Р Е Ш Е Н И Е № 474 гр. София, 10 декември 2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четвърти декември, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ. при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 1435/2014г. Производството е образувано по искане на осъдената З. Д. Л. /Т./ за възобновяване на нохд №4200/2012г., по описа на Районен съд /РС/ - Пловдив и на внохд №457/2014г. на Пловдивски окръжен съд /ОС/, на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Саморъчно написаното искане обективира недоволство от атакувания и влязъл в сила акт, постановен при липса на събрани по реда на ГПК доказателства и „обоснован” с неверни твърдения. С голословни декларации се отрича очертаната от съда фактология за инкриминираните престъпления по чл.210 и чл.211 от НК, за които е ангажирана наказателната отговорност на З. Л. /Т./. Заявява се, че осъдената „не се е представяла за служител на Агенция „Социално подпомагане”; „не е въвела в заблуждение Д. Н., при прехвърлянето на притежавания от нея имот” и не й е причинила „имуществени и неимуществени вреди”, с цел облагодетелстване. Бланкетно се оспорва и приетото за осъществената спрямо М. К. измама, с предмет – пари в размер на 7 000 лева, като след емоционален коментар на възможностите за произхода им се извежда произволно заключение, че без „ документ би могло да бъде посочена и сумата от 70 000 лева”, за предоставена от пострадалата. Релевираните оплаквания са съпроводени с неясни претенции за „откорегиране и отмяна на незаконосъобразното, поради противоречия в процедурата решение”, което създава сериозни затруднения за разбиране на действително изразеното желание на осъденото лице. В открито заседание на 04.12.2014г., осъдената З. Л. /Т./, редовно уведомена, след изричен писмен отказ за участие, не се явява и същата се представлява от назначен служебен адвокат. В хода на съдебните прения защитникът словно лаконично поддържа искането, чрез волеизлявлението, че се солидаризира с изложеното в него и не е в състояние да предложи допълнителни съображения. Прокурор при Върховната касационна прокуратура алтернативно пледира за липса на визирани основания по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК и за правилност, и справедливост на съдебния акт. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в рамките на реализирания извънреден контрол, взе предвид следното: С присъда №362 от 12.11.2013г., обявена по нохд №4200/2012г., Пловдивски РС е признал З. Д. Л. /Т./ , за виновна в извършени през периода от месец септември 2009 година до 27.01.2011г. престъпления по чл.209, ал.1 от НК; чл.210, ал.1, т.1, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.26 от НК; по чл.211, вр. чл.210, ал.1, т.1, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.26 от НК; по чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.194, вр.чл.28 от НК и по чл.319 от НК, като след индивидуализация на наказанията за включените в реалната съвкупност престъпни деяния, при условията на чл.23, ал.1 от НК на лицето е наложена обща най-тежка санкция - ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Със същия съдебен акт е ангажирана и гражданската отговорност на З. Л. /Т./, като е осъдена да заплати в полза на Д. Т. Н. и на П. А. Е. сумите от 57 500 лева/ на Н./ и 169 лева /на Е./ за репариране на претърпените при престъпните посегателства по чл.211, вр. чл.210, ал.1, т.1, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.26 от НК и по чл.209, ал.1 от НК вреди. Присъдата е била предмет на инстанционна проверка по внохд №457/2014г. на Пловдивски ОС, финализирала с решение №186 от 14.07.2014г., с което е потвърдена изцяло, с произтичащите от това последици - юридически стабилитет на съдебния акт и приложимост на процесуалните норми на чл.419-426, Глава тридесет и трета от НПК. Депозираното искане на осъдената З. Л. /Т./ е недопустимо. Процедурата по възобновяване на наказателното дело и основанията, предпоставящи упражняване на правомощията в чл.425, ал.1 от НПК, са визирани в разпоредбите на чл.419 - чл.426 от НПК. Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на установения в чл.420 и чл.422 от НПК, вр.чл.426 от НПК регламент обуславя категоричен извод за очертани предели на извънредната съдебна проверка, лимитирани от определените процесуални субекти, чрез посочване на атакувания и влязъл в сила акт; основанията за възобновяване и данните, които ги подкрепят; и направеното искане. Несъблюдаването на тези правни предписания препятства Върховният касационен съд да изпълни задълженията си по чл.425, ал.1 от НПК. В конкретния казус осъденото лице и неговият защитник, са дерогирали законовите изисквания да релевират фактически доводи и правни аргументи, обезпечаващи наличието на основания за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, и да формулират точни претенции, което създава обективна пречка за упражняване на възложената от чл.419-чл.426 от НПК компетентност и предопределя служебен съдебен контрол, недопустим по отношение на придобил стабилитет акт, съгласно действащото законодателство. Основанията по чл.422, ал.1, т.5 от НПК индицират на многообразие, поради което и при отсъствие на изричното им и обосновано очертаване, съществува реална възможност решаващият орган да стесни или разшири заявената от инициатора на извънредното производство воля, изключително неясно афиширана в случая, и да накърни правата на процесуалния субект при съдебната проверка. По изложените съображения, настоящият състав счита, че депозираното искане на осъдената З. Л. /Т./, за възобновяване на нохд №4200/2012г. на РС - Пловдив и на внохд №457/2014г. на Пловдивски ОС, по предвидения в чл.422, ал.1, т.5 от НПК ред, следва да бъде оставено без разглеждане, като производството по н.д. №1435/2014г., по описа на Върховния касационен съд, трето наказателно отделение, бъде прекратено. Водим от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдената З. Л. /Т./ за възобновяване на нохд №4200/2012г. на РС - Пловдив и на внохд №457/2014г. на Пловдивски ОС. ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по н.д. №1435/2014г., по описа на Върховния касационен съд, трето наказателно отделение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.