Р Е Ш Е Н И Е № 8 София, 04.02.2021 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА при секретаря Даниела Никова като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1265 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. В. А., И. В. П., Н. Т. К., Д. К. З., С. Й. К. и Ж. Й. А. чрез пълномощника им адвокат С. К. против решение № 116 от 6.11.2019 г., постановено по гр.д. № 191 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Ямбол, с което е отменено решение № 149 от 25.02.2019 г. по гр.д. № 3626/2017 г. на Районен съд-Ямбол в частта за правата в съсобствеността на допуснатите до делба земеделски имоти в землищата на [населено място] и вместо него е постановено друго, с което правата в съсобствеността на допуснатите до делба 11 земеделски имота в землището на [населено място] са определени на: за Т. Г. Н. – 6/120 ид.ч., за К. С. К. – 6/120 ид.ч., за Н. Т. Н. – 6/120 ид.ч., за Н. В. К. – 3/120 ид.ч., за Н. В. Н. – 3/120 ид.ч., за А. В. А. – 6/120 ид.ч., за И. В. П. – 6/120 ид.ч., за А. П. А. – 6/120 ид.ч., за С. П. И. – 6/120 ид.ч., за Н. Т. К. – 24/120 ид.ч., за Д. К. З. – 24/120 ид.ч., за С. Й. К. – 8/120 ид.ч., за Ж. Й. А. – 8/120 ид.ч. и за Ж. С. Г. – 8/120 ид.ч.. Съделителите Т. Г. Н., К. С. К., Н. Т. Н., Н. В. К., Н. В. Н. и Ж. С. Г. са подали чрез пълномощника си адвокат Д. А. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорват касационната жалба. С определение № 423 от 7.10.2020 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: за значението на констативен нотариален акт по чл.587, ал.1 ГПК, с който поради грешка на нотариуса /прилагане на сега действащия Закон за наследството, вместо приложимия към датата на откриването му Закон за наследството-отм./ са признати по-голям обем права от притежаваните, при заявено от ползващите се от акта лица възражение за придобивна давност на идеална част от възстановени по реда на ЗСПЗЗ имоти и от кой момент започва да тече давностния срок – от снабдяването с констативния нотариален акт или от узнаването на това обстоятелство от останалите съсобственици. Въпросът е относим по настоящия спор, по който предмет на делбата са земеделски имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на В. К. К., починал на 26.06.1944 г. и наследен от дъщеря си К. Н. Т. и синовете си А. В. К., Т. В. К., Х. В. К. и С. В. К.. Спорът по делото е относно правата в съсобствеността на имотите в землището на [населено място], които към момента на откриване на наследството се определят от приложимия чл.21, ал.3 ЗН-отм. Наследниците от коляното на дъщерята К. Н. Т. са заявили възражение за придобивна давност общо на права от 1/5 ид.ч. от наследствените имоти, основано на твърденията, че със спогодба от 1992 г. всички наследници на В. К. разпределили имотите по равно между колената на неговите деца. Възражение за давност до размера на 1/10 ид.ч. от имотите е заявила и Ж. С. Г., наследник от коляното на сина С. В. К., починал на 13.03.1938 г., но доколкото съдът е определил правата й като наследник по закон на 1/15 ид.ч. /съобразно извода си, че коляното на С. К. притежава общо 1/5 ид.ч./ и същата не е обжалвала въззивното решение, това възражение не е предмет на касационното производство. Въззивният съд е приел за установено, че правото на собственост е възстановено с план за земеразделяне с решение на ОСЗГ-С. от 4.03.1999 г. Счел е за безспорно по делото, че въз основа на признатото им право на възстановяване на собствеността върху имотите на В. К., част от неговите наследници са сключили спогодба от 08.09.1992 г., с която по взаимно съгласие са поделили 225 дка. земеделска земя по протокол - образец № 5/1992 г. С констативен нотариален акт по документи № 9, том I, рег. № 448, дело № 40/2000 г. на нотариус № 322 четиримата наследници на К. Н. Т. са били признати за собственици на по 3/60 /общо 1/5/ идеална част от наследените и възстановени на наследниците на В. К. К. процесни земеделски земи в землището на [населено място], вместо на придобитата по наследство 1/9 ид.ч. Позовавайки се на доказателствената сила на нотариалните актове по чл.587 ГПК (чл.483 ГПК - отм.), тълкуването по ТР № 11/21.03.2012 г. по т.д. №11/2012 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд е посочил, че констативният нотариален акт притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота и за да отпадне легитимиращото действие на акта, е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Изложил е съображения, че дори да се приеме, че към момента на съставянето на констативния нотариален акт през 2000 г. наследниците на К. Т. не са притежавали признатите им с акта права в съсобствеността, то снабдявайки се с нотариалния акт, те са манифестирали пред останалите съсобственици намерението да своят тези идеални части и са установили фактическата си власт върху тях, като в резултат на продължилото владение повече от 10 години са придобили тези идеални части по давност, а ищците не са провели възложената им доказателствена тежест за оборване на констативния нотариален акт и за установяване, че осъществяваното от наследниците на К. Т. владение е било смущавано или е била прекъсвана давността, напротив в исковата молба са признали претенциите на тези наследници за по-голям дял от делбените имоти в землището на [населено място], т.е намерението им за своене на тази общо 1/5 ид.ч. По тези съображения и отчитайки извършените от наследници от коляното на К. Т. разпоредителни сделки, въззивният съд е определил и правата в съсобствеността на Т. Г. Н., К. С. К., Н. Т. Н., Н. В. К. и Н. В. Н.. По основанието за допускане на касационно обжалване: С Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС е преодоляна противоречива съдебна практика, като е прието, че макар нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК да не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, същият притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота и в това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост, т.е. правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение и за това тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл.193 ГПК. Когато нотариалният акт е издаден въз основа на документи на основание чл.587, ал.1 ГПК, той има същия легитимиращ ефект, какъвто и документите, послужили за извода на нотариуса. Ако тези документи опровергават извода на нотариуса за принадлежността на правото на собственост или установяват притежание на обем права, по-малък от удостоверения от нотариуса, то легитимиращия ефект на нотариалния акт е опроверган. Такъв е и случаят, в който нотариусът удостовери по-голям обем от действително притежаваните права от възстановени по реда на ЗСПЗЗ имоти, поради погрешно прилагане на действащия Закон за наследството, вместо приложимия към датата на откриване на наследството Закон за наследството-отм. Ако ползващите се от акта лица се позоват на придобивна давност за разликата между действително придобитите по наследство права и удостоверените в нотариалния акт права, те следва да докажат, че са демонстрирали на останалите съсобственици завладяването на тези права. Ако завладяването не е демонстрирано владението е скрито и давностният срок не тече. Снабдяването с констативен нотариален акт в едностранното охранително производство, не демонстрира на останалите съсобственици завладяване изцяло или на част от правата им. Срокът на придобивната давност ще започне да тече в момента, в който другият съсобственик е узнал за констативния нотариален акт или завладяването му е демонстрирано по друг начин. По основателността на касационната жалба: С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, неправилен е извода на въззивния съд, че снабдявайки се с констативен нотариален акт за 1/5 идеална част от правото на собственост, наследниците на К. Т. са манифестирали пред останалите съсобственици намерението да своят тези идеални части. Основателни са доводите в касационната жалба, че съдът неправилно е приложил материалния закон, както и че е направил необосновани изводи за значението на подписаната на 8.09.1992 г. спогодба. Документа обективира волеизявленията на част от наследниците на В. К. да разпределят заявената за възстановяване земеделска земя, като всеки получи определен размер, посочен в декари. Макар в спогодбата да са използвани изрази, характерни за делбените договори /че се поделят възстановените 225 дка; че се уреждат въпросите на делбата и никой от наследниците не може да има някакви претенции към други по отношението на количеството земя/, с посочената спогодба е разпределено ползването на заявената за възстановяване земеделска земя, между тези от правоимащите, които са поискали от поземлената комисия да бъдат въведени във владение преди възстановяването на собствеността при условията на чл.17, ал.5 ЗСПЗЗ, редакция ДВ бр.28 от 1992 г., респ. чл.18и ППЗСПЗЗ, редакция ДВ бр.34 от 1992 г. Следователно волеизявленията в нея не могат да се тълкуват като признание на право на наследниците на К. Т. да получат 1/5 ид.ч. от земеделските земи на В. К.. Без значение е и дали земите, върху които наследниците на К. Т. са упражнявали фактическа власт след възстановяването на собствеността през 1999 г., съответстват на 1/5 от наследените и реституирани земи на В. К.. Владението върху конкретни имоти може да доведе до придобиване по давност на правото на собственост върху тези имоти, но не и на идеална част от всички наследствени земеделски земи. По делото липсват доказателства останалите съсобственици да са знаели за издадения по реда на чл.587, ал.1 ГПК констативен нотариален акт № 9, том I, рег. № 448, дело № 40/2000 г. на нотариус № 322, нито са налице данни спрямо тях да е демонстрирано завладяване на част от правата им /получаването на рента, която не съответства на правата в съсобствеността, не съставлява отричане на правата на останалите съсобственици/ С оглед изложеното въззивното решение, с което правата в съсобствеността са определени като е прието за основателно възражението за придобивна давност за разликата между наследените 1/9 ид.ч. и претендираните 1/5 ид.ч. е неправилно и следва да бъде отменено. Тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, следва да бъде постановено ново решение, с което да се определят правата в съсобствеността, като се отчетат и извършените между част от наследниците прехвърлителни сделки. Съгласно чл.89, ал.1 ПР ЗН правилата на действащия Закон за наследството се прилагат за наследства, открити след 16.10.1944 г. В. К. К. е починал на 26.06.1944 г. и към наследството му се прилагат правилата на Закона за наследството от 1890 г.-отм. Земеделските земи се наследяват при условията на чл.21, ал.3 ЗН-отм., като частта на низходящите от мъжки пол е два пъти по-голяма от частта на низходящите от женски пол. В случая наследството е земеделските земи е преминало към колената на петте деца на В. К., като дъщерята К. Т. е наследила 1/9 ид.ч., а синовете А. К., Т. К., Х. К. и С. К. – по 2/9 ид.ч. К. К. е наследена от четирите си деца, които са получили по 1/36 ид.ч. Синът Г. Н. Т. е дарил правата си на своя син Т. Г. Н., който се легитимира като съсобственик с 1/36 ид.ч., равна на 54/1944 ид.ч. Дъщерята Р. Н. К. е дарила правата си на своя внук К. С. К., който се легитимира като съсобственик с 1/36 ид.ч., равна на 54/1944 ид.ч. Н. Т. Н. като наследник на сина Т. Н. Т. и след като майка му Г. А. Т. и сестра му Н. Т. Д. са му прехвърлили правата си, се легитимира като съсобственик с 1/36 ид.ч., равна на 54/1944 ид.ч. Наследници на сина В. Н. Т. са неговата дъщеря Н. В. Т. и син Н. В. Т., които се легитимират като съсобственици с по 1/72 ид.ч., равна на 27/1944 ид.ч. Наследници на А. В. К. и на децата му В. А. К. и Н. А. Г. са А. В. А., И. В. П., А. П. А. и С. П. И., които се легитимират като съсобственици с по 1/18 ид.ч., равна на 108/1944 ид.ч. Наследник на Т. В. К. е Н. Т. К., която се легитимира като съсобственик с 2/9 ид.ч., равни на 432/1944 ид.ч. Наследник на Х. В. К. е внукът му Д. К. З., който се легитимира като съсобственик с 2/9 ид.ч., равни на 432/1944 ид.ч. С. В. К. е починал на 13.03.1938 г., поради което полагащите му се 2/9 ид.ч. са наследени по право на заместване и при условията на чл.21, ал.3 и чл.15 ЗН-отм. от сина му Й. С. К., който е получил 4/27 ид.ч. и от дъщеря му Н. С. Б., която е получила 2/27 ид.ч. Наследниците на Й. С. К. С. Й. К. и Ж. Й. А. се легитимират като съсобственици с по 2/27 ид.ч., равни на 144/1944 ид.ч. Наследникът на Н. С. Б. Ж. С. Г. се легитимира като съсобственик с 2/27 ид.ч., равни на 144/1944 ид.ч. Като последица от разрешения спор за собственост и на основание чл.537, ал.2 ГПК следва да бъде отменен издадения в полза на Г. Н. Т., Р. Н. К., Т. Н. Т. и В. Н. Т. констативен нотариален акт № 9, том I, рег. № 448, дело № 40/2000 г. на нотариус № 322 за удостоверените права над 1/36 ид.ч. за всеки. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 116 от 6.11.2019 г., постановено по гр.д. № 191 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Ямбол в атакуваната му част, с която са определени правата в съсобствеността на допуснатите до делба 11 земеделски имоти в землищата на [населено място] и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОПРЕДЕЛЯ правата в съсобствеността на допуснатите до съдебна делба с решение № 149 от 25.02.2019 г. по гр.д. № 3626/2017 г. на Районен съд-Ямбол единадесет земеделски имоти в землището на [населено място] с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***, както следва: за А. В. А. - 108/1944 ид.ч., за И. В. П. - 108/1944 ид.ч., за Н. Т. К. - 432/1944 ид.ч., за Д. К. З. - 432/1944 ид.ч., за С. Й. К. - 144/1944 ид.ч., за Ж. Й. А. - 144/1944 ид.ч., за Т. Г. Н. - 54/1944 ид.ч., за К. С. К. - 54/1944 ид.ч., за Н. Т. Н. - 54/1944 ид.ч., за Н. В. Т. - 27/1944 ид.ч., за Н. В. Т. - 27/1944 ид.ч., за А. П. А. - 108/1944 ид.ч., за С. П. И. - 108/1944 ид.ч. и за Ж. С. Г. - 144/1944 ид.ч. ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 ГПК, издадения в полза на Г. Н. Т., Р. Н.К., Т. Н. Т. и В. Н. Т. констативен нотариален акт № 9, том I, рег. № 448, дело № 40/2000 г. на нотариус № 322 за удостоверените права над 1/36 ид.ч. за всеки. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: