокат Т., защитник на подсъдимия Д., намира жалбата за неоснователна.От една страна счита, че същата не отговаря на изискванията на чл.351, ал.1 от НПК, а от друга се позовава на категорично събрани доказателства, които са в основата на постановената от въззивната инстанция присъда.Моли, атакуваната присъда да бъда оставена в сила. Подсъдимият Д. поддържа становището, изразено от защитата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК, намери следното: С присъда от 05.11.2008г., постановена по нохд №15427/07г., СРС, НО-112 състав, е признал подсъдимия Х. Б. Д. за виновен в извършването на престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.45 от ЗЗД, подсъдимият е бил осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 2 500лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В тежест на подсъдимия са били възложени деловодните разноски. С въззивна присъда № 136 от 23.06.2010г., постановена по внохд № 1371/09г., СГС НО- първи въззивен състав, е отменил изцяло атакуваната пред него присъда, като е постановил нова, с която е признал подсъдимия Х. Б. Д. за невиновен в това, че на 10.05.2006г. в[населено място], е причинил средна телесна повреда на Д. М. И., изразяваща се в разстройство на здравето , временно опасно за живота, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.129, ал.2, пр.5, алт.2, вр. ал.1 от НК. Гражданският иск, предявен от И., е бил отхвърлен. Касационната жалба е неоснователна, като същата е лаконична откъм аргументация. Решаващите инстанции са положили всички усилия и са събрали доказателствена маса, в пълния й възможен обем. Въззивният съд е провел съдебно следствие, при което е събрал нови доказателства, както и е извършил проверка, чрез доказателствените способи на събраните от първия съд.В резултат на самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, втората инстанция, е приела за установена различна фактология, а това от своя страна е обусловило и различни правни изводи. СГС за разлика от първия съд, е извел своите фактически констатации, спазвайки правилата на чл.13 и 14 от НПК. В рамките на оценъчната си дейност, той не е допуснал нарушения на процесуалните правила, което гарантира формалната и логическа правилност при формиране на вътрешното му убеждение.Аналитичната дейност на въззивния съд е в унисон с задълженията му по чл.107, ал.5 от НПК и чл.305, ал.3 от НПК, като задълбочено и аргументирано е дадена вяра на едни доказателства и не са кредитирани други.Също така, интерпретацията е направена във взаимната връзка и обусловеност, както на писмените, така и на гласните доказателствени източници. Изцяло се споделят аргументите на съда, че изготвените на досъдебното производство и в съдебното следствие пред първата инстанция СМЕ, не следва да бъдат кредитирани. При установената фактология, СГС правилно е извел правните си изводи за това, че не би могла да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия по повдигнатото му обвинение за причиняване на средна телесна повреда, предвид липсата на съставомерност. Касационната жалба не съдържа, подкрепяща доводите аргументация, което не дава възможност за по-детайлна преценка и анализ от страна на настоящата инстанция.Също така, конкретни възражения срещу гражданско-отхвърлителната част на въззивната присъда не се правят. Предвид гореизложената, атакуваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила, тъй като е правилна и законосъобразна. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 23.06.2010г., постановена по внохд № 1371/09г. по описа на Софийски градски съд, НО, 1 въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: