Р Е Ш Е Н И Е
№ 576
София, 26 май 2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. деветнадесети декември ........... 2013 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров ..............................
ЧЛЕНОВЕ: .. Красимир Шекерджиев .....................
.. Антоанета Данова ..............................
при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Мадлена Велинова .........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ КНОХД № .. 2030 .. / .. 13 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано от постъпила в срок жалба от страна на подсъдимия В. В.. Обжалва се въззивна присъда № 42 от 12.09.13 год., постановена по ВНОХД № 477/13 год. по описа на Русенския окръжен съд. Със същата е отменена присъда № 154 от 15.07.13 год. по НОХД № 607/13 год. на Русенския районен съд, с която В. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 194 НК. Вместо това е признат за виновен и осъден. В жалбата са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Иска се след отмяната на присъдата алтернативно да се оправдае подсъдимия или делото да се върне за ново разглеждане.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Представят се писмени бележки.
Прокурорът излага доводи за неоснователност на жалбата. Пледира да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилата жалба и писмените бележки и становищата на страните, намира следното:
С въззивната присъда В. В. е признат за виновен в това, че на 22.11.11 год. в [населено място] отнел чужди движими вещи и 5 000.00 евро, на обща стойност 10 284,15 лв. от владението на С. И. от [населено място], област, Република Украйна, без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на осн. чл. 194, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на ЕДНА година лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.
Съдът се е произнесъл по разноските и веществените доказателства.
При възприемане на относимите за решаване на делото по същество факти, съдът не се е позовал на доказателства, които са събрани в нарушение на закона – чл. 281, ал. 1 и ал. 4 НПК. Окръжният съд е взел отношение по този довод /л. 31-32/. Като чужд гражданин, живеещ извън пределите на Република България, разследващият орган е взел правилно решение да бъде разпитан пред съдия по реда на чл. 223 НПК, поради възможността да не може да бъде призован или да се яви в съдебно заседание в разумен срок. Видно от материалите по делото районният съд е изпълнил задълженията си по призоваването на пострадалия, като е била изготвена и пратена за изпълнение съдебна поръчка чрез Министерство на правосъдието до украинските власти с основна и резервни дати за разглеждане. За последната резервна дата 10.07.13 год. съдебната поръчка не е била изпълнена, поради което производството е отложено. На 15.07.13 год. е даден ход на делото /към тази дата също не е била изпълнена поръчката/. Свидетелските показания на И., дадени пред съдия, са били прочетени законосъобразно на осн. чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК. При този развой на процеса не са били нарушени правата на подсъдимия.
Няма нарушение в процедурата, касателно прочитане на свидетелските показания на А. Г., дадени на досъдебното производство пред органа по разследването и пред съдия. Пред районния съд тя достатъчно ясно и изчерпателно е пресъздала елементите на извършеното от подсъдимия деяние, които са достатъчни за ангажиране на наказателната му отговорност. Констатирано е противоречие единствено за обстоятелството, дали в процесната вечер, след отнемането на чантата на пострадалия, подсъдимият се е върнал, за да вземе собствената си чанта. След прочитане на показанията и, свидетелката е потвърдила казаното пред съдия на досъдебното производство. В протокола не е отразено изявление от нейна страна, че не е разпитвана пред съдия на досъдебното производство. В това отношение изложеното в допълнителните бележки е, меко казано, неточно. По същия начин е изграден и доводът за пълната идентичност на протоколите за разпит на Г. пред органа на разследване /л. 28 ДП/ и разпита и пред съдия /л. 34-35 ДП/. Посоченото в допълнението към жалбата не отговаря на отразеното в двата протокола от досъдебното производство.
Останалите доводи срещу въззивната присъда са за необоснованост на съдебния акт, която не е касационно основание. Проверката за допуснати нарушения на чл. 13 и 14 НПК води до извод, че окръжният съд е изпълнил изцяло задълженията си във връзка с тези основни принципи. Посочил е на базата на кои доказателствени източници е постановил осъдителната си присъда, задълбочено е анализирал доказателствения материал и е взел правилно решение по съдържащите се в него несъществени противоречия, свързани с големината на отнетата чанта, точния момент на деянието, обстановката и изявленията на пострадалия след констатиране на кражбата. В тази насока съдът е посочил в мотивите си, защо кредитира свидетелските показания на А. Г. и К. М., за разлика от такива, на свидетели, които не са забелязали отнемането. В разпита си свидетелят М. последователно, изчерпателно и логично пресъздава етапите на разкриване на извършителя, който е посочен от Г. като постоянен клиент на заведението.
На базата на приетите от въззивния съд факти, които настоящата инстанция няма правомощие да променя, законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на В. по повдигнатото му обвинение. По отношение на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК в жалбата не са развити доводи.
Във връзка с посочените съображения не са налице основания за оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане, поради което касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 42 от 12.09.13 год., постановена по ВНОХД № 477/13 год. по описа на Русенския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................
ЧЛЕНОВЕ:.................................................
.................................................. |