1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 5 София, 11.04.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в публично заседание на втори март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Росица Божилова Членове: Ивайло Младенов
Анна Ненова
при участието на секретаря Лилия Златкова, като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т.д. № 2358 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Х. М. срещу решение № 122 от 07.07.2022г. по в.гр.д. № 172/2022г. на Апелативен съд – Бургас в частта, в която е потвърдено Решение № 196 от 07.03.2022г. по гр.д. № 1096/2021г. на Окръжен съд - Бургас за отхвърляне на предявения от касатора срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди – болки и страдания от телесни повреди, в резултат на непозволено увреждане, извършено от Б. Т. Н. на 07.07.2018г., на път ІІ-55, км. 36 в Прохода на Републиката, в землището на [община], област Стара Загора, при управлението на лек автомобил „Тойота Авенсис“, с ДК [рег.номер на МПС] , за което при застрахователното дружество е имало договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за разликата над присъдения размер от 40 000 лева до претендираните 80 000 лева, със законната лихва за забава от 20.06.2021г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при приспадане на платените от застрахователното дружество преди образуване на делото 100 000 лева обезщетение.
Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Решаващият съд е определил занижен размер на справедливото дължимо обезщетение, като не е съобразил указанията, дадени с Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС - установените с изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза и със значителната по обем медицинска документация травми, получени от ищеца, са формално изброени, без да се отдаде дължимото внимание на това как тези травми са се отразили на начина на живот, психиката и емоционалното здраве на касатора. Животът на касатора е променен и ограничен от физическото му състояние. Той не може да спортува активно, да полага труд, свързан с физически усилия, бързо се уморява, не може да кашля. Спукването на тъпанчето на дясното ухо е довело до намаляване на слуха, което е перманентна загуба на едно от човешките сетива. Нарушена е нормалната дейност на червата, която може да доведе до субилиусни състояния, каквито вече четири пъти са настъпвали при касатора. Поради нарушената проводимост на червата касаторът трябва да съобразява храненето си, като е забранена консумацията на определени храни. Последиците от получените травми касаторът, в млада възраст, ще изпитва и занапред, до края на живота си. Уврежданията при касатора са причинили ограничение на социалните му контакти. Един от критериите за определяне на справедливия размер обезщетение е именно периодът на възстановяване на пострадалото лице от нанесените му от деликта травми, за който по делото се установява, че не е приключил и няма да приключи. Това са обстоятелства, които са останали неотчетени от въззивния съдебен състав. При постановяване на решението си съдът не се е съобразил с нивата на застрахователни лимити към датата на застрахователното събитие. Не е съобразена и последователната практика на съдилищата за определяне на критерия за справедливост и икономическата конюнктура в страната, както и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото, макар съдът формално да е посочил, че се е съобразил с тях.
Ответникът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД оспорва жалбата като недоказана и неоснователна. Счита, че състоянието на пострадалия е изследвано детайлно във въззивното решение. Въззивният съд е съобразил лимита на застрахователното покритие, като този лимит няма и пряка и решаваща връзка със справедливия размер на обезщетението за всяко отделно застрахователно събитие. Решаващият състав не е имал задължението да изследва и приложи съдебна практика по определяне на обезщетения за неимуществени вреди в сходни случаи, още повече, че ВКС последователно отрича обосноваването на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД с присъдено в сходни или аналогични случаи, доколкото то е винаги функция и от процеса на доказване. Дори при еднакви факти изходът може да е различен с оглед степента на доказаност в процеса.
С определение по чл. 288 от ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, касационно обжалване по въпроса: „Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази поотделно с тежестта на всяка една от получените травми, с обстоятелството, че възстановителният процес не е приключил, както и с установената трайна промяна в начина на живот на пострадалия с оглед съобразяването до живот с последиците от нанесените при пътнотранспортното произшествие травми?“
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.
За да потвърди първоинстанционното решение в отхвърлителната част, съставът на Апелативен съд – Бургас е приел, че към 07.07.2018г. „Застрахователно дружество Евроинс“ АД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“, с ДК [рег.номер на МПС] (полица № BG_07/117001874223, валидна от 08.07.2017г. до 07.07.2018г.). На същата дата на път ІІ-55 в землището на [населено място], в Прохода на Републиката, по причина на водача на автомобила Б. Т. Н., застраховано лице, нарушило виновно правилата за движение по пътищата (движение с превишена скорост), е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което М. Х. М., пътник в насрещно движещ се автомобил „Фиат Пунто“, с ДК [рег.номер на МПС] , тогава на 21 години, е получил телесни увреди – черепно-мозъчна травма – сътресение и контузия на мозъка, счупване на основата на черепа, пневматично спукване на дясното тъпанче, травматичен десностранен мастоидит, пареза на десния лицев нерв; коремна травма – контузия на корема, разкъсване на черния дроб, разкъсване на опорака на тънкото черво, разкъсване на дебелото черво в неговия сигмовиден участък, кръвоизлив в коремната кухина, кръвоизлив в ретроперитонеалното пространство; гръдна травма със закрита контузия на гръдния кош, без засягане на вътрешни органи в гръдния кош и без фрактура на ребра. Касаторът е бил приет и опериран по спешност в УМБАЛ Стара Загора по витални индикации – животозастрашаваща открита коремна травма с остър вътрекоремен кръвоизлив. Последвали са още четири хоспитализации за долекуване, за затваряне на стигмостома и възстановяване на чревния пасаж, за следоперативно възпаление на оперативната рана на предната коремна стена, за консервативно лечение на следоперативната чревна непроходимост. Следоперативният период е протекъл тежко, с усложнения. Възстановяването е било трайно и продължително. Касаторът е имал нужда от помощ в ежедневието в продължение на четири месеца. Приемал е медикаменти за парезата на лицевия нерв. Понастоящем касаторът се чувства относително добре, но трябва да спазва стриктна диета и хранителен режим с цел избягване на илеусни състояния (състояния на затруднен чревен пасаж). Необходимо е да се пази от състояния, водещи до повишаване на вътрекоремното налягане – кашлица, запек, физически усилия, газообразна храна. Увреден е слухът му. Преживяното се е отразило тежко на психиката на касатора. Той е бил студент, спортуващ активно, работил е, но се е наложило да смени работата си.
За справедлив размер на обезщетението съгласно чл. 52 от ЗЗД за случая от въззивния съд е била приета сумата от 140 000 лева, съответно на социално-икономическите условия в страната, като при приспадане на извършено плащане от 100 000 лева от застрахователя преди образуване на делото, и след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение, на касатора са били присъдени 40 000 лева обезщетение (или общо приети за дължими 140 000 лева), със законната лихва за забава от 20.06.2021г., изтичане на тримесечен срок от поканата до застрахователя за плащане, така както лихвата върху обезщетението за неимуществени вреди е била претендирана.
Съгласно посоченото във въззивното решение, за да определи паричния еквивалент на понесените от ищеца болки и страдания съдът е имал предвид характера, вида и тежестта на нанесените телесни увреждания, проведеното лечение, болките и неудобствата по време на лечението и възстановяването, психическата и емоционална травма, шокиращото и болезнено преживяване, тежкото възстановяване и наличието на трайни и необратими последици от травмите.
За неоснователно е било прието възражението на застрахователното дружество за принос на касатора за настъпване на вредите поради пътуване в автомобила „Фиат“ без правилно поставен предпазен колан.
Противоправното и виновно поведение на Б. Т. Н. се е установявало от влязлата в законна сила присъда № 260015 от 10.05.2021г. по н.о.х.д. № 47/2021г. на Окръжен съд – Стара Загора, задължителна за гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК.
Фактическите констатации на въззивния съд са били основани на посочените, представени и събрани доказателства в първоинстанционното производство - писмени доказателства, включително медицинска документация, заключения на съдебна автотехническа експертиза (първоначална и повторна) и съдебна медицинска експертиза, както и показанията на изслушаните свидетели – Х. М. М., баща на касатора, Г. Б. А., негова приятелка, и Т. Г. Е., свидетел на пътния инцидент.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:
Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т. 11), при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди; в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. В постановлението като примерни обективни обстоятелства при телесните увреждания са посочени характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. Задължението за установяване и посочване на конкретните обективно съществуващи обстоятелства е поради това, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. Въз основа на оценката на конкретните обстоятелства съдът заключава какъв размер обезщетение по справедливост да присъди, за да се постигне пълно обезщетяване на действителните вреди, резултат на увреждането. Трайно и непротиворечиво в практиката на Върховния касационен съд се поддържа, че при приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът е длъжен да анализира и извърши комплексна оценка на обстоятелствата по делото, за да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост, включително когато получените травматични увреждания са тежки и налагат трайна и необратима промяна в начина на живост на увредения. В този смисъл е и посоченото от касатора решение № 171 от 18.11.2016г. по т.д. № 2811/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
По основателността на касационната жалба:
С оглед практиката на Върховния съд в постановление, както и трайната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 52 от ЗЗД за случаи на телесни увреждания, касационната жалба е основателна. Въззивното решение в обжалваната част е постановено в отклонение от съдебната практика (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК), при нарушение на материалния закон – чл. 52 от ЗЗД, и е неправилно (чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК).
Макар да е установил и посочил телесните увреждания при касатора, резултат на пътния инцидент, въззивният съд не е съобразил и оценил в достатъчна степен тежестта на получените травми, това, че последиците от тези травми са доживот и водят до значителна неблагоприятна промяна в начина на живот на касатора, който към датата на пътния инцидент е бил на 21 години, студент, който работи, спортува, общува активно, при което определеното обезщетение от 140 000 лева, при приспадане на платените от застрахователя 100 000 лева, е занижен и не съответства на критерия справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Въззивното решение в обжалваната част подлежи на отмяна (чл. 283, ал. 2, пр. 1 от ГПК).
Доколкото не се налага извършването на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, по аргумент от чл. 293, ал. 3 от ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция.
От посочените, представени и събрани по делото доказателства (основно медицинска документация, заключението на съдебно-медицинската експертиза и показанията на изслушаните свидетели) се установя, че в резултат на пътния инцидент от 07.07.2018г. М. Х. М. е получил тежки телесни увреди - черепно-мозъчна травма (сътресение и контузия на мозъка, счупване на основата на черепа, пневматично спукване на дясното тъпанче, травматичен десностранен мастоидит, пареза на десния лицев нерв), коремна травма (контузия на корема, разкъсване на черния дроб, разкъсване на опорака на тънкото черво, разкъсване на дебелото черво в неговия сигмовиден участък, кръвоизлив в коремната кухина, кръвоизлив в ретроперитонеалното пространство) и гръдна травма със закрита контузия на гръдния кош. Поради травмите е имало необходимост от възстановяване на чревния пасаж и е било проведено консервативно лечение на следоперативната чревна непроходимост, но трайно при касатора е останал риск от състояния на затруднен чревен пасаж. Породи това касаторът трябва да спазва стриктна диета и хранителен режим с цел избягване на илеусни състояния (състояния на затруднен чревен пасаж), както и е необходимо да се пази от състояния, водещи до повишаване на вътрекоремното налягане – кашлица, запек, физически усилия. Ограничен е при физическа активност (не трябва да вдига повече от 10 -15 кг). С оглед младата му възраст и активния начин на живот, травматичните увреждания при пътния инцидент са довели до значима и неблагоприятна промяна в живота на касатора. Тази промяна е трайна и необратима. Той е ограничен при всички дейности, налагащи физически усилия, включително работа и спорт, и ежедневно съобразява храненията си. Пневматичното спукване на дясното тъпанче е довело до трайно увреждане на слуха му (чува слабо), което неминуемо го ограничава в общуването.
С оглед всички тези обстоятелства паричният еквивалент на понесените от касатора неимуществени вреди към момента на увреждането е поне 180 000 лева. Преди образуване на делото от застрахователя е била платена сумата от 100 000 лева и са останали дължими 80 000 лева, за които искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ е основателен. Обезщетение в посочения размер отчита в пълна степен конкретните обществено-икономически условия към датата на увреждането, както и като ориентир – нивата на застрахователно покритие.
Въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, като искът по чл. 432, ал. 1 от ЗЗД се уважи и в останалата част до пълния предявен размер от 80 000 лева или на касатора се присъдят допълнително още 40 000 лева, със законната лихва за забава от 20.06.2021г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По разноските
На касатора е дължим пълният размер на направените разноски за адвокат в първоинстаницонното и във въззивното производство по чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съгласно договор за правна защита и съдействие от 23.11.2021г. е уговорено и платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в първоинстаницонното производство от 2 930 лева. При присъдени от първоинстанционния съд 792. 19 лева са останали дължими още 2 137. 81 лева от разноските. По договор за правна защита и съдействие от 30.05.2022г. уговореното и платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство е 2 030 лева. От въззивния съд са присъдени 1 353 лева и остават дължими 677 лева от разноските.
Не се следват разноски на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД за първоинстанстанционното и въззивното производство. Въззивното решение в частта на присъдените разноски на застрахователното дружество (150 лева), както и в частта, в която е потвърдено първоинстаницонно решение с присъждане на такива разноски в първоинстанционното производство (802. 59 лева) следва да бъде отменено.
Касаторът е поискал присъждане на направените разноски в касационното производство, но не установява такива. Постъпилата от негово име молба с вх. № 3360/28.03.2023г. с приложени доказателства за направени разноски за адвокат (договор за правна защита и съдействие от 30.03.2023г.) е след проведеното открито съдебно заседание от 02.03.2023г., при което доказателства относно разноските не са представени своевременно.
При изхода на делото разноски на застрахователното дружество в касационното производство по чл. 78, ал. 3 от ГПК не са дължими.
Върху допълнително присъдената сума на обезщетението от 40 000 лева следва да бъде определена за плащане от застрахователното дружество ответник държавна такса от общо 3 230 лева, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, за всички съдебни инстанции, съгласно чл. 1, чл. 18, ал. 1, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), или 1 600 лева за първоинстанционното производство, 800 лева за въззивното производство, 30 лева за допускане на касационното обжалване и 800 лева за разглеждане на касационната жалба на М. Х. М.. Касаторът – ищец е бил освободен от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 122 от 07.07.2022г. по в.гр.д. № 172/2022г. на Апелативен съд – Бургас в частта, в която е потвърдено решение № 196 от 07.03.2022г. по гр.д. № 1096/2021г. на Окръжен съд - Бургас за отхвърляне на предявените от М. Х. М. срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 40 000 лева до претендираните 80 000 лева, със законната лихва за забава от 20.06.2021г. до окончателното плащане, в частта, в която М. Х. М. е осъден да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД сумата от 150 лева разноски за въззивното производство, както и в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение, съгласно което М. Х. М. е осъден да заплати на застрахователното дружество сумата от 802. 59 лева съдебно-деловодни разноски в първоинстанционното производство, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Искър“, [улица], да заплати на М. Х. М., с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място],[жк][жилищен адрес] на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, допълнително сумата от 40 000 лева обезщетение за причинените неимуществени вреди – болки и страдания от телесни повреди, в резултат на непозволено увреждане, извършено от Б. Т. Н. на 07.07.2018г., на път ІІ-55, км. 36 в Прохода на Републиката, в землището на [община], област Стара Загора, при управлението на лек автомобил „Тойота Авенсис“, с ДК [рег.номер на МПС] , за което при застрахователното дружество е имало договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със законната лихва за забава от 20.06.2021г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Искър“, [улица], да заплати на М. Х. М., с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място],[жк][жилищен адрес] допълнително сумата от 2 137. 81 лева (две хиляди сто тридесет и седем лева и осемдесет и една стотинки) разноски в първоинстанционното производство и сумата от 677 лева (шестстотин седемдесет и седем лева) разноски във въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Искър“, [улица], да заплати по сметка на Върховния касационен съд сумата от 3 230 лева (три хиляди двеста и тридесет лева) държавна такса за първоинстанционното, въззивното и касационното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.
|