Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 85   София 28.05.2009 г.     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, ІІ отделение, в публично заседание на 13.05.2009 год. в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА                                                              ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ                                                     КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА                                                                    при секретар Ирена Велчева изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ т. д. № 768/2008 г., и за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, ЗПАД “А” гр. С. е подал касационна жалба против решение от 24.03.2008 год. постановено по гр. д. № 1422/2007 год. на Софийския градски съд. Ответникът А. Ч. П. от гр. С. чрез процесуалния си представител адвокат П, заявява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставянето й без уважение. ВКС ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. С определение № 86/12.02.2009 год. ВКС състав на ІІ т. о. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. Софийският градски съд е приел иска на А. Ч. П. от гр. С., предявен с правно основание чл. 407 ТЗ /отм./, против ЗПАД “А” гр. С., за основателен в предявения му размер от 1 800,00 лв., като е счетено, че той е подкрепен с доказателства. От последните е прието за установено, че на 26.07.2002 год. съпругът на ищцата –, управлявайки семейния им автомобил “Ф” с рег. № А* е станал участник в ПТП на кръстовището на ул. “. и бул. “Х”, при което се е ударил с лек автомобил “Ф” с рег. № С* управляван от К. К. К. Съставен е бил протокол за ПТП, в което е отбелязана вината и на двамата водачи на МПС, като К. К. е обжалвал наказателното постановление и същото било отменено от СРС на процесуално основание. Безспорно установено е, че ответното застрахователно дружество е застраховало с полица № 1* по застраховка “гражданска отговорност” водача на лекия автомобил “Ф” с рег. № С*.становена е била средната пазарна стойност на автомобил “Ф” към датата на ПТП – 3600,00 лв., неговата действителна стойност – 3896,00лв., както и общия размер на щетата определен по експертна оценка към настъпване на произшествието – 3739,39 лв. Относно вината за настъпилото ПТП, СГС е приел, че и двамата водачи имат вина, като в тази връзка е взето предвид материалната и формална доказателствена сила на протокола за ПТП, тъй като същия не е бил оспорен. По размера на обезщетението което присъжда, СГС е счел, че искът следва да се уважи в пълния му предявен размер от 1 800,00 лв., предвид действителна стойност на автомобила от 3 896,00лв. установена от назначената по делото автотехническа експертиза, и приетото съпричиняване от страна на М. Н. П. , съпруг на ищцата А. Ч. П.. Според СГС възражението на ответното дружество за недопустимост на предявения иск, тъй като има съвместна материалноправна легитимация на съпрузите, е неоснователно. СГС приема, че съпрузите са задължителни другари по искове от тях или против тях за собственост или вещни права, докато в случая предевяването на иска за обезщетение за имуществени вреди представлява действие на обикновено управление. ВКС ІІ т. о. приема, че като е счел, че в процесния случай е налице виновно поведение от страна и на двамата водачи на МПС, въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, тъй като приетото е от значение за обема на отговорността на застрахователя и за изхода на спора, но обжалваното решение е постановено в нарушение на съществени процесуални норми. Приемайки, “че и двамата водачи имат вина”, СГС е взел предвид единствено отбелязаното в съставения за ПТП протокол, независимо, че и по своя преценка е могъл да назначи вещо лице за изследване механизма на ПТП съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. І ГПК /в този смисъл е и приетото в т. 10 от ТР № 1 от 04.01.2001 год. по т. гр. д. № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС/. Представеният по делото протокол за станалото ПТП не е бил оспорен и доказва не само че материализираното в него изявление е станало, но и че това изявление изхожда от лицето подписало протокола, тоест документът се ползва с формална доказателствена сила. Освен с формална доказателствена сила протоколът като свидетелствуващ документ материализира удостоверенителното изявление на своя издател за станалото ПТП и в това се състои неговото доказателствено значение. Настоящият състав споделя изцяло приетото от въззивния съд за формалната и материалната доказателствена сила на съставения от органите на МВР протокол за станалото ПТП, но счита, че спорът не може да се реши само въз основа на отбелязаното в него, че и двамата участници в произшествието са нарушили правилата за движение. В постоянната си практика ВКС е приемал, че съдът е длъжен непосредствено да събере доказателства с участието на страните в процеса като изследва механизма на ПТП, което ще е от значение за изводите му относно степента на съпричиняване, респ. за размера на имуществената отговорност, а релевираните по делото доказателства, без да изследва механизма на настъпилото ПТП чрез назначаване на АТЕ, не могат да дадат отговор на тези въпроси. Предвид изложеното въззивното решение следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане. Водим от горното, състав на ІІ търговско отделение на ВКС,   О П Р Е Д Е Л И:   ОТМЕНЯВА решението от 24.03.2008 год. постановено по гр. д. № 1422/2007 год. на Софийския градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от същия съд, друг състав.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :