Р Е Ш Е Н И Е №344 гр.София, 23 юли 2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание двадесет и пети юни две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА ВЕРОНИКА ИМОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА и на прокурора от ВКП КИРИЛ ИВАНОВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 1110/2013г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано по реда на чл. 420, ал. 2 НПК по искане на всеки от осъдените С. С. Д. и В. Е. В. за възобновяване на основание чл. 422, ал.1,т.5, вр. чл. 348, ал.1,т.т.1,2 и 3 НПК на наказателното производство по внохд №412/2012 год. на Окръжен съд гр.Разград и за отмяна на въззивно решение от 27.03.2013 г., постановено по делото, с което е изменена осъдителна присъда № 132/18.10.2012 г. по нохд № 119/2012 г. на Районен съд гр.Исперих с отмяна на приложението на чл. 66, ал.1 НК по отношение изтърпяването на определените наказания лишаване от свобода на подсъдимите С. С. Д. и В. Е. В. за престъпление по чл. 152, ал. 3,т. 1 НК, а в останалата й част присъдата е потвърдена. В исканията за възобновяване на цитираното дело са изтъкнати основанията по чл. 422, ал.1,т.5, вр. чл. 348, ал. 1,т.т.1,2 и 3 НПК, с еднакво съдържание на подкрепящите ги доводи. Претендира се че : не е проведено обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото; дадена е вяра единствено на осъдителните доказателствени източници, а оправдателните са игнорирани или са ценени превратно; осъдителните изводи в присъдата и решението са подкрепени само от показанията на свид.Д., която е и страна по делото и е заинтересована от обвинителната теза; подсъдимите не са автори на деянието, тъй като не са осъществили принудително съвкупление, а доброволно съвкупление със съгласието на свид. Д.. Твърди се, че подсъдимите следва да бъдат оправдани, тъй като липва състав на инкриминираното деяние. Алтернативно се сочи явна несправедливост на наложените им наказания , които не са съобразени с чистото съдебно минало на осъдения Д. и с настъпилата реабилитация за осъдения В.. Поддържат се алтернативни претенции - за отмяна на решението и оправдаване на осъдените; за връщане на делото за ново разглеждане или за отлагане изпълнението на наложените наказания лишаване от свобода за всеки от осъдените. В съдебното заседание пред ВКС осъдените Д. и В. се явяват лично с упълномощеният им защитник - адвокат М. М., от САК, който поддържа искането с наведените в него основания и доводи. Обвинението е изградено единствено на показанията на заинтересованата от изхода на делото свид.Д. и на свидетелите Д., Ш. и Р., които нямат лични възприятия, а преразказват споделеното им от свид.Д.. Осъдените са признали фактите за осъществения полов акт с пострадалата , който е доброволен от страна на свид.Д., поради което няма общ умисъл за съучастие в принудително съвкупление със свидетелката и не са извършили деяние по чл.152, ал.3 ,т.1 НК. Алтернативно се иска прилагане института на условното осъждане и за двамата подсъдими . Частната обвинителка Й. Д. не се явява, призована по реда на чл. 353, ал. 3 НПК. Прокурорът от В. дава заключение за неоснователност и на двете искания за възобновяване . В последната си дума осъдените искат възобновяване на делото, отмяна на решението и оправдаване по обвинението ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ОБСЪДИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА ПО ИЗЛОЖЕНИТЕ В ИСКАНЕТО ОПЛАКВАНИЯ КАТО В ПРЕДЕЛИТЕ НА КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА И В РАМКИТЕ НА ПРАВОМОЩИЯТА СИ, ПРИЕ СЛЕДНОТО: Исканията на всеки от двамата осъдени са ДОПУСТИМИ. Подадени в срока по чл.421, ал.3 НПК от легитимни страни и са насочени срещу съдебен акт, подлежащ на контрол за възобновяване. Разгледани по същество исканията са НЕОСНОВАТЕЛНИ. С присъда №132 от 18.10.2012 год. по нохд№119/12 год. на РС гр.Исперих всеки от подсъдимите С. С. Д., В. Е. В. и А. С. С. е признат за виновен в това, че на 02.12.2011 год. в Землището на /населено място/, в съучастие с останалите двама, се е съвокупил с Й. Д. като я е принудил към това със сила и заплашване и изнасилването е извършено от повече от две лица като на основание чл. 152 , ал. 3 т. 1, във вр. с чл.152, ал. 1 т. 2, във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК и вр. чл.36 и чл. 54 НК всеки от тях е осъден на лишаване от свобода за по три години и на основание чл. 66, ал.1 НК наказанието е отложено за изпълнение с изпитателен срок от по ПЕТ ГОДИНИ за всеки от подсъдимите. Подсъдимите са осъдени солидарно да заплатят на държавния бюджет 637.18 /шестстотин тридесет и седем лева и 18ст./лева разноски по делото. По въззивен протест и въззивни жалби от тримата подсъдими е образувано внохд№412/12 год. на Окръжен съд гр.Разград, по което с решение от 27.03.203 год. присъдата е изменена в частта за приложението на условното осъждане по отношение на подсъдимите Д. и В. като е отменено приложението на чл. 66, ал. 1 НК и за всеки от тях е постановено да изтърпи при първоначален общ режим, в затворническо общежитие от открит тип определеното му наказание лишаване от свобода. Решението е влязло в сила на същата дата като неподлежащо на касационно обжалване. Първоинстанционното производство е проведено при частично съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 370, т. 1 НПК. След предварително изслушване на страните, съдът с протоколно определение от 10.07.2012 г. ,по реда на чл. 372 ал.3, във вр. с чл. 370, във вр. с чл. 371, т.1 НПК е одобрил изразеното съгласие от подсъдимите и техните защитници и от частната обвинителка, действаща чрез повереника й, да не се провеждат разпити на свидетелите С. Ш. и Г. Р. и на вещите лица, изготвили заключенията по съдебните експертизи, назначени в досъдебното производство. Съдът е обявил в определението си, че при постановяване на присъдата ще ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит на посочените свидетели и експертни заключения от досъдебното производство. Подсъдимите Д. и В. не са спорили по фактите на обвинението за извършения от всеки от тях полов акт със свид.Д. на процесните дата и място. Спорът по фактите на обвинението е бил съсредоточен единствено върху несъстоятелност на обвинителната теза за употребата на сила и заплашване спрямо свид.Д. от подсъдимите за осъществяване на съвкуплението. От проверката на процесуалната дейност на инстанциите по фактите е видно, че обстоятелствата от предмета на доказване по чл. 102 НПК са установени в резултат на проведено обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, относими към спорните факти. Неоснователно се твърди, от искателите, че е дадена вяра единствено на показанията на свид.Й. Д., а не и на доказателствените източници, които оневиняват подсъдимите. Показанията на свидетелите Д., Д., Ш. и Р. са анализирани критично и в тяхната взаимна връзка и цялост. Съдържанието им не е преиначено. Свидетелите Д., Ш. и Р. освен, че преразказват споделеното им от свид.Д. на сутринта на 02.12.2011 год. за случилото с нея през процесната нощ, разкриват и собствените си възприятия от състоянието й, емоционалните й преживявания, описват физическото й състояние. Според свид.Д., Й. й разказала, че е била изнасилена и е посочила имената на подсъдимите като извършителите на деянието. Описва възприятията си, че лицето й било подпухнало,подуто, плачела, ръцете й треперели. Споделила й, че изпитва болки в кръста и седалищната част. Тези данни са установени по делото и от показанията на свидетелят Ш., който е видял свид.Д. сутринта на 02.12.2011 год., в заведението, където е работила в състояние, в което е била видимо разстроена: треперела, държала се странно, страняла и не разговаряла, но пишела „нещо на лист хартия”, за което впоследствие е узнал, че е адресирано до органите на МВР по повод инцидента пред процесната нощ. Свидетелката Р. е установила присъствието на осъдените С. и В. заведението, в което е била и пострадалата пред процесната нощ. Видяла е последователното им напускане оттам- първо на пострадалата в около 01.00-01.30 след полунощ, а двадесет минути по-късно и напускането на заведението от двамата подсъдими. Показанията на тези свидетели са проверени и с данните, които са изведени от показанията на пострадалата свид.Д. - установила, че след като е напуснала заведението подсъдимите са я настигнали и са й предлагали да я откарат с автомобила си до дома й, на която подкана се е противопоставила, но била застигната пред входа на дома й от подс.Д., който я дръпнал и насила я отвел в лекия автомобил „Опел”,където бил и подсъдимият В.. Съдилищата са се отнесли критично към показанията на свид.Д. като са ги проверили и със заключенията на многобройните съдебни експертизи, кредитирани като компетентни и аргументирани. Тези свидетелски показания и кредитираната част от обясненията на подсъдимите за осъществен полов акт със свид.