Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * незаконно уволнение * прекратяване на трудовото правоотношение * намаляване обема на работа * закрила при уволнение * възстановяване на работа * обезщетение за оставане без работа


Р Е Ш Е Н И Е

№ 174
София 10.04.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в открито заседание на трети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря Ю. Г. и в присъствието на прокурора....................
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 883 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:



Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от И. Х. А. чрез адв.Н. Л. срещу решение № 1264 от 8.03.11г.по в.гр.дело № 487/11г.на Софийски градски съд.С него е отменено решението от 28.07.10г.по гр.дело № 44 267/09г.на Софийски районен съд,68 състав и са отхвърлени предявените от същата страна против [фирма] [населено място] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ.
С определение № 129 от 3.02.12г.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса допустимо ли е при уволнение поради намаляване обема на работа самата уволнителна заповед да замества нарочното решение на компетентния орган на работодателя,прието по надлежния ред,за намаляване на персонала.
В отговор на въпроса,по който е допуснато касационно обжалване,настоящият състав приема следното:
Основанието по чл.328 ал.1 т.3 КТ означава реално намаляване на количеството на произвежданата продукция,спаднал обем на стокооборота,на вършените услуги и изобщо на обема на работата.Когато е налице намаляване обема на работата като обективно фактическо състояние работодателят преценява с каква част – в цялото предприятие или само в отделни негови звена и кои от тях да намали персонала.Решението за това трябва да бъде прието от компетентния орган.При изготвянето на този нов щат,съответстващ на по-малкия обем на работата,работодателят може да извърши сливане, изменение, трансформиране и др.промени в някои длъжности.Това са въпроси на негова преценка с оглед по-рационална и по-целесъобразна организация на труда и производството,наложена от настъпилия спад в обема на производствената дейност на предприятието.Тази преценка е въпрос на целесъобразност и поради това не подлежи на съдебен контрол. Въпрос на законност и на съдебен контрол е доколко е налице намаляване обема на работата,дали е взето решение по надлежния ред от компетентен орган и дали извършените уволнения са обусловени от настъпилото намаление в обема на работа.
Следователно самата уволнителна заповед не може да замести решението на компетентния орган на работодателя.Липсата на решение на компетентния орган,взето по надлежния ред, за намаляване на персонала съобразно намаления обем на работата,обусловя незаконност на уволнението на това основание.
По основателността на касационната жалба:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 26 от 23.07.09г.,с която управителят и прокуристът на [фирма] са прекратили трудовото правоотношение с ищеца И. Х. А. от длъжността”системен инженер електро” на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ,е законосъобразна.Направен е извод,че ищецът не може да се ползва от закрилата на чл.333 ал.1 КТ като страдащ от захарна болест,тъй като не е изпълнил задължението си по чл.37.7.2 от Правилника за вътрешния трудов ред да уведоми работодателя за своето заболяване.Изложени са съображения,че е допустимо работодателят да обективира решението си за намаляване на персонала съобразно с намаления обем на работата в самия акт за прекратяване на трудовото правоотношение.Прието е,че трудовата функция,осъществявана от ищеца е единствена по рода си,поради което за ответното дружество не е имало задължение да извърши подбор.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.Касаторът поддържа,че се ползва от закрилата по чл.333 ал.1 т.3 КТ,както и че липсва решение на компетентния орган на работодателя,прието по надлежния ред,за намаляване на персонала.Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго,с което да се уважат предявените искове.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа жалбата и провери правилността та обжалваното решение,на основание чл.291 ал.2 ГПК намира следното:
Решението е неправилно.
Установено,че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ – поради намаляване обема на работата.Съгласно чл.333 ал.1 т.3 КТ в изброените хипотези,в т.ч.чл.328 ал.1 т.3 КТ, работодателят може да уволни само с предварително разрешение от инспекцията по труда работник или служител,боледуващ от болест,определена в наредба на министъра на здравеопазването – Наредба № 5 от 20.02.87г.за болестите,при които работниците,боледуващи от тях,имат особена закрила съгласно чл.333 ал.1 КТ /ДВ,бр.33/87г./Представената по делото медицинска документация доказва твърденията на ищеца,че още през м.ноември 2007г.му е поставена диагноза „захарен диабет”,попадаща в кръга на болестите по Наредба № 5/87г.Не се спори между страните,че преди връчване на уволнителната заповед работодателят не е искал и не е получавал предварително разрешение от инспекцията по труда.Незаконосъобразен е изводът на въззивния съд,че след като ищецът не е изпълнил задължението,вменено с Правилника за вътрешния трудов ред, да уведоми писмено работодателя за заболяването си,се изключва като адресат на посочената закрила.В решение № 492 от 17.06.10г.по гр.дело № 477/10г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК,е прието,че закрилата по чл.333 КТ има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии.Ето защо за нейното приложение няма значение дали работникът е изпълнил задълженията си по чл.2 от Наредба № 5/87г.,а има единствено значение дали към датата на връчване на заповедта за уволнение работникът е страдал от заболяване,посочено в чл.1 от наредбата.Практиката допуска само едно изключение от принципа ,че закрилата има обективен характер и то е когато работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение,че не страда от заболяване, за което се предвижда закрила,а в случая такива данни по делото няма.
Правните последици от неспазването на закрилата по чл.333 КТ е незаконност на уволнението,което подлежи на отмяна без да се разглежда спорът по същество.
По изложените съображения настоящият състав на ІV г.о.на ВКС намира,че въззивното решение е незаконосъобразно и следва да се отмени,като по реда на чл.293 ал.2 ГПК исковете по чл.344 ал.1 т.1-3 КТ следва да се уважат.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза е установено,че исковата претенция за обезщетение по чл.225 ал.1 КТ е основателна за сумата 6256.98 лв за периода от 24.07.09г./датата на уволнението/ до 1.11.2009г./дата на постъпване на работа при друг работодател / Мораторна лихва върху тази сума не се дължи,тъй като се касае за безсрочно парично задължение,произтичащо от договор,за което важи правилото по чл.84 ал.2 ЗЗД и исковата молба изпълнява ролята на покана.
С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 480.35 лв съобразно уважената част от исковете и да заплати по сметка на ВКС държавна такса 629.32 лв/по 50 лв за двата неоценяеми иска и 250.28 лв върху присъденото обезщетение/
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №1264 от 8.03.11г.,постановено по в. гр.дело № 487/11г.на Софийски градски съд в частта,с която са отхвърлени исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ,както и паричната претенция по чл.344 ал.1 т.3 КТ за сумата 6256.98 лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед № 26/2307.09г.на управителя и прокуриста на [фирма],с която е прекратен трудовия договор на И. Х. А. от длъжност”системен инженер електро” на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА И. Х. А. на предишната работа.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] , да заплати на И. Х. А., ЕГН [ЕГН] от [населено място], сумата 6256.98 лв /шест хиляди двеста петдесет и шест лв и деветдесет и осем ст/,представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за оставането му без работа поради незаконното уволнение през периода от 24.07.09г.до 1.11.09г.,заедно със законната лихва,считано от 18.09.2009г.до окончателното изплащане ,както и на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата 629.32 лв /шестстотин двадесет и девет лв и тридесет и две ст/разноски за трите инстанции.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 250.28 лв .
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.