Д. от всеки от тях, са проверени и оценени и с данните от приобщените в съдебната фаза по реда на чл. 283 НПК заключения на: съдебно-медицинска експертиза на стр.61-62 от досъд.пр. ; съдебно-психиатрична е-за, на стр.71-73 от досъд. пр.; съдебно-медицинската е-за по писмени данни на стр.75-77 от досъд.пр., съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства на стр.80-81 от досъд. пр. и на съдебно-медицинската експертиза веществени доказателства на стр.83-85 от досъд.пр. Изводите за достоверност на показанията на Д. , както и на обясненията на подсъдимите в частта им за осъществените полови актове с пострадалата, са потвърдени и от обсъдените данни от протоколите за оглед на местопроизшествие и за оглед на лекия автомобил, откъдето са намерени и иззети биологични следи – човешка семенна течност (сперма) и косми. Въз основа на заключението на назначената съдебномедицинска експертиза, позовала се на двата прегледа на пострадалата от съдебни лекари на 02.12.2011г. и 08.12.2011г., съдилищата са извели и, че констатираното зачервяване на лигавицата на входа на влагалището й може да се получи при извършен принудителен полов акт, както и същият е спомогнал за усилване гениталното възпаление. Съдилищата са възприели като компетентна експертната оценка на вещите лица, че липсата на отчетливи видими травматични увреждания по тялото на пострадалата не изключва извършването на принудителен полов акт. Съставът на ВКС намира за неоснователни доводите на искателите за доброволност на съвкуплението, изключващо използване на принуда от осъдените и престъпния характер на съвкуплението. Обратното е вярно. П. характер на извършените от осъдените Д. и В. съвкупления със свид.Д. е безспорно установен. Доказана е упражнената принуда и в двете и форми – сила и заплашване от подсъдимите. Свидетелката е установила елементите на принудата последователно, при непротиворечивите й, логични показания във всички фази на процеса. Свидетелката описва поведението на подс.С., който: „Излезе от колата и ме хвана точно на входната врата и ме дръпна, и ме вкара в колата”; „аз му казах ,че искам да сляза…, а той ми каза млъкни, стига си викала, ще те върна…”. Установено е по делото, че подсъдимите са накарали пострадалата да се съблече гола, а единият от тях – В. й е взел дрехите. Доказано е по делото, че всички тези действия на Д. и В. последователно са осъществявани от момента на качването на пострадалата в колата, до пристигането им в безлюдната местност извън града – в гората и следователно представляват една непрекъсвана употреба на заплаха и физическа сила. Твърдението й, че съвкупленията са извършени в лекия автомобил, в който е била принудително въведена и откарана на безлюдното място, в местност извън града, кореспондира с обективните данни по делото, събрани от протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, с данните за намерените в автомобила и иззети човешки косми, за които е установено, че са от главата на свид.Д. и от данните за произхода на иззетите белезникави петна върху задната седалка на същия автомобил, които са от човешка сперма. Упражнената принуда върху свидетелката е установена и от логическия анализ и оценка на показанията на Д. с данните за времето и мястото на деянието. При проверката на достоверността на обясненията на подсъдимите, които са твърдяли за доброволност на извършените съвкупления със свидетелката, с останалите доказателствени източници, съдилищата по фактите са приложили правилно правилата на формалната и житейска логика. Приели са, че действията на подсъдимите Д. и В. по превозване и отвеждане на свид.Д. на отдалеченото и безлюдно място – гора, извън града, след полунощ, за което те не спорят, е акт, който изключва каквато и да е доброволност като проява на волята на пострадалата за осъществяване полови контакти с подсъдимите . Съставът на ВКС изцяло споделя правилността на изводите на съставите на РС гр.Исперих и ОС гр.Разград за отхвърляне като недостоверни обясненията на подсъдимите относно липсата на съпротива от страна на свид.Д., обуславяща нейно съгласие за полов акт между нея и подсъдимите. Съдилищата аргументирано са приели (спр. мотивите на присъдата л.104; мотивите на решението л.74-л.75), че за поведението на пострадалата, изразено в липса на активна физическа съпротива срещу поведението на подсъдимите Д., В., а впоследствие и спрямо присъединилият се към тях подсъдим А. С., не е имало друга алтернатива, защото е формирано от цялостната обстановка – безлюдното място, насилственото й отказване там, присъствието на трима млади и силни мъже. Правилно съдилищата са се позовали на правната теория и на съдебната практика на ВС и ВКС( р.520 по н.д.№414/73 г.;р.246 по н.д.№185/09,ІІн.о.;р.258 по н.д.№216/09г. Ін.о.), която е безпротиворечива, че не е необходимо жертвата на сексуално насилие да е оказала активна съпротива при извършване на деянието, за да се приеме липсата на съгласие у нея за полов акт с извършителите. Преценката за наличието на принудата е функция от данните за поведението на дееца (дейците) спрямо жертвата, което по естеството си може да бъде и само на поставянето й в положение на физическа зависимост или в състояние да не може да окаже съпротива и пр.. Случаят е точно такъв. Самото присъствие на мястото на деянието на тримата съучастници, които са млади и здрави мъже, безлюдното място, където за свидетелката Д. не е имало шанс да потърси помощ от трети лица, са условия, които са съзнавани и целяни от дейците и обективно са я лишили от възможност да се съпротивлява на действията им спрямо нея. Законът е приложен правилно. Приетите за установени фактически данни, правилни са изведени за всеки от подсъдимите под признаците на престъплението по чл. 152 ал.3,т.1, във вр. с чл.152 ал.1 т.2 от НК, при квалифицирано съизвършителство. Неоснователни са оплакванията на искателите за отсъствие на общ пряк умисъл у всеки от съучастниците. Установено е, че Д., В. и С. са участвали и в двата акта на усложненото по конструкция изпълнително деяние - при принудата и в съвкуплението. Всеки от съучастниците не само е участвал, но се е възползвал и от принудата, упражнена от останалите съучастници, тъй като е съзнавал задружния характер на извършване на деянието. В конкретния случай, за квалифицираното съучастие, е било достатъчно установеното, те всеки от подсъдимите е съзнавал връзката на деянието си с това на другия съизвършител. Оплакването за неправилна отмяна на приложението на чл. 66, ал. 1 НК е неоснователно. Наложените наказания съответстват на тежестта на извършеното престъпление и на останалите ,определящи вината на осъдените лица обстоятелства. Правилно е приложена нормата на чл. 54 НК и на чл.36 НК. Оценена е характеристиката на деянията по начина на извършване, интензивност, упоритостта на дейците в предприетите спрямо пострадалата посегателства. Естеството на принудата, интегрирана и в двете и форми, нейното съдържание и насоченост, както и усложненията в здравословното състояние, настъпили у пострадалата, основателно са оценени като завишаващи обществената опасност на деянията и дейците. Неоснователни са твърденията, че не са съобразени смекчаващите вината обстоятелства, семейното им положение и чистото съдебно минало на осъдения Д., както и естеството на наложените наказания по предишните две осъждания на подс.В., което формално би могло да изключи ефективно изтърпяване на наложеното наказание на този подсъдим. Наказанията им са определени в предела на специалния минимум, предвиден в инкриминирания състав – от три години лишаване от свобода. Неоснователно се твърди, че въззивната инстанция е игнорирала настъпилата реабилитация по право за осъдения В.. По делото липсват данни кога са изтърпяни отделните принудителни мерки от наказанието пробация по осъждането на В., даващи възможност за извод - дали и кога е настъпила реабилитация му по право по осъждането съгласно свидетелството за съдимост. Но дори и да е настъпила такава последица, ВКС намира, че с оглед данните по делото, правилно акцентът на преценката за отпадане приложението на чл. 66, ал. 1 НК е поставен върху тежестта на извършеното, поради високата степен на конкретната обществена опасност на деянието, налагаща за целите на специалната превенция ефективно изтърпяване на наказанията и от двамата осъдени. При тези мотиви и съгласно чл.424-чл.426 НПК, ВКС, трето наказателно отделение, в настоящият състав Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователни исканията, подадени от осъдения С. С. Д. и от осъдения В. Е. В., за възобновяване на наказателното производство по внохд №412/2012 год. на Окръжен съд гр.Разград и за отмяна на постановеното по делото въззивно решение от 27.03.2013 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: